Решение по жалба с рег. № Ж-46 /11.02.2013 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател Венета Шопова и членове: Валентин Енев и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 04.06.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с регистрационен номер Ж-46/11.02.2013г., подадена от А.Ц.А. срещу „Е.М.“ ООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

А.Ц.А. сезира Комисията с жалба, съдържаща твърдения, за нарушение на правото му на достъп до лични данни.

Жалбоподателя твърди, че 16.11.2012г. е подал заявление по чл.28 ЗЗЛД до „Е.М.” ООД, с което е поискал информация за източника, предоставил на дружеството данни за мобилният му номер ******. Г-н А.Ц.А. сочи, че на посочения номер е бил обезпокояван от служители на дружество на 20.07.2012г., а относно номера е категоричен, че не го е предоставял никъде и на никого.

Г-н А.Ц.А. моли за съдействие за изясняване на случая. Интересува се, защо „Е.М.” ООД не са отговорили на заявлението му в законоопределения за това срок.

Към жалбата като доказателство са приложени копие на заявлението на г-н А.Ц.А. до „Е.М.” ООД ведно с известие за доставка номер PS 1797 005H9L L.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище и представяне на относимите по случая доказателства от „Е.М.” ООД.

В депозираните по случая становища от дружеството информират, че между „Е.М.” ООД, като изпълнител и „Б.М.Е.Б.” ЕАД /Б./, като възложител има сключени два договора за услуги по събиране на вземания от 01.02.2011г. и от 01.02.2013г., съгласно които „Е.М.” ООД следва да извършва извънсъдебни действия за събиране на валидни и изискуеми вземания на възложителя от трети лица-длъжници. Твърдят, че жалбоподателят е клиент на „Б.М.Е.Б.” ЕАД и не е изпълнил договорните си задължения за заплащане на предоставените услуги, в следствие на което и на основание цитираните договори, дружеството е предоставило личните му данни на „Е.М.” ООД.

По отношение на твърденията на жалбоподателя, че на 20.07.2012г. е получил обаждане от служител на дружеството на мобилен номер *****, от „Е.М.” ООД твърдят, че дружеството не разполага с този номер и не е администрирало същия. Твърдят, а и видно от приложеното към становище (С-164/11.03.2013г.) извлечение от възлагателен файл (с който случаят на жалбоподателят е възложен от „Б.М.Е.Б.“ ЕАДна колекторската фирма), като телефон за контакти с жалбоподателя са посочени и предоставени данни само за мобилен номер ***** и номер ********.

От „Е.М.“ ООД твърдят, че след септември месец 2012г. работата по случая на г-н А.Ц.А. е прекратена и към момента на подаване на заявлението от г-н А.Ц.А. личните му данни не са обработвани от дружеството.

Във връзка с подаденото от жалбоподателя заявление по чл.28 от ЗЗЛД твърдят, че на основание чл.32, ал.2 от ЗЗЛД дружеството е изпратило двукратно отговор на жалбоподателя. Сочат, че „първият отговор” е изпратен на посочения от г-н А.Ц.А. адрес, но без обратна разписка. Повторното изпращане на отговора е извършено на същият адрес и е удостоверено с обратна разписка. Към преписката са приложени копие на изпратения до жалбоподателя отговор иобратна разпискакъм него.

На 17.04.2013г. на електронната поща на КЗЛД е подадено възражение (В-29/18.04.2013г.) от страна на жалбоподателя. Той информира, че по повод подаденото от него заявление по чл.28 от ЗЗЛД е получил писмо-отговор от „Е.М.“ ООД на 09.03.2013г. Сочи, че отговора на дружеството е неясен и неточен, същият не го удовлетворява, тъй като не съдържа изисканата от него информация, а именно откъде „Е.М.“ ООД са получили информация за мобилния му телефонен номер ******.

Жалбата е процесуално допустима, поради следните съображения:

Депозираната от г-н А.Ц.А. жалба съдържа нормативно определените реквизитите, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подписи, с оглед което същата е редовна.

От изложените в жалбата твърдения и от приложените доказателства може да се приеме, че същата е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, от физическо лице– А.Ц.А., срещу администратор на лични данни- „Е.М.” ООД.

Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. „Е.М.” ООД, безспорно притежава качеството на администратор на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД. Дружеството е изпълнило задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, подало е заявление за регистрация и е регистрирано като администратори на лични данни.

В чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е разписано правомощието на Комисията да разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД, в това число и правото на достъп визирано в чл.26 от закона.

В заседание, проведено на 27.03.2013г., Комисията обявява жалба с рег.номер Ж-46/ 11.02.2013г. за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 04.06.2013г. Конституира като страни в административното производство жалбоподател– А.Ц.А. и ответна страна– „Е.М.“ ООД, в качеството му на администратор на лични данни.

На 04.06.2013г. проведено редовно открито заседание на КЗЛД, на което настоящата жалба е разгледана по същество.

Страните са редовно уведомени за заседанието. Жалбоподателят се явява лично. Ответникът– „Е.М.“ ООД се представлява от юрисконсулт Б.Р. и юрисконсулт Ц.Д., с представено в заседанието пълномощно.

Г-н А.Ц.А. поддържа жалбата си.

Пълномощниците на ответната страна поддържат тезата, че жалбата е неоснователна и молят Комисията за я остави без уважение. Представят заверено копие на решение от дата 20.11.2012г. на „Е.М.“ ООД, същото по повод подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до лични данни. Твърдят, че дружеството не притежава данни за мобилен номер ****** на жалбоподателя и не е администрирало същия, а също и че в законоустановения срок са изпратили отговор по подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до лични данни.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на лични им данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение по случая, имайки предвид представените писмени доказателства и становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗЛД всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се до него лични данни. При упражняване на това си право физическото лице може по всяко време да поиска от администратора на лични данни всяка налична информация за техния източник /чл. 28, ал.1, т.2 от ЗЗЛД/, а администраторът на лични данни или изрично упълномощено от него лице следва да разгледа заявлението и да се произнесе по него в 14-дневен срок от подаване на заявлението, респективно в 30-дневен срок, в хипотезата на чл.32, ал.2 от ЗЗЛД.

В чл.33 от ЗЗЛД законодателят е разписал, задължението на администратора на лични данни да уведоми заявителя за решението или отказа си за предоставяне на поискания достъп до лични данни. Изрично е регламентирано, че уведомяването „е лично срещу подпис или по пощата с обратна разписка“, а липсата на уведомление в „съответния срок“ се смята за отказ.

В чл.34, ал.1 от ЗЗЛД са регламентирани две хипотези, при наличието на които отказът от предоставяне на достъп до лични данни е законосъобразен. В първата хипотеза отказът от предоставяне на достъп до лични данни е законосъобразен, в случай че същите не съществуват.

В конкретния случай и съобразно разпоредбата на чл.34, ал.1, във връзка с чл.33, ал.3 от ЗЗЛД е налице законосъобразен отказ от достъп до лични данни на жалбоподателя, поради причина че същите не съществуват при администраторът на лични данни– „Е.М.“ ООД. Съображенията за наличието на законосъобразен отказ от предоставяне на лични данни са следните:

Жалбоподателят– А.Ц.А. по надлежния ред и при спазване на цитираните разпоредби на ЗЗЛД е упражнил правото си на достъп до личните си данни, като е подал до „Е.М.“ ООД заявление по чл.28 от ЗЗЛД. Заявлението съдържа всички законоопределени реквизити и е подадено лично от жалбоподателя.

Видно от доказателствата по преписката заявлението е получено от адресата на 19.11.2012г., а жалбоподателят е надлежно уведомен за решението на „Е.М.“ ООД на 09.03.2013г., т.е. след законоустановения по чл.32 от ЗЗЛД срок.

Дружеството не представя доказателства, в подкрепа на твърдяното от тях обстоятелство, че и преди дата 09.03.2013г. е изпратен отговор до жалбоподателя и писмото от 09.03.2013г. е повторен отговор до него. От дружеството не дават информация кога е изпратено „първото писмо-отговор“, а и жалбоподателя във възражението си до КЗЛД сочи, че отговорът получен на 09.03.2013г. е „първото и единствено“ писмо, което е получил от „Е.М.“ ООД по повод заявлението си за достъп до лични данни

Следва да се приеме, че срока за произнасяне по заявлението на жалбоподателя е 14-дневен, тъй като ответната страна не сочи данни за удължаване му. Срокът започва да тече от 19.11.2012г., датата на получаване на заявлението от администратора на лични данни и е изтекъл на 03.12.2012г. Дори и да се приеме, че срока е удължен на едномесечен, то той е изтекъл на 02.01.2013г.

Фактът, че жалбоподателя е уведомен за решението на администратора на лични данни на 09.03.2013г., т.е след сроковете по чл.32 от ЗЗЛД налага извода, че е налице хипотезата на чл.33, ал.3 от ЗЗЛД, а именно отказ от предоставяне на достъп до лични данни. Отказът е законосъобразен, тъй като личните данни до които се иска достъпа не съществуват.

От доказателства по преписката се установи, че лични данни за жалбоподателя са предоставени от „Б.М.Е.Б.“ ЕАД на „Е.М.“ ООД, въз основа на сключен между тях Договор за събиране на вземания от дата 01.02.2011г. Личните данни за жалбоподателя са предоставени по повод задължения на г-н А.Ц.А. към мобилния оператор. Данните за г-н А.Ц.А. са в обем: за три имена, адрес, единен граждански номер и телефони за контакт- ***** и ******. Личните данни не включват информация за мобилен номер ******, от което следва да се направи извода, че такива данни не са предоставяни и при колекторската фирма не съществува информация за мобилния номер на жалбоподателя ******.

Следва да се отбележи, че жалбоподателят не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че от „Е.М.“ ООД разполагат с информация за мобилния му номер ******, както и че на посочения номер е бил обезпокояван от служители на дружеството. Тези твърдения се оспорват от ответната страна. От колекторската фирма сочат, че не са осъществявали контакт с жалбоподателя на посочения мобилен номер, че не са администрирали същият и че при тях не съществува информация за мобилния номер на жалбоподателя ******.

С оглед гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.33, ал.3 от ЗЗЛД Комисията намира, че в случая е налице отказ на администратора на лични данни- "Е.М.“ ООД за предоставяне на достъп до лични данни на жалбоподателя, който отказ по аргумент от чл.34, ал.1, предложение първо от ЗЗЛД е законосъобразен, тъй като личните данни до които се иска достъпа не съществуват.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7, във връзка с чл.38, ал.2 от Закона на защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София- град.