Решение по жалба с рег. № Ж-329/27.07.2017 г.

Комисията за защита на личните данни („Комисията”/„KЗЛД”) в състав: членове –Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 13.12.2017г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по основателност жалба с рег.№Ж-329/27.07.2017г., подадена от П.М.В. срещу „БТК” ЕАД („БТК”) и „С.Г.Г.” ООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Жалбата е насочена срещу „С.Г.Г.” ООД, които заплашвали жалбоподателя, че ще бъден съден за неплатени стари сметки към „В.” (наименование на търговската марка на „БТК” ЕАД).

Жалбоподателят не отрича да има задължения, но намира сумата за значително завишена и очаква на електронния си адрес подробности по сметката.

Не е съгласен „С.Г.Г.” ООД да използва личните му данни за каквото и да е.

Към жалбата няма приложения.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, от ответните дружества е изискано да представят писмени становища и относими към случая доказателства.

С писмо изх.№ППН-01-Ж-329#5/08.09.2017г. „БТК” ЕАД е уведомено на основание чл.26 от АПК за образуваното административно производство. Предоставена е възможност за изразяване на становище с доказателства.

От „БТК” ЕАД изразяват становище алтернативно за: нередовност, недопустимост или неоснователност на жалбата.

Представителят на дружеството твърди, че жалбата не отговаря на изискванията на чл.30, ал.1, т.4 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация, тъй като трябва да съдържа дата на твърдяното закононарушение, което не е спазено. Заявява, че самото образуване на административно производство, преди отстраняване на нередовностите, е съществено нарушение на административнопроцесуалните правила.

По отношение на фактите информира, че г-н П.М.В. е бил страна по договор за мобилни услуги №***/25.01.2013г., договор №***/12.02.2014г. и допълнително споразумение №***/20.11.2014г. По сключените договори за жалбоподателя са възникнали ликвидни и изискуеми задължения в общ размер на 170.52лв.

Между „БТК” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД е сключен договор за цесия №39405/22.04.2016г., по силата на който вземанията на „БТК” ЕАД са прехвърлени на „С.Г.Г.” ООД и последното се явява кредитор по отношение на задълженията. На основание чл.99, ал.3, предл. 2 от ЗЗД личните данни на г-н П.М.В. са предоставени на цесионера, за което съгласието на длъжника не е необходимо. Юридическият факт, който прави допустимо обработването на личните данни, е прехвърлянето на вземането, а не уведомяването. Това е така, тъй като цесионерът получава личните данни на длъжника съгласно договора за цесия. От този момент за него е налице законен интерес, който допуска обработването на данните във връзка със събиране на задължението– чл.4, ал.1, т.7 ЗЗЛД.

Към становището са приложени: договор за мобилни услуги №***/25.01.2013г., договор №***/12.02.2014г., допълнително споразумение №***/20.11.2014г., договор за цесия №39405/22.04.2016г. с извлечение от приложение №1 към него.

С писмо изх.№ППН-01-Ж-329#6/08.09.2017г. „С.Г.Г.” ООД е уведомено на основание чл.26 от АПК за образуваното административно производство. Предоставена е възможност за изразяване на становище и представяне на доказателства.

От „С.Г.Г.” ООД изразяват становище за неоснователност на жалбата. Информират, че в предмета на дейност на дружеството се включва организирането с всички законосъобразни средства събирането на задължения на длъжници, цедирирани им по договори за цесия. По силата на такива договори „С.Г.Г.” ООД встъпва в правата на предишния кредитор по отношение на личните данни на длъжниците.

По силата на договор за цесия от 22.04.2016г., сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД, вземане на мобилния оператор за потребени и незаплатени мобилни услуги, генерирано от абоната П.М.В., е изкупено от „С.Г.Г.” ООД. Дружеството е упълномощено от „БТК” ЕАД да уведоми длъжниците, чиито вземания са предмет на договора.

Пълномощникът счита, че по смисъла на чл.4, ал.1, т.3 ЗЗЛД се допуска обработването на личните данни, в случай че то е необходимо за изпълнение на задължение по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна. Като абонат на клетъчна телекомуникационна мрежа, г-н П.М.В. е предоставил доброволно личните си данни на мобилния оператор. При наличие на Общи условия на мобилния оператор за взаимоотношения с потребителите на мобилни услуги, потребителят се счита уведомен за същите, които са общодостъпни от датата на публикуването им и жалбоподателят се счита обвързан с тях. Видно от т.11.3 от Общите условия абонатът се е съгласил личните му данни да бъдат предоставяни на трети лица, когато това е необходимо за реализиране неговите права и интереси или за реализиране правата и интересите на „БТК” ЕАД, включително с цел събиране на вземания. Именно в тази връзка мобилният оператор допустимо и законосъобразно е предоставил личните данни. От своя страна, „С.Г.Г.” ООД валидно и законосъобразно оперира с личните данни на жалбоподателя на основание договора за цесия.

Налице са две от хипотезите, предвидени в чл.4, ал.1 ЗЗЛД за допустимост на обработването: по т.2– г-н П.М.В. е предоставил доброволно личните си данни като клиент на мобилния оператор и е дал съгласието си същите да бъдат предоставяни на трети лица във връзка с реализиране на правата и интересите му или тези на мобилния оператор, включително за събиране на просрочени задължения. Втората хипотеза е по т.7– обработването е допустимо за реализиране на законни интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните. „С.Г.Г.” ООД има валидно основание за обработване на личните данни на жалбоподателя– посоченият договор за цесия.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалба рег.№Ж-329/27.07.2017г. съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация, а именно: налице са данни за жалбоподателя, естество на искането, дата и подпис, с оглед на което жалбата е редовна.

Жалбата е процесуално допустима– подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес. Същата има за предмет твърдение за неправомерно обработване на лични данни на жалбоподателя. При извършената служебна проверка в поддържания от Комисията Регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри се установи, че дружествата, срещу които е насочена жалбата, са изпълнили задължението си по чл.17, ал.1 от ЗЗЛД и са регистрирани като администратори на лични данни с идент. №14414 („БТК” ЕАД) и №52178 („С.Г.Г.” ООД).

С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган– Комисия за защита на личните данни, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД.

Относно наведените в становището на „БТК” ЕАД твърдения за нередовност и недопустимост на жалбата следва да се има предвид, че чл.30, ал.1, т.4 ПДКЗЛДНА се отнася за датиране на самата жалба, а не за дата на твърдяното нарушение. В случая датирането се счита постъпването на жалбата на електронния адрес на КЗЛД– на 27.07.2017г. От събраните доказателства се установи, че жалбоподателят е уведомен за извършената цесия на 10.11.2016г.– в този смисъл жалбата е подадена преди изтичане на една година от узнаване на нарушението или пет години от извършването му и не е налице основание занедопустимост.

На проведено на 08.11.2017г. заседание на Комисията жалбата е приета за процесуално допустима и като страни в административното производство са конституирани: жалбоподател– П.М.В. и ответна страна– „БТК” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД, в качеството на администратори на лични данни. Страните са редовно уведомени за насроченото за 13.12.2017г. заседание на Комисията за разглеждане на жалбата по същество.

Жалбоподателката– не се явява, не се представлява.

Ответната страна– „С.Г.Г.” не изпраща представител. От „БТК” ЕАД изпращат представител, който поддържа становището на дружеството за неоснователност на жалбата.

При така установената фактическа обстановка Комисията разгледа жалбата по същество, като приема жалбата за неоснователна въз основа на следните изводи:

Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни. Целта на закона е гарантиране нанеприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.2, ал.1 от ЗЗЛД, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическото лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. От събраните по преписката доказателства се установи, че между жалбоподателя и „БТК” ЕАД са сключени два договора за услуги и допълнително споразумение към единия. Съдържащите се в посочените договори данни на жалбоподателя– три имена, единен граждански номер, номер на лична карта, адрес и телефонен номер безспорно имат качеството на лични данни за лицето по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД.

В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са разписани условията, при наличието на които е допустимо обработването на лични данни на физическите лица. Законодателят е възприел, че обработването на лични данни следва да се извършва при наличието на поне едно от тези условия, което е предпоставка за законосъобразност на обработването. За да е налице законосъобразно обработване на лични данни, същото следва да се извършва при стриктното спазване на принципите за тяхното обработване, визирани в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.

„БТК” ЕАД е обработило личните данни на жалбоподателя на основание чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД– въз основа на дадено изрично съгласие от г-н П.М.В., обективирано в двата договора и допълнителното споразумение. Същевременно, личните данни са обработвани и на основание чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД– за изпълнение на задължение по договор, по който физическото лице е страна.

Видно от събраните доказателства, на основание договор за прехвърляне на вземания (цесия) №39405/22.04.2016г., „БТК” ЕАД е цедирало вземанията си към г-н П.М.В. на „С.Г.Г.” ООД. Задълженията по договорите са безспорни, тъй като жалбоподателят потвърждава наличието им.

Прехвърлянето на вземания се извършва по специалните правила на чл.99 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В чл.99, ал.3 от ЗЗД е предвидено, че предишният кредитор е длъжен да предаде на новия намиращите се у него документи, които установяват вземането. При предаването на тези документи по необходимост се предоставят и личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в тях. По смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД „предоставянето” на личните данни е действие по обработването им. Съгласно разпоредбите на ЗЗД, при сключване на договор за цесия няма законово изискване за съгласие от длъжника. Разпоредбите на ЗЗД са специални по отношения на ЗЗЛД, от което следва извода, че не е необходимо съгласие на длъжника по ЗЗЛД за предоставянето на личните му данни на цесионера.

След извършване на прехвърлянето цесионерът– „С.Г.Г.” ООД е встъпил в правата на кредитор по отношение на задълженията на г-н П.М.В. Няма промяна в самата цел на обработването– събиране на неизплатено задължение по договорите за услуги. От момента на прехвърлянето дружеството-цесионер обработва законосъобразно личните данни на жалбоподателя на основание чл.4, ал.1, т.7 ЗЗЛД– за реализиране на посочените законни интереси на администратора, при които интересите на физическото лице нямат преимущество пред тези на администратора.

Следва да се отбележи, че в договорите и допълнителното споразумение за предоставяне на мобилни услуги г-н П.М.В. е дал изрично съгласие мобилният оператор да може да предоставя личните му данни на трети лица с цел събиране на вземания. Това също е условие за допустимост на обработването по чл.4, ал.1, т.2 ЗЗЛД.

Комисията за защита на личните данни, като взе предвид фактите и обстоятелствата, изнесени в настоящето административно производство, и на основание чл.38, ал.2 от ЗЗЛД,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд София– град.