Решение по жалба с рег. № Ж-31/ 01.02.2013 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав от Председател Венета Шопова и членове: Валентин Енев и Мария Матева в открито заседание, проведено на 22.05.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№Ж- 31/01.02.2013г., подадена от В.Г.Д. срещу „К.Б.М.“ ЕАД и „Е.И.Е.К.“ ООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В.Г.Д. сезира Комисия за защита на личните данни с жалба, в която изразява твърдения за извършено от страна на „К.Б.М.“ ЕАД и „Е.И.Е.К.“ ООД неправомерно и нецелесъобразно обработване на свързаните с него лични данни.

Жалбоподателят твърди, че преди около година е прекратил договорните си правоотношения с „К.Б.М.“ ЕАД, като е направил трансфер на мобилния си номер към „Българска телекомуникационна компания“ АД.

В.Г.Д. заявява, че след извършването на пренасянето на мобилния му номер е последвал „тормоз“ от страна на дружеството „Е.И.Е.К.“ ООД, с твърдения за дължима сума към „К.Б.М.“ ЕАД.

В.Г.Д. иска от Комисията да бъде извършена проверка и в случай, че бъде установено нарушение на ЗЗЛД, да бъдат предприети необходимите действия за отстраняването му.

Към жалбата е приложено като доказателство копие от Предсъдебна покана с дата 15.01.2013г.

Жалбата, подадена от В.Г.Д. е съобразена с изискванията на Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства може да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3 от същия. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „К.Б.М.“ ЕАД. „К.Б.М.“ ЕАД е изпълнило задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, като е подало заявление за регистрацията му като администратор на лични данни.

В конкретния случай „Е.И.Е.К.“ ООД е обработвало личните данни на жалбоподателя от името и за сметка на администратора на лични данни „К.Б.М.“ ЕАД, от което следва, че дружеството за събиране на вземания е обработващ лични данни, съгласно определението дадено в §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. След извършена служебна проверка в „Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри“, поддържан от КЗЛД е установено, че дружеството „Е.И.Е.К.“ ООД е регистрирано като администратор на лични данни, на собствено основание.

Жалбата съдържа твърдения за злоупотреба с личните даннина г-н В.Г.Д., изразяваща се в неправомерното им предоставяне на „Е.И.Е.К.“ ООД от страна на „К.Б.М.“ ЕАД.

В редовно заседание проведено на 06.03.2013г. Комисията е взела решение, с което е обявила жалба с рег.№Ж- 31/01.02.2013г., подадена от В.Г.Д. срещу „К.Б.М.“ ЕАД и „Е.И.Е.К.“ ООД за процесуално допустима, насрочила я е за разглеждане по същество в открито заседание и е конституирала страните в административното производство.

Страните в административното производство са редовно уведомени за постановеното решение на Комисията, с което жалбата е обявена за допустима и е насрочена дата за разглеждането ѝ по същество.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяването на писмени становища с представяне на относимите по случая доказателства от„К.Б.М.“ ЕАД и „Е.И.Е.К.“ ООД.

„К.Б.М.“ ЕАД представя своето становище с писмо вх.№С-109/20.02.2013г. В същото се сочи, между „К.Б.М.“ ЕАД и В.Г.Д. е съществувало правоотношение, по силата на което Дружеството се е задължило и е предоставяло мобилни услуги за СИМ карта с мобилен номер *****. Мобилният оператор уточнява, че последния документ разписан между двете страни във връзка с това правоотношение е Допълнително споразумение по програма „Заедно“ от дата 24.02.2011г.

„К.Б.М.“ ЕАД потвърждава, че г-н В.Г.Д. е пренесъл мобилния си номер към мрежата на „БТК“ АД, като за целта е подал Заявление с дата 10.02.2012г. Мобилният оператор допълва, че след извършеното пренасяне г-н В.Г.Д. не е заплатил задълженията си към Дружеството, за отчетен период от 01.01.2012г. до 31.01.2012г., за които е била издадена Фактура №7171987465/01.02.2012г.

Мобилният оператор уведомява Комисията, че с оглед липсата на изпълнение на изискуеми и ликвидни задължения от страна на г-н В.Г.Д., „К.Б.М.“ ЕАД е предприело действия, насочени към събиране на просрочените задължения. В тази връзка по силата на сключен между „К.Б.М.“ ЕАД и „Е.И.Е.К.“ ООД договор от 29.02.2012г., мобилният оператор е възложил събирането на вземанията от В.Г.Д. на „Е.И.Е.К.“ ООД.

Мобилният оператор иска от Комисията да обърне внимание, че съгласно т.43 от Общите условия на „К.Б.М.“ ЕАД за предоставяне на мобилни телефонни услуги, Потребителят се съгласява Г. да предоставя лични данни на потребителя, съдържащи се в личните му документи, на други физически или юридически лица за целите на събиране на вземания.

Като доказателства по жалбата, към становището са приложени заверени копия от: Фактура №7171987465/01.02.2012г., на стойност 62.00лв.; Заявление за преносимост на националнозначим номер при смяна на доставчика на мобилни услуги №VIVA00001077491 от 10.02.2012г.; Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към Договор за мобилни услуги, с мобилен номер ***** от 24.02.2011г. и Договор от 29.02.2012г., сключен между „К.Б.М.“ ЕАД и „Е.И.Е.К.“ ООД.

„Е.И.Е.К.“ ООД представя своето становище на 25.02.2013г. В същото дружеството уведомява Комисията, че между „К.Б.М.“ ЕАД и „Е.И.Е.К.“ ООД е сключен договор от 29.02.2012г., по силата на който мобилния оператор възлага на дружеството за събиране на вземания да организира събирането на неизплатени суми от абонати.

„Е.И.Е.К.“ ООД уточнява, че личните данни на жалбоподателя, а именно– три имена и адрес са използвани в изпратената до същия предсъдебна покана.

Дружеството счита подадената от В.Г.Д. жалба, за недопустима, неоснователна и необоснована.

Към становището са приложени като доказателства по жалбата, заверени копия от: Договор от 29.02.2012г., сключен между „К.Б.М.“ ЕАД и „Е.И.Е.К.“ ООД; Приложение №№№1, 2 и 3 (данни за потребителя) и Предсъдебна покана с дата 15.01.2013г.

С оглед възникнало разминаване в стойността на фактурата, удостоверяваща задължението на г-н В.Г.Д. към „К.Б.М.“ ЕАД и предсъдебната покана на „Е.И.Е.К.“ ООД, с писмо рег.№П– 2800 от 22.04.2013г. на Председателя на КЗЛД, е изискано от мобилния оператор да представи всички фактури, по които жалбоподателя е длъжник.

В изпълнение на указанията на Комисията, с писмо рег.№С– 278/26.04.2013г. „К.Б.М.“ ЕАД представя Фактура №7173319864 от 01.03.2012г., с отчетен период 01.02.2012г.– 29.02.2012г. и стойност 58.66лв. (същата отбелязана в кредитното известие на „Е.И.Е.К.“ ООД); Договор за мобилни услуги от 23.05.2008г.; Допълнително споразумение от дата 24.04.2009г.; Допълнително споразумение от дата 16.03.2010г. и Допълнително споразумение от дата 24.02.2011г. Дружеството пояснява, че корекцията е наложена поради прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на отчетния период от 01.02.2012г. до 29.02.2012г. и се изразява в приспадане на пропорционална част от начисления в предходния отчетен период месечен абонамент.

Комисия за защита на личните данни приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по административната преписка доказателства се установи, че между В.Г.Д. и „К.Б.М.“ ЕАД е съществувало правоотношение, по силата на което дружеството се е задължило и е предоставяло мобилни услуги за СИМ карта с мобилен номер *****. Последният документ, който е подписан между дружеството и г-н В.Г.Д. във връзка с това правоотношение е Допълнително споразумение по програма „Заедно“ от дата 24.02.2011г.

На 10.02.2012г. г-н В.Г.Д. е подал до „К.Б.М.“ ЕАД– Заявление за преносимост на доставчика на мобилни услуги с вх.№VIVA00001077491. В същото изрично е разписано, че с подписването му потребителя декларира съгласие договорните правоотношения с „К.Б.М.“ ЕАД да бъдат прекратени, както и изпълнение на всички задължения, произтичащи от договора. Въпреки декларираното, видно от представената Фактура №7173319864 от 01.03.2012г., с отчетен период 01.02.2012г.– 29.02.2012г., В.Г.Д. не е заплатил задължение към „К.Б.М.“ ЕАД в размер на 58.66лв.

В.Г.Д. не оспорва истинността на Договора подписан с „К.Б.М.“ ЕАД, а така също и Заявление за преносимост на доставчика на мобилни услуги.

В чл.4, ал.1, т.3 от Закона за защита на личните данни е уреденахипотеза, при която се допуска обработването на лични данни, а именно в случай, че обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане.

Следва да се отбележи, че между „К.Б.М.“ ЕАД и „Е.И.Е.К.“ ООД е налице валидно сключен Договор от 29.02.2012г. По силата именно на този договор, във връзка с неизплатеното задължения на г-н В.Г.Д., „К.Б.М.“ ЕАД е възложил на „Е.И.Е.К.“ ООД да организира с различни законосъобразни средства събирането на задължението, като за целта е предоставил личните му данни на дружеството.

В тази връзка следва извода, че предоставянето на свързаните с г-н В.Г.Д. лични данни на „Е.И.Е.К.“ ООД от страна на „К.Б.М.“ ЕАД не представлява нарушение на императивните разпоредби на Закона за защита на личните данни.

От представената по административната преписка фактура следва, че е налице и условието за допустимост на обработването на свързаните с г-н В.Г.Д. лични данни, визирано в чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД– обработването е било необходимо за реализиранезаконните интереси на администратора.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 и чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисия за защита на личните дани,

Решението да се съобщи на страните в административното производство по реда на АПК.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд– София град в 14-дневен срок от получаването му.