Решение по жалба с рег. № Ж-57/ 15.02.2013 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитрова, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 29.05.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и във връзка с изискването на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, постави на разглеждане жалба с рег.№Ж-57/ 15.02.2013г., подадена от П.К. срещу Служба по вписванията, Ръководителя на агенцията по вписванията, Община Красно село, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на правосъдието и частен съдебен изпълнител М.К. с №788.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В Комисия за защита на личните данни е постъпила жалба от П.К., в която се излага следната фактическа обстановка:

П.К. е освободена от българско гражданство с Указ №10/06.02.2004г. на Вицепрезидента на Република България.

Госпожа П.К. притежава съсобствен с брат си недвижим имот, апартамент, находящ се в гр.София. През 2008г. жалбоподателката се е срещнала със своя брат по повод съсобствения им имот, но не са постигнали разбирателство по отношение разпределянето на собствеността.

През 2008г., след като госпожа П.К. е била освободена от българско гражданство е направила постъпки да промени информацията по отношение на себе си в регистъра на „централният нотариат”, да промени личните си данни в документа за собственост на притежаваният от нея имот и да се впишат новите й лични данни. Тези действия са предприети с оглед установяването на идентичност на лицето и актуалност на информацията по отношение на него, съдържаща се в българските държавни институции.

През 2009г., синът на жалбоподателката я е уведомил, че била търсена от Софийски районен съд и срещу нея имало заведено гражданско дело за делба. При извършена справка в СРС се установило, че има две заведени идентични дела за делба на съсобствения имот, като ищец е братът на жалбоподателката. По второто дело жалбоподателката е осъдена. В жалбата се сочи, че образуваните дела са се водили срещу лицето П.С.Д. с изписване на единен граждански номер и е призовавана на адреса, на който тя е живяла до 1998г., когато е напуснала България, а от 2004г., жалбоподателката носи имената – П.К. и живее на адрес, извън България.

След постановяване на съдебните актове, съсобственият имот на госпожа П.К. е бил изнесен на публична продан, за което развитие на нещата тя не е съгласна. В тази връзка се излагат твърдения за извършени нарушения по процедурата за продажба на имота на публична продан.

Госпожа П.К. сочи, че е завела съдебни дела, с които цели, съдебните решения да бъдат обявени за нищожни, поради факта че са постановени срещу едно несъществуващо в правния мир лице, с което са нарушени правата й.

В жалбата е посочено, че тя е насочена срещу следните администратора на лични данни: Служба по вписванията, Ръководителя на агенцията по вписванията, Община Красно село, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на правосъдието и частен съдебен изпълнител М.К. с №788.

Към жалбата се прилагат доказателства.

На 18.02.2013г. П.К. прави уточнение на жалбата си с писма вх.№№П-1100/18.02.2013. и М-59/18.02.2013г. На 01.03.2013г. жалбоподателката отново прави допълнение на жалбата си, като прилага доказателства.

П.К. счита, че правата й по Закона за защита на личните данни са нарушени от почти всички държавни институции в Република България. Нарушението се изразява в това, че след като през 2004г. е освободена от българско гражданство е следвало личните данни, които е имало да бъдат заличени и да бъдат вписани новите и данни, като немски гражданин. Госпожа П.К.,твърди че неактуализиране на личните й данни, съдържащи се в българските държавни институции са довели до неблагоприятни за нея последици, а именно продажбата на съсобствения й имот на публична продан.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от посочените в жалбата държавни институции.

Агенция по вписванията, в качеството й на администратор на лични данни и посочена като ответна страна в настоящето производство, изразява следното становище по жалбата:

За агенция по вписванията съществува нормативно установено задължение– Закон за кадастъра и имотния регистър, Правилника за вписванията, Наредба №2 от 21.04.2005г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, да съхранява информация за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права. В Закона за собствеността е предвидено вписването на всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява това право.

В становището се сочи, че В.С.К. е подал молба за вписване на заведените от него искови молби с правно основание чл.108 ЗС и се описва подробно процедурата, по която се извършва вписването.

Агенция по вписванията категорично заявява, че твърденията на госпожа П.К. за извършена през 2009г. промяна в регистъра за собствеността, изразяваща се в промяна на имената– П.С.Д., на П.С.К. са неоснователни, но и практически неосъществими, тъй като служителите в Агенция по вписванията изпълняват единствено и само разпореждания на съдията по вписванията, обективирани върху подлежащия на вписване акт.

Агенция по вписваният приема, че жалбата е неоснователна и моли КЗЛД да я остави без уважение.

Към писменото становище се прилагат доказателства, относими по случая.

Частен съдебен изпълнител– М.К. прилага към административната преписка цялото изпълнително дело по публичната продан на имота на госпожа П.К. Приема, че жалбата е неоснователна и недоказана. Излагат се доводи за целите, за които са обработени личните данни на жалбоподателката, подробна хронология на извършените от него действия по изпълнителното дело. ЧСИ М.К. изразява недоумението си, в какво точно се състои нарушението на ЗЗЛД, или какъвто и да е друг закон или подзаконов нормативен акт.

Министерство на регионалното развитие и благоустройството сочи в становището си, че съгласно чл.24, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, общинските администрации издават удостоверения относно личните данни на гражданите, съдържащи се в регистъра на населението. Съгласно чл.11, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, единният граждански номер е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. Единният граждански номер е въведен за нуждите на ЕСГРАОНпрез 1977 с Постановление №15 на МС от 1977г. и по-конкретно във връзка с необходимостта от електронна обработка на данните от гражданската регистрация.

Единният граждански номер е административен идентификатор на лицата, подлежащи на вписване в регистъра на населението, а това са всички български граждани, както и чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. ЕГН получават и лицата, получили статут на бежанец или хуманитарен статут, на които е предоставено убежище в Република България.

Процедурата по даване и промяна на ЕГН е регламентирана в глава четвърта „Създаване и поддържане на регистър на единните граждански номера”, раздел II и раздел III от Наредба №РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на Единната система на гражданска регистрация.

В Закона за гражданската регистрация и в Наредба №РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на Единната система на гражданска регистрация не е предвиден ред за заличаване на даден единен граждански номер. Това означава, че единните граждански номера се запазват и в случаите, когато основанията, на които са били дадени, са отпаднали /освобождаване или отнемане на българско гражданство, изтичане на разрешението за пребиваване/. Аналогично е положението и за останалите лични данни, освен ЕГН, които се вписват в регистъра на населението. Тези данни се поддържат в актуално състояние само на лицата, посочени в чл.3, ал.2 от ЗГС. За лицата, за които е отпаднало основанието за вписване в регистъра на населението, данните продължават да се съхраняват, но не са актуализират– чл.28 във връзка с чл.104, т.2 от ЗГР.

Към становището не се прилагат доказателства.

Столична община посочва, че по повод жалбата са извършили проверка в Национална база данни население и са установили, че за лицето П.С.К. има издаден указ на Президента на Република България за освобождаването й като български гражданин. Район „Красно село”, отдел ГРАО не издавало документи, свързани с гражданското състояние на жалбоподателката. Изказват се предположения, че може госпожа П.К. да е посетила отдел „Приходи и администриране на местните данъци и такси”, който се намира в същата сграда, в която се помещава районната администрация и от там да са й били издадени някакви документи.

Министерство на правосъдието сочи в писменото си становище до КЗЛД, че е подадена пред него жалба от П.К. срещу действията на ЧСИ М.К. Съобразно разписаните правила за разглеждане на жалби е извършена проверка, от която е установено, че изложените твърдения в жалбата за извършени незаконосъобразни действия на ЧСИ са неоснователни. За резултатите от проверката е уведомена госпожа П.К. на 20.02.2013г.

Към становището е приложено писмо изх.№94-П-72/20.02.2013г. на МП-Инспекторат на Министъра на правосъдието до П.К.

Комисия за защита на личните данни приема, че жалбата е процесуално недопустима, поради следните съображения:

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателката е била наясно още към 2008г.,че срещу нея има заведено дело за делба на съсобствен имот и че делото се води срещу лицето П.С.К., а не срещу П.К. В тази връзка следва да се приеме за безспорно, че момента на узнаване на твърдяното от госпожа П.К. нарушение на правата й по ЗЗЛД е към 2008г. Жалбата, с която е сезирана Комисията е от 15.02.2013г. Жалба е подадена след срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, поради което се явява недопустима, поради просрочие.

На следващо място следва да се отбележи, че в основаната жалба, както и в допълнението, жалбоподателката оспорва действия на съда по образуваното делбено дело между госпожа П.К. и брат й, както и последващите действия на частния съдия изпълнител. Твърденията са, че следствие на извършените процесуални действия, правата й като съсобственик са накърнени. В закона е предвиден специален ред, по който могат да се оспорват актовете на съда, както и актовете и действията на частния съдебен изпълнител. Компетентния орган да разгледа жалбите срещу тях е съда, а не Комисия за защита на личните данни. В случай, че П.К. приема наличието на извършени нарушения на правата й като страна в делбеното и изпълнителното дело, може да потърси правата си пред съответния съд.

Един от основните мотиви на жалбоподателката, с който тя обуславя твърдяното от нея нарушение е, че през 2004г. е освободена от българско гражданство и от този момент е гражданин на друга държава. Тя приема, че след като вече не е български гражданин, следва свързаните с нея лични данни да бъдат заличени, а на тяхно място да се поддържат в системите на българските институции новите данни по отношения на нея.

Гражданството на едно лице представлява политико-правна връзка на лицето с държавата, разбирана като публична власт над определено население и определена територия. Поради правната природа на гражданството установяването на политико-правната връзка зависи изцяло от условията, предвидени във вътрешното законодателство. По разпореждане на чл.8 и чл.10 от Закона за българското гражданство (ЗБГ) за български гражданин се смята всяко физическо лице, което е български гражданин по произход (поне единият родител е български гражданин) или български гражданин по месторождение (роден на територията на България, независимо, че родителите му не са български граждани по произход). Придобиване на българско гражданство извън посочените в чл.8 и чл.10 ЗБГ основания е изключение. Като всяко изключение и това не може да бъде тълкувано разширително.

Законът позволява лице– български гражданин да поиска освобождаването му от българско гражданство. В последствие, то може да поиска възстановяването на българско гражданство (чл. 26 от ЗБГ).

Съгласно Закона за гражданската регистрация (ЗГР) се прави регистър на населението, в който подлежат на вписване всички български граждани. В законът е опреден обемът на данните, който подлежат на задължително вписване, както и актовете за гражданско състояние, издавани на лицата.

ЗГР, както и останалите подзаконови нормативни актове, регламентиращи гражданската регистрация не регламентират възможността да бъде заличавана информация от регистър население за дадено лице, което към даден момент, след придобиването на българско гражданство се е отказало от него. Правно логично е, че щом законът позволява лицето да се откаже от българско гражданство, но в последствие отново да го придобие, то да не бъде извършвано заличаване на данните му от съответния регистър.

Посочените в жалбата институции на правно основание са обработвали свързаните с П.К. лични данни, които се съдържат в регистър население.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни и чл.38, ал.1 от ПДКЗЛДНА във връзка с чл.27, ал.2, т.6 от АПК, Комисията за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София град.