Решение по жалба с рег. № ППН-01-109/16.10.2017 г.

Комисията за защита на личните данни („Комисията”) в състав: членове – Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Мария Матева, на редовно заседание, проведено на 20.12.2017г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни разгледа по допустимост жалба с рег.№ППН-01-109/16.10.2017г., подадена от Х.М.П.

Жалбоподателката моли за съдействие във връзка с откраднатата ѝ дебитна карта в курортен комплекс „Слънчев бряг”. Информира, че на 04.10.2017г. е направено теглене с откраднатата карта от непозната за нея банка и място – в гр. Каблешково. На 05.10.2017г. установила кражбата и веднага блокирала картата.

Г-жа Х.М.П. твърди, че е използвала картата само веднъж за изтегляне на пари от банкомат, където според нея е станала кражбата на ПИН кода, в следствие на поставено записващо устройство. Жалбоподателката заявява, че ПИН кодът ѝ не е бил записан никъде.

Към жалбата са приложени: отговор от „У.Б.” с изх.№0201-08-009943/13.10.2017г., жалба до „У.Б.” с рег.№0201-05-001128/16.10.2017г. и удостоверение за подадена жалба до РУ гр. Несебър към ОДМВР – Бургас.

Жалбата на Х.М.П. е съобразена в цялост с изискванията за редовност, съгласно чл.30, ал.1 от Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА), а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис.

Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД) урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. „Лични данни” по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. В случая е наведено твърдение за кражба на дебитна карта и ПИН код. ПИН кодът и съдържащите се върху пластиката на дебитната карта данни не отговарят на посоченото определение за лични данни, тъй като чрез тях лицето не може да бъде пряко или непряко идентифицирано. Самата кражба е престъпление по Наказателния кодекс. Разследването на престъпни посегателства не е от компетентността на Комисията за защита на личните данни. От изложеното следва, че подадената жалба е извън предметния обхват на ЗЗЛД и компетентността на Комисията.

Съгласно чл.27, ал.2, т.6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), административният орган преценява допустимостта на искането с наличие и на специални изисквания, установени със закон. Такива са уредени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Правомощие на Комисията по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е да разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД. Наличието на администратор на лични данни, като ответна страна в производството, развиващо се по реда на ЗЗЛД, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съответната жалба и за развитие на производство.

В случая, подадената от г-жа Х.М.П. жалба е насочена срещу неизвестно лице, тъй като ответната страна не е индивидуализирана от страна на жалбоподателката. С невъзможността да се индивидуализира и конституира администратор на лични данни – пасивно легитимирана страна в производството, се налага извода за недопустимост на жалбата предвид двустранния характера на производството и необходимостта от ответна страна в същото.

Комисията за защита на личните данни, като взе предвид фактите и обстоятелствата, изнесени в настоящото административно производство, на основание чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.27, ал.2, т.6 от АПК във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗЛД,

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд София – град.