Решение по жалба с рег. № Ж-79/27.02.2015 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков на заседание, проведено на 01.07.2015г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по допустимост жалба рег.№Ж-79/27.02.2015г., подадена от Х.Ф.П.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от Х.Ф.П., в която са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните му данни– единен граждански номер, чрез действия по предоставянето им на трето лице, без знанието и съгласието му. Жалбата е подадена до Администрацията на президента на Република България и е препратена за разглеждане по компетентност в КЗЛД.

Жалбоподателят информира, че през 2012г., поради отсъствието му от Република България, помолил негова близка да направи вноска по потребителския му кредит към „О.Б.Б.“ (ОББ) АД, клон-Димитровград. Твърди, че при внасяне на сумата служител на банката направил справка по обслужвания кредит, написал „на лист“ единният му граждански номер и информация за оставащите по кредита вноски и дал листа на неговата близка. Жалбоподателят счита, че „банката няма право да издава лични данни на трети лица“ и намира действията на банкови служител са „абсурдни“.

Господин Х.Ф.П. информира, че за случая е сезирал ОББ АД, с подадени няколко жалби, на които не получил удовлетворяващ го отговор и извинение за причинените неудобства.

Към жалбата не са приложени доказателства.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, от „О.Б.Б.“ АД е изискано писмено становище по жалбата и относими доказателства.

В отговор от дружеството е изразено становище за неоснователност на жалбата. Изложени са аргументи за законосъобразно обработване на личните данни на г-н Х.Ф.П. и спазване на необходимите техническа и организационни мерки зазащита на обработваните от банката лични данни. Твърденията на жалбоподателя са оспорени, а в допълнение е посочено, че във връзка със случая и по повод подадени от жалбоподателя до банката жалби са изготвени и изпратени до г-н Х.Ф.П. три мотивирани отговора за липсата на нарушения от страна на служителите на кредитната институция.

Към становището е приложени копие на: вносна бележка №ТТ/12291/30184 с дата 17.10.2012г.; договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение; писма с изх.№304–Ж-888/27.08.2013г., изх.№304-ж-947/18.09.2013г. и №304-ж-838/15.08.2014г. от ОББ АД до г-н Х.Ф.П.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Подадената от г-н Х.Ф.П. жалба съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което същата е редовна.

Жалбата е процесуално недопустима.

Съгласно чл.27, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането, с което е сезиран. Предпоставките са кумулативно изброени, наличието на предпоставка от категорията на отрицателните или липсата на положителна/и такава е условие за недопустимост на искането.

В чл.27, ал.2, т.6 от АПК законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличие на специални изисквания, установени със закон, за които съответния административен орган следва да следи служебно.

Съгласно чл.38, ал.1 от ЗЗЛД всяко физическо лице разполага с правната възможност да сезира КЗЛД за нарушаване на правата му по ЗЗЛД, в рамките на едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Сроковете са преклузивни и изтичането им преклудира възможността на Комисията да се произнесе по искането, с което е сезирана.

В конкретния случай предмет на жалбата са твърденията на жалбоподателя за неправомерно обработване на личните му данни от страна на ОББ АД, чрез действия по предоставяне, без знанието и съгласието на жалбоподателя, на единният му граждански номер на трето лице след направена през 2012г. вноска от третото лице по банкова сметка на г-жа Х.Ф.П. в ОББ АД.

Страните не спорят, че на 17.10.2012г. е извършена банкова операция и по сметка на г-н Х.Ф.П. в ОББ АД е внесена в брой сумата от 112 лв. Вноската е неправена от трето лице– Ш.Ф., а операцията е отразена във вносна бележка №ТТ/12291/30184, в която се съдържат три имена на жалбоподателя и номер на банковата му сметка, както и три имена и единен граждански номер на вносителя.

От събраните по административната преписка доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е узнал за твърдяното от него нарушение още към 2012г. и е подал до дружеството няколко жалби, първата от който подадена към 2012г. с вх.№1786/08.11.2012г., по описа на ОББ АД и последващи такива от 15 и 16.08.2013г. С оглед това обстоятелство и факта, че жалбата с която е сезирана Комисията е подадена на 19.02.2015г. следва извода, че едногодишния срок от узнаване на нарушението е изтекъл към момента на подаване на жалбата пред КЗЛД, с оглед което Комисията приема жалбата за процесуално допустима поради просрочие и я оставя без разглеждане.

Водима от горното и на основание чл.27, ал.2, т.6 от АПК, във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни,

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд- София- град.