Решение по жалба с вх. № 1316/ 23.03.2011 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков – членове на КЗЛД, в открито заседание, проведено на 13.07.2011 г. (Протокол № 30), на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег. №1316/23.03.2011 г., подадена от Й.Г.П. срещу „М.” ЕАД.

Жалбоподателят сезира Комисията за защита на личните данни с жалба, в която посочва, че през м. август 2010 г. при плащане на месечната такса за ползвания от него мобилен телефон към „М.” ЕАД (М-Тел) в офис на”Х.-Т.” ЕООД, находящ се в ЖК „Надежда” в магазин „Ф.” е „въведен в заблуда и е примамен” с безплатен телефонен апарат и СИМ карта да сключи нов договор с мобилния оператор, поради което към момента е абонат за два мобилни номера към „М.” ЕАД. Г-н Й.Г.П. сочи, че е подал жалби до М-Тел и до Комисията за защита на потребителите за анулиране на втория договор, но проблемът му не е бил разрешен. Счита, че дружеството „М.” ЕАД без неговото знание и съгласие е предоставило личните му данни на трето лице, което от „автоматизирано работно място” в ”Х.-Т.” ЕООД е изготвило от негово име нов договор. Й.Г.П. е обезпокоен, че „М.” ЕАД не съхранява правомерно личните му данни.

Към жалбата не са приложени допълнителни доказателства.

С оглед изясняване на обстоятелствата по жалбата с писма, изх. №1316/11/27.05.2011 г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл. 26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), дружествата „М.” ЕАД и „Х.-Т.” ЕООД са уведомени за образуваното административно производство, като на основание чл. 36 от АПК е указано да предоставят писмено становище и относими доказателства към жалбата. В отговор с писмо, вх. №1316/11/06.06.2011 г., от „М.” ЕАД е получено становище, в което се сочи, че на 09.08.2010 г. Й.Г.П. е сключил нов договор с мобилния оператор за срок 2 години. Към писмото са приложени: пълномощно от 09.02.2010 г. на Веселин Иванов; копие на Договор №П1079306/09.08.2010 г. и две приложения към него.

От „Х.-Т.” ЕООД е получено становище с вх. № 1316/11/10.06.2011 г., в което се посочва, че след извършена в електронната система проверка е установено, че на 09.08.2010 г. г-н Й.Г.П. е сключил договор с М-Тел за две години по абонаментен план Комфорт 250. Като оторизиран посредник при сключването на договори с потребители, от „Х.-Т.” ЕООД се твърди, че нямат достъп до база данни на мобилния оператор. Съгласно нарочна процедура, при сключване на договор на клиента се предоставят за подпис два екземпляра на хартиен носител, като данните се попълват след представяне на лична карта. „Х.-Т.” ЕООД не съхранява договори, тъй като единият екземпляр се връчва на потребителя, а вторият се изпраща на „М.” ЕАД.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от Закона. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.

Дружеството „М.” ЕАД притежава качеството администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД. При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че на „М.” ЕАД е издадено Удостоверение № 50151. На „Х.-Т.” ЕООД е издадено Удостоверение № 499. Двете дружества са вписани в регистъра на администраторите на лични данни към КЗЛД.

Жалбата е насочена срещу неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя от страна на “М.” ЕАД, изразяващо се в предоставянето им на трето лице, което от „автоматизирано работно място” в ”Х.-Т.” ЕООД е изготвило от негово име нов договор. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД “предоставяне” представлява обработване на лични данни.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Законът сочи като администратор на лични данни физическо или юридическо лице, както и държавен орган, който определя вида на обработваните данни, целта на обработване, начините на обработване и на защита, при спазване изискванията на този закон.

В заседание, проведено на 22.06.2011 г. (Протокол № 26), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 13.07.2011 г. Като страни в административното производство са конституирани жалбоподателят Й.Г.П., ответна страна – „М.” ЕАД в качеството му на администратор на лични данни и заинтересована страна -„Х.-Т.” ЕООД. Комисията изисква от „М.” ЕАД да предостави информация от кой момент Й.Г.П. е клиент на дружеството и колко договора е сключил; да представи заверено копие на договор с „Х.-Т.” ЕООД и правила, уреждащи взаимоотношенията между двете дружества. От „Х.-Т.” ЕООД – да предоставят заверено копие на договор с „М.” ЕАД, както правила, уреждащи нарочните процедури за сключването на договори с клиенти на мобилния оператор.

В изпълнение на решението на КЗЛД, с писма, изх. № 1316/11/28.06.2011 г. на Председателя на КЗЛД, от дружествата са изискани посочените доказателства.

В отговор, с писмо, вх. № 1316/11/07.07.2011 г., от „М.” ЕАД е получено становище, в което се посочва, че жалбоподателят е страна по два договора за мобилни услуги – Договор № П1079306/09.08.2010 г. и Договор № П1079306/21.08.2008 г., с който е променен тарифния план по договор от 22.08.2007 г. Към становището са приложени копия на посочените договори, както и заверено копие на Договор от 01.12.2005 г., сключен с „Х.-Т.” ЕООД.

С писмо, вх. № 1316/11/06.07.2011 г., от „Х.-Т.” ЕООД са изпратени заверени копия на договор от 01.12.2005 г. с „М.” ЕАД и Инструкция № 1 на М-Тел за сключване на договори с потребители.

За откритото заседание на Комисията, проведено на 13.07.2011 г. (Протокол № 30), жалбоподателят – редовно уведомен, не се явява, не изпраща процесуален представител. За „М.” ЕАД се явява юрк. М. с пълномощно по жалбата. „Х.-Т.” ЕООД се представлява от юрк. К. с конкретно пълномощно. Юрк. М. заявява, че счита жалбата за неоснователна, тъй като г-н П.е страна по два договора за мобилни услуги и е изразил съгласието си мобилният оператор да обработва и съхранява личните му данни.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя от администратора на лични данни – „М.” ЕАД.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно.

В чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД изчерпателно сапосочени основанията за допустимост за обработване на лични данни. Законодателят е възприел, че обработването на лични данни на физически лица, следва да се извършва при наличието на поне едно от тези условия, което е предпоставка за законосъобразност на обработването. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона. Г-н Й.Г.П. посочва, че е абонат на мобилния оператор за ползване на мобилен номер. Видно от Договор № П1079306/21.08.2008 г., както от Приложение № 1 към Договор № П1079306 и молба с вх. № 26426116/25.07.2008 г. за смяна на тарифен план, „М.” ЕАД притежава личните данни – адрес, имена, ЕГН, номер на лична карта и дата на издаването й, предоставени от жалбоподателя във връзка с ползваните от него мобилни услуги. От изложеното следва извода, че е налице изричното съгласие на г-н Й.Г.П. по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2от ЗЗЛД.

От събраните към жалбата писмени доказателства бeзспорно е установено обстоятелство, че по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД, „М.” ЕАД обработва личните данни на жалбоподателя във връзка с договорните отношения между страните.

Относно процесния договор, видно от договор № П1079306, на 09.08.2010 г. между страните „Х.-Т.” ЕООД и Й.Г.П. е сключен и подписан договор с „М.” ЕАД за срок от две години. Място на подписване на договора е магазин Х. -„Ф.”, находящ се в ЖК Надежда 3. Този факт не се оспорва от жалбоподателя. Видно от изразените в жалбата твърдения жалбоподателят продължава да ползва двата мобилни номера, както и да заплаща дължимите суми за получените услуги.

Съгласно практиката при подписването на договори за услуги, от „Х.-Т.” ЕООД посочват, че клиентът се легитимира с документ за самоличност, от който се вземат данните и се вписват в договора, в два еднообразни екземпляра. Единият се връчва на клиента, а вторият се изпраща на „М.” ЕАД. От „Х.-Т.” ЕООД заявяват, че не разполагат с достъп до базата от данни относно клиентите на „М.” ЕАД, съдържаща личните данни на абонати на дружеството. В конкретния случай, с писмо, вх. № 1316/11/06.06.2011 г., копие на втория екземпляр от договора, сключен с Й.Г.П. е предоставен от мобилния оператор.

На правно основание – Договор от 01.12.2005 г., сключен между „Х.-Т.” ЕООДи "М." ЕАД, „Х.-Т.” ЕООД се задължава да извършва от името и за сметка на мобилния оператор да сключва договори за услуги и да приема заявки за услуги, за целите на което "М." ЕАД предоставя на магнитен носител образците на Договорите за услуги, които партньорът следва да използва. В търговските обекти на „Х.-Т.” ЕООД се предоставят абонаментни услуги, сключват се договори по образец за тяхното предоставяне с крайните потребители, както и се извършват плащания на суми по месечни фактури. Видно от копие на договор № П1079306 от 09.08.2010 г., сключен в офис на „Х.-Т. ЕООД, жалбоподателят е сключил втори договор за услуги, чието съдържание е идентично с договора от 21.08.2008 г., като е предоставил своите лични данни за попълване на съдържанието му.

Относно искането на жалбоподателяза прекратяване на Договор № П1079306, сключен на 09.08.2010 г., се засягат гражданскоправни отношения, по които Комисията няма правомощия да се произнесе.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

От събраните към административната преписка доказателства няма данни за извършено нарушение на императивни законови разпоредби. Обработването на личните данни на жалбоподателя е законосъобразно по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД, тъй като обработването е било необходимо с оглед сключването на договори за мобилни услуги.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на действителни факти от значение по случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията, приема жалбата за неоснователна.

Водима от горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 38 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 36 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.