Решение по жалба с рег. № Ж-698/14.05.2014 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цветелин Софрониев и Мария Матева, в заседание, проведено на 30.07.2014г. (Протокол №30), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа жалба с рег.№Ж-698/14.05.2014г. от В.М.В. срещу „П.И.Б.” АД.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е сезирана с жалба, съдържаща твърдения за злоупотреба с лични данни. Жалбоподателят посочва, че в края на м. април 2014г. узнава, че „П.И.Б.” АД е възложила на „Ф.И.” ЕАД за събиране негово задължение, което той оспорва, без същото да е цедирано. На подадено на 07.05.2014г. запитване до банката, получава отговор, в който се сочи, че задължението му е по картова разплащателна сметка в „П.И.Б.” АД. Относно предоставянето на негови лични данни, в отговора се уточнява, че между „П.И.Б.” АД и „Ф.И.” ЕАД е сключен договор за поръчка, съгласно който банката възлага на дружеството да осъществява дейност по мониторинг, администриране и събиране на вземания от клиенти на банката с просрочени задължения. В.В. оспорва наличие на задължение към банката и се позовава на Удостоверение, получено от „Ф.И.” ЕАД, че към 07.05.2014г. няма парични задължения към дружеството. Жалбоподателят счита, че са нарушени правата му по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), тъй като в индивидуалния договор, както и в Общите условия към него не е декларирал съгласие личните му данни да бъдат предоставяни на трети лица.

Към жалбата са приложени: Договор за кредит; Общи условия на „П.И.Б.” АД, Удостоверение от „Ф.И.” ЕАД; Искане за издаване на кредитна карта и писмо с изх.№14-936-1 от 13.05.2014г.

Жалбата, подадена от В.М.В. срещу „П.И.Б.” АД е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес, подадена е в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежават „П.И.Б.” АД и „Ф.И.” ЕАД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че „П.И.Б.” АД притежава Удостоверение №50535, а „Ф.И.” ЕАД- Удостоверение №54321. Посочените дружества са вписани в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри към КЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В заседание, проведено на 02.07.2014г. (Протокол №26), Комисията за защита на личните данни обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 30.07.2014г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателя В.М.В., ответна страна- „П.И.Б.” АД в качеството ѝ на администратор на лични данни и заинтересована страна- „Ф.И.” ЕАД.

С писмо изх.№П-3250/28.05.2014г. на Председателя на КЗЛД, г-н В.В. е уведомен за предприетите действия по жалбата.

В условието на служебното начало, с писма с изх.№П-3251/28.05.2014г. и №П-3252/28.05.2014г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), съответно „П.И.Б.” АД и „Ф.И.” ЕАД са уведомени за образуваното в КЗЛД административно производство по жалбата. На основание чл.36 от АПК от администраторите на лични данни са изискани в срок писмени становища и относими към жалбата доказателства.

В отговор, с писмо вх.№С-285/19.06.2014г. „П.И.Б.” АД депозира становище, в което сочи, че с подписването на 19.03.2010г. на Искане за издаване на кредитна карта (Искането), г-н В.В. е декларирал съгласие личните му данни да бъдат предоставяни на трети лица за нуждите на банковата дейност и банковия контрол. Неразделна част от Искането са Общите условия за откриване и водене на банкови сметки и за предоставяне на платежни услуги на „П.И.Б.” АД, в сила от 01.11.2009г., с които г-н В.В. се е съгласил и приел. Посочва се, че жалбоподателят е неизправно лице спрямо банката по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка. В резултат на неизпълнение на задълженията по сключения договор, банката е предприела законосъобразни действия за защита на своите права и интереси. На правно основание– Договор с „Ф.И.” ЕАД, в сила от 08.07.2011г., „П.И.Б.” АД възлага на дружеството да съдейства във връзка с дейността по мониторинг, администриране и събиране на вземания от длъжници. Относно непогасения дълг на г-н В.В. банката уточнява, че същият не е прехвърлен на „Ф.И.” ЕАД и не е възложен за събиране. Но едновременно с посоченото банката уверява, че поради наличието на просрочени и непогасени задължения е „предоставила личните данни на неизправния длъжник за осъществяване на контакт и изискване на информация за заплащане на дълга”. Предвид изложеното, „П.И.Б.” АД счита жалбата за неоснователна.

Към становището са приложени заверени копия на: Искане за издаване на кредитна карта от 19.03.2009г. и Общи условия, в сила от 01.11.2009г.

Повторно, с писмо изх.№П-4188/03.07.2014г. на Председателя на КЗЛД, от „П.И.Б.” АД е изискана информация, придружена с относими доказателства дали личните данни на г-н В.В. са предоставяни на трети лица, в т.ч. и на „Ф.И.” ЕАД, както и доказателства за наличие на неизплатени негови задължения към банката.

В отговор, с писмо вх.№4814/25.07.2014г. „П.И.Б.” АД изпраща удостоверение с вх.№П-4743/23.07.2014г., в което уточнява, че към 22.07.2014г. задължението на жалбоподателя към банката е в размер на 5982.80лв. (3036.03лв. просрочена главница и 2024.02лв.– просрочена лихва). Банката уточнява, че по силата на сключен договор, възлага на „Ф.И.” АД да съдейства във връзка с дейността по мониторинг, администриране и събиране на вземания,като за целта е предоставила личните данни на г-н В.В. на посоченото дружество.

Към писмото са приложено копие на извлечение от Приложение №2 за предоставяне на личните данни на жалбоподателя на „Ф.И.” АД.

С писмо вх.№С-261/05.06.2014г., „Ф.И.” ЕАД депозира становище, в което посочва, че по силата на договор за събиране на вземания от клиенти на „П.И.Б.” АД, на дружеството е предоставен списък в електронен формат на длъжници, които имат неизплатени задължения към банката. В изпълнение на договорните си задължения,служители на „Ф.И.” ЕАД чрез разговори с клиенти на банката и изпращането им на покани за плащане, предоставят информация за размера на задълженията, както и срок, в който могат да бъдат доброволно заплатени. За конкретния случай се твърди, че за лицето В.М.М. няма възложен случай за събиране на дължима сума.

Към становището са приложени заверени ксерокопия на: пълномощно на адв. Г.Р.Д., Договор от 08.07.2011г. и Анекс №3 към него.

Поради наличие на разлика в имената на жалбоподателя, с писмо изх.№П-4190/ 03.07.2014г. на Председателя на КЗЛД, от „Ф.И.” ЕАД е изискано становище по жалбата, относимо към настоящия случай. В отговор, с писмо вх.№С-372/17.07.2014г. „Ф.И.” ЕАД уточнява, че в Становище с вх.№С-261/05.06.2014г. е допусната техническа грешка в името на жалбоподателя и същият е записан В.М. вместо В.В.

КЗЛД изисква от жалбоподателя информация, придружена с доказателства как е узнал, че личните му данни са предоставени на „Ф.И.” ЕАД, както и информация за наличие на негово задължение към „П.И.Б.” АД, но отговор от жалбопдателя не е депозиран.

За разглеждане на жалбата по същество в откритото заседание на КЗЛД, проведено на 30.07.2014г. (Протокол №30), страните са редовно уведомени. Жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител. „П.И.Б.” АД се представлява от юрк. Л. Т. с пълномощно по преписката. За заинтересованата страна- „Ф.И.” ЕАД се явява адв. Г.Д. с пълномощно. Юрисконсулт Л.Т. посочва, че с подписването на кредитните документи клиентът е дал изрично съгласие банката да обработва личните му данни, поради което счита жалбата за неоснователна. Г.Д. заявява, че във „Ф.И.” ЕАД случаят с В.В. е приключен.

Законът за защита на личните данни изисква обработването на лични данни от страна на администратор на лични данни да се осъществява законосъобразно и добросъвестно, при спазване неприкосновеността на личността и личния живот, чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. Целта на Закона, прогласена в чл.1, ал.2 от ЗЗЛД е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Жалбата съдържа твърдения за предоставяне на личните данни на жалбоподателя на трети лица без знанието и съгласието му. По смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД, „предоставяне” представлява обработване на лични данни.

При преценка относно основателността на жалбата Комисията за защита на личните данни следва да установи наличието на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя от администратор на лични данни.

В качеството си на администратор на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД, „П.И.Б.” АД има задължение да обработва лични данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо, при наличие на поне една от посочените в чл.4 от ЗЗЛД предпоставки, както и в съответствие с изискванията на принципите, прогласени в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.

В чл.4 от Закона за защита на личните данни се съдържат императивни разпоредби, в които законодателят е указал в кои случаи е допустимо обработването на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на свързаните с него лични данни, което кореспондира с посочената цел на закона. Видно от предоставеното от „П.И.Б.” АД заверено копие на Искане за издаване на кредитна карта от 17.03.2010г., както и от предоставения от жалбоподателя Договор от 11.11.2009г. за издаване на револвираща международна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит по разплащателна сметка №****/11.11.2009г., надлежно подписани, между страните са налице правоотношения. Жалбоподателят е клиент на банката, като за целта е предоставил доброволно личните си данни. По смисъла на легалната дефиниция в §1, т.13 от ДР на ЗЗЛД, „съгласие” на физическото лице е всяко свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което физическото лице, за което се отнасят личните данни, недвусмислено се съгласява те да бъдат обработвани, какъвто е настоящият случай. Следователно за банката е налице условие за допустимост за обработване на личните данни на жалбоподателя, съдържащо с в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД– наличие на изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят.

Неразделна част от всеки индивидуален договор са Общите условия на „П.И.Б.” АД за откриване и водене на банкови сметки и за предоставяне на платежни услуги. Съгласно т.21.1.1 от Общите условия, ползвателят на картата декларира съгласието си банката да съхранява, обработва и предоставя предоставените от него лични данни на трети лица. Следователно при подписването на индивидуалния договор жалбоподателят е уведомен относно предоставянето на личните му данни на трети лица. В.В. е имал възможност за възражение, което не е сторено.

За предоставяните от банката услуги, към 22.07.2014г. г-н В.В. има задължение в размер на 5982.80лв., което не е заплатено. За „П.И.Б.” АД е налице и условие да обработва личните му данни, съдържащо се в чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, съгласно което обработване на лични данни е допустимо когато е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните. На правно основание– Договор от 08.07.2011г. и Анекс №3 от 02.01.2014г. към него, банката възлага на „Ф.И.” ЕАД да съдейства във връзка с дейността по мониторинг, администриране и събиране на вземането от г-н В.В. За целта, видно от извлечение от Приложение №2 „Обмен на данни и отчети”, на 09.01.2014г. „П.И.Б.” АД предоставя на „Ф.И.” ЕАД данните за длъжника В.В. за контакт с него.

При анализ на събраните в хода на административното производство доказателства може да се направи обоснован извод, че за администратора на лични данни- „П.И.Б.” АД са налице условия за допустимост за обработване на личните данни на жалбоподателя, съдържащи си в чл.4, ал.1, т.2 и т.7от ЗЗЛД.

Нормата на чл.24, ал.1 от ЗЗЛД допуска възможността администраторът на лични данни да обработва данните чрез възлагане на обработващ данните. В конкретния случай „Ф.И.” ЕАД, въпреки самостоятелното си качество на администратор на лични данни, по отношение на „П.И.Б.” АД има качеството „обработващ лични данни” по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. Този извод произтича от обстоятелството, че дружеството ползва (употребява) личните данни на клиенти на банката, имащи качеството длъжници с цел събиране на просрочени задължения към нея. Съществуването на посочените взаимоотношения водят до задължение на администратора на лични данни, възлагайки обработването на лични данни да докаже, че отношенията му с обработващия лични данни са уредени с нормативен акт, писмен договор или с друг акт на администратора, в който се определя обемът на задълженията, възложени от администратора на лични данни. На правно основание- Договор от 08.07.2011г. „Ф.И.” ЕАД приема да съдейства на банката във връзка с дейността ѝ по мониторинг, администриране и събиране на вземания от длъжници. С цитирания договор не се прехвърлят вземанията на банката, а срещу договорено възнаграждение „Ф.И.” ЕАД предприема действия по уведомяването на длъжници на банката и събирането на дължими неизплатени суми от същите.

В хода на административното производство пред КЗЛД не е установено нарушаване на правата на В.М.В. по Закона за защита на личните данни.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, Комисията за защита на личните данни приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.