Решение по жалба с рег. № Ж-22/20.01.2017 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков на заседание, проведено на 03.05.2017г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по същество жалба №Ж-22/20.01.2017г., подадена от Л.Й.Ф.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от Л.Й.Ф. с изложени твърдения за неправомерно обработване на личните й данни от „Б.М.Б.“ ЕАД, а именно предоставянето им без нейно знание и съгласие на трето лице.

Жалбоподателката информира, че на 16.01.2017г., около 15 часа е посетила офис на „Б.М.Б.“ ЕАД находящ се в *****, за да прекрати договора си с дружеството. Допълва, че същия ден към 17 часа получила телефонно обаждане на мобилния си номер от непознато лице, за което предположила, че е служител на дружеството, от което била обвинена, че докато е била в офиса е откраднала телефона на жена – клиент на дружеството и е записана от камерите в обекта. Жалбоподателката твърди, че в последствие установила, че личните й данни – име, фамилия, телефонен номер и адрес са предоставени от служител на дружеството – Е.И. на Е.Г.Т. – жената, която твърдяла, че е откраднат телефона й.

Жалбоподателката информира, че на следващия ден получила телефонно обаждане от служителката на дружеството, която я уведомила, че е станало недоразумение и клиентката е намерила телефона си.

Към жалбата не са приложени доказателства.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, от „Б.М.Б.“ ЕАД е изискано писмено становище.

В отговор от дружеството ангажират становище за неоснователност на жалбата, в което оспорват твърденията на жалбоподателката. Информират, че на 16.01.2017г. г-жа Л.Й.Ф. е посетила цитирания в жалбата търговски обект на дружеството с цел прекратяване на договора си и допълват, че по това време в обекта е присъствала и Е.Л.Г., която е заплащала задължения. Допълват, че двете дами са били обслужвани от служители стоящи на съседни бюра, като твърдят, че Е.И. не е обслужвала никоя от тях. Сочат, че непосредствено след напускане на обекта от г-жа Л.Й.Ф., г-жа Е.Л.Г. е установила и заявила, че телефона й е откраднат и незабавно е напуснала магазина. Допълват, че „известно време след това“ г-жа Г. се е върнала в магазина и помолила служителите да позвънят на телефонния й номер, за да види дали е изключен, а след като установили, че телефона не е изключен се обадила на 112 и е напуснала магазина.Информират, че същия ден около 18 часа г-жа Л.Й.Ф. се върнала в магазина, държала се агресивно и е отправяла обвинения, че служителите са предоставили личните й данни на трето лице. Категорични са, че лични данни на жалбоподателката се обработват от „Б.М.Б.“ ЕАД законосъобразно и не са предоставяни на трето лице. Молят Комисията да остави жалбата без уважение, като неоснователна и недоказана.

Към становището са приложени относими доказателства.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалба №Ж-22/20.01.2017г. съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което жалбата е редовна.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес. Същата има за предмет неправомерно обработване на лични данни на жалбоподателката в обем от име, фамилия, телефонен номер и адрес, чрез предоставянето им на 16.01.2017г., без нейно знание и съгласие, от Е.И. – служител на „Б.М.Б.“ ЕАД на трето лице – Е.Г. С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган – КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД.

Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В конкретния случай жалбата е насочена срещу „Б.М.Б.“ ЕАД, което видно от направена служебна справка в Електронния регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри е регистрирано като администратор на лични данни с идент. №297820 и заявени три регистъра.

На проведено на 22.03.2017г. заседание на Комисията, жалбата е приета за процесуално допустима и като страни в производството са конституирани: жалбоподател– Л.Й.Ф. и ответна страна– „Б.М.Б.“ ЕАД. Страните са редовно уведомени за насроченото за 12.04.2017г. заседание за разглеждане на жалбата по същество и на жалбоподателката е указано разпределянето на доказателствената тежест в процеса и необходимостта да представи доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, същите оспорени от ответната страна.

На проведено на 12.04.2017г. заседание на Комисията, жалба е поставена за разглеждане по същество.

Предвид категорично изразеното от жалбоподателката несъгласие за сключване на споразумение по жалбата, в производството е разпитан воден от жалбоподателката един свидетел – С.Е.Г.

Жалбоподателката не сочи нови доказателства, няма други доказателствени искания. Моли Комисията да уважи жалбата.

Процесуалния представител на ответната страна оспорва жалбата и моли Комисията да я остави без уважение.

Комисията счита жалбата за неизяснена от фактическа страна и за събиране на допълнителни доказателства отлага разглеждането й по същество за 03.05.2017г., за което страните са редовно уведомени.

В указания от Комисията срок ответната страна представя „билет“ отелектронната система на дружеството за осъществяван достъп до партидата на жалбоподателката, както и заверено копие на Инструкция съгласно чл.23, ал.4 от ЗЗЛД за защита на личните данни в „Б.М.Б.“ ЕАД. Към писмотое приложена и справка от Търговски регистър, видно от която „Б.М.Б.“ ЕАД е заличен търговец считано от 12.04.2017г., с правоприемник „М.“ ЕАД.

На проведено на 03.05.2017г. заседание на КЗЛД, жалбата е разгледана по същество.

Жалбоподателката – редовно уведомена, явява се лично и поддържа жалбата.

Ответната страна – „М.“ ЕАД, в качеството му на правоприемник на „Б.М.Б.“ ЕАД – редовно уведомено, не се представлява.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти, имайки предвид събраните писмени доказателства и наведените от страните твърдения Комисията приема, че разгледана по същество жалба №Ж-22/20.01.2017г. е неоснователна.

Между страните не е спорно, че жалбоподателката е била клиент на „Б.М.Б.“ ЕАД и същото е обработвало личните й данни – имена, телефонен номер и адрес- ******, във връзка с договорни отношения между тях. Не е спорно, а и от събраните по преписката доказателства се установи, че на 16.01.2017г. около 15 часа г-жа Л.Й.Ф. е посетила офис на дружеството находящ се в *****, за да прекрати договора си с дружеството, както и че по това време в обекта е присъствала и Е.Л.Г., която е заплащала задължения към дружеството. Видно от представените от ответната страна доказателства е, че двете дами са обслужвани от служители различни от г-жа Е.И., за която дружеството потвърждава, че е техен служител. Не е спорно също, че г-жа Г. е заявила пред служители на дружеството, че телефона й е откраднат, както и че около 18 часа същия ден жалбоподателката е посетила офиса на дружеството и е претендирала, че личните й данни са предоставени от служител на дружеството на г-жа Г.

От събраните по преписката доказателства не се установи предоставяне на личните данни на жалбоподателката от служител на дружеството на Е.Л.Г. Твърденията на г-жа Л.Й.Ф. в обратна насока, а именно че личните й данни са предоставени от Е.И. – служител на дружеството на трето лице на 16.01.2017г., са оспорени от „Б.М.Б.“ ЕАД и в последствие от „М.“ ЕАД, правоприемник на дружеството.

Събраните гласни доказателства от разпитания в производството свидетел не доказаха по несъмнен начин твърдяното от г-жа Л.Й.Ф. обстоятелство предмет на производството пред Комисията, а именно предоставяне на личните й данни на 16.01.2017г. от Е.И., служител на дружеството, на третото лице – Е. Г. Комисията счита, че показанията на свидетеля, в частта им касаеща предоставянето на данните от служител на „Б.“ на третото лице, не следва да се кредитират. Свидетелят сам заявява, че не е присъствал при предоставяне на данните, следователно това обстоятелство, свидетеля не би могъл да възприеме лично, след което да възпроизведе с показанията си. Същото е възприето, след като му е преразказано от третото лице и в този смисъл не следва да се цени като лично възприятие на свидетеля и доказателство за релевантните по случая факти.

В тази връзка следва да се отбележи, че макар пълното доказване да може да се осъществи и само при косвени доказателства, каквито в случая са свидетелските показания за листче хартия притежавано от Е.Г., на което са изписани ръкописно лични данни – имена, телефон за връзка и адрес на жалбоподателката, следва те да са в такава връзка сдругите обстоятелства и събраните други доказателства, че да установяват без съмнение главния факт – предоставяне на лични данни на жалбоподателката на 16.01.2017г. от служител на дружеството на третото лице – Е.Г. В конкретния случай обаче не е налице такава обвързаност. Дори напротив – от представените по преписката писмени доказателства – билет за достъп до партидата на жалбоподателката е видно, че партидата на жалбоподателката е достъпвана на конкретната дата само един път в 15:00:23 часа от К.Г. служител на дружеството при обслужване на жалбоподателката за прекратяване на договора й с дружеството относно услуга доставяна на адрес ****. Видно на приложена справка данните на абоната са достъпвани на 18.01.2017г., 20.01.2017г. и 27.02.2017г., но няма данни личните данни на жалбоподателката да са достъпвани повторно на 16.01.2017г., още по малко да са достъпвани от соченото в жалбата лице – Е.И.

Предвид обстоятелството, че твърденията на жалбоподателката са оспорени от ответната страна, се налага извода, че в тежест на жалбоподателката е да докаже настъпилия положителен факт, а именно предоставянето на лични данни на 16.01.2017г. от Е.И. – служител на дружеството на Е.Г. Събраните по преписката писмени и гласни доказателства обаче не подкрепят твърдяното от жалбоподателката неправомерно обработване на личните й данни.

В тази връзка и с оглед разпределянето на доказателствената тежест в процеса и предвид обстоятелството, че жалбоподателката не е ангажирала безспорни доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, се налага извода, че същите са недоказани и следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София – град.