РЕШЕНИЕ
№ Ж-368
гр. София, 02.02.2017 г.
Комисията за защита на личните данни в състав: председател – Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание проведено на 21.12.2016г. обективирано в Протокол №63 на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни разгледа жалба с рег.№Ж-368/30.08.2016г. подадена от К.Р.В. срещу В.Р. за нарушаване на Закона за защита на личните данни.
С жалбата си г-н К.Р.В. твърди, че заедно със семейство Р. са етажни съсобственици в сграда с адрес: ********, а именно: собственици на отделни обекти в сградата и съсобственици по отношение на общите части на сградата.
Жалбоподателят информира, че преди около 4-5 месеца е установил, че семейство Р. са предприели действия, свързани с монтаж на видеокамери по стълбищните клетки на описаната по-горе сграда.
Предвид липсата на съгласие от страна на г-н К.Р.В. за извършваното видеонаблюдение същият счита, че са нарушени правата му по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във връзка с което е заявил искане в жалбата за упражняване на законовите правомощия на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията).
С писмо изх.№П-6653/13.09.2016г. на КЗЛД, адресирано до семейство Р., е изпратено заверено копие на жалба №Ж-368/30.08.2016г. и е указан срок за представяне на становище по предмета й.
С оглед задължението на административния орган за установяване на предпоставките за допустимост на искането, регламентирано в разпоредбата на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Комисията се е произнесла с решение относно допустимостта на жалба №Ж-368/30.08.2016г. предвид съображенията за надлежност на страните, компетентност на КЗЛД, наличие на правен интерес на жалбоподателя, спазване на установения в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД срок.
Предвид посоченото произнасяне жалбата е обявена за допустима и са конституирани страните в административното производство: жалбоподател –К.Р.В.; ответна страна – В.Р. и е определена дата за разглеждане на жалбата по същество.
На основание чл.36, ал.1 от АПК и решение на КЗЛД, отразено в Протокол №57/16.11.2016г. е издадена Заповед №РД-14-317/29.11.2016г. на Председателя на КЗЛД за извършване на проверка във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата по жалбата, обективирана в констативен акт.
В резултат от проверката се приема за установено, че „на посочения от жалбоподателя адрес се намира 5 (пет) етажна жилищна сграда с 1 (един) вход, съсобственост на семейство Р. и на семейство В., като семейство Р. притежават партерния, първи и втори етаж, а жалбоподателите семейство В. – трети и четвърти етаж. Проверяващият екип установи, че на адреса е изградена IPсистема за видеонаблюдение за целите на охранителна дейност, закупена и изградена от „ОСК- отговорност, сигурност, компетентност“ ООД, на база на сключен договор за предоставената услуга.
Системата за видеонаблюдение се състои от 4 (четири) броя видеокамери, монитор и DVR-видеорекордер (записващо устройство), като последните се намират в апартамента на С.Р. на партерния етаж. Достъп до системата имат единствено семейство Р.
Първата камера е монтирана на фасадата на партерния етаж и заснема подхода към сградата (външни стълби). Втората видеокамера е инсталирана на тавана на етажната площадка на партерния етаж и заснема входната врата на кооперацията от вътрешната страна и стълбите, водещи към 1-ви етаж. Третата камера е инсталирана на тавана на етажната площадка на 1 етаж и обхваща прилежащото стълбище до същия етаж и това, водещо към следващия (2 етаж). Към момента на извършване на проверката четвъртата камера, намираща се на тавана на стълбищната площадка на 2-ри етаж не функционира. По данни на Ст.Р. тази камера е неизправна и не извършва видеонаблюдение, поради техническа повреда.
Системата за видеонаблюдение извършва запис денонощно като тези записи се съхраняват за период от около 30 (тридесет) дни. След запълване на паметта на DVR-видеорекордера (1000 GB), записите автоматично се изтриват. Софтуерът, в който се визуализират изображенията от видеокамерите и направените записи, не е защитен посредством уникално потребителско име и парола, като достъп до него имат единствено семейство Р. Системата за видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица.
Системата позволява отдалечен достъп до кадрите от видеонаблюдението единствено на мобилното устройство на Ст.Р., но към момента на проверката софтуерът не функционира, поради невъзможност за настройването му от страна на Р. Към момента на проверката няма поставени информационни табели, предупреждаващи за извършвано видеонаблюдение. По данни на сем. Р. такива е имало, но са били премахнати от жалбоподателя К.Р.В.“.
Видно от проведен телефонен разговор, отразен в протокол №ПР-279/29.11.2016г. във връзка с хода на административното производство, В.Р. е споделил причините за решението на живущите в сградата за монтиране на видеокамери, касаещи спокойствието и неприкосновеността им предвид лошите и притеснителни взаимоотношения с г-н К.Р.В. и неговото семейство. В.Р. информира, че е поставил обозначителни стикери за извършваното видеонаблюдение на видни места в сградата, но същите са били премахвани от г-н К.Р.В. Ответната страна посочва, че монтиране на камерите е допринесло за по-голямо спокойствие – лично на г-н Р. и на семейството му.
В резултат от събраните в административното производство доказателства и след анализ на относимите законови разпоредби Комисията се е произнесла с решение по същество на жалбата предвид изложените по-долу мотиви.
В изпълнение на чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД, този закон урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
С нормата на чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е регламентирана компетентността на административния орган да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.
В този смисъл, образуването на административно производство пред КЗЛД е свързано с наличието на лице, което обработва лични данни в качеството му на администратор на лични данни.
Тъй като не всяко лице, което обработва лични данни притежава качеството „администратор на лични данни“ с разпоредбата на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД е дадено легално определение на понятието, а именно: администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на личните данни, както и когато видът, целите и средствата за обработване се определят със закон.
В този смисъл следва разглеждането на регламентираните в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД основания за допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателя от страна на В.Р., извършващ видеонаблюдение като физическо лице.
В случая е безспорна липсата на изрично съгласие на К.Р.В. за обработването на личните му данни посредством видеонаблюдението.
Във връзка с конкретната фактическа обстановка касаеща съсобствеността на имота, а именно: съсобственост на сградата между В.Р. и К.Р.В.се приема относимостта на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД като основание за допустимост на обработването на личните данни на К.Р.В.
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо когато е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, на което се разкриват данните.
Посоченото условие за допустимост на обработването на личните данни предполага равните права и интереси на гражданите, освен когато интересите на физическото лице, за което се отнасят данните имат преимущество пред интересите на лицето, обработващо лични данни, в случая извършващо видеонаблюдение.
Изложеното е част от конституционно гарантираните права и свободи на гражданина на Република България като право на живот, лична свобода и неприкосновеност на основание чл.28, чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България.
Предвид динамичното развитие на технологичните и обществените отношения като цяло и все по-налагащата се актуалност на въпросите, свързани със спокойствието, здравето, сигурността и живота на личността в съвременната действителност става все по-наложителна тенденцията за разглеждане правата и интересите на гражданите именно от гледна точка на тяхното равенство, както и прилагане смисъла на духа на закона и неговото съответствие на действителността.
Установената в производството пред Комисията причина за монтиране на видеокамерите, а именно: сериозни проблеми в отношенията между страните, водещи до притеснения и опасения на г-н Рупов от извършване на действия от страна на г-н К.Р.В. нарушаващи неговото лично и това на семейството на г-н Рупов спокойствие водят до необходимостта от разглеждане допустимостта на извършваното видеонаблюдение през призмата на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД.
Вследствие изложената гледна точка твърдението на жалбоподателя за липса на изразено от негова страна съгласие за монтиране на видеокамерите не води до механичния извод за незаконосъобразност на същото, тъй като съгласието е едно от условията за допустимост на обработването, но за да се приеме недопустимост, респективно незаконосъобразност, трябва да се установи липсата на което и да е от останалите основания в чл.4, ал.1, т.1 – т.7 от ЗЗЛД.
В административното производство безспорно се установи, че сградата, в която са монтирани камерите за видеонаблюдение е в режим на съсобственост между страните в производството. Извършваното видеонаблюдение не обхваща територия извън съсобствената сграда – като тревни площи, улици и други обществени пространства, а видеонаблюдението е във вътрешната част на сградата.
В заключение на горното и съобразно приложението на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД като основание за допустимост на обработването не се установяват предпоставки за приемане на извода, че интересите на К.Р.В. имат преимущество пред интересите на В.Р.
С оглед изложеното и на основание чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни Комисията за защита на личните данни се произнесе със следното
РЕШЕНИЕ:
Отхвърля като неоснователна жалба с рег.№Ж-368/30.08.2016г. подадена от К.Р.В. срещу В.Р.с оглед установената на основание чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателя посредством извършвано от ответната страна видеонаблюдение в съсобствения им имот по начин, по който не се установява преимущество на интересите на г-н К.Р.В. пред тези на г-н В.Р. в изпълнение на принципите, регламентирани в чл.28 и чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България за право на живот, лична свобода и неприкосновеност на всеки български гражданин, поради което не е налице нарушаване на правата на жалбоподателя съобразно разпоредбите на ЗЗЛД.
Решението на Комисията за защита на личните данни може да се обжалва пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от получаването му.
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
|
Венцислав Караджов /п/ |
Цанко Цолов /п/ |
