Решение по жалба с рег. № Ж-949/17.09.2014 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, в открито заседание, проведено на 19.02.2015г. (Протокол №8), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа жалба с рег.№Ж-949/17.09.2014г. от Е.В.Г. срещу „Т.Ф.С.” ЕАД и „Е.М.” ООД.

Административното производство пред Комисията за защита на личните данни е образувано на основание чл.38 от Закона за защити на личните данни.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е сезирана с жалба, съдържаща твърдения за извършена злоупотреба с лични данни. Жалбоподателката твърди, че е подложена на ежедневен тормоз по телефона от „Е.М.” ООД за задължение към „Т.Ф.С.” ЕАД, което е от 2005г. Госпожа Е.В.Г. посочва, че близо 15г. не е търсена за дължимите суми, които счита за погасени по давност, но през последната година колекторската фирма звъни по мобилните телефони както на нейния, така и на бившите ѝ съпруг и свекърва, също и на нейните родители. Счита, че правата ѝ по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) са нарушени и моли Комисията с оглед правомощията си да предприеме съответни действия по случая.

Към жалбата не са приложени доказателства.

Жалбата, подадена от Е.В.Г. срещу „Т.Ф.С.” ЕАД и „Е.М.” ООД е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. От изложените твърдения може да се направи обоснован извод, че жалбата е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежават „Т.Ф.С.” ЕАД и „Е.М.” ООД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че „Т.Ф.С.” ЕАД притежава Удостоверение №23028. Заявени са три регистъра: „Клиенти-комунални дружества”, „Персонал” и „Картодържатели”. ЕОС „Матрикс” ООД притежава Удостоверение №17856. Заявени са два регистъра: „Лични данни по трудови правоотношения” и „Лични данни на клиенти-длъжници”. Двете дружества са вписани в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри към КЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В заседание, проведено на 17.12.2014г. (Протокол №57), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 18.02.2015г., пренасрочена за 19.02.2015г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателката Е.В.Г. и ответни страни- „Т.Ф.С.” ЕАД и „Е.М.” ООД в качеството им на администратори на лични данни.

С оглед изясняване на фактии обстоятелства по случая, с писмо изх.№П-7050/ 17.10.2014г. на Председателя на КЗЛД, от жалбоподателката е изискана информация кога е узнала за твърдяното нарушение, да приложи заверено копие на договор с „Т.Ф.С.” ЕАД, както и информация дали е сезирала и други органи по настоящия случай.

В условията на служебното начало, с писма изх.П-7047/17.10.2014г. и №П-8718/ 02.12.2014г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от АПК, съответно „Е.М.” ООД и „Т.Ф.С.” ЕАД са уведомени за откритото в КЗЛД административно производство. На основание чл.36 от АПК от администраторите на лични данни са изискани становища, както и относими към жалбата доказателства.

В отговор, с писмо вх.№С-651/29.10.2014г., „Е.М.” ООД депозира становище, в което сочи, че на основание- договор за прехвърляне на вземания, сключен на 21.08.2013г., „Т.Ф.С.” ЕАД продава и прехвърля на дружеството портфолио с изрично посочени необслужвани и просрочени вземания, произхождащи от договори за заем и кредитни карти, сключени с физически лица. По силата на посочения договор, задължението на г-жа Е.В.Г. е прехвърлено на „Е.М.” ООД под номер 1210 от Приложение №1 към договора за цесия. Посочва се, че задължението на Е.В.Г. в размер 3056,94 лв. произтича от договор за кредитна карта „Транскарт Класик МТел” от дата 26.10.2005г. и Анекс№1 към него от 30.12.2005г. В качеството си на кредитор на вземането, съгласно изискването на чл.99 от ЗЗД, „Е.М.” ООД твърди, че за извършената цесия е изпратило уведомление до г-жа Е.В.Г. На адреса за кореспонденция с жалбоподателката, предоставен от „Т.Ф.С.” ЕАД, уведомителното писмо е получено от лицето Н.Ф., поради което уведомително писмо е изпратено и на постоянния адрес на г-жа Е.В.Г., посочен от нея при сключването на договор с „Т.Ф.С.” ЕАД, но пратката се е върнала като „непотърсена”. „Е.М.” ООД заявява, че за извършената промяна, съгласно Раздел III, чл.9, ал.1 от договора за предоставяне на кредитна карта, жалбоподателката следва своевременно да уведоми издателя на картата за всички промени, настъпили по отношение на декларираните в заявлението данни, което в настоящия случай не е сторила. С оглед предприемане на извънсъдебни действия по събиране на вземането, служители на фирмата за събиране на вземания са осъществявали контакт с Е.В.Г. по телефона, като телефонните разговори се извършени по строго определен от дружеството протокол. „Е.М.” ООД счита жалбата за неоснователна и необоснована и моли КЗЛД да прекрати административното производство по жалбата.

Към становището са приложени заверени копия на: Удостоверение №17856; Договор за предоставяне на кредит и Анекс №1 към него; известие за доставяне от 09.09.2013г.; Договор за прехвърляне на вземания от 21.08.2013г.; пълномощно в полза на гл. юрк. А.К. и удостоверение за актуално състояние.

„Т.Ф.С.” ЕАД депозира становище с вх.№С-783/13.12.2014г., в което сочи, че към настоящия момент не е налице действащ договор за кредит с г-жа Е.В.Г., тъй като вземанията на дружеството към нея са прехвърлени изцяло на „Е.М.” ООД, съгласно договор за цесия от 21.08.2013г. „Т.Ф.С.” ЕАД счита жалбата за неоснователна, тъй като в чл.9, ал.2, б. „А” от договора за кредит от дата 19.09.2005г. кредитополучателят Е.В.Г. е декларирала своето съгласие дружеството да прехвърляна трети лица всички предсрочно изискуеми вземания, произтичащи от договора за кредит. Към становището са приложени копия на: Заявление за кредитна карта Транскарт и договор за кредит от 19.10.2005г.; Договор за цесия от 21.08.2013г. и пълномощно към него.

В допълнение, с писмо вх.№П-1428/20.02.2015г., „Т.Ф.С.” ЕАД изпраща Уведомление изх.№МА 00070342/27.08.2013г. до Е.В.Г. за извършената цесия, както и известие за доставянето му.

Жалбата е насочена срещу злоупотреба с личните данни на жалбоподателката, изразяваща се в предоставянето им от „Т.Ф.С.” ЕАД на трети лица. По смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД, „предоставяне” е вид обработване на лични данни.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон.

При преценка относно основателността на жалбата, КЗЛД изследва наличието на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката.

За разглеждане на жалбата по същество в откритото заседание на Комисията за защита на личните данни, проведено на 19.02.2015г., страните са редовно уведомени. Жалбоподателката не се явява и не изпраща процесуален представител. За „Е.М.” ООД се явява юрк. Ц.Р.Д. с пълномощно по преписката. „Т.Ф.С.” ЕАД се представлява от адв.Ц.Г. с изрично пълномощно. Юрисконсулт Д. предоставя и Комисията приема Потвърждение за извършената цесия на парични вземания на основание чл.99 от ЗЗД и посочва, че дружеството, което представлява обработва личните данни въз основа на сключения договор с „Т.Ф.С.” ЕАД. За извършеното прехвърляне жалбоподателката е надлежно уведомена чрез изпратено уведомление на адреса ѝ за кореспонденция, поради което счита жалбата за неоснователна. Адвокат Г. заявява, че в чл.9, ал.2, буква „в” от договора за кредит е уредено, че кредитополучателя декларира съгласието си личните му данни да бъдат предоставяни на трети лица във връзка с изпълнението по договора, какъвто е настоящият случай. Предвид изложеното, както и по аргументи от писменото станивще, счита жалбата на г-жа Е.В.Г. за неоснователна.

Законът за защита на личните данни изисква обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни да се осъществява законосъобразно и добросъвестно, при спазване неприкосновеността на личността и личния живот, чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В тази връзка, в чл.2, ал.2 законодателят установява принципите, на които следва да бъде подчинено правомерното обработване на данните на физическите лица от администратори на лични данни, като тези принципи в своята цялост се отнасят към конкретните хипотези, уредени в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, които обуславят допустимостта на обработване на данните.

В чл.4 от Закона за защита на личните данни се съдържат императивни разпоредби, в които законодателят е указал в кои случаи е допустимо обработването на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят е едно от условията за допустимост за обработване на свързаните с него лични данни. Не е спорно обстоятелството, че между жалбоподателката и „Т.Ф.С.” ЕАД е налице валидно правоотношение, от което следва извода, че е налице съгласието на г-жа Е.В.Г. дружеството да обработва свързаните с нея лични данни. От изложените в жалбата твърдения може да се направи обоснован извод, че за администратора на лични данни- „Т.Ф.С.” ЕАД е налице условие за допустимост за обработване на личните данни на жалбоподателката, съдържащо си в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД. При анализ на събраните в хода на административното производство доказателства се установява, че между страните е налице валидно правоотношение във връзка с договора за кредит. По смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в §1, т.13 от ДР на ЗЗЛД, „съгласие” на физическото лице е всяко свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което физическото лице, за което се отнасят личните данни, недвусмислено се съгласява те да бъдат обработвани, какъвто е настоящият случай.

Видно от Заявление за кредитна карта Транскарт от 19.10.2005г. и Договор за предоставяне на кредит– транскарт на физическо лице, подписани от страните по тях, г-жа Е.В.Г. е предоставила доброволно личните си данни– имена, ЕГН, адрес, номер на документ за самоличност и дата на издаването му, месторабота и телефони за контакт. В чл.14 от Договора за предоставяне на кредит- транскарт на физическо лице се съдържа изрична клауза, че с подписването му кредитополучателят приема Общите условия. Съгласно чл.9, ал.2, т.3 от същия, кредитополучателят дава съгласие издателят да предоставя личните му данни на трети лица във връзка с изпълнението по настоящия договор, при спазване на ЗЗЛД. От изложеното следва, че е налице съгласието на Е.В.Г. при неизпълнение на договорните си задължения „Т.Ф.С.” ЕАД да предоставя личните ѝ данни на фирма за събиране на вземания.

Жалбоподателката не отрича, че има неизплатени задължения към „Т.Ф.С.” ЕАД, но се позовава на тяхното погасяване по давност. Относно размерана дължимите суми, както и възраженията за погасителната им давност, касаят гражданско-правни взаимоотношения, по които административният орган няма правомощия да се произнесе. Но следва да се отчете обстоятелството, че възражение за давност може да се уважи единствено от съд. Предвид изложеното, Комисията приема, че задължението на жалбоподателката е валидно и изискуемо и за „Т.Ф.С.” ЕАД е налице условие, по смисъла на чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД да търси начин на заплащането му.

На правно основание- Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 21.08.2013г., „Т.Ф.С.” ЕАД прехвърля на „Е.М.” ООД свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица. В Приложение №1 към цитирания договор се съдържа списък на длъжници на „Т.Ф.С.” ЕАД, сред които под номер 1210 са имената и на жалбоподателката. Следователно взамането от г-жа Е.В.Г. е част от извършената цесия.

В изпълнение на договорните си задължения „Е.М.” ООД предприема действия относно уведомяването, по смисъла на чл.99 от ЗЗД, на лицето за извършената цесия. Видно от известието за доставяне, „Е.М.” ООД е осъществил контакт с лице, находящо се на посочения от жалбоподателката постоянен адрес за контакти в гр. К. Съгласно чл.9, ал.1 от договора за отпускане на кредит, кредитополучателят е длъжен да уведомява издателя за всички промени, настъпили по отношение на декларираните в заявлението данни. Едновременно с посоченото, от фирмата за събиране на вземания са предприети действия по уведомяването на Е.В.Г. и по телефона.

При анализ на събраните в хода на административно производства доказателства не се установява неправомерно обработване на личните данни на Е.В.Г. от страна на администратор на лични данни, нито нарушаване на правата ѝ по Закона за защита на личните данни. Личните данни на жалбоподателката са обработени от страна на Т.Ф.С.” ЕАД и „Е.М.” ООД в качеството им наадминистратори на лични данни в съответствие с императивните законови изискания. Обработването на личните данни на жалбоподателката е законосъобразно по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗЛД, тъй като обработването е било необходимо с оглед сключения договор, както и за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което данните се отнасят е страна.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, Комисията за защита на личните данни приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Господин Венцислав Караджов– председател на КЗЛД и господин Цветелин Софрониев– член на КЗЛД гласуват с особено мнение предвид следното:

Задължение на администратора на лични данни съгласно чл.20, ал.1 от ЗЗЛД е, когато личните данни не са получени от физическото лице, за което те се отнасят, администраторът или негов представител му предоставя данните, които идентифицират администратора или неговия представител; целите на обработването на личните данни; получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити; данните за задължителния или доброволния характер на предоставяне на данните и последиците от отказ за предоставянето им, както и информация за правото на достъп и правото на коригиране на събраните данни. Законът не прави разлика дали става въпрос за администратор на лични данни или негов представител. И в двата случая задължението за уведомяване на физическото лице по чл.20, ал.1 от ЗЗЛД е вменено на съответния администратор на лични данни. В този смисъл е Решение №15611 от 19.12.2014г. на ВАС, че фирмите, които събират просрочени задължения конкретно към мобилен оператор не са обработващи, а администратори на лични данни.

Видно от известието за доставяне на писмото, съдържащо уведомление за извършеното прехвърляне на вземането, същото се е върнало като „непотърсено”. Следователно жалбоподателката не е уведомена надлежно за извършената цесия. Администраторът на лични данни „Е.М.” ООД не е изпълнил задължението си по чл.20, ал.1 от ЗЗЛД и не е предоставил информация на г-жа Е.В.Г. на какво основание обработва личните ѝ данни; не е указал основание за възникване на задължението и същото не е индивидуализирано по размер и срок.

Поради горното, считат жалбата в частта срещу „Е.М.” ООД за основателна.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.