Решение по жалба с рег. № Ж-74/27.02.2013г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев и Веселин Целков, в заседание, проведено на 02.10.2013г. (Протокол №34), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№Ж-74/27.02.2013г. от Д.Г.С. срещу БТК АД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, в която жалбоподателката посочва, че е абонат на БТК АД за услугите интернет, мобилен телефон и фиксиран телефон. Твърди, че при заплащане на месечните си сметки за ползвани услуги е установила, че на нейното име фигурира друг фиксиран телефон с номер *****, за който г-жа Д.Г.С. заявява, че не знае, че не е подписвала договор за същия и не го ползва. От обясненията на служителите от офис на оператора е уведомена, че в системата има друго лице с нейните имена, но с различни ЕГН и номер на документ за самоличност. Жалбоподателката е обезпокоена, че на нейното име се води телефонен номер, за който не е титуляр по договор. Счита, че БТК АД незаконосъобразно обработва личните ѝ данни по повод открит телефонен пост на нейно име без знанието и съгласието ѝ, поради което моли Комисията да предприеме необходимите действия по случая.

С писма с изх.№П-1528/06.03.2013г. и №П-1529/06.03.2013г. на Председателя на КЗЛД, г-жа Д.Г.С. е уведомена за приложното поле на Закона за защита на личните данни. На подателката е разяснено, че по смисъла на чл.1, ал.5 от Закона за защита на личните данни неговата приложимост е обусловена доколкото в специален закон не е предвидено друго. Посочената разпоредба изключва приложението на ЗЗЛД по отношение на онези случаи, при които обработването на лични данни изпълнява фактически състав на инкриминирано деяние. В тези случаи специален закон се явява Наказателният кодекс, а реализирането на съответната наказателна отговорност се осъществява по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Съставянето и използването на неистински документ (в конкретния случай, сключването на договор с БТК АД на нейно име без знанието и съгласието ѝ), както и удостоверяване на неверни обстоятелства в него, съставлява документно престъпление по смисъла на чл.309 от НК. Уведомена е, ако предприеме да сезира прокуратурата по случая, да уведоми КЗЛД за входящия номер на жалбата си.

На г-жа Д.Г.С. са посочени реквизитите, които следва да съдържа искането, с което се сезира КЗЛД. Уведомена е, в случай, че поддържа жалбата си, следва в 3-дневен срок да я изпрати съобразена с указанията, да посочи кога е узнала за твърдяното нарушение, както и да подпише съдържанието ѝ.

В отговор, жалбоподателката депозира молба с вх.№П-1561/07.03.2013г., с която потвърждава жалбата си до Комисията за защита на личните данни. Към писмото е приложено писмо от 26.02.2013г. от БТК АД и жалба от 09.02.2013г. до БТК АД.

При проведен разговор по телефон с номер ******** (Протокол с вх.№ПР-51/ 20.03.2013г.), г-жа Д.Г.С. посочва, че за твърдяното нарушение е узнала през м. октомври 2012г. при посещение на офис на В., находящ се в гр. София, ЖК „Студентски град”. Жалбоподателката уведомява Комисията, че по случая е подала жалба с вх.№11576/13г. от 20.03.2013г. в Софийска районна прокуратура.

Жалбата, подадена от Д.Г.С. срещу БТК АД е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес, подадена е в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежава БТК АД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата. При извършена служебна проверка вРегистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че на дружеството БТК АД е издадено Удостоверение №14414 и е вписано в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри към КЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В условията на служебното начало с писмо с изх.№П-1993/26.03.2013г. и повторно с писмо с изх.№П-3257/10.05.2013г. на Председателя на КЗЛД, от Софийска районна прокуратура е изискана информация за хода и резултатите от предприетите от тяхната институция действия по случая.

В заседание, проведено на 12.06.2013г. (Протокол №19), Комисията обявява жалбата за допустима, конституира като страни в административното производство жалбоподателката Д.Г.С. и ответна страна– БТК АД в качеството му на администратор на лични данни. На основание чл.54, ал.1, т.5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) спира административното производство до отпадане на основанията за спирането му.

На основание чл.26 от Административнопроцесуалния кодекс, дружеството БТК АД е уведомено за образуваното административно производство и на основание чл.36 от АПК е указано да предостави писмено становище, заверени копия на прекратени и настоящи договори сключени с жалбоподателката, както и относими доказателства към жалбата.

С писмо с вх.№С-174/15.03.2013г. от БТК АД е депозирано становище, в което се посочва, че в клиентската система на оператора съществува друго лице със сходни на жалбоподателката имена, но с различен клиентски код и с различен адрес за кореспонденция. Посочва се, че за процесния телефонен номер страна по договора е лицето Д.А.С. От дружеството се твърди, че месечните сметки се изпращат на титуляра по договора, който редовно и регулярно заплаща за ползваните услуги. От БТК се заявява, че личните данни на жалбоподателката не са разпространявани неправомерно, поради което считат жалбата за неоснователна.

Към писмото са приложени заверени ксерокопия на: Споразумение от 04.10.2012г.; Писмо от БТК АД до Д.А.С.; три броя месечни сметки и пълномощно на юрк. Б.И.

С писмо с вх.№П-4864/19.07.2013г. от Районна прокуратура– гр. София е депозирано писмо, с което уведомяват Комисията, че преписка №11576/2013г. по описа на СРП е прекратена с постановление от 27.05.2013г. за отказ за образуване на досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление.

В заседание, проведено на 07.08.2013г. (Протокол №27), Комисията възобновява административното производство по жалба с рег.№Ж-74/27.02.2013г. от Д.Г.С. срещу БТК АД и насрочва разглеждането ѝ в открито заседание. Страните са уведомени, като от БТК АД повторно е изискано становище, заверени ксерокопия на прекратени и настоящи договори, сключени с жалбоподателката.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.1, ал.2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката.

За откритото заседание на Комисията за защита на личните данни за разглеждане на жалбата по същество, проведено на 02.10.2013г. (Протокол №34), страните са редовно уведомени. Жалбоподателката не се явява, не изпраща процесуален представител. За БТК АД се явява юрк. Б.И. с пълномощно по преписката. Юрк. Б.И. заявява, че не е извършена злоупотреба с личните данни на г-жа Д.Г.С., поради което счита жалбата за неоснователна.

Жалбата е насочена срещу сключването на договор с БТК АД за телефон с фиксиран номер, за който жалбоподателката твърди, че е извършено без знанието и съгласието ѝ. По смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗЗЛД “употреба” представлява обработване на лични данни.

В чл.4 от ЗЗЛД законодателят е указал основанията за допустимост за обработване на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона. Видно от Споразумение за заместване, сключено на04.10.2012г., подписано от двете страни по него, Д.Г.С. е титуляр на Договор за електронни съобщителни услуги с БТК АД– интернет и телевизия. Този факт не е спорен, напротив, жалбоподателката потвърждава, че е абонат на БТК АД и ползва договорените с оператора услуги. Следователно между страните е налице валидно правоотношение. Г-жа Д.Г.С. е предоставила доброволно личните си данни, от което следва, че е налице изричното ѝ съгласие по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от Закона за защита на личните данни БТК АД да обработва личните ѝ данни с оглед сключения договор.

Твърденията на жалбоподателката, че БТК АД обработва личните ѝ данни неправомерно, изразяващо се в сключване на нов договор без знанието и съгласието ѝ не следва да се кредитират. От приложените към административната преписка доказателства е установено, че в системата на оператора фигурира договор, сключен с абонат със сходни на жалбоподателката имена– Д.А.С., но с различен адрес за корреспонденция. Титуляр по договора за фиксиран телефон е друго физическо лице, различно от жалбоподателката. В подкрепа на изложеното, видно от месечните сметки №1127636073, №1129615063 и №1131591735, за ползваните от абоната услуги за процесния телефонен номер са начислени и заплащани суми от лицето Д.А.С.

В конкретния случай не се касае за сключен и подписан договор без знанието и съгласието на титуляра. Този факт е потвърден от прокуратурата с Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 27.05.2013г., съгласно което преписката по жалбата на г-жа Д.Г.С. е прекратена поради липса на данни за извършено престъпление.

От събраните към административната преписка писмени доказателства не се установява нарушение на правата на жалбоподателката по Закона за защита на личните данни. Не е налице неправомерно обработване на свързаните с нея лични данни от страна на администратора на лични данни. Обработването на личните данни на Д.Г.С. е законосъобразно по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД, тъй като обработването е било необходимо с оглед сключения индивидуален договор за услуги.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на действителни факти от значение по случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията, приема жалбата за неоснователна.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.