Решение по жалба с рег. № Ж-41/ 03.02.2014 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 30.04.2014г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№Ж-41/03.02.2014г., подадена от И.Т.К. срещу „М.”ЕАД и „Ф.П.К.”ООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

И.Т.К. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че от няколко години не е абонат и няма нищо общо с мобилния оператор „М.”ЕАД, но въпреки това към него са се обръщали фирми, с твърдения, че има задължения към дружеството в границите от 30 до 70лв.

В жалбата се сочи още, че мобилният оператор никога не е уведомявал господин И.Т.К., за прехвърлянето на задълженията му към трети лица, което се изисква от Закона за задълженията и договорите. Подчертава се, че претенциите от страна на „М.”ЕАД към него са незаконосъобразни.

Господин И.Т.К. изказва съмнение, че след като мобилният оператор притежава свързаните с него лични данни, могат да се извършат редица действия от негово име, включително и „незаконни” действия и злоупотреби.

Последната фирма, на която „М.”ЕАД е предоставило данните на господин И.Т.К. е „Ф.П.К.”ООД. Служители на колекторската фирма са осъществявали многократен контакт по телефона с жалбоподателя, което поведение той определя като скандално, обидно и го класифицира като психически тормоз.

Към жалбата не се прилагат доказателства.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от „М.”ЕАД и „Ф.П.К.”ООД.

Мобилният оператор е депозирал писменото си становище по жалбата на господин И.Т.К., в което твърди, че той е сключил два договора– договор №К0027145 от 06.07.2010г. за телефонен номер ***** и договор №К1316947 от 30.04.2008г. за номер ********, които се прилагат към становището. „М.”ЕАД, приема че жалбата касае договор №К1316947 от 30.04.2008г. за номер ********, за който няколкократно господин И.Т.К. е променял условията посредством използване на клиентска парола. В становището се уточнява още, че последната промяна по договора е направена на 28.03.2010г. Направената промяна е за период от 12 месеца и избраният тарифен план е Комфорт 150. По договора, жалбоподателят не е заплатил фактури по използваните от него услуги, за периода месец 11.2010г. до месец юни 2011г. В този период освен издадените месечни фактури, които не са заплатени в срок е начислена и неустойка в размер на 46лв., поради неизпълнение на договорни задължения.

За „М.”ЕАД е възникнало правото да предприеме съответните действия, посредством, които да събере вземането си. В становището се сочи, че мобилният оператор има сключен договор от 30.04.2013г. с „Ф.П.К.”ООД със срок на действие 14.05.2014г. С него се възлага на „Ф.П.К.”ООД събирането на неизплатени суми от неизрядни абонати на М., от негово име и за негова сметка. На основание договора и по възлагане от М., колекторската фирма е предприела действия, предвидени в договора спрямо жалбоподателя за събиране на дължимата от него сума.

Ответната страна държи да се отбележи от КЗЛД, че сключеният договор с „Ф.П.К.”ООД, е договор за услуга, а не договор за цесия, така като е посочил в жалбата си господин И.Т.К.

Излагат се доводи, че по повод представянето на личните му данни на колекторската агенция с цел събиране на просрочено задължение е извършено със съгласието на физическото лице, което е изразено посредством сключване на договора за предоставяне на мобилни услуги и по точнос приемането на разпоредбата на т.4.5 от него. С цитираната клауза се регламентира, че абонатът предоставя доброволно на оператора необходимите лични данни и се съгласява същите да бъдат съхранявани и обработвани, съгласно разпоредбите на ЗЗЛД. Абонатът се съгласява личните му данни да бъдат предоставяни от оператора на трети лица– администратора ни лични данни, с цел изготвяне на кредитна оценка и/или събиране на вземания, дължими по договора за услуги. М. приема, че с подписване на договора, господин И.Т.К. е дал съгласието си свързаните с него лични данни да бъдат предоставяни на трети лица, което е и условие за допустимостта на обработване на личните му данни и следва да се приеме, че обработването е законосъобразно. Аналогичен текст на цитирания в договора има разписан и в т.40г от Общите условия на мобилният оператор. Общите условия са неразделна част от договора.

Мобилният оператор сочи, че към момента на подаването на жалбата пред КЗЛД и към момента на изготвяне на становището му, господин И.Т.К. не е изплатил дължимите от него суми.

Към становището се прилагат: заверено копие от договор №К0027145 от 06.07.2010г. и договор №К1316947 от 30.04.2008г.; фактури; заверено копие от договор сключен с „Ф.П.К.”ООД и пълномощно.

На 07.03.2014г. в деловодството на КЗЛД е постъпило писмено становище и от „Ф.П.К.”ООД. В него се сочи, че има сключен договор между него и „М.”ЕАД с предмет събиране на дължими суми от абонатите на мобилният оператор. Изразява се становище, че на основание договора, за колекторската фирма е налице правно основание да обработва личните данни на жалбоподателя. Описва се начина и целите, за които се предоставят личните данни и че обработването им съответства на разпоредбите на Закона за защита на личните данни. „Ф.П.К.”ООД моли Комисията да постанови решение, с което да остави без уважение жалбата на И.Т.К. като неоснователна и незаконосъобразна, ведно с всички произтичащи от това последици.

Към становището е приложен като доказателство договор с М. от 30.04.2013г.

На редовно заседание, проведено на 19.03.2014г. КЗЛД е взела решение, с което е изискала допълнителни доказателства от жалбоподателя и ответната страна.

В изпълнение на дадените указания, „М.”ЕАД е предоставило допълнително становище, в което се сочи, че жалбоподателят е бил страна по два договора, сключени с дружеството №К0027145 от 06.07.2010г. за номер ***** и договор №К1316947 от 30.04.2008г. за номер ********, за който е подадена жалбата до КЗЛД. Уточнява се, че към момента на изразяване на писменото становище двата договор на господин И.Т.К. са прекратени. Номер ***** е бил спрян с обаждане на *88 на 17.07.2010г., като е посочено, че СИМ картата е загубена/открадната и след това номера не е активиран. Номер ******** също е спрян на *88 на 14.11.2010г., като и за този номер е посочено, че СИМ картата е загубена/открадната и след тази дата номера не е активиран. Мобилният оператор, счита за необходимо да подчертае, че известяването за загубена или открадната СИМ карта не е основание за прекратяване на договор за предоставяне на мобилни услуги. Прекратяването на договор може да стане само с подаване на писмено предизвестие, от някоя от страните по договора.

В т.5.4. от Договор №К0027145 и в т.4.4. от договор №К1316947 е посочено, че в случай на загуба или кражба на СИМ карта абоната е длъжен в 14-дневен срок да поиска замяната й с нова. Господин И.Т.К. не е изпълнил това свое договорно задължение. Липсва от негова страна и писмено предизвестие, с което уведомява мобилният оператор за желанието си да прекрати договорните си взаимоотношения.

Предвид неизпълнението на задълженията от И.Т.К., обслужването на номерата на ползваните от него СИМ карти е продължило и по тази причина са издадени месечни фактури, за месечните такси на картите. Дължимите такси не са заплатени в срок, поради което операторът е начислил и неустойка за неизпълнение на договорни задължения в размер на оставащите месечни такси. Договорът за номер ******** е прекратен на 28.06.2011г. с начислена неустойка, а договора за номер ***** е прекратен на 30.08.2010г.

Жалбоподателят не е представил изисканите му допълнителни доказателства.

За откритото заседание, насрочено за 09.04.2014г., страните са редовно уведомени.

Жалбоподателя не се явява, не изпраща представител. От „М.“ ЕАД не изпращат представител. За „Ф.П.К.“ ООД се явява юрисконсулт М.Г. с пълномощно да представлява дружеството пред КЗЛД.

Жалбата е процесуално допустима, поради следните съображения:

В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства може да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „М.”ЕАД. На собствено основание „Ф.П.К.”ООД е регистриран като администратор на лични данни, но в конкретния случай се явява обработващ по отношение на личните данни на жалбоподател, по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. Администраторът и обработващия на лични данни са изпълнили задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, като са подали заявление за регистрацията им като администратори на лични данни.

С чл.1, ал.2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни.

Жалбоподателят има правен интерес да сезира Комисията за защита на личните данни и да потърси защита на нарушените си права.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по административната преписка доказателства се установи по безспорен начин, че господин И.Т.К. е имал сключени два договора за предоставянето от страна на „М.”ЕАД на мобилни услуги. Ползваните от жалбоподателя две СИМ карти първоначално са били спрени. Съгласно сключените договори е трябвало в 14-дневен срок от окончателното прекратяване на достъпа до мрежата да отиде в офис на мобилният оператор, за да му се издадат нови карти. Господин И.Т.К. не е предприел действия в тази насока. Спирането на картите не представлява прекратяване на договорните отношения, поради което мобилният оператор е продължил да начислява месечните такси за СИМ картите. Дължимите суми за месечните такси не са заплатени своевременно, поради което „М.”ЕАД се е възползвал от договорните клаузи да начисли неустойки за неизпълнение на договорните отношения, които също не са заплатени.

В договор №К1316947 от 30.04.2008г. за номер ******** в т.4.5. е уговорено между страните, че абонатът предоставя доброволно на мобилният оператор необходимите за сключването на договора лични и други данни и дава съгласието си същите да бъдат съхранявани и обработвани, съгласно разпоредбите на ЗЗЛД и действащото законодателство. Целта, за която се обработват личните данни е сключения договор. Абонатът се съгласява още, че свързаните с него лични данни могат да бъдат предоставяни от мобилния оператор на трети лица– администратори на лични данни с цел изготвянето на кредитни оценки или събирането на вземания, дължими по договора за услуги.

За „М.”ЕАД са налице три от предпоставките на чл.4 от ЗЗЛД. Налице е изразено съгласие за обработване на личните данни, както за целите на договора, така и за предоставянето на личните данни на трети лица, в случай на неизпълнение на договорни задължения. Съгласието е изразено, чрез приемането и не оспорването на договорни клаузи. Друго от условията за допустимост при обработване на личните данни е наличието на договорни отношения между физическо лице, чиито лични данни се обработват и администратора на лични данни. В жалбата не се оспорва наличието на договор с „М.”ЕАД, а от събраните по административната преписка доказателства се установява наличието на такова правоотношение. Третото условие за допустимост при обработването на личните данни е реализирането на законни интереси на администратора на лични данни или на третото лице, на което се разкриват данните. Законният интерес на „М.”ЕАД е да получи дължимата му се сума, за предоставяните от дружеството услуги, а законният интерес на обработващия лични данни– „Ф.П.К.”ООД, произтича задълженията, които е поело дружеството в сключения с „М.”ЕАД договор за извънсъдебно събиране на вземания.

В конкретния случай, личните данни на жалбоподателят са обработени от администратор на лични данни– „М.”ЕАД, с който лицето има договорни отношения, а от своя страна администратора на лични данни, съгласно чл.24, ал.1 във връзка с §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД ги е предоставило на обработващ лични данни– „Ф.П.К.”ООД.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Оставя без уважение жалба рег.№Ж-41/03.02.2014г., подадена от И.Т.К. срещу „М.”ЕАД и „Ф.П.К.”ООД, като неоснователна.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София град.