Решение по жалба с рег. № Ж-441/23.04.2014 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, в заседание, проведено на 08.10.2014г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа жалба с рег.№Ж-441/23.04.2014г. от Н.Р.Ж. срещу НОИ (НОИ).

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е сезирана с жалба, съдържаща твърдения за злоупотреба с лични данни. Жалбоподателят посочва, че НОИ двукратно е предоставил информация на бившата му съпруга относно неговата месторабота ивъзнагражденията, които получава, без знанието и съгласието му. Твърди, че писмата, съдържащи „лична информация” са изпратени от НОИ до съда в ****. За извършеното е узнал от Службата по социални въпроси, младежта и семейството в гр. Л. Твърди, че бившата му съпруга е „отвлякла детето му преди повече от 13 години и пребива в Австрия”. Притеснен е на какво основание НОИ предоставя информация, съдържаща личните му данни, на трети лица и моли Комисията с оглед правомощията си да предприеме необходимите действия. Господин Н.Р.Ж. посочва, че информация е предоставена веднъж през 2012г. и втори път– през 2013г. Счита, че служител на НОИ е злоупотребил с неговите лични данни, като ги е предоставил лично на бившата му съпруга, която ги е използвала в австрийски съд за увеличение на издръжката на детето. Към жалбата прилага писма, изпратени от Службата по социални въпроси, младежта и семейството в Л., „където живеят бившата му съпругата и отвлеченото му дете”.Към жалбата са приложени и копия на документи, написани на език, различен от българския.

Жалбата, подадена от Н.Р.Ж. срещу НОИ е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА) и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес, подадена е в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежава НОИ. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че НОИ е вписан в регистъра по чл.10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД с идентификационен номер 19074. Заявени са 20 регистъра.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В заседание, проведено на 17.09.2014г. (Протокол №35), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 08.10.2014г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателя Н.Р.Ж. и ответна страна– НОИ в качеството му на администратор на лични данни.

С писмо изх.№П-3314/31.05.2014г. на Председателя на КЗЛД, както и при проведен телефонен разговор с жалбоподателя (Протокол вх.№ПР-79/29.05.2014г.), г-н Н.Р.Ж. е уведомен, че съгласно чл.14, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс производствата по този кодекс се водят на български език, предвид на което документи, представени на чужд език трябва да бъдат придружени с точен превод. От жалбоподателя е изискано в 7-дневен срок да депозира жалбата съгласно указанията с превод на български език на приложените към нея доказателства, да посочи дата на твърдяното нарушение, да предостави информация дали по конкретния повод е сезирал и други органи. В противен случай, административният орган следва да назначи преводач за сметка на заинтересованото лице. Н.Р.Ж. заявява, че не разполага със средства, тъй като е безработен и настоява КЗЛД да приеме само доказателства, в които има български текст. Посочва, че е подал жалба по случая до прокуратурата, но с писмо е уведомен, че производството е приключено.

С писмо вх.№П-3583/12.06.2014г. г-н Н.Р.Ж. потвърждава жалбата и уточнява, че е представил справка от регистър на трудовите договори на неговото име, предоставена от НОИ на лицето Е.Г.– бивша негова съпруга, която е австрийска гражданка. Заявява, че оттегля доказателствата на немски език, които е приложил към жалбата.

На основание чл.26 от АПК, с писмо изх.№П-3301/31.05.2014г. на Председателя на КЗЛД, НОИ е уведомен за откритото в КЗЛД административно производство. От администратора на лични данни е изискано становище, както и относими доказателства. В отговор, НОИ изпраща становище с вх.№П-3637/13.06.2014г., с което уведомява Комисията, че в деловодната система на НОИ липсват данни за предоставяне на информация на трети лица относно г-н Н.Р.Ж. Посочва се, че жалбоподателят е проверяван в регистъра на осигурените лица относно обезщетенията за безработица по повод сведения, получени от Агенцията по заетостта на 03.07.2012г. НОИ сочи, че по електронната поща е постъпило Заявление с вх.№96-4119-1/18.03.2014г. от Н.Р.Ж., съдържащо искане за извършване на проверка. Въпреки указанията да подаде заявлението в писмена форма,заявлението не е потвърдено.

Към становището са приложени 4 стр. електронни извадки и писмо изх.№96-4119-1-2/02.04.2014г. до жалбоподателя.

Повторно с писмо изх.№П-3853/23.06.2014г. на Председателя на КЗЛД, от НОИ е изискано становище, в което да се уточни за какви цели и на какво основание личните данни на жалбоподателя са предоставени на трети лица. С писмо вх.№П-4422/10.07.2014г. НОИ предоставя информация за резултатите от извършената проверка по случая в информационната система на осигурителния институт. Установено е следното: на 19.05.2014г. г-н Н.Р.Ж. е извършвал справка със своя личен потребителски код; на 09.05.2014г. е извършвана проверка от служител на отдел „Парични обезщетения” към НОИ; на 05.07.2012г. и 06.06.2014г. са извършени проверки от ТД на НОИ– София град; от 09.07.2010г. до 12.12.2013г. справки са извършвани от служители на П.Б. АД. НОИ сочи, че с посочената банка е сключен договор, чийто предмет е предоставяне на сведения относно наличие или липса на данни за осигуряване на физически лица, самоосигуряващи се лица и ЕТ, както и за осигурители– юридически лица. Приложени са копия на: писмо изх.№05-16-6#2/11.06.2014г. и известие за доставянето му; писмо изх.№05-16-6#4/03.07.2014г.; справка от информационната система на НОИ; писмо вх.№11-01-504/07.04.2014г. и писмо изх.№11-01-504#1/10.04.2014г.

С оглед твърденията на НОИ за сключен договор с П.Б. АД, с писмо изх.№П-4666/ 21.07.2014г. на Председателя на КЗЛД, от НОИ е изискано заверено копие на договор с „Ю.Б.” АД, по силата на който се предоставя информация, съдържаща се в регистрите на НОИ.

НОИ депозира писмо с вх.№П-5015/05.08.2014г., с което депозира заверени копия на: Договор №127/10.11.2004г. с „Б.П.Б.”, Анекс №1 от 01.12.2006г., Анекс №2 от м. май 2007г., Анекс №3 от 22.12.2010г., Анекс №4/2013г., Решение №60/01.11.2007г. на СГС и Разпечатка за актуално състояние.

С оглед изясняване на факти и обстоятелства по случая, с писмо изх.№П-4671/ 21.07.2014г. на Председателя на КЗЛД, от „Ю.Б.” АД е изискано становище и заверено копие на договор с НОИ.

В отговор, „Ю.Б.” АД изпраща становище, заведено с вх.№П-5295/18.08.2014г., с което уведомява КЗЛД за резултатите от извършената проверка по случая. Установено е, че банката не е имала взаимоотношения с Н.Р.Ж. и не е възлагала проверка на осигурителния му статус. Към становището са приложени копия на Договор от 10.11.2004г. с НОИ и 4 бр. Анекси към него.

За откритото заседание на КЗЛД за разглеждане на жалбата по същество, проведено на 08.10.2014г., страните са редовно уведомени. Жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител. НОИ се представлява от гл.юрк. Г.С.Н. с пълномощно по жалбата. Юрк.Г.С.Н. счита жалбата за неоснователна, тъй като на правно основание– съдебно удостоверение по международна поръчка, НОИ е изпълнил указанията на съда и е предоставил справка относно прекратени и настоящи трудови договори на г-н Н.Р.Ж.

Законът за защита на личните данни изисква обработването на лични данни да се осъществява законосъобразно и добросъвестно, при спазване неприкосновеността и личния живот, чрез осигуряване защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Жалбата е насочена срещу злоупотреба с лични данни, изразяваща се в обработване на личните данни на жалбоподателя без правно основание, както и предоставянето им на трети лица без знанието и съгласието на жалбоподателя. Съгласно легалното определение, съдържащо се в §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД, „обработване на лични данни” е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. По смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗЛД „предоставяне на лични данни” са действия по цялостно или частично пренасяне на данни от един администратор към друг или към трето лице на територията на страната или извън нея.

При преценка относно основателността на жалбата, Комисията за защита на личните данни изследва наличието на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя от администратор на лични данни.

В конкретния случай не е установено обработване по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД на личните данни на жалбоподателя от „Ю.Б.” АД в качеството му на администратор на лични данни, срещу които административният орган да упражни правомощията си.

При анализ на събраните в хода на административното производство доказателства в тяхната съвкупност е видно, че НОИ обработва по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД личните данни на г-н Н.Р.Ж. Не се установява злоупотреба с личните на жалбоподателя от „служители на НОИ”, съгласно изложените в жалбата твърдения. Още повече, че на подадена жалба до Районна прокуратура– гр. София, г-н Н.Р.Ж. посочва, че е получил писмо за прекратяване на производството пред разследващите органи. Обработването на свързаните с жалбоподателя лични данни е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора на лични данни, по смисъла на чл.4, ал.1, т.6 от ЗЗЛД, тъй като обработването на лични данни от НОИ е свързано с осигурителния статус на лицето.

Жалбоподателят посочва, че без неговото знание и съгласие, служители на НОИ са предоставили справка от регистър на трудовите договори на лицето Е.Г.– австрийска гражданка, бивша негова съпруга с предишно име Е.С.Ш. При проведен телефонен разговор (Протокол от 29.05.2014г.) г-н Н.Р.Ж. заявява, че е издирван за издръжка на своята дъщеря. Към становище с вх.№П-4422/10.07.2014г. НОИ депозира заверено копие на писмо от 01.04.2014г. по гр. дело 16188/2014г., 77 състав на Софийски градски съд, към което е приложено Разпореждане по международна съдебна поръчка от Австрия. На основание чл.186 от Гражданско-процесуалния кодекс НОИ се задължава да предостави информация за Н.Р.Ж. относно причините лицето да не получава обезщетение за безработица за периода от 15.08.2012г. до 03.04.2013г., в какъв срок би могъл да си намери работа и срещу какъв очакван доход. Към писмото е приложен заверен превод от немски език от дата 04.03.2014г. на т.11. и т.12.1. от съществено извлечение от дело, от което е видно, че срещу жалбоподателя е образуваното дело за издръжка на малолетната му дъщеря.

Съгласно чл.186 от ГПК, официалните документи и удостоверения се представят от страните. Съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната с удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им.

В конкретния случай НОИ разполага със съдебно удостоверение, предвид на което предоставя изискана по надлежния ред информация, съдържаща личните данни на г-н Н.Р.Ж. за нуждите на съдебното производство. Налице е условие за допустимост, съдържащо се в чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, съгласно което обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни.

В чл.1 от Закона за защита на личните данни законодателят е указал, че той урежда защитата на физическите лица при обработване на техните лични данни, както и достъпа до тези данни КЗЛД е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД. Целта на закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. От събраните в хода на административното производство доказателства Комисията не установява нарушение на императивни разпоредби, както и нарушаване на правата на Н.Р.Ж. по Закона за защита на личните данни.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, Комисията за защита на личните данни приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.