Решение по жалба с рег. № Ж-842/28.07.2014 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 17.12.2014г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по същество жалба рег.№Ж-842/28.07.2014г., подадена от Л.Ш.С. срещу „Ф.И.“ ЕАД, Адвокатско съдружие „Ф.Л.С.“ и „Б.Т.К.“ (БТК) ЕАД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба рег.№Ж-842/ 28.07.2014г., подадена от Л.Ш.С., в която са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните й данни и личните данни на З.П.К..

Жалбоподателкатаинформира, че през 2012г. сключила договор за мобилни услуги с БТК ЕАД, по повод който дружеството има претенции към нея за неплатени задължения в размер на 60лв. (шестдесет лева).

Жалбоподателката твърди, че от началото на 2014г. служители на „Ф.“ звънят на фиксиран телефонен номер *******, същият предоставен за ползване на дядо й– З.П.К. и баба й– З.К., и претендират, че на основание сключен договор за цесия вземането на БТК ЕАД спрямо нея– Л.Ш.С., е прехвърлено на дружеството.

Жалбоподателката счита, че с действията си дружествата са нарушили разпоредбите на Закона за защита на личните данни и допълва, че дори да има сключен договор за цесия между дружествата, то фиксирания телефонен номер представлява лични данни на дядо й, а последния няма задължения към БТК ЕАД и не е давал съгласието си дружеството да обработва личните му данни. Счита, че е налице нарушение на чл.4 от ЗЗЛД, тъй като цесионера е предоставил личните данни на дядо й на трето лице.

Жалбоподателката твърди, че дружествата не са спазили и нормата на чл.20, ал.1 от ЗЗЛД и нито тя, нито дядо й са уведомени, че „Ф.И.“ ЕАД и Адвокатско дружество „Ф.Л.С.“ обработват личните им данни.

Към жалбата не са приложени доказателства.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административният орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая от „Ф.И.“ ЕАД и Адвокатско съдружие „Ф.Л.С.“ са изискани писмени становище и представяне на относими доказателства.

В отговор от „Ф.И.“ ЕАД изразяват писмено становище за неоснователност на жалбата. Информират, че на 21.12.2009г. между „Ф.И.“ ЕАД и БТК ЕАД е сключен договор за събиране на вземания, по силата на който на 28.10.2013г. БТК ЕАД е възложило на „Ф.И.“ ЕАД събирането на дължима от жалбоподателката сума в размер на 120, 98лв. (сто и двадесет лева и деветдесет и осем стотинки). От дружеството допълват, че след изпратена на 11.11.2013г. покана за доброволно плащане на сумата от телефонен номер ******* е получено входящо обаждане, като цитирания номер е посочен като телефон за контакт с жалбоподателката. Сочат, че след няколко проведени разговора от страна на Л.Ш.С. е извършено частично плащане в размер на 60лв. От дружеството уточняват, че не разполагат с информация за титуляра на правото на ползване на телефонния номер.

От „Ф.И.“ ЕАД информират, че въз основа на сключен с БТК ЕАД договор за цесия от 31.05.2014г. вземането на БТК ЕАД към Л.Ш.С. е цедирано на „Ф.И.“ ЕАД и в тази връзка на 23.06.2014г. и 11.08.2014г. са изпратени уведомителни писма до жалбоподателката за извършената цесия. Като доказателство за твърденията си представят издадено от „С.Д.С.“ ЕООД удостоверение.

Към становището са приложени копия на: договор за услуги, сключен между „Ф.И.“ ЕАД и БТК ЕАД; договор за цесия, сключен между „Ф.И.“ ЕАД и БТК ЕАД; договор, сключен между „Ф.И.“ ЕАД и „С.Д.С.“ ЕООД; договор, сключен между БТК ЕАД и Л.Ш.С.; издадени от БТК ЕАД фактури №1135207094, №1137155341, №1139087399, №1141066203 и №1142957125; Удостоверение, издадено от „С.Д.С.“ ЕООД; пълномощни.

От Адвокатско съдружие „Ф.Л.С.“ ангажират писмено становище за неоснователност на жалбата, в което се твърди, че съдружието не обработва лични данни на жалбоподателката, че не е страна по договор за прехвърляне на вземания с БТК ЕАД и че между адвокатското съдружие и „Ф.И.“ ЕАД няма сключен договор за правна помощ и съдействие по отношение на вземанията възложени за събиране и/или цедирани на „Ф.И.“ ЕАД от БТК ЕАД.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалба рег.№Ж-842/28.07.2014г. съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА), а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което същата е редовна.

На проведено на 24.09.2014г. заседание на Комисията за защита на личните данни, жалбата е приета за частично допустима.

Недопустима е по отношение на изложените от Л.Ш.С. твърдения за неправомерно обработване на личните данни на З.П.К., тъй като за жалбоподателката не е налице правен интерес от подаване на жалба, последния по аргумент от чл.27, ал.2, т.5 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) е задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. Във връзка с изложените от жалбоподателката твърдения в тази насока и с оглед пълнота на решението следва да се отбележи, че сама по себе си информацията за телефонен номер не може да индивидуализира конкретно физическо лице, поради което не попада в обсега на понятието „лични данни”. Единствено, когато информацията за телефонния номер е в съвкупност с други данни, индивидуализиращи дадено физическо лице, като например три имена, адрес, единен граждански номер, би могла да бъде определена като лични данни.

В останалата й част жалбата е приета за процесуално допустима- подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, от физическо лице с правен интерес. С нея е сезиран компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД.

Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. Жалбата е насочена срещу „Ф.Л.“ ЕАД, Адвокатско съдружие „Ф.Л.С.“ и „Б.Т.К.“ ЕАД, които безспорно имат качеството на администратори на лични данни.

От направена служебна справка в Електронния регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри се установи, че дружествата са изпълнили задължението си по чл.17, ал.1 от ЗЗЛД, подали са заявление за регистрация и са регистрирани като администратори на лични данни съответно с идент. №54321, №341859 и №14414.

От събраните по административната преписка доказателства се установи, че личните данни на жалбоподателката са обработени и от страна на „С.Д.С.“ ЕООД, последното действало в качеството си на обработващ лични данни от името и за сметка на администратора на лични данни– „Ф.И.“ ЕАД.

Като страни в производството са конституирани: жалбоподател- Л.Ш.С., ответна страна– „Ф.И.“ ЕАД, Адвокатско съдружие „Ф.Л.С.“ и БТК ЕАД, в качеството им на администратори на лични данни и заинтересована страна– „С.Д.С.“ ЕООД.

Насрочено е открито заседание на КЗЛД за разглеждане на жалбата по същество, за което страните са редовно уведомени. От БТК ЕАД и „С.Д.С.“ ЕООД са изискани писмени становища и представяне на относими доказателства. От „Ф.И.“ ЕАД са изискани допълнителни доказателства.

В отговор от БТК ЕАД изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят Комисията да я остави без уважение. Сочат, че жалбоподателката е страна по сключен с дружеството договор за предоставяне на мобилни услуги за номер ******, подписан на 01.07.2012г., по повод който има ликвидни изискуеми задължения. Твърдят, че договорът съдържа клауза която гласи, че с подписването му абонатът декларира, че е предоставил личните си данни доброволно и дава съгласието си личните му данни да бъдат предоставяни от БТК ЕАД на трети лица- в това число иагенции за събиране на вземания, когато това е необходимо за събиране на неизплатени задължения по договора и реализиране на законните права и интереси на дружеството.

От БТК ЕАД сочат, че на 28.10.2013г. данните на жалбоподателката са предоставени на „Ф.И.“ ЕАД за целите на събиране на задължението й в размер на 120,98лв., в резултата на което е направено частично плащане на задължението в размер на 60лв. Сочат, че отношенията между дружествата са уредени с договор за услуги по силата на който на „Ф.И.“ ЕАД е възложено да събира от името и сметка на БТК ЕАД неизплатени задължения на абонати на мобилния оператор.

Допълват, че на основание сключен с „Ф.И.“ ЕАД договор за цесия №35033/31.05.2014г. вземането на БТК ЕАД спрямо жалбоподателката в размер на 60,98лв. (шестдесет лева и деветдесет и осем стотинки) е прехвърлено на „Ф.И.“ ЕАД и на последното са предоставени всички документи, удостоверяващи вземането.

Към становището на дружеството са приложени копия на: пет месечни сметки за задължения по договора, сключен между жалбоподателката и дружеството; рамков договор за услуги, сключен на 21.12.2009г. между БТК ЕАД и „Ф.И.“ ЕАД, ведно с приложено към него допълнително споразумение №5; договор за цесия №35032/31.05.2014г., сключен между БТКЕАД и „Ф.И.“ЕАД, ведно с приложение 2 към него; пълномощно.

На 27.10.2014г. е проведено открито заседание на КЗЛД за разглеждане на подадената от г-жа Л.Ш.С. жалба.

Жалбоподателката– редовно уведомена, не се явява, не се представлява.

Адвокатско съдружие „Ф.Л.С.“и „С.Д.С.“ ЕООД– редовно уведомени, не се представляват.

БТК ЕАД– редовно уведомено, представлява се от юрисконсулт И.

„Ф.И.“ ЕАД– редовно уведомено, представлява се от юрисконсулт Д.

Процесуалните представители на дружествата не сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания. Оспорват жалбата и молят Комисията да я остави без уважение, като неоснователна и недоказана по аргументи, изложени в ангажирани от тях писмени становища по случая.

С оглед необходимостта от изясняване на случая от правна и фактическа страна вземането на решение по основателността на жалбата е отложено за следващо заседание на Комисията, без призоваване на страните и от „Ф.И.“ ЕАД е изискано да представи заверено копие на изпратеното до жалбоподателката уведомление за цесия, както и доказателства, че същото е получено от нея.

В отговор от дружеството депозират писмо рег.№П-7874/11.11.2014г., с приложено към същото уведомление за цесия, адресирано до жалбоподателката с дата 11.08.2014г., в едно с известие за доставка PS161200A807G.

След постъпване на изисканите допълнителни доказателства, на проведено на 17.12.2014г. заседание на КЗЛД, жалбата е разгледана по същество.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти, имайки предвид събраните писмени доказателства и наведените от страните твърдения, Комисията приема, че разгледана по същество жалба рег.№Ж-842/ 28.07.2014г. е частично основателна– неоснователна по отношение на БТК ЕАД и Адвокатско съдружие „Ф.Л.С.“ ЕАД и основателна по отношение на „Ф.И.“ ЕАД.

Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни. Целта на закона е гарантиране нанеприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Законодателят е възприел, че обработването на лични данни на физически лица, следва да се извършва при наличието на поне едно от тези условия, което е предпоставка за законосъобразност на обработването.

От събраните по административната преписка доказателства безспорно се установи, че жалбоподателката е страна по сключен с БТК ЕАД договор за мобилни услуги от дата 01.07.2012г., във връзка с който има ликвидни и изискуеми задължения.

Безспорно се установи, че личните данни на жалбоподателката в обем три имена, адрес, единен граждански номер и мобилен номер, в качеството й на страна по договора за предоставяне на мобилни услуги са обработени от БТК ЕАД, чрез действия по предоставянето им на „Ф.И.“ ЕАД. Личните данни на жалбоподателката са предоставени веднъж на 28.10.2013г. за целите на събиране на вземане на мобилния оператор и втори път на 31.05.2014г., във връзка с договор за цесия, по силата на който вземането на мобилния оператор към жалбоподателката е прехвърлено на „Ф.И.“ ЕАД. Безспорно е също, че личните данни на жалбоподателката се обработват, чрез действия по съхранение и употреба, от „Ф.И.“ ЕАД във връзка със сключен между г-жа Л.Ш.С. и БТКЕАД договор за предоставяне на мобилни услуги.

Съгласно разпоредбата на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби предоставянето на лични данни е действие по обработването им и като такова следва да се осъществява при спазване на разпоредбите на ЗЗЛД.

Комисията счита жалбата за неоснователна по отношение на Адвокатско съдружие „Ф.Л.С.“.

От събраните по административната преписка доказателства не се установи обработване на личните данни на жалбоподателката от Адвокатско дружество „Ф.Л.С.“. Претенциите на г-жа Л.Ш.С. към адвокатското съдружие са недоказани доколкото е безспорно, че цесионер на вземането на БТК ЕАД към жалбоподателката е „Ф.И.“ ЕАД, а не Адвокатско дружество „Ф.Л.С.“ и на последното не са предоставяни лични данни на г-жа Л.Ш.С. във връзка със задължението й към мобилния оператор. С оглед обстоятелството, че не се установи обработване на личните данни на жалбоподателката от страна на Адвокатско съдружие „Ф.Л.С.“ се налага извода, че за същото не е налице и задължение по чл.20, ал.1 от ЗЗЛД.

Комисията счита, че обработването на личните данни на жалбоподателката, чрез действия по предоставянето им от БТК ЕАД на „Ф.И.“ ЕАД за целите на събиране на вземания на оператора е законосъобразно, при наличие на условията за допустимост на обработването визирани в чл.4, ал.1, т.2, 3 и 7 от ЗЗЛД.

Отношенията между двете дружества са уредени съгласно чл.24, ал.4 от ЗЗЛД с Рамков договор за услуги с дата 21.12.2009г., с предмет събиране на вземания на мобилния оператор.

Наличието на договорни отношения между администратора на лични данни– БТКЕАД и физическото лице– Л.Ш.С., чиито лични данни се обработват за целите на договора е условие за допустимост при обработването на личните данни на физическото лице по основание от чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД. Oбработването е необходимо за изпълнение на задължение по договор, по който физическото лице за което се отнасят данните, е страна.

В конкретния случай, видно от издадени от БТК ЕАД фактури/месечни сметки, жалбоподателката има ликвидни и изискуеми задължения към дружеството за ползвани по договора услуги, с оглед на което за последното е налице и необходимост от обработване на личните й данни за реализиране на законните права и интереси на дружеството по събиране на дължимата сума, което по аргумент от чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е самостоятелно условие за допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателката.

Налице е и хипотезата на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД за допустимост на обработване на лични данни, а именно изричното съгласие на физическото лице– Л.Ш.С., за което се отнасят личните данни, същите да бъдат предоставени на трети лица за целите на събиране на вземания по договора. Съгласието е обективирано в индивидуалния договор, сключен между жалбоподателката и БТК ЕАД, видно от съдържанието на който е, че същият съдържа клауза която гласи, че с подписването му абонатът декларира, че е предоставил личните си данни доброволно и дава съгласието си личните му данни да бъдат предоставяни от БТК ЕАД на трети лица- в това число и агенции за събиране на вземания, когато това е необходимо за събиране на неизплатени задължения по договора и реализиране на законните права и интереси на дружеството.

Комисията счита, че обработването на личните данни на жалбоподателката чрез действия по предоставянето им от БТК ЕАД на „Ф.И.“ ЕАД във връзка със сключен между дружествата договор за цесия е законосъобразно, при наличие на условията за допустимост на обработването визирани в чл.4, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗЛД.

Съгласно договора за цесия и Приложение №1 към него, БТК ЕАД е прехвърлило на „Ф.И.“ ЕАД вземането си към Л.Ш.С. в размер на 60,98лв.

Личните данни на жалбоподателката са обработени- предоставени от БТК ЕАД на „Ф.И.“ ЕАД, законосъобразно, при наличие и в изпълнение на нормативно определено задължение (чл. 4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД) на администратора на лични данни. А именно разписаното в чл.99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите задължение на БТКЕАД, в качеството му на цедент по Договор за цесия да предаде на цесионера– „Ф.И.“ЕАД намиращите се у него документи, удостоверяващи дълга по прехвърленото вземане, в конкретния случай -договорa за мобилни услуги, сключен между жалбоподателката и БТК ЕАД и издадени въз основа на него фактури за задължения.

Налице е и хипотезата на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД за допустимост на обработване на лични данни, а именно изричното съгласие на физическото лице– Л.Ш.С., за което се отнасят личните данни, същите да бъда предоставяни на трети лица за реализиране на правата на БТК ЕАД във връзка с договора, каквото безспорно е правото на дружеството да продава вземането си.

Господин Цветелин Софрониев и г-н Веселин Целков– членове на КЗЛД изразяват особено мнение и считат жалбата за основателна по отношение на БТК ЕАД с аргумент, че обработването на личните данни на жалбоподателката, чрез действия по предоставянето им от БТК ЕАД на „Ф.И.“ ЕАД е незаконосъобразно, без наличие на описаните в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД предпоставки за допустимост на обработването. В допълнение сочат, че липсва съгласието на жалбоподателката- свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено волеизявление по смисъла на §1, т.13 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД за обработване на личните й данни от „Ф.И.“ ЕАД. В този смисъл БТК ЕАД неправомерно е предоставило личните данни на жалбоподателката на „Ф.И.“ ЕАД.

Комисията счита жалбата за основателна по отношение на „Ф.И.“ ЕАД.

От събраните по административната преписка доказателства безспорно се установи, че личните данни на жалбоподателката се обработват от администратора на лични данни „Ф.И.“ ЕАД във връзка със сключен между жалбоподателката и БТК ЕАД договор за мобилни услуги, по повод който жалбоподателката има ликвидни и изискуеми задължения.

Комисията счита, че обработването на личните данни на жалбоподателката от страна на „Ф.И.“ ЕАД е незаконосъобразно, без да е налице нито една от хипотезите на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД. Същото не е съобразено с изискванията за допустимост на обработването на лични данни, обективирани в цитираната разпоредба, и е извършено без изразено от жалбоподателката съгласие „Ф.И.“ ЕАД да обработва личните й данни във връзка със задълженията й по сключен с БТК ЕАД договор за мобилни услуги.

Комисията приема за основателни и изложените от жалбоподателката твърдения за извършено от страна на „Ф.И.“ ЕАД нарушение на чл.20, ал.1 от ЗЗЛД.

С цитираната разпоредба e вменено в задължение на администратора на лични данни, в случаите когато обработва лични данни на физическо лице и същите не са получени от лицето, да го уведоми за: данните, които идентифицират администратора; целите на обработване на личните данни; категориите лични данни, отнасящи се до лицето; получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити данните и информация за правото на достъп и правото на коригиране на събраните данни. Данните следва да се предоставят на лицето, за което се отнасят, към момента на вписването им в съответни регистър (чл. 20, ал.2 от ЗЗЛД).

В конкретния случай и с оглед събраните по административната преписка доказателства и факта, че изложените от жалбоподателката твърдения за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗЗЛД не се оспорват от дружеството, както и че не са ангажирани доказателства в обратна насока, се налага извода, че „Ф.И.“ ЕАД, не е предоставило на жалбоподателката информацията, посочена в цитираната разпоредба, която дружеството безспорно дължи на г-жа Л.Ш.С., тъй като обработва нейни лични данни, който не са получени от лицето, а са предоставени на дружеството от БТК ЕАД.

Дружеството не е ангажирало доказателства, от които безспорно може да се установи, че е изпълнило задължението си по чл.20, ал.1 от ЗЗЛД. Представеното от дружеството уведомление за цесия не съдържа в пълен обем информацията по чл.20, ал.1 от ЗЗЛД, няма и доказателства, че е получено от жалбоподателката.

Комисията счита, че в случая не са налице хипотезите на чл.20, ал.3 от ЗЗЛД за освобождаване на администратора на лични данни от задължението му да предостави на г-жа Л.Ш.С. информацията по чл.20, ал.1 от ЗЗЛД и с оглед разпределение на доказателствената тежест в процеса и събраните доказателства счита, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗЗЛД и не е изпълнило вмененото му с нея задължение.

Във връзка с ангажирането на административно-наказателната отговорност на „Ф.И.“ ЕАД за нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, г-жа Мария Матева– член на Комисията за защита на личните данни изразява особено мнение и счита, че „Ф.И.“ ЕАД обработва личните данни на жалбоподателката законосъобразно. С оглед факта, че се касае за договор за цесия сключен между БТК ЕАД– цедент и „Ф.И.“ ЕАД– цесионер, въз основа на който задължението на жалбоподателката към мобилния оператор е цедирано на „Ф.И.“ ЕАД счита, че не се изисква съгласието на г-жа Л.Ш.С. за обработване на личните й данни от цесионера, тъй като основанието на което се обработват личните й данни са договорните отношения между дружествата.

Госпожа Матева изразява особено мнение и по отношение на възприетото от Комисията решение за извършено от страна на „Ф.И.“ ЕАД нарушение на чл.20, ал.1 от ЗЗЛД. С аргумент, че предоставеното от „Ф.И.“ ЕАД уведомление за цесия съдържа информацията която дружеството дължи по чл.20, ал.1 от ЗЗЛД намира, че уведомлението за цесия може да се приеме и за уведомление по чл.20, ал.1 от ЗЗЛД, с оглед което счита жалбата за неоснователна и в тази й част.

В рамките на оперативната си самостоятелност Комисията счита, че с оглед характера на констатираните нарушения на чл.4, ал.1 и чл.20, ал.1 от ЗЗЛД и технитепоследици, налагането на принудителни административни мерки (задължително предписание или определяне на срок за отстраняване на нарушението) е нецелесъобразно и мерките са неприложими в случая, и в тази връзка налага „Ф.И.“ ЕАД административни наказания като счита, че същите ще имат възпитателно въздействие и ще допринесат за спазване от страна на дружеството на установения правен ред.

При определяне размера на налаганите с настоящето решение административни наказания, Комисията съобрази целта на наказанието, което следва даима възпитателна, възпираща и предупредителна функция, а не да създава икономически затруднения на администратора на лични данни, допуснал нарушението. Поради това счита, че размерът на административните наказания следва да бъде около минимума, предвиден в закона за съответното нарушение.

Водима от горното, Комисията за защита на личните данни,

1. На основание чл.27, ал.2, т.5 от АПК във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗЛД обяви подадената от Л.Ш.С. жалба рег.№Ж-842/28.07.2014г. за процесуално недопустима в частта й относно твърденията за неправомерно обработване на личните данни на З.П.К. и прекратява образуваното административно производство, по отношение на тази част от жалбата, поради липса на правен интерес на жалбоподателката.

2. Обявява жалбата за неоснователна по отношение на обработването на личните данни на жалбоподателката от „Б.Т.К.“ ЕАД и Адвокатско съдружие „Ф.Л.С.“.

3. Обявява жалбата за основателна по отношение на „Ф.И.“ ЕАД за нарушение на чл.4, ал.1 и чл.20, ал.1 от ЗЗЛД.

4. На основание чл.42, ал.1 от ЗЗЛД налага на администратора на лични данни „Ф.И.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *****, административно наказание– имуществена санкция в размер на 13000лв. (тринадесет хиляди лева) за обработване на личните данни на жалбоподателката в нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД.

5. На основание чл.42, ал.3 от ЗЗЛД налага на „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК******, със седалище и адрес на управление *****, административно наказание– имуществена санкция в размер на 4000лв. (четири хиляди лева) за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗЗЛД.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд- София- град.

След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, находяща се в гр.София, бул.„Проф. Цветан Лазаров" №2 или преведена по банков път:

Банка БНБ- ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601

BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, БУЛСТАТ 130961721