Решение по жалба с рег. № ЗАП-10/ 06.02.2014 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 10.09.2014г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№ЗАП-10/ 06.02.2014г., подадена от И.Б.Т. срещу ТД на НАП-В.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

И.Б.Т. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че през 2011г., в качеството му на служител в ТД на НАП-В. е извършил проверка на В.П., съпруга на настоящия кмет на гр.В. В дните преди изборите за кмет на гр.В., проведени на 24.06.2013г. и 31.06.2013г., изненадващо за жалбоподателя в сутрешните, обедните и вечерните новини на информационните блокове на телевизии ТV 7 и NEWS 7 са излъчени репортажи, които са показали част от вътрешния доклад от проверката, която той е извършил. В емисиите е показвана и снимката на жалбоподателя, която той е предоставил в личен състав на ТД на НАП-В. Излъчвани са кадри на имот, върху който жалбоподателят има отстъпено право на строеж, който строеж е замразен от 2010г. В жалбата си господин И.Б.Т. се оплаква и срещу коментарите, които са направени в излъчените емисии, които той определя като „клеветнически”.

Господин И.Б.Т. е направил писмено запитване до Дирекция „Инспекторат” на Министерство на финансите, входирано с вх.№19689/11.06.2013г. След извършена проверка, направена по повод запитването на жалбоподателя му, е отговорено на 17.07.2013г., като е уточнено, че много служители от други отдели на ТД на НАП-В. са имали достъп до изготвения от него вътрешен доклад за извършената проверка на В.П. в различни периоди от време, поради което виновните лица не могат да бъдат индивидуализирани. Жалбоподателят бил уведомен, че именно това е причината, по която не е бил изпратен сигнал до прокуратурата за констатираното наличие на престъпление по чл.284 от Наказателния кодекс.

И.Б.Т. е отправил второ запитване до ТД на НАП-В. с вх.№44478/28.06.2013г., с което е изискал да му бъде предоставена информация, кой е дал снимката му, която той е предоставил в отдел „Управление на човешките ресурси” и единният му граждански номер. Вследствие на предоставянето на посочената информация е била извършена справка в Служба по вписванията, от която се е достигнало до информация за имот, върху който господин И.Б.Т. има отстъпено право на строеж.

В излъчваните репортажи, три дни преди втория тур за избор на кмет на гр.В. злонамерено, според жалбоподателя са го описвали като инспектор по приходите, който е забогатял незаконно. След репортажите роднини и близки на жалбоподателя били притеснени за сигурността и живота му.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от: Национална агенция за приходите, ТД на НАП-В., „ТВ С.” ЕАД и „Б.Б.Т.” ЕАД.

„ТВ С.” ЕАД и „Б.Б.Т.” ЕАД са депозирали писмените си становища по жалбата на господин И.Б.Т., които имат почти идентично съдържание. Твърди се, че съдържанието на жалбата е недостатъчно, за да може да се индивидуализират конкретни предавания, в които е излъчвана информация свързана с него. Посочената в жалбата дата 31.06.2013г., на която жалбоподателят твърди, че имало репортаж, според телевизиите е сгрешена, за това защото месец юни има 30 дни. Посочва се, че не е ясно дали оплакванията на господин И.Б.Т. са свързани с всички или точно определени емисии, излъчвани от телевизиите. В становищата се уточнява, че съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от Закона за радиото и телевизията, доставчиците на линейни медийни услуги са длъжни да записват предоставените за разпространение от тях програми и предавания и да съхраняват записите в продължение на 3 месеца, считано от датата на предаването. Съгласно аления втора от цитираната правна норма, в случай, че в 3 месечния срок за съхранение постъпи искане за отговор или бъде предявен иск срещу доставчика на медийната услуга във връзка със съдържанието на предаване или програма, записите се пазят до приключване на делото. Двете телевизии уточняват, че в конкретния случай не е била налице хипотезата на чл.14, ал.2 от Закона за радиото и телевизията и те не съхраняват записи от периода 24.06.2013г.-30.06.2013г.

Териториална дирекция на НАП-В. в представеното писмено становище по жалбата счита, че тя е, както недопустима, така и неоснователна. Уточнява се, че реда и начина за предоставяне на информация на медиите е строго регламентиран. Контактът на дирекцията с медиите се осъществява само от звено „Комуникации” след предварително разрешение и съгласуване. По случая е била назначена вътрешна проверка, която е установила, че журналисти от информационната медия на ТВ 7 не са отправяли запитване към звено „Комуникации” и съответно ТД на НАП-В. не е предоставяла никаква информация. ТД на НАП-В. сочи, че по повод вътрешния доклад, по приключилата данъчна проверка на лицето-В.П. е извършена проверка от Инспектората при Министерство на финансите. Вътрешният доклад съдържа данъчно-осигурителна информация по смисъла на чл.72 от ДОПК, която е изцяло защитена с нормите на кодекса и не по пада в приложното поле на ЗЗЛД.

Централното управление на НАП изразява становище, че няма данни за извършени неправомерни действия от страна на служител на приходната агенция, в резултат, на които личните данни на И.Б.Т. да са неправомерно обработвани. Сочи се, че агенцията в качеството й на администратор на лични данни е предприела всички необходими действия съобразно действащата нормативна уредба в областта на защита на личните данни. Установени са ясни вътрешни правила, които осигуряват защитата на обработваните лични данни. Служителите на агенцията са запознати с отговорността, която носят при допускане на нерегламентиран достъп и злоупотреба с лични данни. Предприети са своевременни и надеждни мерки, както за превенция срещу извършването на нарушения на установените правила за законосъобразно обработване на личните данни, така и за реализиране на отговорността на съответния служител при допуснато нарушение.

На 15.04.2014г. и 20.05.2014г., жалбоподателят представя допълнителни доказателства към жалбата си, а именно: диск с два записа на предавания, излъчени по телевизии ТV 7 и NEWS 7. Приложено е копие на служебна карта с №440, издадена на името на И.Б.Т. – инспектор по приходите в дирекция „Контрол” на ТД на НАП-В.

Представените от жалбоподателя допълнителни доказателства са изпратени на страните в административното производство за запознаване и изразяване на становище по тях.

ТV 7 и NEWS 7 заявяват, че поддържат изразените на 13.03.2014г. становища по жалбата, като отново сочат задължението на доставчиците на медийни услуги, разписано в чл.14 от Закона за радиото и телевизията. Твърди се, че не разполагат с оригинални записи на излъчваните предавания. Сочат, че не разполагат със съответните специалисти и ресурси, които по категоричен начин да удостоверят, че представените от господин И.Б.Т. записи са автентични, поради което молят Комисията да не кредитира тези доказателства и същите да не бъдат взети под внимание при постановяването на административния акт.

ТД на НАП-В. приема, че допълнителните доказателства не установяват по никакъв начин факта, че агенцията е предоставила на двете медии свързаните с господин И.Б.Т. лични данни. Сочи се, че на доказване подлежат положителните юридически факти и съгласно разпределянето на доказателствената тежест, жалбоподателят следва да установи твърдяното от него нарушение, а именно предоставянето на личните му данни от ТД на НАП-В. на трети лица.

Национална агенция за приходите не изразява становище по допълнително постъпилите доказателства по административната преписка.

От събраните по административната преписка доказателства, Комисията установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят твърди, че двайсет дни преди извънредните избори за кмет на В., първи и втори тур съответно на 24.06.2013г. и 31.06.2013г., в сутрешните, обедните и вечерните информационни блокове на ТV 7 и NEWS 7 са излъчвани репортажи, в които са се съдържали кадри на изготвения от него доклад, в качеството му на служител-инспектор в ТД на НАП В. Репортажът е показал и снимката му, която той е предоставил в личен състав и информация за имот, върху който той има отстъпено право на строеж.

Видно от приложения запис на предаване по телевизия ТV 7 се виждат кадри, които показват доклада на господин И.Б.Т., който той е изготвил по повод извършена от него проверка на госпожа П. В репортажа е виден и кадър, на който се показва снимка на жалбоподателя и в същото време, репортера съобщава двете му имена и длъжността.

Във втория запис от телевизия NEWS 7 се показва отново изготвения от господин И.Б.Т. доклад.

Репортер и на двата репортажа е Д.Г. От предоставената информация от „ТВ С.”ЕАД се установява, че Д.Г. е заемала длъжност „специален кореспондент” в телевизията от 01.12.2011г. до 01.03.2014г. по трудово правоотношение.

Ответната и заинтересованата страна оспорват достоверността на представените от жалбоподателя доказателства.

От изложената фактическа обстановка се установява, че личните данни на жалбоподателя са обработени, както от ТД на НАП-В., така и от „ТВ С.” ЕАД и „Б.Б.Т.” ЕАД. Господин И.Б.Т. е бил служител към териториалната дирекция, видно от доклада му, изготвен в качеството му на данъчен инспектор. Изискана е информация от ТД на НАП-В., дали лицето е все още служител на дирекцията, но такава информация не е постъпила. В тази връзка Комисията приема за безспорно установено, чеИ.Б.Т. е бил в трудови правоотношения с ТД на НАП-В. Наличието на договор между физическото лице, чиито лични данни се обработват и администратор на лични данни е условие за допустимост, съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД. За администратора на лични данни са налице още две от условията за допустимост при обработването на личните данни-изричното съгласие на физическото лице, чиито лични данни се обработват, изразено чрез конклудентни действия, предоставянето им по повод оформяне на документите, удостоверяващи трудовото взаимоотношение. Третото условие за допустимост е нормативно установеното задължение на администратора на лични данни да събере и обработва определен обем лични данни по повод оформяне на документите, удостоверяващи трудовите взаимоотношения между страните /ЗДСл, КТ и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи тази материя/.

По смисъла на чл.3 от Закона за защита на личните данни администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на данните, както и който обработва лични данни, видът, на които, целите и средствата за обработване се определят със закон. Национална агенция за приходите, „ТВ С.” ЕАД и „Б.Б.Т.” ЕАД са администратори на лични данни по смисъла на закона.

Съгласно легалната дефиниция, посочена в чл.2, ал.1 от ЗЗЛД, лични данни е всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.

В §1, т.16 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД законодателят е посочил примерно изброяване на понятието „Специфични признаци“. Това са признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето.

Информацията за жалбоподателя, обработвана от „ТВ С.” ЕАД и „Б.Б.Т.” ЕАД чрез излъчените репортажи в обем-три имена, заемана длъжност и снимка, би могла да доведе до индивидуализиране на конкретното физическо лице, поради което тя попада в определението „лични данни“ от категорията икономическа идентичност.

Действията по отношение разпространяване на данните чрез осигуряването на достъп до тях на определен кръг от лица представляват „Обработване на лични данни”, съгласно легалната дефиниция, посочена в §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД и по-конкретно обработване под формата на „разпространяване” и „предоставяне” по смисъла на ЗЗЛД.

Във всички случаи обработването на лични данни чрез предоставянето им от страна на администратора на лични данни следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Във всеки конкретен случай обемът на предоставените данни винаги следва да е съобразен с целта, за която същите се искат, т.е. с принципа на целесъобразност. Предоставянето на информация следва също така да е законосъобразно, а самата информация пропорционална.

При анализ на изложения казус и относимостта към разпоредбите на ЗЗЛД следва да се направи извод, че информацията за жалбоподателя, излъчена в репортажите е обработена единствено и само за целите на журналистическата дейност. Относно възможността за обработване на лични данни за целите на журналистическата дейност, ЗЗЛД не забранява, а дори напротив, допуска тяхното обработване, но само дотолкова, доколкото това не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните.

Комисията за защита на личните данни извърши анализ на събраните доказателства и прие, че в конкретния случай с обработването на личните данни на жалбоподателя за журналистически цели не е нарушено правото му на личен живот. Този извод следва от факта, че господин И.Б.Т. е заемал длъжността „инспектор по приходите” към ТД на НАП-В. При изпълнението на служебните си ангажименти, жалбоподателят е станал известен на неограничен кръг от лица. Той се е легитимирал при изпълнение на служебните си задължения със служебна карта, която съдържа снимка, имана и длъжност. Легитимацията се е извършвала пред неопределен и неограничен кръг оттрити лица, които са били обект на осъществяваните от него проверки. Именно и това е обема на информацията, отнасяща се до жалбоподателя, съдържаща се в излъчените репортажи.

Защитата на личните данни на публични личности е занижена, с оглед заеманите и изпълнявани от тях длъжности. Подобно е схващането на Върховния административен съд, който се позова в практиката си на тълкуването на Конституционния съд, според което „защитата на личните данни за лица, заемащи публична длъжност, е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани”. Повод, по който е дадено това тълкуване на Конституцията е конституционно дело, образувано по искане на председателя на ВАС за обявяване на разпоредба от Закона за досиетата за противоконституционна. Мотивите на съда са, че правото на достъп до информация, което е конституционно право на всеки гражданин, осъществявано посредством средствата за масово осведомяване-медии, телевизии, радио и др., надделява над защитата на личния живот и информация. Така приетото тълкуване се отнася не само до частния случай, но и до всеки въпрос, свързан с баланса между правото на гражданите на достъп до информация и защитата на личните данни. Въпросът при намирането на баланса между правото на обществото да бъде информирано за събития свързани с обществения живот и защитата на личните данни е свързан с качеството на физическите лицата, за които се отнася информацията. Степента на защитата на личните данни е по-занижена, ако това са публични фигури. В съдебната практика на Върховния административен съд се приема схващането, че информацията свързана с лицата, които изпълняват „публична, висша държавна длъжност” или осъществяват „публична дейност”, каквато безспорно е дейността на инспектор по приходите, не подлежи на защита, а обратното – трябва да бъде предоставена при поискване, информацията, свързана с длъжността и името на дадено лице. Тази информация е обществена и не касае личните данни за лицето, тъй като целта на ЗЗЛД е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица. В случая е налице надделяващ обществен интерес.

В тази връзка КЗЛД приема, че жалбата на И.Б.Т. е неоснователна и по отношение на обработването на личните му данни от ТВ С.” ЕАД и „Б.Б.Т.” ЕАД. За администраторите на лични данни е налице условие за допустимост при обработването на данните, като не е налице изключението, визирано в правната норма-надделяващ интерес на физическото лице.

Личните данни на жалбоподателя са обработени от администраторите на лични данни при спазване на принципите, залегнали в разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗЗЛД, на които следва да се основава обработването, поради което следва да се приеме, че обработването е законосъобразно и е извършено в рамките на закона.

Поставените от жалбоподателя въпроси по отношение на: последвалото прекратяване на служебните му правоотношения, оспорване автентичността на вътрешни доклади, изготвени от служители на ТД на НАП В. и дали възложената му служебно работа, свързана с проверката на госпожа В.П., е била поръчана от определени политически кръгове, не са от компетентността на Комисията за защита на личните данни. В случай, че жалбоподателят счита, че правата му в посочените сфери са накърнени, той може да ги защити по съответния ред пред съответния компетентен орган.

При вземане на настоящето решение, Мария Матева-член на Комисията гласува с особено мнение. Госпожа Матева приема, че администраторът на лични данни – Национална агенция по приходите е извършил административно нарушение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД, като не е предприел всички технически и организационни мерки за защита на личните данни на жалбоподателя от неправомерен достъп до тях. За извършеното административно нарушение на администратора на лични данни – Национална агенция по приходите, следва да бъде наложено административно наказание, имуществена санкция, съгласно чл.42, ал.9 от ЗЗЛД.

Госпожа Матева се присъединява към мнението останалите членове на Комисията за неоснователност на жалбата, в частта отнасяща се до двете дружества, притежаващи телевизии ТV 7 и NEWS 7.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София град.