Решение по жалба с рег. № Ж-703/07.11.2016 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Мария Матева на заседание, проведено на 31.05.2017г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни разгледа по същество жалба №Ж-703/07.11.2016г., подадена от Г.Д.В.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от Г.Д.В., в която са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от „В.Т.“ ЕООД.

Жалбоподателят информира, че от януари 2012г. е в трудови правоотношения с Държавно горско стопанство– гр. Средец. Допълва, че с Разпореждане №***** на Териториална поделение на Националния осигурителен институт– гр. Бургас е спряно образувано производство за изплащане на парично обезщетение по представен от него болничен лист №****, серия ****, като основание за което е посочено упражнявана трудова дейност при осигурителя „В.Т.“ ЕООД. Г-н Г.Д.В. твърди, че от съдържанието на разпореждането установил, че дружеството обработва личните му данни, което се потвърдило от проведени с представители на дружеството телефонни разговори и проведена на 24.08.2016г. среща, в рамките на която бил уведомен, че е назначен на работа в дружеството през 2012г.

Жалбоподателят твърди, че няма договорни отношения с „В.Т.“ ЕООД, като и че дружеството обработва личните му данни без негово знание и съгласие и в нарушение на правата му по ЗЗЛД, в резултат на което за него са настъпили имуществени вреди.

Към жалбата не са приложени доказателства.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, от „В.Т.“ ЕООД e изисканo писменo становище и относими доказателства, но такива не са ангажирани.

С оглед изясняване на случая от правна и фактическа страна от Национална агенция за приходите (НАП) и Националния осигурителен институт (НОИ) е изискана информация за регистрирани трудови договори с жалбоподателя.

В отговор от НОИ информират, че от направена по случая проверка в регистъра на трудовите договори е установено, че „има данни за сключен на 03.02.2012г. трудов договор с „В.Т.“ ЕООД, ЕИК ***** и липсват данни за прекратяване на договора.“

В хода на административното производство от НАП информират, че „за лицето Г.Д.В. с ЕГН ***** има данни за подадено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за сключен и непрекратен трудов договор с дружество „В.Т.“ ЕООД с ЕИК ***** с дата на сключване 03.02.2012г.“

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалба №Ж-703/07.11.2016г. съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация, а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което жалбата е редовна.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес. Същата има за предмет неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя от „В.Т.“ EООД във връзка с регистриран в НАП трудов договор от 02.03.2012г., който твърди, че не е сключвал. С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД.

Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. В конкретния случай жалбата е насочена срещу „В.Т.“ EООД, което безспорно притежава качеството на администратор на лични данни по отношение на жалбоподателя.

От направена служебна справка в Електронния регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри се установи, че дружеството е регистрирано като администратор на лични данни с идент. №322550, със заявени два регистъра– „Доставчици и клиенти“ и „Персонал“.

На проведено на 08.02.2016г. заседание на Комисията, жалбата е приета за процесуално допустима и като страни в производството са конституирани: жалбоподател– Г.Д.В. и ответна страна– „В.Т.“ ЕООД. Страните са редовно уведомени за насроченото за 08.03.2017г. заседание за разглеждане на жалбата по същество, а с оглед изясняване на случая от фактическа страна от жалбоподателят е изискана информация за резултатите от образуваното пред ТН на НОИ– гр. Бургас производство по оспорване на Разпореждане №*****.

В отговор г-н Г.Д.В. информира, че с Решение №**** на Директора на ТД на НОИ– Бургас административното производство е спряно до приключване на образуваното в Районна прокуратура (РП)– Бургас досъдебно производство по случая.

С оглед предоставената от жалбоподателя допълнителна информация Комисията приема, че случая не е изяснен от фактическа страна и е отлага разглеждането на жалбата с оглед необходимостта от събиране на доказателства относно образуваното пред РП-Бургас производство по случая и преценка наличието на посочените в чл.54, ал.1, т.3 и т.5 от АПК предпоставки за спиране на производството пред КЗЛД.

В хода на производството от Районна прокуратура– Бургас информират, че по повод постъпила в Прокуратурата жалба подадена от Г.Д.В. на 27.09.2016г. е образувано досъдебно производство пор. №****, което не е приключило, срещу неизвестен извършител, „за това че на неустановена с точност дата през 2016г. в гр. Бургас, съзнателно е ползвал неистински частен документ, като за самото съставяне на посочения документ от неизвестен извършител не може да се търси наказателна отговорност– престъпление по чл.316 вр. с чл.309, ал.1 НК“.

Предвид предмета на жалбата с която е сезирана Комисията, а именно неправомерно обработване на лични данни за сключен през 2012г. трудов договор със страни г-н Г.Д.В. и „В.Т.“ ЕООД и предоставяне през 2012г. на данните на лицето в НАП за регистрирането на трудовия договор и с оглед предмета на досъдебното производство образувано пред РП-Бургас се налага извода, че не са налице сочените в АПК предпоставки за спиране на административното производство. Предмет на досъдебното производство е ползване на неистински частен документ през 2016г., като по данни от Прокуратурата „за самото съставяне на посочения документ от неизвестен извършител не може да се търси наказателна отговорност“, следователно досъдебното производство не е преюдициално по отношение на това образувано пред КЗЛД, а установяването на престъплението по чл.316 от НК за извършено през 2016г. деяние не е от значение за издаване на акт по съществото на жалбата, с която е сезира Комисията, тъй като предмет на същата са твърдения за извършена през 2012г. злоупотреба с лични данни касаеща сключване на трудов договор и регистрирането му в НАП.

С оглед гореизложеното се налага извода, че не са налице основания за спиране на производството и предвид обстоятелството, че случая е изяснен от фактическа страна е насрочено открито заседание за разглеждане на жалбата по същество.

На проведено на 31.05.2017г. заседание на Комисията, жалбата е разгледана по същество.

Страните– редовно уведомени, не се явяват, не се представляват.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти, имайки предвид събраните доказателства и наведените твърдения, Комисията приема, че разгледана по същество жалба №Ж-703/07.11.2016г. е основателна.

Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни. Целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни.

Съгласно легалното определение на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД лични данни са всяка информация отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Имената и единният граждански номер на физическото лице безспорно имат качеството на лични данни, а предоставянето и употребата им са действия по обработване на данните по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД и следва да се извършват при спазване на разпоредбите на ЗЗЛД.

В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Законодателят е възприел, че обработването на лични данни на физическите лица, следва да се извършва при наличието на поне едно от тези условия, което е предпоставка за законосъобразност на обработването.

От събраните в хода на административното производство доказателства се установи безспорно, че „В.Т." ЕООД е обработило лични данни – три имена и единен граждански номер на жалбоподателя, в хипотезата на употреба на личните данни и предоставянето им в НАП за регистриране на трудов договор, който жалбоподателя твърди, че не е сключвал и подписвал.

Видно от представените по преписката справка е, че дружеството е подало в НАП уведомление на основание чл.62, ал.5 от Кодекса на труда за сключен на 03.02.2012г. трудов договор с жалбоподателя и няма данни за прекратяването му. Редът и съдържанието на уведомление е уреден в Наредба №5 от 29 декември 2002г., издадена от Министъра на труда и социалната политика. На основание чл.5, т.2 от Наредбата в уведомлението работодателя следва да са посочени трите имена и единен граждански номер на работника или служителя – информация представляваща лични данни по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД.

Твърденията на жалбоподателя, че личните му данни са обработени без негово знание и съгласие от „В.Т." ЕООД за целите на сключен между страните трудов договор и предоставянето им в НАП за регистрацията му не са оспорени от ответната страна. Въпреки предоставената правна възможност и дадените от КЗЛД указания, дружеството не е ангажирало доказателства в обратна насока.В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпределянето на доказателствената тежест в процеса дружеството следва да докаже наличието на правно основание за обработване на личните данни на жалбоподателя и съществуването на регистрирания в НАП трудов договор, като представят пред Комисията копие от него.

С оглед обстоятелството, че не са представени доказателства за сключен между страните трудов договор следва извода, че не е налице разписаното в чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД условие за допустимост на обработването на лични данни на жалбоподателя от дружеството, както не е налице и посоченото в чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД нормативно установено задължение на дружеството, като работодател, каквото качество в случая дружеството не доказа да притежава по отношение на г-н Г.Д.В., да подаде в НАП уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, съдържащо лични данни на жалбоподателя.

С оглед разпределяне на доказателствената тежест в процеса и събраните по преписка доказателства се налага извода, че подадената от г-н Г.Д.В. жалба е основателна и личните му данни са обработени, в хипотезата на употреба и предоставяне, от дружеството в НАП, за регистриране на трудовия договор, в нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД. Същото не е съобразено с изискванията за допустимост на обработването на лични данни, извършено е без съгласието на жалбоподателя и без да е налице нито едно от останалите условия за допустимост на обработването посочени в чл.4, ал.1, т.1, 3, 4, 5, 6 и 7 от ЗЗЛД. Нарушени са правата на лицето сезирало КЗЛД, в резултат на което за него са настъпили и имуществени вреди, видно от приложено към преписката Решение №**** на Национален осигурителен институт, Териториална поделение– Бургас.

В рамките на оперативната си самостоятелност Комисията счита, че с оглед характера на констатираното нарушение налагането на принудителни административни мерки (задължително предписание или определяне на срок за отстраняване на нарушението) е нецелесъобразно и мерките са неприложими в случая, и в тази връзка налага на „В.Т.“ ЕООД административно наказание за нарушение на ЗЗЛД, като счита, че същото ще има възпитателно въздействие и ще допринесе за спазване от страна на дружеството на установения правен ред.

При определяне размера на административното наказание Комисията съобрази, че нарушението е първо за администратора на лични данни, с оглед което определя наказание в минимума предвиден в закона за съответното нарушение.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7, във връзка с чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София – град.

След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание да бъде преведена по банков път:

Банка БНБ– ЦУ, IBAN: BG18BNBG96613000158601, BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, БУЛСТАТ 130961721