Решение по жалба с рег. № Ж-98/29.12.2009 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, на открито заседание, проведено на 21.04.2010 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № Ж- 98/29.12.2009 г. от Л.П. и В.Т. срещу “Б.Н.К.” ЕАД.

Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество.

Жалбоподателите Л.П. и В.Т. – не се явяват, не изпращат процесуални представители, не ангажират нови доказателства по случая.

За “Б.Н.К.” ЕАД се явява юрисконсулт на дружеството – г-жа А.Г. с изрично пълномощно.

Жалбоподателите Л.П. и В.Т. , в качеството си на законни представители на сина си Б.В.Т. , сезират КЗЛД и Държавната агенция за закрила на детето с жалба, в която твърдят, че “Б.Н.К.” ЕАД нарушава неговите права по ЗЗЛД като обработват данните му в противоречие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2, излагайки следните факти:

На 03.07.2009 г. и 29.11.2009 г. екипи на “БТВ” без съгласието на жалбоподателите заснемат малолетния им син в материал с негово участие, предназначен за рубриката “Малък коментар”. В рубриката, която се излъчва в рамките на централните новини на съответната дата, децата отговарят на забавни въпроси. Архивните материали от нея могат да се видят на уебстраницата на телевизията.

Жалбоподателите считат, че е налице неправомерно нахлуване в личното пространство на децата в случаите на заснемането им с камера и задаването на въпроси, чрез което те са изведени от обичайните за тях занимания и дейности в детската градина. Посочват, че е налице неправомерна комерсиална експлоатация на децата от страна на продуцентите на рубриката, позовавайки се на факта, че не се заплаща за участието на децата, както и че при поискване на запис от съответните материали за семейния архив, се опитват да ги продадат на семейството срещу такса от 72 лева.

Жалбоподателите молят Комисията да задължи “Б.Н.К.” ЕАД да преустанови заснемането на деца за рубриката “Малък коментар” без съгласието на законните им представители, както и да задължи оператора при поискване да предостави безвъзмездно копие от заснетия материал с тяхно участие за семейния архив.

Към жалбата не се прилагат доказателства.

С Решение от 20.01.2010 г. (Протокол № 2) Комисията обявява жалбата за допустима и изисква становища от ответната страна, Държавната агенция за закрила на детето и Съвета за електронни медии.

В отговор на писмо с изх. № И- 234/28.01.2010 г., с писмо вх. № 3356/05.02.2010 г. от страна на “Б.Н.К.” ЕАД изразяват становище, в което се изтъкват доводи за неоснователност на жалбата при позоваване на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД, която допуска обработването на лични данни за журналистически цели. Посочва се, че рубриката “Малък коментар” е създадена с цел да представи на зрителите виждането на децата по актуални теми от деня. Заснемането на материалите се осъществява или в детско заведение или на обществени места с предварителното съгласие на лицата, на които са поверени. При излъчването на материалите в ефир не се разкриват лични данни на децата, не се изписват техните имена дори и в съкратен вариант.

С писмо вх. № Ж-98/09/19.02.2010 г. от Държавната агенция за закрила на детето изразява становище по отразените в жалбата факти, в което позовавайки се на разпоредби от Конвенцията на ООН за правата на детето и Закона за закрила на детето се изтъква правото на детето на свободно изразяване, включващо свободата да търси, получава и предава информация и идеи от всякакъв вид независимо от границата в устна, писмена печатна форма или под формата на изкуство, или чрез каквито и да са други информационни средства по избор на детето, като упражняването на правото следва да се извършва под контрола на родители,законни представители или други лица, отговорни за осигуряването висшите интереси на децата. В заключение се сочи, че родителите биха могли да се обърнат към ръководството на съответното учебно заведение като изрично заявят становището си относно заснемането на децата им от телевизионни екипи.

От страна Съвета за електронни медии не е изразено становище по случая.

В допълнително становище с рег. № Ж-98/09/21.04.2010 г. от страна на ответника по жалбата се излагат мотиви за неоснователност, позовавайки се на разпоредби от Етичния кодекса на българските месии, Конвенцията за правата на детето, практиката на КЗЛД.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

ЗЗЛД урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. В чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД е регламентирано правомощието на Комисията да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица.

В качеството си на физически лица- законни представители на Б.Т. – Л.И. и В.Т. сезират КЗЛД с жалба, в която протестира срещу неправомерно обработване на личните данни на сина им от страна на “Б.Н.К.” ЕАД в качеството му на администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД.

Ангажираните становища,писмени доказателства потвърждаватизнесените вжалбата твърдения относно обработване на лични данни на деца за целта на рубриката “Малък коментар”, излъчвана по телевизионна програма на “bTV”. В посочените записи липсва информация относно име и възраст на децата, поради което не би могло по несъмнен начин те да бъдат идентифицирани, поради което възниква проблема с доказването на представителната власт на жалбоподателите. Но доколкото случаят безпорно касае обработване на лични данни /разпространение и съхранение/ каквито представляват физическият образ, Комисията следва да упражни предоставените и от закона контролни правомощия относно обработваните лични данни от страна на “Б.Н.К.” ЕАД.

Съгласно чл. 1 от ЗЗЛД, приложението на закона е свързано с уреждането защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни, като целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

В конкретния случай, преценката на основателността на жалбата ще следва да се извърши след намирането на разумния баланс между правото на неприкосновеност на засегнатото лице, правото на свобода на печата, правото на индивида в едно демократично общество да бъде информиран т.е. баланса между обществения интерес и личен живот.

Свободата на печата и другите средства за масова информация са конституционно гарантирани със забраната за цензура- чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България. Свободата на словото е един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество. Правото си на информация, на свободно изразяване обществото е делегирало в професионален ангажимент на журналистите, които в името на общественото благо се занимават със събирането, подреждането и разпространението на информация. Задължението на журналистите да предоставят информация и идеи, засягащи въпроси от обществен интерес, произтича от правото на обществеността да я получава. В този смисъл свободата на словото, свободата да се разпространява информация без цензура е оправдано дотолкова, че да се гарантира демократичността на обществените процеси и възможността на гражданите за изграждане на мнение и позиция относно проблеми, касаещи обществен интерес. Това би следвало да са проблеми, свързани с управлението на държавата, проблеми със социален, политически, икономически, спортен или развлекателен характер. Дори законодателят в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България лимитира правото на свободно разпространение на информация, тъй като то има отношение към други основни граждански свободи. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото свободно да се изразява мнение е в зависимост от значимостта на интереса, който го налага. Единствено обществен интерес от по- висш порядък би оправдал налагане на ограничение на конституционно гарантирани човешки права от категорията на абсюлютните, каквото се явява правото на неприкосновеност на личния живот. Всяка интервенция в защитената сфера на тези свободи от страна на трети лица, които с действията си биха били в състояние да накърнят или ограничат тяхното упражняване, би следвало да се счита за противозаконно до доказване на по- висш обществен интерес, който го е наложил.

В чл. 13 от Конвенцията но ООН за правата на детето е прокламирано : “Детето има право на свобода на изразяване на мнение. Това право включва свободата да търси, получава и предава информация и идеи от всякакъв вид независимо от гаранциите в устна, писмена, печатна форма или под формата на изкуство, или чрез каквито и да са други информационни средства по избор на детето”. Това право на децата подлежи на определени ограничения, предписани от закона, които ограничения са изброени в точка втора на чл. 13. Тази норма от Конвенцията за правата на детето е имплементирана в Закона за закрила на детето, където също е посочено , че всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. Чл. 5 от Конвенцията разглежда детето като активен субект на правата, подчертавайки, че за упражняването на правата на детето родителите или законните представители следва да предоставят подходящо ръководство и насоки, съобразено с развитието на способностите на детето, защото родителите и другите лица, които се грижат за детето са тези, които да гарантират висшите интереси на децата.

Журналистическите практики по отношение интервюирането на деца са залегнали и в Етичния кодекс на българските медии в раздел 2.4- “Деца”. Тези правила целят изграждането на баланс между упражняването на правата на детето на свобода на изразяване на мнение и зачитане на неговия личен живот. Според кодекса децата имат право “да бъдат чути”- т.е. правото да изразяват мнение, свобода да изказват позицията и па представят гледната си точка. Рубриката “Малък коментар” представя на зрителитевиждането на децата по актуални теми от деня в съответствие с правото на децата “да бъдат чути”. На заснетите деца е дадена възможност да изразят своята позиция и възприемчивост към темите на обществото, представяни в новинарските емисии. Чрез рубриката се стимулира интересът на децата към актуалните въпроси на деня, като децата се поставят в добронамерена, развлекателна среда, в която няма грешни отговори и се изразяват различни гледни точки. Рубриката провокира изграждането на детска аудитория от свободни, заинтересовани, любопитни и инициативни личности. Естеството на рубриката и условията, при които е заснет видеоматерила в случая, не дават индикация за действия от страна на “Б.Н.К.” ЕАД чрез които да се накърняват правата на децата и които по пряк или косвен начин да застрашават техните живот, здраве, развитие, безопасност и неприкосновеност. Редуцирани са всички лични данни, които биха могли по безспорен начин да идентифицират детето. Не се посочват имена на децата, възраст или допълнителна информация. По този начин на практика идентификацията се оказва възможна само по отношение на близки, роднини, приятели на децата. За този кръг от лица, видеоматериалът към рубриката “Малък коментар” не дава допълнително информация за децата, с която евентуална злоупотреба би била възможна. Още повече, че външният вид на човек не следва да се третира като информация, касаеща личната му и интимна сфера, достъпът до която би могъл да бъде регулиран с оглед на факта, че социалния живот и контактипредполагат сами по себе си предоставяне на достъп до тази информация на неограничен кръг лица. В този смисъл участието в рубриката “Малък коментар” не следва да се счита за намеса в личния живот на децата, а като личностна изява в рамките на социалния живот и контакти на децата като активни членове на обществото.

По отношение на изложените в жалбата претенции за предоставяне на безплатни копия от видеоматериалите за семейния архив на жалбоподателите, следва да се отбележи, че съгласно чл. 14 от Закона за радиото и телевизията телевизионният оператор е задължен да записва и съхранява запис от програмата си в продължение на три месеца, считано от датата на излъчване. В посочения срок жалбоподателите не са заявили желание за предоставяне на запис от програмата и не са предявили иск срещу телевизионния оператор във връзка със съдържанието на програмата, поради което не са били налице законови основания за удължаване на срока за съхранение на записа.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД от ЗЗЛД, Комисията:

РЕШИ:

Оставя без уважениежалба с рег. № Ж–98/29.12.2009 г. от Л.П. и В.Т. срещу “Б.Н.К.” ЕАД.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.