РЕШЕНИЕ
№Ж-35/2015г.
гр. София,25.04.2017г.
Комисията за защита на личните данни в състав: председател– Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов и Цветелин Софрониев на редовно заседание проведено на 22.03.2017г., обективирано в протокол №23, на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни разгледа жалба с рег. Ж-35/05.02.2015г. подадена от В.Ц.В. срещу Е.Б.Х. за нарушаване на Закона за защита на личните данни.
Предмет на жалбата е твърдението на В.Ц.В. за незаконосъобразно обработване на личните й данни извършвано от страна на Е.Б.Х. чрез видеонаблюдение.
Конкретната фактическа обстановка изложена в жалбата се отнася до това, че Е.Б.Х. е монтирала камери за видеонаблюдение в съсобствения с жалбоподателката имот въпреки изричното несъгласие на г-жа В.Ц.В.
Видно от съдържанието на жалбата „камерите са поставени на приземния етаж в коридорно помещение на което заснема и вратата, таванско помещение и етаж №2 и общи идеални части от жилищната сграда и две камери в дворното пространство, които заснемат също общите идеални части около жилищната сграда“.
Посочва се, че камерите са монтирани от „Д.Д.В.“ ООД.
В тази връзка жалбоподателката счита, че са нарушени правата й по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) с оглед което е изразена молбата до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) за упражняване на законовите й правомощия.
С писма №П-67/06.01.2016г. и №П-68/06.01.2016г. на КЗЛД, адресирани до Е.Б.Х. и управителя на „Д.Д.В.“ ООД, саизпратени заверени копия на жалба №Ж-35/05.02.2015г.и е указан срок за представяне на становища по предмета на жалбата.
С оглед задължението на административния орган за установяване на предпоставките за допустимост на искането, регламентирано в разпоредбата на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Комисията се е произнесла с решение от 13.01.2016г. относно допустимостта на жалба №Ж-35/05.02.2015г. предвид съображенията за надлежност на страните, компетентност на КЗЛД, наличие на правен интерес на жалбоподателите, спазване на установения в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД срок.
Предвид посоченото произнасяне жалбата е обявена за допустима и са конституирани страните в административното производство: жалбоподател– В.Ц.В.; ответна страна– Е.Б.Х. и е определена дата за разглеждане на жалбата по същество.
На основание чл.36, ал.1 от АПК и решение на КЗЛД от 13.01.2016г. е издадена Заповед №РД-14-29/05.02.2016г. на Председателя на КЗЛД за извършване на проверка във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата по жалбата.
Извършената проверка е обективирана в Констативен акт №КА-69/12.02.2016г.
В резултат от събраните в административното производство доказателства и след анализ на относимите законови разпоредби на 24.02.2016г. е проведено заседание за разглеждане на жалбата по същество, за провеждането на което страните са редовно уведомени.
Видно от съдържанието на протокол №9/24.02.2016г. на проведеното заседание на КЗЛД при участието на страните в административното производство е възникнал спор по отношение редовността на жалба №Ж-35/05.02.2015г. свързан с наличието на подпис от страна на жалбоподателката.
На разглежданото заседание, в резултат от изрично направеното от процесуалния представител на ответната страна искане, е допусната съдебно-графологична експертиза на подписа на жалбоподателката за сметка на страната, която е направила искането.
С оглед горецитираното произнасяне на КЗЛД по искането за експертиза е определен срок за представяне на сравнителен материал от страна на В.Ц.В. до месец юли 2016г. или, алтернативно, потвърждаване на жалбата от г-жа В.Ц.В.
В тази връзка КЗЛД се е произнесла с решение №Ж-35/10.06.2016г., надлежно връчено на страните, с което на основание чл.54, ал.1, т.3 от АПК е спряла административното производство по жалба с рег. Ж-35/05.02.2015г. подадена от В.Ц.В. срещу Е.Б.Х. до представяне на доказателства по отношение подписването на жалбата от г-жа Е.Б.Х.
Видно от постъпила молба №М-227/10.11.2016г. жалбоподателката В.Ц.В. собственоръчно, при посещение в сградата на КЗЛД, е заявила желанието за възстановяване на производството като е потвърдила с подписа си поддържането на жалбата.
Съгласно чл.55, ал.1 от АПК производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му.
Предвид изричното искане и потвърждаване предмета на жалба №Ж-35/05.02.2015г. от страна на г-жа В.Ц.В. с решение от 15.02.2017г. КЗЛД е възобновила производството и е насрочила разглеждането на жалбата по същество за 22.03.2017г., за която дата страните са надлежно уведомени.
Във връзка с желанието на ответната страна Е.Б.Х., обективирано с протокол №ПР-36/07.03.2017г., за предоставяне на копие от Констативен акт №КА-114/16.03.2017г. за запознаване с резултатите от повторно извършена проверка, е изпратено писмо №П-1724/16.03.3017г. с приложено заверено копие на документа.
В резултат от събраните в административното производство доказателства и след анализ на относимите законови норми Комисията се е произнесла по основателността на жалбата съобразно разгледаните по-долу разпоредби.
Съгласно чл.1, ал.1 във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗЛД този закон урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни като при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни.
В параграф 1, т.1 от ЗЗЛД се съдържа определение на понятието „обработване на лични данни“, а именно: всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършватпо отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.
Видно от събраните доказателства се установява извършена на основание Заповед №РД-14-42/23.02.2017г. на Председателя на КЗЛД проверка на адреса на ответната страна, а именно: *** отразена в Констативен акт №КА-114/16.03.2017г.
Въз основа на горепосочените действия, извършени служебно от административния орган, се установява следната фактическа обстановка: „Не е налице промяна във фактическата обстановка, констатирана и описана в Констативен акт №КА-69/12.02.2016г., съставен в резултат на извършена проверка на 09.02.2016г. от екип на КЗЛД, във връзка с производството по жалба с вх. №Ж-35/05.02.2015г. от В.Ц.В., като същата остава както следва:
На посочения в жалбата адрес се намира двуетажна жилищна сграда, като първият етаж се обитава от жалбоподателката В.Ц.В., а вторият от семейство Х. Проверяващият екип констатира, че за целите на охранителната дейност, на посочения в жалбата адрес функционира така изградената система за видеонаблюдение, инсталирана и поддържана от „Д.Д.В.” ООД по поръчка на сем. Х.
Системата се състои от 8 (осем) броя видеокамери и записващо устройство (HVR-видеорекордер), което се намира в изолирано помещение, достъп до което имат единствено сем. Х. Видеокамерите са с висока резолюция, позволяват идентификация на лица и разполагат с инфрачервени осветители, позволяващи нощно наблюдение. Две от камерите заснемат части от прилежащия двор на процесния имот. Следващите три камери заснемат общи части в избено помещение, таван и стълбищната площадка между първия и втория етаж. Последните три камери заснемат прилежащия двор на съседен имот, собственост на сем. Х. Посредством записващо устройство– HVRхибриден видеорекордер, системата за видеонаблюдение позволява извършване на запис на видеокадри за период от 15 (петнадесет) дни, след което автоматично се изтриват по реда на тяхното постъпване. Достъп до видеокадрите и записите имат единствено семейство Х. Към момента на проверката не е налице възможност за отдалечен достъп до видеокадрите. На видни места на входа на къщата, както и в двора на имота са поставени информационни табели, предупреждаващи за извършвано видеонаблюдение.
За документиране на резултатите от проверката и установеното наличие на система за видеонаблюдение се снеха графични изображения (снимки), описани в приемо-предавателен протокол и приложени към настоящия констативен акт.
Проверяващият екип констатира, че към момента на повторно извършената проверка на посочения от жалбоподателката адрес има изградена и функционираща система за видеонаблюдение“.
Видно от съдържанието на изразено от ответната страна становище №С-51/20.01.2016г. са споделени причините за решението на Е.Б.Х. да монтира камери за видеонаблюдение, а именно: пребиваване на криминално проявени лица в квартала, в който се намира имотът; извършени обири на съседни имоти; проблемни взаимоотношения с жалбоподателката, конкретизирани с: отказ от страна на г-жа В.Ц.В. да заключва входните врати на двора и къщата, установени щети на тавана, упражняване на психически тормоз от страна на В.Ц.В. и подадена в тази връзка жалба от г-жа Е.Б.Х. в РУ на Полицията-Враца с вх. №179500-551 от 31.01.2015г.
В становището е отбелязано, че „при монтажа на системата жалбоподателката е изразила несъгласие за поставяне на камера на първия етаж от къщата; такава камера не е предвиждана да бъде поставяна и не е поставяна никога“.
В настоящото административно производство се отразява отговор №П-255/14.01.2016г. представен от „Д.Д.В.” ООД по повод писмо №П-68/06.01.2016г. на КЗЛД. Видно от съдържанието на писмото се потвърждава обстоятелството, че „когато служителите на „Д.Д.В.” ООД започват монтирането на камерите в обекта, лицето В.Ц.В. възразява за поставянетона камера над нейната врата, но такава не е предвиждано да бъде поставяна. На собственика на система за видеоконтрол са предоставени стикери, указващи, че обекта е под видеоконтрол. Тези стикери са поставени на видно място и показват, че на адрес: **** има изградена система за видеонаблюдение“.
Отбелязва се заявената на заседанието на КЗЛД от Е.Б.Х. информация, че е поставена една видеокамера, която е бутафорна и не извършва видеозаснемане, поради което се счита, че не е налице обработване на лични данни на ответната страна.
Установената в производството пред Комисията причина за монтиране на видеокамерите, а именно: сериозни проблеми в отношенията между страните мотивират приложението на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД.
С нормата на чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е регламентирана компетентността на административния орган да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.
В този смисъл се разглеждат регламентираните в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД основания за допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателката от ответната страна, извършваща видеонаблюдение като физическо лице.
Предвид конкретната фактическа обстановка касаеща собствеността на имота, а именно: съсобственост на сградата и дворното място между В.Ц.В. в качеството й на жалбоподател и Е.Б.Х. в качеството й на ответна страна се отнася съдържанието на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД като основание за допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателката.
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо когато е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, на което се разкриват данните.
Посоченото условие за допустимост на обработването на личните данни предполага равните права и интереси на гражданите, освен когато интересите на физическото лице, за което се отнасят данните имат преимущество пред интересите на лицето, обработващо лични данни, в случая извършващо видеонаблюдение.
Изложеното е част от конституционно гарантираните права и свободи на гражданина на Република България като право на живот, лична свобода и неприкосновеност на основание чл.28, чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България.
Предвид динамичното развитие на технологичните и обществените отношения, като цяло, и все по-налагащата се актуалност на въпросите, свързани със спокойствието, здравето, сигурността и живота на личността в съвременната действителност е все по-наложителна тенденцията за разглеждане правата и интересите на гражданите именно от гледна точка на тяхното равенство, както и прилагане смисъла на духа на закона и неговото съответствие на действителността.
Вследствие изложеното твърдението на жалбоподателката за липса на изразено от нейна страна съгласие за монтиране на видеокамерите не води до механичния извод за незаконосъобразност на същото, тъй като съгласието е едно от условията за допустимост на обработването, но за да се приеме недопустимост, респективно незаконосъобразност, трябва да се установи липсата на което и да е от останалите основания в чл.4, ал.1, т.1– т.7 от ЗЗЛД.
В административното производство безспорно се установи, че сградата, в която са монтирани камерите за видеонаблюдение е в режим на съсобственост между страните в производството. Извършваното видеонаблюдение не обхваща територия извън съсобствената сграда– като тревни площи, улици и други обществени пространства, а видеонаблюдението е във вътрешната част на сградата и общото дворно място.
В заключение на горното и съобразно приложението на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД като основание за допустимост на обработването не се установяват предпоставки за приемане на извода, че интересите на жалбоподателката имат преимущество пред интересите на ответната страна.
С оглед изложеното и на основание чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни Комисията за защита на личните данни се произнесе със следното
РЕШЕНИЕ:
Отхвърля като неоснователна жалба с рег. №Ж-35/05.02.2015г. подадена от В.Ц.В. срещу Е.Б.Х. с оглед установената на основание чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателката посредством извършвано от ответната страна видеонаблюдение в съсобствения им имот по начин, по който не се установява преимущество на интересите на жалбоподателката пред тези на г-жа Е.Б.Х. в изпълнение на принципите, регламентирани в чл.28 и чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България за право на живот, лична свобода и неприкосновеност на всеки български гражданин, поради което не е налице нарушаване на разпоредбите на ЗЗЛД.
Решението на Комисията за защита на личните данни може да се обжалва пред Административен съд София– град в 14-дневен срок от получаването му.
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
|
Венцислав Караджов /п/ |
Цанко Цолов /п/ |
