Решение по жалба с рег. № Ж-77/ 25.02.2014 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 25.06.2014г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ във връзка с чл.38, ал.1 от Правилника за дейността на Комисия за защита на личните данни и на нейната администрация /ПДКЗЛДНА/ и чл.27, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, разгледа жалба с рег.№Ж-77/25.02.2014г., подадена от К.И.Б. срещу „У.1” ЕООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

К.И.Б. сезира КЗЛД с жалба, в която излага следната фактическа обстановка:

До месец февруари 2012г. е живяла в с.Т. и е ползвала услугата интернет, предоставяна от фирма „Т.Н.” ООД. В началото на 2011г. жалбоподателката е била потърсена по телефона от служител на фирма „У.1” ЕООД. Целта на проведения разговор била, госпожа К.И.Б. да бъде уведомена, че дружеството е интернет доставчик за селото, в което живее и в случай, ако желае може да се възползва от предлаганите по-добри условия за предоставяната услуга, като сключи договор. От поднесената информация по телефона, жалбоподателката останала с впечатлението, че фирмата, която й е предоставяла услугата интернет преустановява своята работа и с цел не накърняване правата на клиентите се предлага услугата от друга фирма, с по-добри условия.

Служителят, който потърсил госпожа К.И.Б. знаел номера на ползвания от нея телефон, адресът й и фирмата, която й предоставя интернет, за това тя останала с убеждението, че „У.1” ЕООД е правоприемник на „Т.Н.” ООД. На 02.02.2011г. в дома й дошли служители на „У.1” ЕООД, които пуснали интернет, като използвали оборудването и кабелите, предоставени й от „Т.Н.” ООД. Действията на служителите още веднъж потвърдили убеждението на госпожа К.И.Б., че дружеството е правоприемник на фирмата, чиито услуги тя е ползвала. Жалбоподателката подписала договор с новата фирма без обаче да направи обичайните проверки.

През месец януари 2012г. служител на „У.1” ЕООД отново я потърсил по телефона, за да й предложи предлагани промоции и съответно подновяване срока на договора. На 30.01.2012г., жалбоподателката подписала нов договор с „У.1” ЕООД. По стечение на обстоятелствата се наложило семейството на госпожа К.И.Б. да се премести да живее в гр.П.. Съпругът й посетил офиса на „У.1” ЕООД, находящ се в гр.П. и поискал сключения договор да бъде прекратен, поради факта, че фирмата е в невъзможност да предоставя услугата на новия им адрес. Било обяснено на съпруга на жалбоподателката, че неговото желание за прекратяване на договора следва да го отправи до управителя на дружеството. Съпругът многократно посещавал офиса на фирмата с цел осъществяване на среща с управителя, но до такава не се стигнало. В края на месец март 2012г. жалбоподателката и съпругът й отново посетили офиса, като там им било обяснено, че не е необходимо да подават писмена молба за прекратяване действието на договора и следва да чакат обаждане, с което да бъдат уведомени за резултата. Госпожа К.И.Б. получила след няколко месеца обаждане, с което била информирана, че дължи заплащане на месечните такси по сключения от нея договор за ползване на услугата интернет и следва да ги заплати незабавно.

Жалбоподателката получила заповед за изпълнение на парично задължение от Районен съд П. към „У.1” ЕООД, която заповед оспорила. Тя е убедена, че заповедта ще бъде отменена, защото сключения договор е нищожен, поради факта, че е подписан от служител във фирмата, които няма представителна власт и защото достъпа до предлагана услуга е бил спрян след първия месец, след като не е заплатена месечната такса за ползването.

Госпожа К.И.Б. приема, че е налице злоупотреба с личните й данни от У.1” ЕООД, изразяваща се в подвеждането й, че дружеството е правоприемник на „Т.Н.” ООД, което е довело до сключването на неизгоден за нея договор. Твърдяната от жалбоподателката злоупотреба с личните й данни се изразява още в това, че служители на фирмата според твърденията й осъществили контакти с брат й, за да търсят от него съдействие за заплащането на дължимата сума. Лицето, с което жалбоподателката е сключила договорите не е управителят на фирмата и за това тя смята, че то няма право да обработва личните й данни и иска отговор на въпроса „на какво основание е подписал договора”?

Към жалбата не са приложени доказателства, въпреки отбелязването в нея, че се прилага договор сключен с „Т.Н.” ООД.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от „У.1” ЕООД и „Т.Н.” ООД. От жалбоподателката е изискано да конкретизира, от кога знае, че „У.1” ЕООД обработва свързаните с нея лични данни, както и да представи информация дали договорът е прекратен и дължи ли по него заплащането на суми. Изискана е информация за това, дали е оспорила действителността на сключения договор пред съда, както и да уведоми Комисията, на какъв етап се намира образуваното срещу нея изпълнително производство.

На 19.03.2014г. К.И.Б. конкретизира жалбата си, като сочи, че „У.1” ЕООД обработва личните й данни /три имена, адрес и телефон/ от месец февруари 2011г., но тогава е приемала, че обработването се извършва по законоустановения ред. Едва през месец януари 2014г. жалбоподателката узнала, че „У.1” ЕООД ползва личните й данни неправомерно в нарушение на чл.4, ал.1, т.2 и чл.23 от ЗЗЛД. В подкрепа на твърдението за датата на узнаване на неправомерното обработване на личните й данни се прилагат копие от: решение №17/2011г. на КЗЛД и копия на протоколи от съдебни заседания по адм.д.№7947/2012г. на Административен съд– София град. Уточнява се още, че договор с „У.1” ЕООД е сключен на 30.01.2012г. и е прекратен едностранно от жалбоподателката на основание чл.87, ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ считано от края на месец февруари 2012г. Причината за прекратяване на договорът е невъзможността за доставяне на ползваната услуга на новия адрес на жалбоподателката. Госпожа К.И.Б. заявява, че не дължи суми към интернет доставчикът й и че сключеният между тях договор съдържа неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, които са нищожни. Образувано е съдебно производство срещу жалбоподателката на основание чл.422 от Гражданско-процесуалния кодекс с ищец „У.1” ЕООД.

Към молбата са приложени следните доказателства: Решение №17/2011г. на КЗЛД; протоколи от съдебни заседания по адм.д. №7947/2012г. по описа на АССГ; два броя нотариално заверени декларации, изхождащи от госпожа К.И.Б. и съпругът й; справка за постоянния й адрес, издадена от МВР-П.; договор от 06.04.2014г. с „Цифрова кабелна телевизия” ООД; договор №4 67/01.01.2009г. с „Т.Н.” ООД; договор №2630/02.02.2011г. с „У.1” ЕООД; договор №4533/30.01.2012г. с „У.1” ЕООД и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

„Т.Н.” ООД е представил писменото си становище по жалбата, в което се сочи, че дружеството е имало сключен договор с жалбоподателката №467/01.01.2009г. за доставка на интернет и интернет базирани услуги, като достъпа до предоставяната услуга е прекратен на 02.02.2011г., поради прекъсване на фактическата връзка /включване към друг оператор/. Договорът е прекратен на 03.03.2011г. на основание чл.IV-2, буква Д във връзка с чл.III-3. Изразява се становище за основателност на жалбата и мотива, че „У.1” ЕООД е разполагал с информация за ползваната от жалбоподателката интернет услуга и личните й данни, което е станало причина тя да бъде подведена да подпише нов договор с мисълта, че го сключва с „Т.Н.” ООД. Сочи се, че случаят с жалбоподателката не е изолиран и в началото на 2011г. и 2012г. „У.1” ЕООД е осъществил контакти с десетки абонати на „Т.Н.” ООД. В подкрепа на това твърдение се прилагат писмени доказателства-декларации от трима души.

„Т.Н.” ООД представя информация за друго образувано административно производство пред КЗЛД, като се прави коментар на достоверността на събраните по него доказателства и се излагат аргументи, че те имат отношение и по конкретния случай.

Към становището са приложени: копие на договор за доставка на интернет и интернет базирани услуги №467/01.01.2009г.; копие на стр. №4 от Решение №17/2011г. на КЗЛД; копие от стр. 6 от ревизионен акт на ТД на НАП П.; справка за приетите технически и организационни мерки за защита на личните данни; три броя декларации от физически лица; обяснение от З.П.- управител на „Т.Н.” ООД от 17.03.2014г.; заключение на А.Д., вещо лице по адм.д.№7947/2012г. на АССГ и Общи условия на договора между ЕТ „Е.С.-А.Г.” и неговите абонати за ползване на обществената далекосъобщителна мрежа за предаване на данни.

В депозираното пред КЗЛД писмено становище по жалбата, „У.1” ЕООД категорично заявява, че не е налице неправомерно обработване на свързаните с жалбоподателката лични данни, за това, защото между нея и дружеството има сключени два договора за предоставяне на услугата „достъп до интернет” с №№2630/02.02.2011г. и 4533/30.01.2012г. Госпожа К.И.Б. при сключване на договорите доброволно е предоставила личните си данни. Дружеството приема, че е налице съгласие на физическото лице за обработване на личните му данни чрез приемане на договорните клаузи и подписването на договорите. Личните данни на жалбоподателката се съхраняват в системата на дружеството вследствие на сключените договори, тъй като тя има качеството абонат. Отрича се твърдението, че служител от фирмата преди сключването на договорите е осъществявал телефонен контакт с госпожа К.И.Б. и в последствие с неин роднина. Администраторът на лични данни сочи, че е била направена голяма рекламна кампания в с.Т. чрез разлепване на плакати, спонсориране на различни прояви и по този начин и чрез атрактивни цени и предоставянето на качествена услуга са привлечени голям брой абонати. Предоставя се информация за реда и начина, по който се сключват договорите с дружеството и лицата, които ги подписват.

Отрича се твърдението, че жалбоподателката и съпругът и многократно са посещавали офиса на „У.1” ЕООД и са водили разговори със служители по повод желанието им да прекратят действието на договора, както и факта на депозирано писмено предизвестие. Твърди се, че в договор №4533/30.01.2012г. е уговорено, че срокът му е 12 месечен и след изтичането му той става безсрочен. Приема се, че договорът е станал безсрочен и към момента на изразяване на писменото становище неговото действие не е прекратено. Дължимите суми по договора са били заплащани до месец май 2012г. Образувано е съдебно производство гр.д. №3358/2014г. пред Районен съд П. по повод неплатените суми за периода юни 2012г.-януари 2013г. в размер на 100.08лв. Изказват се предположения, че най-вероятно съда ще се произнесе в полза на дружеството и вероятно това е причината за подаване на жалбата до КЗЛД.

Към становището се прилагат: договор №2630/02.02.2011г.; договор №4533/ 30.01.2012г. и съобщение по гр.д. №3358/2014г. на РС П..

С втора молба от 09.04.2014г., госпожа К.И.Б. конкретизира, че договорът й с „У.1” ЕООД е прекратен на 28.02.2012г. на основание чл.87, ал.2 от ЗЗЛД

Комисия за защита на личните данни приема, че жалбата на госпожа К.И.Б. е процесуално недопустима, поради следните съображения:

В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. Законодателят е определил, че в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му физическото лице следва да упражни правото си на жалба.

Госпожа К.И.Б. заявява, че на 02.02.2011г. е сключила договор с „У.1” ЕООД за услугата „достъп до интернет”. На следващата година е сключила нов договор с дружеството. В договорите се съдържат личните данни на госпожа К.И.Б. в обем: три имена, единен граждански номер и адрес. Двата договора са надлежно подписани от страна на лицето, което получава предоставяната услуга. Не е спорно, че съдържащите се в договорите лични данни са на жалбоподателката и са предоставени от нея на администратора на лични данни за целите на облигационните отношения. В тази връзка следва да се приеме, че към 02.02.2011г. жалбоподателката е знаела, че „У.1” ЕООД обработва свързаните с нея лични данни, които тя сама доброволно ги е предоставила. Жалбата, с която е сезирана Комисията е подадена на 25.02.2014г. Жалбата е подадена близо три години след момента на узнаване на обработването на личните данни, поради което се явява просрочена.

Не може да бъде споделено твърдението на госпожа К.И.Б., че през месец януари 2014г. е узнала, че интернет доставчика обработва личните й данни неправомерно в нарушение на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД.

В разпоредбата на чл.4 от ЗЗЛД, законодателят посочил лимитивно условията при наличието, на които обработването на личните данни се приема за допустимо и законосъобразно. Въведено е изискването за наличие поне на едно от условията при всеки вид обработване на личните данни. Наличието на едно от условията, без да са налице останалите е предпоставка за законосъобразното обработване на личните данни. В конкретния случай са налице три от условията за допустимост за администратора на лични данни „У.1” ЕООД. Първото условие е именно съгласието на физическото лице, чиито лични данни се обработват. В §1, т.13 от ДР на ЗЗЛД е дадено легално определение на понятието „съгласие”, което е всяко свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което физическото лице, за което се отнасят личните данни, недвусмислено се съгласява те да бъдат обработвани. В закона не е определен начин, по които следва да бъде изразено съгласието, за това то може да бъде изразено и посредством конклудентни действия. В конкретния случай следва да се приеме, че съгласието на госпожа К.И.Б. е изразено чрез доброволното предоставяне на данните за целите на сключване на договор и приемането на договорните клаузи чрез подписването му.

Второто условие за допустимост при обработване на личните данни на жалбоподателката е наличието на договорни отношения– чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД. Третото условие е наличието на законен интерес на администратора на лични данни, а именно реализиране на правото да търси чрез предявяване на иск пред компетентния съд на парични вземания, които са произтекли от договорните взаимоотношения. В аналогични случаи, схващането е, че законният интерес на администратора на лични данни е преимуществен пред този на физическото лице, чиито лични данни се обработват, за това, защото има неизпълнение на договорно задължение от една от страните по облигационното отношение.

Липсват доказателства, подкрепящи твърдението в жалбата, че личните данни са обработени в противоречие с разпоредбата на чл.23 от ЗЗЛД. С цитираната правна норма се вменява задължение на администратора на лични данни да предприеме технически и организационни мерки за защита срещу случаен или неправомерен достъп до тях. По административната преписка е установено, че личните данни са обработвани единствено и само за целите на облигационните отношения, както и за реализирането на законния интерес, изразяващ се в предявяване на претенция за парични вземания.

Не може да бъде кредитирано твърдението, че момента на узнаване на обработването на личните данни, което се определя като неправомерно е обвързано с наличието на други административни производства пред Комисията по отношение на твърдени нарушения на правата на други лица. Всеки случай, с които е сезирана Комисията има свой предмет и няма как установяването на извършено административно нарушение по ЗЗЛД спрямо правата на друго лице да влече след себе си нарушение и на правата на жалбоподателката и това да е причина за удължаване на вече изтеклия преклузивен срок за сезиране. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл.35 от АПК всеки индивидуален административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай.

Следва да се отбележи, че към момента на постановяване на настоящето решение не са представени доказателства, а са наведени само твърдения от страна на жалбоподателката за нищожност на сключения през 2012г. договор с ответната страна на основание на чл.62а от Закона за защита на потребителите. Изискана е информация, дали жалбоподателката е предприела действия за прогласяване на нищожност на договора, респективно на влязъл в сила съдебен акт в тази насока, което обстоятелство би било преюдициално към настоящия спор, но доказателства не са представени. Изложени са само твърдения, че разглеждането на този въпрос не е от компетентността на КЗЛД. Изисканата информация е била необходима не за произнасяне на Комисията по същество, а за извършване на преценка на наличието на предпоставката на чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД. В тази връзка, след като липсват доказателства в насока, че договора е бил обявен за нищожен следва да се приеме, че е налице условието за допустимост– наличие на договорни отношения между физическото лице и администратора на лични данни.

В приложените три броя декларации от „Т.Н.” ООД на физически лица, доколкото изложените в тях твърдения могат да бъдат кредитирани и относими към конкретния случай се установява, че в началото на 2011г. и 2012г. са провеждани разговори с лицата от служители на „У.1” ЕООД с отправени предложения за сключване на договори с дружеството за предоставяне на услугата интернет. Посочването на точно конкретен период, които съвпада и с твърденията жалбоподателката доказват момента на узнаване на обработване на личните данни, които се явява начален за започване на течене на преклузивния срок за сезиране на Комисията.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че жалбата е недопустима, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 и чл.38, ал.1 от ЗЗЛД във връзка с чл.38, ал.1 от Правилника за дейността на Комисия за защита на личните данни и на нейната администрация /ПДКЗЛДНА/ и чл.27, ал.2, т.6 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София град.