Решение по жалба с рег. № Ж-150/ 08.05.2013 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател- Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, на редовно открито заседание, проведено на 31.07.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№Ж-150/ 08.05.2013г. от 16 броя лица наследници на П.Ж. чрез пълномощника си адв.Л.М. срещу “Е.З.“ ЕООД и Е.З. за нарушения на Закона за защита на личните данни.

Страните са редовно уведомени.

Жалбоподателят Д.Д.Ж. се явява лично.

Адвокат Л.М. се явява за жалбоподателите.

За ответната странасе явява адв.Й.Р.Б.-Д. от Пловдивската адвокатска колегия с пълномощно да представлява ответната страна в конкретното административно производство пред Комисията за защита на личните данни.

В качеството си на процесуален представител на жалбоподателите, адв.Л.М. сезира КЗЛД с жалба, в която протестира срещу обработването на личните данни на жалбоподателите от страна на “Е.З.“ ЕООД и Е.З., като фактическата обстановка съгласно изложеното в жалбата е следната:

Жалбоподателите са в съдебни спорове с “Е.З.“ ЕООД и Е.З.. По едно от производствата пред ВКС по отмяна на влязло в сила решение, съдът постановява “Е.З.“ ЕООД да заплати разноски по делото по 150лв. на всеки един от жалбоподателите. Чрез процесуалния представител на ответната страна жалбоподателите са информирани, че на една част от тях сумите са изплатени чрез Централна кооперативна банка, а на останалата част- в Банка ДСК, като за част от тях са открити банкови сметки, за друга част парите са преведени по вече съществуващи такива.

Жалбоподателите заявяват, че не са дали съгласие данните им да бъдат предоставяни на банкови институции, поради което се настоява за налагане на санкции съгласно законовите разпоредби.

Към жалбата се прилагат 16 бр. банкови вносни бележки и пълномощно.

В условията на служебното начало и при спазване на принципа за процесуална икономия и бързина, с огледизясняване на фактическата и правна страна на жалбата, с писмо изх.№П-3450/18.05.2013г. се предоставя възможност на “Е.З.“ ЕООД да изрази писмено становище по жалбата, както и да представи относимите към твърденията й писмени доказателства.

С писмо вх.№С-361/06.06.2013г. процесуалният представител на “Е.З.“ ЕООД адв.М. изразява становище за неоснователност на жалбата, като се сочи че личните данни на жалбоподателите са използвани за изпълнение на съдебно решение, за което те са били уведомени. Сочи се, че личните данни са известни на страните по водените дела, като по този начин един от жалбоподателите е използвал личните данни на управителката на “Е.З.“ ЕООД за изплащане на суми, представляващи съдебни разноски. Представят се копия от определение на ВКС за заплащане на съдебни разноски на жалбоподателите, призовка от ЧСИ с отразени лични данни на лицата, искова молба от същите със също отразени лични данни, платежно нареждане от името на един от жалбоподателите в полза на Е.З., пълномощно. Претендират се разноски.

Законът за защита на личните данни се прилага за защита на правата на физическите лица при обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД.

В конкретния случай по отношение на Е.З. жалбата е насочена срещу физическо лице, което не е администратор на лични данни по смисъла на закона, поради което Комисията не може да упражни правата си по чл.10, ал.1 т.7 от ЗЗЛД. Законът за защита на личните данни не се прилага за обработването на лични данни, извършвано от физически лица за техни лични или домашни дейности- чл.1, ал.9 от същия.

С оглед гореизложеното и на основание чл.27, ал.2, т.6 от АПК и чл.1, ал.9 от ЗЗЛД във връзка с изискванията на чл.3 и чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД в тази част жалбата следва да се прекрати.

Видно от представените доказателства, изразени становища и твърдения следва, че жалбата е редовна, подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима по отношение на “Е.З.“ ЕООД.

Комисията счита, че жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Комисията е сезирана от 16 физически лица наследници на П.Ж. срещу “Е.З.“ ЕООД – администратор на лични данни по силата на легалната дефиниция на чл.3 от ЗЗЛД. В чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е регламентирано правомощието на Комисията да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица, от което следва, че КЗЛД следва да се произнесе по случая с оглед ангажираните доказателства.

Жалбоподателите твърдят, че личните им данни неправомерно се обработват от “Е.З.“ ЕООД, без наличие на тяхното съгласие по повод открити разплащателни сметки на тяхно име въз основа на съдебно решение на ВКС. В посоченото решение “Е.З.“ ЕООД е осъдено да заплати на лицата определени парични суми. Така установената фактическа обстановка не се оспорва от страните по жалбата. Възраженията на лицата са по повод несъгласието им трето лице да използва данните им без тяхно съгласие за откриване на сметки на тяхно име.

В случая се касае за сключен между банките, в които сметките са открити и “Е.З.“ ЕООД договор за откриване на банкова сметка- договор в полза на трето лице, чиято правна уредба намира място в чл.22 от ЗЗД. Предвидената в закона възможност за сключване на договор в полза на трето лице е изключение от правилото, че договорът поражда действие само между страните по него. Това е вид сделка, пораждаща действие в правната сфера на трето лице, различно от договарящите. Договорът за откриване на банкова сметка в конкретния случай е каузален и изисква основание, което се явява горепосоченото съдебно решение. Допустимостта на обработването на личните данни следва да се извършва при спазване на основните принципи посочени в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД, в хипотезите на чл.4 от ЗЗЛД. В този смисъл е неправилен извода на жалбоподателите, че липсата на изрично съгласие за обработване на личните им данни е обвързано с нарушение на правата им по закона. Съгласието на физическите лица не е единствената хипотеза, при която законодателят допуска обработването на личните данни от страна на администраторите на лични данни. В конкретния случай, бидейки задължено лице по силата на съдебно решение, за “Е.З.“ ЕООД възниква правната възможност по силата на чл.97, ал.1, изр. 2 от ЗЗД да се освободи от задължението, като предаде дължимото за пазене в подходящо място. Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешението на съда. В този смисъл, при упражняване на предоставената на “Е.З.“ ЕООД от закона възможност за освобождаване от дължимото по силата на съдебно решение плащане, поражда за банката задължение да осигури средствата и начина, по който това да бъде извършено.

Водена от гореизложеното Комисията счита, че личните данни на жалбоподателите се обработват правомерно от страна на “Е.З.“ ЕООД на основание чл.4 , ал.1, т.1, т.7 от ЗЗЛД въ връзка с чл.22 и 97 от ЗЗД, поради което

Решението може да се обжалва чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд- София град в 14-дневен срок от получаването му.