Решение по жалба с рег. № Ж-875/19.08.2014 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, в открито заседание, проведено на 17.02.2015г. (Протокол №7), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа жалба с рег.№Ж-875/19.08.2014г. от П.С.М. срещу „Т.Б.” ЕАД.

Административното производство пред Комисията за защита на личните данни е образувано на основание чл.38 от Закона за защити на личните данни.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е сезирана с жалба, съдържаща твърдения за злоупотреба с лични данни, изразяваща се в предоставянето им на трети лица без знанието и съгласието на жалбоподателя. Господин П.С.М. сочи, че е бил абонат на „Т.Б.” ЕАД за мобилен номер, но твърди, че го е закрил. Жалбоподателят посочва, че не е уведомяван с писма, фактури или уведомления от оператора за наличие на задължения. След обаждане по телефона на 24.07.2014г., от „К.Б.” ЕООД е узнал за наличие на нови договори, сключенина неговото име. Притеснен е от факта, че фирмата за събиране на вземания притежава мобилния му номер, който е към „М.” ЕАД за суми, дължими на „Т.Б.” ЕАД. Счита, че е извършена злоупотреба с личните му данни от служители на оператора, тъй като на негово име са сключени договори без знанието и съгласието му. От „Т.Б.” ЕАД е изискал наличните договори, но не е получил отговор. Моли Комисията за защита на личните данни с оглед правомощията си да предприеме съответните действия и мерки по случая.

Към жалбата не са приложени доказателства.

Жалбата, подадена от П.С.М. срещу „Т.Б.” ЕАД е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес, подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежават „Т.Б.” ЕАД и „К.Б.” ЕООД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка вРегистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че „Т.Б.” ЕАД и „К.Б.” ЕООД са изпълнили задълженията си по чл.17 от ЗЗЛД и са вписани в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри към КЗЛД съответно с №28772 и №500075.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й Комисията за защита на личните данни разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

Следователно жалбата е от компетентността на КЗЛД.

В заседание, проведено на 04.12.2014г., (Протокол №54), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 11.02.2015г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателя П.С.М., ответни страни – „Т.Б.” ЕАД и „Г.Н.С.” ЕООД в качеството им на администратори на лични данни и заинтересовани страни – „М.” ЕАД и „К.Б.” ЕООД.

С писма изх.№П-5526/29.08.2014г., №П-5524/29.08.2014г. и №П-5525/ 29.08.2014г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от АПК съответно „Т.Б.” ЕАД, „К.Б.” ЕООД и „М.” ЕАД, са уведомени за откритото административно производство. На основание чл.36 от АПК от администраторите на лични данни са изискани становища, както и относими доказателства към жалбата.

В отговор, с писмо вх.№С-480/11.09.2014г. „Т.Б.” ЕАД изпраща становище, в което посочва, че жалбоподателят е страна по договори с оператора за мобилни и за фиксирани телефонни услуги, сключени в мрежата на „Г.Н.С.” ЕООД (по силата на Договор за търговско представителство от 29.11.2011г.). Поради неплащане на дължимите суми за ползвани услуги, договорите са прекратени и са начислени регламентираните в договорите неустойки. Задължението на П.С.М. в общ размер 1082.36лв. е възложено на „К.Б.” ЕООД на 27.06.2014г. с оглед събирането му. След подадена от г-н П.С.М. жалба, „Т.Б.” ЕАД извършва справка в „Г.Н.С.” ЕООД. Установено е, че е налице съмнение за злоупотреба от страна на служител на последното дружество, поради което „Т.Б.” ЕАД е сторнирало вземането от жалбоподателя и на 21.08.2014г. е оттеглило от „К.Б.” ЕООД възложеното събиране. „Т.Б.” ЕАД сочи, че съгласно Договора за търговско представителство, „Г.Н.С.” ЕООД има задължения относно уведомяването на лицата, както и да не използва лични данни на клиенти за цели извън тези, посочени в договора.

Към становището са приложени заверени копия на: пълномощно; Договор от 01.09.2010г. с „К.Б.” ЕООД; договор с „Г.Н.С.” ЕООД на език, различен от българския и 4 бр. фактури.

В становище с вх.№С-739/27.11.2014г., „Т.Б.” ЕАД допълва, че с оглед сключения с „К.Б.” ЕООД, дружеството е предоставило лични данни в следния обем: имена, ЕГН, абонаментен номер, мобилен телефон и адреси на длъжника. Посочва, че по силата на чл.19б, буква „в” във връзка с чл.75 и чл.27 от Общите условия, операторът има право да прекрати договорите за мобилни услуги без задължението да известява потребителя, поради което счита жалбата за неоснователна. Въпреки посоченото, Т. твърди, че е уведомил многокротно П.С.М. за задълженията му чрез изпращане на съобщения.

„М.” ЕАД депозира становище с вх.№С-457/04.09.2014г., в което уведомява Комисията, че посоченият в жалбата мобилен номер е собственост на търговско дружество „Х.И.” АД и номерът по никакъв начин не може да бъде свързан с жалбоподателя. М., посочва, че не е предоставяло личните данни на г-н П.С.М. на трети лица, в т.ч. и на „Т.Б.” ЕАД и „К.Б.” ЕООД.

С писмо изх.№П-7939/12.11.2014г. на Председателя на КЗЛД, от „М.” ЕАД са изискани заверени копия на договори, сключени с жалбоподателя. С молба вх.№П-8200/ 19.11.2014г. М. изпраща Договор №210001286 от 2011г. за мобилни услуги и Приложение №1 към него и Договор от 09.09.2014г. с приложения.

С писмо вх.№П-5825812.09.2014г. „К.Б.” ЕООД изпраща становище, в което посочва, че на правно основание – валидно сключен договор, „Т.Б.” ЕАД възлага случаи на неизплатени задължения, като задължението за уведомяване на длъжниците е за фирмата за събиране на вземания. Относно конкретния случай се твърди, че мобилният оператор е предоставил личните данни на г-н П.С.М. с цел събиране на негово просрочено задължение. За целта, в началото на м. юли 2014г. „К.Б.” ЕООД е изпратило на жалбоподателя писмо, с което е уведомен за наличие на дължима сума, която следва да заплати. Проведени са и телефонни разговори с лицето. Дружеството заявява, че не разполага с екземпляри от документи по договорните взаимоотношения и същите се намират единствено при мобилния оператор.

Към писмото са приложени заверени копия на: договор от 01.09.2010г. с „К.Б.М.” ЕАД и уведомление от 01.07.2014г. до П.С.М.

С писмо изх.№П-5517/29.08.2014г. на Председателя на КЗЛД, жалбоподателят е уведомен за откритото в КЗЛД административно производство по жалбата, както и за предприетите действия. Изискана е информация дали по случая е сезирал други органи. От г-н П.С.М. са изискани доказателства за заплатени месечни сметки за ползваните от него услуги, предоставяни от оператора.

При проведен разговор по телефона, жалбоподателят твърди, че по случая е сезирал Софийска районна прокуратура (СРП).

С оглед изясняване на факти и обстоятелства по случая, с писмо изх.№П-6156/ 29.09.2014г. на Председателя на КЗЛД, от СРП е изискана информация за хода и резултатите от предприетите действия по жалбата на г-н П.С.М.

Софийска районна прокуратура изпраща писмо, заведено с вх.№П-6993/ 17.10.2014г. с приложено Постановление от 26.08.2014г. за отказ от образуване на наказателно производство. Предмет на образуваното производство е осъществен състав на престъпление по чл.144, ал.1 от НК (закани против личността) от неустановено лице спрямо П.С.М.

В отговор на писмо изх.№П-7941/12.11.2014г. на Председателя на КЗЛД, „Г.Н.С.” ЕООД депозира становище с вх.№С-717/20.11.2014г. В становището се посочва, че по силата на договор за търговско представителство от 29.12.2011г., дружеството осъществява дейност при продажба на стоки и мобилни телекомуникационни услуги от името и за сметка на Глобул. Предвид изложеното, „Г.Н.С.” ЕООД счита, че е обработващ лични данни, по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД по отношение на „Т.Б.” ЕАД. При извършена справка в електронния архив на информационната система на дружеството се установява, че са налични договорни взаимоотношения между жалбоподателя и мобилния оператор, както следва: заявление за смяна на номер от 17.04.2013г.; Договори за мобилни услуги от 17.04.2013г., 06.08.2013г., 29.08.2013г., 26.09.2013г., 30.09.2013г.; Договор за фиксирани услуги от 06.08.2013г. и сертификат за пакетни услуги от 26.09.2013г.

Към писмото са приложени заверени копия на: Удостоверение №25652; извлечение от Договор за търговско представителство; договори, сключени с жалбоподателя; Инструкция №1/08.02.2012г.; Заповеди №95/21.02.2012г., №451/25.07.2013г., №110/25.02.2014г., №144А/14.03.2014г., №183А/04.04.2014г., №И-2/23.04.2014г., №И-2/23.04.2014г., №247/10.05.2014г. и Процедури за работа от м.юли 2010г.

Жалбата е насочена срещу злоупотреба с личните данни на жалбоподателя, изразяваща се в предоставянето им от „Т.Б.” ЕАД на трети лица без знанието и съгласието му. По смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД, „предоставяне” на лични данни представлява обработване на лични данни.

Законът за защита на личните данни изисква обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни да се осъществява законосъобразно и добросъвестно, при спазване неприкосновеността на личността и личния живот, чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В тази връзка, в чл.2, ал.2 законодателят установява принципите, на които следва да бъде подчинено правомерното обработване на данните на физическите лица от администратори на лични данни, като тези принципи в своята цялост се отнасят към конкретните хипотези, уредени в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, които обуславят допустимостта на обработване на данните.

При преценка относно основателността на жалбата, КЗЛД изследва наличието на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката.

За разглеждане на жалбата по същество в откритото заседание на Комисията за защита на личните данни, проведено на 11.02.2015г. (Протокол №6), страните са редовно уведомени. Жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуални представители. За „Т.Б.” ЕАД се явява юрк. И.Д. с пълномощно по преписката. За „К.Б.” ЕООД се явява адв.Н.А.Ш. с пълномощно. КЗЛД отлага вземането на решение за пълен състав на Комисията.

При преценка относно основателността на жалбата, Комисията за защита на личните данни изследва наличието на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя от администратор на лични данни.

В чл.4 от Закона за защита на личните данни се съдържат императивни разпоредби, в които законодателят е указал в кои случаи е допустимо обработването на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят е едно от условията за допустимост за обработване на свързаните с него лични данни. Не е спорно обстоятелството, че между жалбоподателя и „Т.Б.” ЕАД е налице валидно правоотношение за мобилен номер, който според твърденията на жалбоподателя е закрит. Жалбоподателят е предоставил доброволно личните си данни с оглед сключения между страните договор за предоставяне на услуги, от което следва извода, че е налице изричното съгласие по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД дружеството да обработва свързаните с него лични данни. Видно от договори от 06.08.2013г., 26.09.2013г., 17.04.2013г., 29.08.2013г., 30.09.2013г., 17.04.2013г., П.С.М. е абонат на „Т.Б.” ЕАД за ползване както на мобилни, така и на фиксирани услуги, предоставяни от оператора. Договорите са сключени в магазини на „Г.Н.С.” ЕООД. От анализа на писмените доказателства е видно, че „Т.Б.” ЕАД обработва по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД свързаните с жалбоподателя лични данни при наличие на валидно правно основание дружеството да ги притежава и обработва.

Договорите са сключени в магазини на „Г.Н.С.” ЕООД. В т.145а от Общите условия на „Т.Б.” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, абонатът декларира съгласие данните, които се обработват от Т., да бъдат обработвани от трети лица, действащи от името и под контрола на Т. (служители, дистрибутори, търговски партньори идр. Нормата на чл.24, ал.1 от ЗЗЛД допуска възможността администраторът на лични данни да обработва данните чрез възлагане на обработващ данните. В конкретния случай „Г.Н.С.” ЕООД, въпреки самостоятелното качество администратор на лични данни, по отношение на „Т.Б.” ЕАД има качеството обработващ лични данни по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. Този извод произтича от обстоятелството, че дружеството ползва (употребява) личните данни на абонати на оператора, имащи качеството длъжник с цел събиране на просрочени задължения към него. Съществуването на посочените взаимоотношения водят до задължение на администратора на лични данни, възлагайки обработването на лични данни да докаже, че отношенията му с обработващия лични данни са уредени с нормативен акт, писмен договор или с друг акт на администратора, в който се определя обемът на задълженията, възложени от администратора на лични данни. На правно основание – договор за търговско представителство от дата 29.12.2011г., „Т.Б.” ЕАД възлага на „Г.Н.С.” ЕООД промотиране, предлагане и продаване на продукти от името и за сметка на оператора. В настоящия случай жалбоподателят е предоставил доброволно личните си данни с оглед сключените договори. Господин П.С.М. отрича да е сключил нови договори, но въпреки указанията, не е сезирал СРП за фалшифицирането на неговия подпис. Предмет на образуваното пред СРП производство по жалба на г-н П.С.М. няма предмет чл.308 и сл. от НК. Следователно и за „Г.Н.С.” ЕООД е налице условие за допустимост за обработване на личните данни на жалбоподателя, съдържащо се в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД.

Жалбоподателят отрича наличието на неплатени сметки към „Т.Б.” ЕАД, но въпреки указанията не депозира доказателства в тази насока. Видно от фактури №7206661314, №7207636569, №7207133220 и №7213958492, г-н П.С.М. не е заплати месечните сметки за ползвани услуги. С Последна покана за доброволно плащане от 25.02.2014г. г-н П.С.М. е уведомен за наличието на задължение и е предупреден, в случай на незаплащането му, договорът ще бъде прекратен и ще бъдат начислени неустойки.

Поради неплащане, на основание договор от дата 01.09.2010г., „Т.Б.” ЕАД възлага на „К.Б.” ООД да организира с различни законосъобразни средства събирането на неизплатени суми от абонати на оператора, в т.ч. и на жалбоподателя. С цитирания договор не се прехвърлят задълженията, а се възлага събирането на вземания от длъжници от името и за сметка на мобилния оператор. Следователно, въпреки самостоятелното качество администратор на лични данни,в случая „К.Б.” ООД е „обработващ лични данни” по смисъла на чл.24 от ЗЗЛД. В сключените договори за услуги, съдържащи подписа на г-н П.С.М. се съдържа изрична клауза, че с подписването им абонатът декларира съгласие личните му данни да бъдат предоставяни на трети лица с цел събиране на вземания по договора. Едновременно с посоченото, договорите с „Т.Б.” ЕАД за предоставяне на услуги са договори при общи условия. С подписването на индивидуалния договор абонатът се счита информиран, че е запознат с Общите условия на оператора и е съгласен с тях.

В изпълнение на договорните си задължения, „К.Б.” ООД, с писмо референтен №6711337/01.07.2014г. уведомява П.С.М. за наличие на задължение към „Т.Б.” ЕАД. Списмото г-н П.С.М. е уведомен и за сключения договор с оператора.

За „К.Б.” ООД е налице условие за допустимост за обработване на лични данни, съдържащо се в чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД, тъй като обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна.

Видно от Приложение №1 към договор за мобилни услуги №21001286 от м. юни 2011г., посоченият в жалбата мобилен номер ***** за контакт с жалбоподателя е собственост на търговското дружество „Х.И.” АД. Мобилният номер е включен в група М. Бизнес Линия към „Х.И.” АД с управител Д.И.Б.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. При анализ на събраните в хода на административно производства доказателства не се установява неправомерно обработване на личните данни на П.С.М. от страна на администратор на лични данни, нито нарушаване на правата му по Закона за защита на личните данни.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, Комисията за защита на личните данни приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Господин Цанко Цолов и господин Цветелин Софрониев – членове на КЗЛД, гласуват с особенно мнение, изразявашо се в следното:

Задължение на администратора на лични данни съгласно чл.20, ал.1 от ЗЗЛД е, когато личните данни не са получени от физическото лице, за което те се отнасят, администраторът или негов представител му предоставя данните, които идентифицират администратора или неговия представител; целите на обработването на личните данни; получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити; данните за задължителния или доброволния характер на предоставяне на данните и последиците от отказ за предоставянето им, както и информация за правото на достъп и правото на коригиране на събраните данни. Законът не прави разлика дали става въпрос за администратор на лични данни или негов представител. И в двата случая задължението за уведомяване на физическото лице по чл.20, ал.1 от ЗЗЛД е вменено на съответния администратор на лични данни. В този смисъл е Решение №15611 от 19.12.2014г. на ВАС, че фирмите, които събират просрочени задължения конкретно към мобилен оператор не са обработващи, а администратори на лични данни.

„К.Б.” ООД независимо дали е администратор на лични данни на самостоятелно основание или е обработващ лични данни, т.е. представител на администратор на лични данни, не е изпълнил задължението си по чл.20, ал.1 от ЗЗЛД и не е предоставил информация на жалбоподателката на какво основание обработва личните ѝ данни; не е указал основание за възникване на задължението и същото не е индивидуализирано по размер и срок.

Поради горното, считат жалбата в частта срещу „К.Б.” ООД за основателна.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.