Решение по жалба с рег. № Ж-168/ 17.05.2013 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитрова, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 10.07.2013 г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.Ж-168/17.05.2013г., подадена от Я.Л.Н. срещу „П.И.Б.” АД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 12.06.2013г., жалбата е обявена за допустима, като ответна страна в административното производство е конституирана „П.И.Б.” АД.

Я.Л.Н. е сезирал КЗЛД с жалба, в която твърди, че на 25.04.2013г. е подал по електронен път заявление до администратора на лични данни с правно основание чл.26 от ЗЗЛД, подписано с електронен квалифициран електронен подпис. В отговор на заявлението е получил писмена справка, която е бланкетна и не удовлетворява искането му.

Жалбоподателят твърди, че банката не му предоставя достъп до свързаните с него лични данни, които тя обработва. В жалбата подробно се описват исканията към администратора, съответно се твърди за липсата на отговор по тях.

Господин Я.Л.Н. иска от Комисията да извърши проверка в насока дали личните му данни са предоставяни на трети лица.

Жалбоподателят иска от Комисията да издаде задължително предписание на администратор на лични данни, с което да го задължи да предостави изисканата от него информация, както и да извърши проверка, от която да се установи дали свързани с него лични данни са предоставяни на трети лица.

Към жалбата е приложено заявление с правно основание чл.26 от ЗЗЛД, отговор на банката и копие от пощенския плик на писмото, получено от банката.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от „П.И.Б.” АД.

Ответната страна представя писменото си становище по жалбата, като сочи, че изложените в жалбата твърдения са необосновани и неоснователни. Твърди се, че банката е изпълнила задължението си по чл.31, ал.3 от ЗЗДЛ, като се е съобразила с волята на заявителя, изразена в т.4 от заявлението му с дата 25.04.2013г. и му е предоставила информация под формата на писмена справка. Излагат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.19 от ЗЗЛД, администраторът на лични данни не дължи предоставяне на информация, в случаите когато физическото лице вече разполага с нея. Банката приема, че Я.Л.Н. притежава всички документи, в които се съдържат личните му данни по повод наличието на договорни отношения между тях.

Към жалбата като доказателства са приложени: заявление по чл.26 от ЗЗЛД и писмена справка до заявителя с дата 08.05.2013г.

За откритото заседание, насрочено за 10.07.2013г., страните са редовно уведомени. Жалбоподателят не се явява и не се представлява, за ответната страна се явява М.У. с пълномощно приложено по административната преписка.

От събраните по административната преписка доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е подал заявление с правно основание чл.26 и чл.28 от ЗЗЛД до „П.И.Б.” АД на 25.05.2013г. Този факт не е спорен между страните.

Със заявлението Я.Л.Н. е поискал от администратор на лични данни да му предостави достъп до личните му данни. Със заявлението е поискана и информация, съгласно чл.28 от ЗЗЛД.

Видно от събраните по административната преписка доказателства се установи, че ответната страна е отговорила на заявителя писмено на 08.05.2013г. Я.Л.Н. е получил отговора на заявлението си на 15.05.2013г., видно от известие за доставка.

След установяването на фактическата обстановка, следва да се приеме, че на подаденото и получено на 25.05.2013г. от господин Я.Л.Н., заявление с правно основание чл.26 и чл.28 от ЗЗЛД му е отговорно в 14-дневният срок, а именно на 08.05.2013г.

На основание изложеното следва да се приеме, че срокът за отговор по подаденото от господин Я.Л.Н. заявление за достъп до личните му данни е бил спазен, получен е отговор в законоустановения срок от администратора на лични данни, поради което не е налице твърдяното от него нарушение на закона.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София град.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитрова, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 21.08.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа молба с рег.№М-204/13.08.2013г., подадена от Я.Л.Н. с правно основание чл.62, ал.1 от АПК– допълване на Решение №Ж-168/02.08.2013г. на КЗЛД.

Я.Л.Н. е подал на 13.08.2013г. до КЗЛД молба, с която иска да бъде допълнено решение №Ж-168/02.08.2013г. на основание чл.62, ал.1 от АПК. В молбата си Я.Л.Н., твърди, че не е спорен въпроса, че е получил отговор от администратора на лични данни по повод негово заявление с правно основание чл.26 и чл.28 от ЗЗЛД. Жалбоподателят твърди, че Комисията не се е произнесла по искането му да даде задължително предписание на П.И.Б. АД, да му предостави пълен достъп до личните му данни, съобразно поисканото в заявлението. Я.Л.Н. твърди, че предоставеният му достъп е частичен и КЗЛД се е произнесла по нещо различно от претендираното в жалбата му, а именно дали е предоставен достъп или не, а не по това дали предоставеният достъп е пълен. В тази връзка Я.Л.Н. приема, че постановеното решение на КЗЛД е непълно и следва да бъде допълнено, като се изяснят посочените по-горе въпроси.

Правната норма на чл.62, ал.1 от АПК, изисква допълването от страна на административният орган да стане преди изтичането на срока за оспорване на индивидуалният административен акт. В цитираната правна норма е допусната правна възможност, а не задължение на административния орган.

В практиката на ВАС по аналогични случаи– молби за допълване на индивидуални административни актове се приема, че инициативата за допълване на акта е предоставена изцяло на преценката на административния орган и не е уредено по нормативен път възможността за участниците в административното производство да правят такова искане. ВАС обосновава този си извод, че за тези лица остава правната възможност да обжалват мълчалив отказ на органа да се произнесе по цялото им искане. /определение №8581/14.06.2012г., по адм.д.№7098/2012г. на ВАС, определение №1565/01.02.2013г., по адм.д.№13635/ 2012г. ВАС, определение №11481/19.09.2012г., по адм.д.№10039/2012г. ВАС и др./.

На основание изложеното, Комисията приема, че молбата на господин Я.Л.Н. за допълване на решението се явява недопустима, като подадена от ненадлежна страна.

На следващо място следва да се отбележи, че допълване на административният акт е необходимо, когато издаденият акт не обхваща предмета на производството в неговата пълнота. Допълването е необходимо в случаите, когато няма произнасяне по отношение на някое от /или част от/ създавано право или задължение, или на засягано право, свобода, законен интерес. Следва да се прави разлика между непълно изясняване на фактическата обстановка по случая– чл.34 АПК, което в конкретния случай не е налице, непълни реквизити на акта, което в случая не е така и непълно произнасяне. В първите два случая: непълно изясняване на фактическата обстановка и непълни реквизити водят до незаконосъобразен административен акт, но контролът по законосъобразността на акта се извършва от съда при оспорването му. Само третият случай– непълно произнасяне, частично изразена воля на органа е предпоставка за допълването на административният акт.

Комисията приема, че изложените в молбата за допълване искания, касаят спора по същество и не представляват основание за допълване на административният акт. Искането за допълване на решението се явява и неоснователно. За молителят съществува правната възможност, в случай, че счита, че постановеното решение е незаконосъобразно да го оспори пред Административен съд– София град.

На основание чл.62, ал.1 от АПК,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София град.