РЕШЕНИЕ
№Ж-409/2016г.
гр. София, 27.03.2017г.
Комисията за защита на личните данни в състав: председател – Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание проведено на 01.03.2017г., обективирано в протокол №20, на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни разгледа жалба с рег. №Ж-409/29.09.2016г. подадена от С.Г.И. срещу Г.Г. за нарушаване на Закона за защита на личните данни.
Предмет на жалбата е твърдението на г-жа С.Г.И., че в жилищната кооперация, в която живее на адрес: *********са монтирани камери за видеонаблюдение в общите части на сградата, както и във вътрешния й двор и на фасадата към улицата.
Жалбоподателката информира, че камерите са монтирани от Г.Г., живущ в ап. №1 на жилищната сграда, а „устройствата са разположени като следва: една камера във входа на сградата, една камера във вътрешния двор, две камери на фасадата на сградата към улицата“.
В жалбата се сочи, че монтирането на камерите за видеонаблюдение не е съгласувано с живущите в сградата и е извършено без тяхно знание. В този смисъл г-жа С.Г.И. счита, че са нарушени правата й по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), предвид което е заявила молба за упражняване на законовите правомощия на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията).
С писмо №П-7851/26.10.2016г. на КЗЛД е изпратено до Г.Г. заверено копие на жалба №Ж-409/29.09.2016г. и е указан срок за представяне на становище по предмета й.
Видно от съдържанието на административната преписка с писмо №С-880/09.11.2016г., Г.Г. е изразил становище по жалбата.
С оглед задължението на административния орган за установяване на предпоставките за допустимост на искането, регламентирано в разпоредбата на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Комисията се е произнесла с решение относно допустимостта на жалба №Ж-409/29.09.2016г. предвид съображенията за надлежност на страните, компетентност на КЗЛД, наличие на правен интерес на жалбоподателя, спазване на установения в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД срок.
С оглед задължението на административния орган за установяване на предпоставките за допустимост на искането, регламентирано в разпоредбата на чл.27, ал.2 от АПК, Комисията се е произнесла с решение относно допустимостта на жалба №Ж-372/31.08.2016г. предвид съображенията за надлежност на страните, компетентност на КЗЛД, наличие на правен интерес на жалбоподателя, спазване на установения в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД срок.
Предвид посоченото произнасяне жалбата е обявена за допустима, конституирани са страните в административното производство: жалбоподател –С.Г.И.; ответна страна – Г.Г. и е определена дата за разглеждане на жалбата по същество.
На основание чл.36, ал.1 от АПК и решение на КЗЛД, отразено в Протокол №4/25.01.2017г. е издадена Заповед №РД-14-18/27.01.2017г. на Председателя на КЗЛД за извършване на проверка във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата по жалбата, обективирана в констативен акт №КА-56/08.02.2017г.
В резултат от проверката се приема за установено, че „на посочения в жалбата адрес се намира 4 (четири) етажна жилищна сграда, състояща се от един вход. Проверяващият екип установи, че за целите на охранителна дейност, ответникът е изградил със собствени труд и финансови средства система за видеонаблюдение, състояща се от 6 (шест) броя видеокамери и записващо устройство (NVR-видеорекордер), съхранявано в жилището му. Системата е изградена преди около 5 (пет) месеца преди датата на проверката, за което е взето съгласието на болшинството от живущите в сградата.
Посредством NVR-видеорекордера, системата за видеонаблюдение позволява извършване на запис на видеокадри за период от около 10 (десет) дни, като след запълване на паметта му, старите записи автоматично се изтриват по реда на тяхното постъпване.
Достъп до видеокадрите имат единствено Г.Г. и членове на семейството му, както и отдалечен достъп, посредством уеб приложение и идентификация чрез потребителско име и парола.
След оглед на видеокамерите и уеб приложението чрез което се наблюдава изходящият образ от тях се констатира, че две от камерите са насочени към съседен необитаем имот и към момента на проверката не функционират. Останалите четири видеокамери функционират и обхватът на видеозаснемането им е както следва: две видеокамери са инсталирани на фасадата на сградата и заснемат входа на имота, в който тя се намира, прилежащата улица, както и други имоти, разположени на срещуположната страна на улицата, чиито собственици са изразили писменото си съгласие за извършваното видеонаблюдение; третата камера е инсталирана на етажната площадка на първия етаж, като заснема стълбището, самата етажна площадка, където се намира домът на ответника, както и входната врата на съседния апартамент, чийто собственик/ползвател е изразил писменото си съгласие за извършваното видеонаблюдение; четвъртата камера заснема част от прилежащия към сградата вътрешен двор на имота. Образът от системата за видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица.
Проверяващият екип установи, че на видни места до външната входна врата на имота, до входната врата на сградата, както и на входната врата на дома на Г.Г., има поставени информационни табели, предупреждаващи за извършваното видеонаблюдение.
За документиране на резултатите от проверката се снеха 5 (пет) броя графични изображения от системата за видеонаблюдение и се предадоха други относими документи, описани в приемо-предавателен протокол и приложени към настоящия констативен акт“.
Видно от приложенията към констативен акт №КА-56/08.02.2017г. ответната страна е представила 3 броя декларации за съгласие с извършваното видеонаблюдение, описани в приемо-предавателен протокол с цел доказване законосъобразността на видеонаблюдението.
Предвид изразеното отношение към предмета на жалбата се разглежда становище №С-880/09.11.2016г. от Г.Г. В документа се посочва, че целта за която са монтирани камерите за видеонаблюдение е превантивна с оглед защитата и спокойствието на жалбоподателя и 5-членното му семейство. Становището съдържа конкретно изложени поводи за притеснение от страна на г-н Г.Г., а именно: неоснователни заплахи за саморазправа, за някои от които ответната страна твърди, че е подавал жалби, както и случаи на грубо отношение (заплахи) към две от трите му деца, играещи на двора; проблеми с паркирането; изкъртване на информационната табела с имената на членовете на семейството на жалбоподателя; кражба на вещи от мазето; надраскване на колата, спукване на гума.В допълнение се сочи, че камерите имат за цел да следят единствено входа на кооперацията, в която живее Г.Г., входа на дома му и терасата, която е на първия етаж, като не е налице цел за наблюдение и интерес към личния живот на съкооператорите. Ответната страна е приложила към становището документ от проведено на „20.08.2016г. общо събрание между живущите в жилищна кооперация, намираща се на адрес ********* и живущите в съседство имоти“, като с подписите на присъстващите е изразено знанието и съгласието за „поставяне на охранителни камери на общите части в и извън сградата с цел защита на имотите“. Видно от съдържанието на разглеждания документ се установява подписка, съдържаща „14 подписа за съгласие от съкооператори и съседи – липсват само тези на жалбоподателката С.Г.И. и брат й, притежаващи по един апартамент в кооперацията“.
Във връзка с обсъдения по-горе доказателствен материал приложен към административната преписка се разглеждат относими законови разпоредби.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от условията, посочени в т.1 – т.7 от ЗЗЛД.
В конкретния случай, предвид установения режим на етажна собственост в жилищната сграда, регламентирана с разпоредбите на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) се разглежда законовото основание на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД – обработването е в изпълнение на нормативно задължение на администратора на лични данни.
При извършвано видеонаблюдение във вътрешността на жилищната сграда се анализират разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10, б. а/ и чл.17, ал.3 от ЗУЕС, в които са регламентирани правомощията на общото събрание, като орган на управление на етажната собственост.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10, б. а/ от ЗУЕС общото събрание приема решения и за извършване на разходи, които са необходими за поддържането на общите части.
На основание чл.17, ал.3 от ЗУЕС законосъобразността на цитираното правомощие се гарантира с осигуряване на мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост.
Във връзка с установяване спазването на посоченото законово изискване, като едно от основанията за допустимост на обработването на личните данни, се отбелязва собственоръчно изписаните имена, адреси и подписи на присъстващите на общото събрание. В този смисъл се доказва знанието и съгласието на живущите в кооперацията за монтиране на камери за видеонаблюдение с охранителна цел.
По отношение обсега на видеозанемане на камерите се отбелязва установеното в констативен акт №КА-56/08.02.2017г., а именно: две от камерите са насочени към съседен необитаем имот и към момента на проверката не функционират. Останалите четири видеокамери функционират и обхватът на видеозаснемането им е както следва: две видеокамери са инсталирани на фасадата на сградата и заснемат входа на имота, в който тя се намира, прилежащата улица, както и други имоти, разположени на срещуположната страна на улицата, чиито собственици са изразили писменото си съгласие за извършваното видеонаблюдение; третата камера е инсталирана на етажната площадка на първия етаж, като заснема стълбището, самата етажна площадка, където се намира домът на ответника, както и входната врата на съседния апартамент, чийто собственик/ползвател изрично е изразил писменото си съгласие за извършваното видеонаблюдение; четвъртата камера заснема част от прилежащия към сградата вътрешен двор на имота.
Във връзка с четирите видеокамери, две от които монтирани на фасадата на сградата, заснемащи съседни имоти и прилежащи улици, се разглеждат принципите на обработване на личните данни, указани с нормата на чл.2, ал.2, т.1, т.2, т.3 от ЗЗЛД, а именно: личните данни да се обработват законосъобразно и добросъвестно, за точно определени и законни цели, да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.
Предвид необходимостта от намиране на баланс между интересите на администратора на лични данни и тези на жалбоподателите в изпълнение на принципа, регламентиран в чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България за лична свобода и неприкосновеност на всеки български гражданин, се мотивира преценката за основателност на жалба №Ж-409/29.09.2016г. в частта, в която се доказва извършвано видеонаблюдение на обществени места.
Установеното заснемане на публични площи надхвърля целите, за които е монтирано видеонаблюдението, а именно: защитата на личната и имуществената неприкосновеност на ответната страна.
По отношение извършваното видеонаблюдение от третата камера, инсталирана на етажната площадка на първия етаж, заснемаща стълбището, самата етажна площадка, където се намира домът на ответника, както и входната врата на съседния апартамент, чийто собственик/ползвател е изразил писменото си съгласие за извършваното видеонаблюдение и от четвъртата камера, която заснема част от прилежащия към сградата вътрешен двор на имота е относима разпоредбата на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД като основание допустимост на обработването на личните данни на С.Г.И.
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо когато е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, на което се разкриват данните.
Посоченото условие за допустимост на обработването на личните данни предполага равните права и интереси на гражданите, освен когато интересите на физическото лице, за което се отнасят данните имат преимущество пред интересите на лицето, обработващо лични данни, в случая извършващо видеонаблюдение.
Предвид динамичното развитие на технологичните и обществените отношения като цяло и все по-налагащата се актуалност на въпросите, свързани със спокойствието, здравето, сигурността и живота на личността в съвременната действителност е все по-наложителна тенденцията за разглеждане правата и интересите на гражданите именно от гледна точка на тяхното равенство, както и прилагане смисъла на духа на закона и неговото съответствие на действителността.
Установената в производството пред Комисията причина за монтиране на видеокамерите, а именно: сериозни проблеми в отношенията между страните, водещи до притеснения и опасения за спокойствието, здравето, живота и собствеността на ответната страна и семейството на г-н Г.Г. водят до необходимостта от разглеждане допустимостта на извършваното видеонаблюдение през призмата на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД.
Цитираното съдържание на разпоредбата на 4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД се свързва и с изразеното от голяма част от живущите в жилищната сграда знание и съгласие за монтиране на видеокамери. Отбелязва се, че кредитирането на съгласието на съсобствениците в сградата, обективирано в документ за проведено на 20.08.2016г. общо събрание на живущите в жилищната кооперация, се отнася до решението им касаещо управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, а не на площи извън нея, каквито се явяват съседни улици и имоти.
С оглед изложеното и на основание чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни се предлага Комисията за защита на личните данни да се произнесе със следното
РЕШЕНИЕ:
1. Отхвърля като неоснователна жалба с рег. №Ж-409/29.09.2016г. подадена от С.Г.И. срещу Г.Г. с оглед установената на основание чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателката посредством извършвано от ответната страна видеонаблюдение от третата и четвъртата камера съобразно текста на решението, а именно: етажната площадка на първия етаж нприлежащия към сградата вътрешен двор на имота по начин, по който не се установява преимущество на интересите на г-жа С.Г.И. пред тези на г-н Г.Г. в изпълнение на принципите, регламентирани в чл.28 и чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България за право на живот, лична свобода и неприкосновеност на всеки български гражданин, поради което не е налице нарушаване на правата на жалбоподателката съобразно разпоредбите на ЗЗЛД;
2. Уважава като основателна жалба с рег. Ж-409/29.09.2016г. подадена от С.Г.И. срещу Г.Г. в частта й свързана с извършваното видеонаблюдение от четирите камери заснемащи обществени места и съседни имоти съобразно установената по-горе фактическа обстановка поради нарушаване на принципа регламентиран в чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД личните данни да бъдат съотносими, свързани с и ненадхвърлящи целите, за които се обработват;
3. Във връзка с т.2 издава задължително предписание на Г.Г. в 7-дневен срок от влизане в сила на решението да преустанови заснемането описано в т.2 от решението, за изпълнението на което да уведоми Комисията с представянето на съответни доказателства.
Решението на Комисията за защита на личните данни може да се обжалва пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от получаването му.
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
|
Венцислав Караджов /п/ |
Цанко Цолов /п/ |
