Решение по жалба с рег. № Ж-225/19.05.2017 г.

Комисията за защита на личните данни („Комисията”) в състав: членове –Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 21.06.2017г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по допустимост жалба с рег.№Ж-225/19.05.2017г., подадена от П.К.Р. срещу Т.А.И.

Жалбоподателката информира, че е разведена от 2013г. Твърди, че от тогава е подложена на всякакъв тормоз от страна на бившия ѝ съпруг– Т.А.И.

През месец август или септември 2016г. случайно установила, че личните ѝ данни са използвани от бившия ѝ съпруг, който я регистрирал като член на партия ****. Личните ѝ данни са обработвани в списъка на избирателите, подкрепящи регистрация за избори за народни представители на партии, коалиции от партии или на кандидати на инициативни комитети.

П.К.Р. декларира, че не се е подписвала в подкрепа на съответната регистрация и не е давала съгласие личните ѝ данни да бъдат обработвани за посочената цел. Счита, че присъствието на личните ѝ данни в тези списъци представлява нарушение на правата, предоставени ѝ от Закона за защита на личните данни.

Жалбата е съобразена с изискванията за редовност, съгласно чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА), а именно: налице са данни за жалбоподателката, естеството на искането, дата и подпис, с оглед на което същата е редовна.

В чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) законодателят обвързва преценката за допустимост на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Специалните изисквания за допустимост са уредени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД)– в чл.10, ал.1, т.7 и чл.38, ал.1.

Жалбата е подадена от физическо лице– П.К.Р. с наведени твърдения за неправомерно използване на личните ѝ данни. Предвидените в нормата на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД преклузивни срокове за сезиране на Комисията са спазени, тъй като жалбоподателката сочи, че е разбрала за твърдяното нарушение през месец август или септември 2016г., ажалбата е депозирана в Комисията на 19.05.2017г. Не е изтекла една година от узнаването на твърдяното нарушение или пет години от извършването му.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, при сезирането ѝ Комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Приложимостта на ЗЗЛД е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството „администратори на лични данни” по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от ЗЗЛД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата. Жалбата е насочена срещу физическо лице– бившия съпруг на жалбоподателката Т.А.И., който не е администратор на лични данни, с оглед на което жалбата е недопустима.

С оглед изложеното, на основание чл.27, ал.2, т.6 от АПК във връзка с чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд София– град.