Решение по жалба с рег. № Ж-143/29.04.2013г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател- Венета Шопова и членове: Красимир Димитров и Валентин Енев на редовно закрито заседание, проведено на 26.09.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/и във връзка с изискването на чл.27, ал.2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с рег.№Ж-143/29.04.2013г. от Г.К. срещу трето лице за злоупотреба с лични данни.

Г.К. сезира Комисията за защита на личните данни с жалба, в която твърди, че е извършена злоупотреба с личните му данни от страна на трето лице, като за целта излага следните факти:

В началото на 2009г. жалбоподателят получава покана-уведомление от “ОББ“ АД, с която е поканен да изплати доброволно просрочено задължение в размер на 501,46лв. От тази покана жалбоподателят разбира, че е поръчител по договор за кредит от 2008г. с кредитополучател Ю.Е., която е получила 15000лв. от банката. Г-н Г.К. незабавно установява контакт с банката, като неин служител обяснява, че са налице доказателства именно че г-н Г.К. е поръчител по договор за кредит на г-жа Ю.Е. За целта предоставя на лицето копие от този договор, към който е приложен и копие от личната му карта. Жалбоподателят твърди, че подписът не е негов и че не е предоставял на банката или трето лице личната си карта във връзка със сключване на спорния договор за кредит.

Г-н Г.К. подава жалба до банката, получава уверение, че нещата ще бъдат наред, но на 11.05.2009г. получава покана за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител ведно с изпълнителен лист от 23.03.2009г., издаден по гр.д.№14639/2009г. от СРС, 29 с-в за сумата от 14264,53 лв., както и Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Жалбоподателят депозира частна жалба до СГС против разпореждането на СРС, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, както и възражение по чл.414, ал.1 от ГПК.

СРП приема, че е извършено престъпно деяние, но няма повдигнати обвинения. Извършителят е неизвестен.

С решение от 05.03.2010г. СРС, 1-во гр. отделение по гр.д. №49485/2009г. признава за установено, че спорният договор за кредит е неистински в частта му, касаеща поръчителството от Г.К., тъй като не е подписан от него в качеството му на поръчител.

Жалбоподателят съобщава, че е предоставял копия от личната си карта на Т.Б.А.К през 2008г. във връзка със закупуване на уред и на “Б.Г.“ ООД за сключване на трудов договор през 2007г.

Жалбоподателят уведомява, че с извършената злоупотреба с личните му данни са му нанесени имуществени и неимуществени вреди- разходи по дела, нерви,безпокойство и настоява за предприемане на необходимите мерки.

С допълнително писмо с вх.№П-3867/06.06.2013г. г-н Г.К. прави искане към Комисията за извършване на проверка за установяване на лицата, злоупотребили с личните му данни, да се установи начина и реда, по който данните му са станали достъпни на трети лица без негово знание и съгласие.

Към жалбата се прилагат копия от- покана-уведомление от “ОББ“ АД до жалбоподателя за изплащане на сумата от 501,46 лв., дължаща се по спорния договор за кредит- също приложен към жалбата, покана за доброволно изпълнение за сумата от 14264.53лв. и изпълнителен лист към нея, заповед за изпълнение на паричното задължение, Решение на СРС, 1-во гр. отделение по гр.д. №49485/2009г. с което признава за установено, че спорният договор за кредит е неистински в частта му, касаеща поръчителството от Г.К., тъй като не е подписан от него в качеството му на поръчител, трудов договор с “Б.Г.“ ООД, договор за потребителски кредит с Т.Б.А.К.

С писмо изх.№П-3244/10.05.2013г. жалбоподателят е уведомен , че изложеният от него проблем е от компетентността на разследващите органи.

С писмо изх.№П-4053/14.06.2013г. е изискано становище по изложените в жалбата факти от ОББ АД, представяне на копие от спорния договор за кредит, информация относно реда и начина, по който е уредено сключване на договор за кредит с клиентите на ОББ, на какво основание се обработват личните данни на жалбоподателя, пояснение относно влизане в сила на Решение от 05.03.2010г. на СРС, Първо гр. отделение, 39 с-в по гр.д. №49485 по описа за 2009г.

С писмо вх.№С- 429/27.06.2013г. от банката съобщават,че във връзка с влязлото в сила съдебно решение е прекратено търсенето на изпълнение по спорния договор за кредит от жалбоподателя.

С писмо изх.№П-4533/03.07.2013г. от банката е изискано да представи информация относно реда и начина, по който е уредено сключването на договор за кредит с клиентите на ОББ, както и да представите копие от договора за кредит от 04.03.2008г. /LD0806410156/ с кредитополучател Ю.Е.

Изисканата информация и документи се предоставят с писмо вх.№П-5894/ 09.09.2013г.

Жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения:

В чл.27, ал.2, т.6 от АПК законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличие на специални изисквания, установени със закон.

Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Съгласно чл.1, ал.5 неговата приложимост за целите на отбраната, националната сигурност и обществен ред, както и за нуждите на наказателното производство е обусловено дотолкова, доколкото в специален закон не е предвидено друго. Тази разпоредба изключва приложението на закона по отношение на онези случаи, при които обработването на личните данни изпълнява фактически състав на инкриминирано деяниe. В тези случаи специален закон се явява Наказателния кодекс, а реализирането на съответната наказателна отговорност се извършва по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Това следва и от разпоредба на чл.33, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания, съгласно която в случаите, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува.

Съставянето и използването на неистински документ, както и удостоверяването на неверни обстоятелства в него съставляват документни престъпления по смисъла на чл.308 и сл. от НК. В случая се излагат данни за извършено престъпление, поради което наказателното преследване следва да се осъществи по реда на НПК от разследващите органи.

От друга страна, правомощие на Комисията по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е да разглежда жалбисрещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Правото на всяко физическо лице да сезира КЗЛД за нарушаване на правата му по ЗЗЛД е едностранно субективно потестативно право, намерило израз в материалноправното разпоредба на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД. В същата законодателят лимитира упражняването му в рамките на едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Изтичането му преклудира възможността на Комисията да се произнесе по искането, с което е сезирана. Видно от твърденията в жалбата и ангажирания доказателствен материал, жалбоподателят е знаел за неправомерното обработване на личните му данни към 2009г., когато е подала жалба до банката и съда, от което следва, че установеният 1-годишен срок за сезиране на КЗЛД не е спазен.

С оглед гореизложеното и на основание чл.27, ал.2, т.6 от АПК във връзка с чл.1, ал.5 от ЗЗЛД и изискването на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, Комисията:

Прекратява производството по жалба с рег.№Ж-143/29.04.2013г. от Г.К. срещу трето лице за злоупотреба с лични данни.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд- София град в 14-дневен срок от получаването му.