РЕШЕНИЕ
№Ж-284/2016г.
гр. София, 31.03.2017г.
Комисията за защита на личните данни в състав – членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Веселин Целков на редовно заседание проведено на 08.03.2017г., обективирано в протокол №21, на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни разгледа жалба с рег. №Ж-284/07.07.2016г. подадена от Е.Л., С.Д., А.Л., Н.Л. срещу И.Л. за нарушаване на Закона за защита на личните данни.
Жалбоподателите информират, че „първата и втората са собственици на първия етаж от триетажна жилищна сграда, третата е ползвателка на втория етаж, а четвъртият е собственик на третия етаж на същата сграда, находяща се в ******. Ответникът по настоящата жалба е брат на първатаи третия, вуйчо на втората и син на четвъртата. Същият е собственик на втория етаж от същата сграда“.
Цитираната връзка между лицата е последвана от информацията, че на 02 юли 2016г. без разрешение на жалбоподателите собственикът на втория етаж И.А.Л. е монтирал два броя камери за дневно виждане и една с нощен режим на видеонаблюдение. Твърди се, че камерите са монтирани на входната метална врата един брой и две на двора и сградата.
Жалбоподателите посочват, че не е искано съгласието им за монтираното от г-н Л. видеонаблюдение и по този начин лицата считат, че са нарушени правата им по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и Конституцията на Република България.
В този смисъл е заявена молбата до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) за съдействие и намеса за премахване на камерите за видеонаблюдение.
С писмо изх. №П-5933/05.08.2016г. на КЗЛД, адресирано до И.Л. е изпратено заверено копие на жалба №Ж-284/07.07.2016г. и е указан срок за представяне на становище по предмета й.
Видно от постъпило писмо №П-6115/15.08.2016г. г-н Л. е изразил становище по предмета на жалбата.
С оглед задължението на административния орган за установяване на предпоставките за допустимост на искането, регламентирано в разпоредбата на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Комисията се е произнесла с решение относно допустимостта на жалба №Ж-284/07.07.2016г. предвид съображенията за надлежност на страните, компетентност на КЗЛД, наличие на правен интерес на жалбоподателя, спазване на установения в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД срок.
Във връзка с посоченото произнасяне жалбата е обявена за допустима и са конституирани страните в административното производство: жалбоподатели –Е.Л., С.Д., А.Л., Н.Л.; ответна страна – И.Л. и е определена дата за разглеждане на жалбата по същество.
На основание чл.36, ал.1 от АПК и решение на КЗЛД, отразено в Протокол №2/11.01.2017г. е издадена Заповед №РД-14-06/17.01.2017г. на Председателя на КЗЛД за извършване на проверка по повод изясняване на фактите и обстоятелствата по жалбата, обективирана в констативен акт №КА-86/24.02.2017г.
В резултат от проверката се приема за установено, че на адрес: ****** „се намира 3-етажна жилищна сграда (къща) с прилежащо дворно място.На проверяващия екип се разясниха факти и обстоятелства във връзка с подадената в КЗЛД жалба. След извършен оглед на място в процесния обект на посочения в жалбата адрес, както и прилежащите към имота площи, се констатира, че за целите на превантивна охранителна дейност, Л. е изградил система за видеонаблюдение, състояща се от 4 (четири) броя видеокамери, разположени в имота както следва: едната е инсталирана над входната врата на имота и е насочена към вътрешността на прилежащия към къщата двор; втората и третата са инсталирани на покрива на сглобяем навес, намиращ се в прилежащия двор и са насочени към същия; четвъртата е инсталирана на стената на вътрешното стълбище между първия и втория етаж и е насочена към стълбищното пространство.
Проверяващият екип констатира, че към момента на проверката, видеокамерите не са свързани към записващо устройство (DVR, NVR, HVR или друг вид видеорекордер), което да осигурява технологична форма на записване на видеокадри и/или тяхното възпроизвеждане. Не се установи и наличие на свързан към видеокамерите видеодисплей (монитор, TV, преносимо устройство или друго), който да позволява възпроизвеждане на изходящия образ от тях в реално време.
По данни на ответника, така изградената система от 4 (четири) броя видеокамери, до момента на проверката, никога не е функционирала, същата е инсталирана с цел да бъде приведена в експлоатация в неопределен бъдещ момент, като до настъпването на този момент системата само имитира извършване на видеонаблюдение в обекта.
За документиране на резултатите от проверката се направиха 8 (осем) броя графични изображения (снимки), приложени към настоящия констативен акт.
Проверяващият екип не констатира наличието на функционираща система за видеонаблюдение към момента на проверката на посочения от жалбоподателя адрес“.
Видно от съдържанието на изразено от ответната страна становище №П-115/15.08.2016г. са споделени причините за решението на И.Л. за монтиране на камери за видеонаблюдение, а именно: проблемни взаимоотношения с жалбоподателите конкретизирани в набеждаване, клевети, заплахи за убийство по повод което е образувана преписка №536/16.02.2016г.по описа на РУП, гр. Пазарджик. В допълнение се сочи, че жалбоподателите са подали жалби до „различни институции с цел оклеветяване и дискредитиране“ на г-н Л. поради което ответната страна споделя, че е положил и финансови усилия, за да монтира камери за видеонаблюдение за установяване на обстоятелства свързани с взаимоотношенията между страните.
В резултат от събраните в административното производство доказателства и след анализ на относимите законови разпоредби Комисията се произнесе с решение по същество на жалбата предвид изложените по-долу мотиви.
В изпълнение на чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД, този закон урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
С нормата на чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е регламентирана компетентността на административния орган да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.
В този смисъл е разглеждането на регламентираните в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД основания за допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателите от страна на И.Л., извършващ видеонаблюдение като физическо лице.
Въпреки установената към момента на проверкаталипса на функционираща система за видеонаблюдение, предвид възможността за извършване на видеонаблюдение, се приема наличието на предмет на жалбата, а именно: извършване на видеонаблюдение и последващата в тази връзка необходимост от установяване на предпоставките за допустимост от същото.
Предвид конкретната фактическа обстановка, касаеща съсобствеността на имота, а именно: съсобственост на сградата между жалбоподателите и г-н Л. се приема относимостта на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД като основание за допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателите.
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо когато е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, на което се разкриват данните.
Посоченото условие за допустимост на обработването на личните данни предполага равните права и интереси на гражданите, освен когато интересите на физическото лице, за което се отнасят данните имат преимущество пред интересите на лицето, обработващо лични данни, в случая извършващо видеонаблюдение.
Изложеното е част от конституционно гарантираните права и свободи на гражданина на Република България като право на живот, лична свобода и неприкосновеност на основание чл.28, чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България.
Предвид динамичното развитие на технологичните и обществените отношения като цяло и все по-налагащата се актуалност на въпросите, свързани със спокойствието, здравето, сигурността и живота на личността в съвременната действителност е все по-наложителна тенденцията за разглеждане правата и интересите на гражданите именно от гледна точка на тяхното равенство, както и прилагане смисъла на духа на закона и неговото съответствие на действителността.
Установената в производството пред Комисията причина за монтиране на видеокамерите, а именно: сериозни проблеми в отношенията между страните, водещи до притесненията на г-н Л. от извършване на действия от страна на жалбоподателите нарушаващи неговото лично и това на семейството му спокойствие мотивират приложението на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД.
Вследствие направения анализ се отбелязва, че твърдението на жалбоподателите за липса на изразено от тяхна страна съгласие за монтиране на видеокамерите не води до механичния извод за незаконосъобразност на същото, тъй като съгласието е едно от условията за допустимост на обработването, но за да се приеме недопустимост, респективно незаконосъобразност, трябва да се установи липсата на което и да е от останалите основания в чл.4, ал.1, т.1 – т.7 от ЗЗЛД.
В административното производство безспорно се установи, че сградата, в която са монтирани камерите за видеонаблюдение е в режим на съсобственост между страните в производството. Извършваното видеонаблюдение не обхваща територия извън съсобствената сграда – като тревни площи, улици и други обществени пространства, а видеонаблюдението е във вътрешната част на сградата и общото дворно място.
С оглед изложеното и на основание чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни е произнасянето на Комисията за защита на личните данни със следното
РЕШЕНИЕ:
Отхвърля като неоснователна жалба с рег. №Ж-284/07.07.2016г. подадена от Е.Л., С.Д., А.Л., Н.Л. срещу И.Л. с оглед установената на основание чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателите посредством извършвано от ответната страна видеонаблюдение в съсобствения им имот по начин, по който не се установява преимущество на интересите на жалбоподателите пред тези на г-н И.Л. в изпълнение на принципите, регламентирани в чл.28 и чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България за право на живот, лична свобода и неприкосновеност на всеки български гражданин, поради което не е налице нарушаване на правата на жалбоподателя съобразно разпоредбите на ЗЗЛД.
Решението на Комисията за защита на личните данни може да се обжалва пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от получаването му.
| ЧЛЕНОВЕ: | |
| Цанко Цолов /п/ Цветелин Софрониев /п/ Веселин Целков /п/ |
|
