Решение по жалба с вх .№ 10/ 21.01.2010 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Мария Матева, Валентин Енев и Веселин Целков, на открито заседание, проведено на 17.03.2010 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № Ж- 10/21.01.2010 г. от Й.Х. срещу МВР.

Жалбоподателката Й.Х. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че органите на МВР-ОД МВР-Ш. неправомерно обработват нейни лични данни, изразяващо се в неправомерно разпространение на единния й граждански номер, в нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, излагайки следната фактическата обстановка:

По гр.д. № 601/2008 г. по описа на Районен съд- Ш., жалбоподателката е упълномощена от сина си да го представлява на основание чл. 20, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./.

На 09.12.2009 г. в провелото се открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца- МВР депозира по делото писмо от Висшия адвокатски съвет /ВАдвС/, което представлява отговор на запитване от страна на ОД МВР- Ш. относно правоспособността на г-жа Х. на действащ адвокат. В писмото се съдържат нейните три имена и ЕГН.

Жалбоподателката счита, че е налице неправомерно предоставяне на нейни лични данни от страна на ОДМВР- Ш. на Висшия адвокатски съвет, респ. на Районен съд- Ш. Посочва, че нужната информация би могла да бъде получена от Единния регистър на ВАдвС, който е публичен и достъпът до него е свободен и не изисква посочване на ЕГН.

Към жалбата се прилагат копия от – писмо изх. № 522 от 16.6.2009 г. на ВАдвС, извадка от Протокол от открито съдебно заседание по гр. д. № 601/2008 г. по описа на РС- Ш., разпечатка от базата данни от електронния вариант наЕдинния регистър на ВадвС, както и решения от практиката на КЗЛД.

С Решение от 17.02.2010 г. (Протокол № 6) Комисията конституира министъра на вътрешните работи като ответник по жалбата в качеството му на администратор на лични данни, и като заинтересована страна- ОДМВР-Ш. От тях, както и от председателя на ВАдвС са изискани становища по случая, респ. и представянето на относимите към случая писмени доказателства.

С писмо изх. № 225/08.03.2010 г. от страна ВАдвС се заявява, че информацията относно Й.Х. е предоставено наОДМВР- Ш. в отговор на тяхно запитване на базата на идентификацията, представена от самия орган. За целта прилагат копие от искането наОДМВР- Ш. до ВАдвС, респ. и дадената справка.

От страна на министъра на вътрешните работи е депозирано становище по жалбата, в което се навеждат доводи за нейната недопустимост и неоснователност. По отношение на обстоятелствата, имащи отношение към допустимостта на жалбата се изтъква, че последната е насочена срещу конкретни действия на директора наОДМВР- Ш., които не следва да бъдат отнесени към отговорността на министъра на вътрешните работи в качеството му на администратор на лични данни. С подробно изложени съображения по основателността на жалбата се сочи, че са налице предпоставки, допускащи обработването на личните данни на жалбоподателката в хипотезите на чл. 4, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗЗЛД.

От страна на ОДМВР- Ш. се представя становище, в което се твърди, че личните данни на жалбоподателката са обработени законосъобразно, използвани единствено за нуждите на гражданско дело № 601/2008 г. по описа на Районен съд- Ш. за защита интересите на МВР, с което не е засегната личната й неприкосновеност и не е налице нарушение на ЗЗЛД.

Жалбата е насрочена за разглеждане по същество на 17.03.2010 г., за което страните са редовно уведомени, като единствено за МВР се явява юрисконсулт Благой Иванов с надлежно пълномощно.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Основателността на жалбата следва да се прецени с оглед обстоятелствата, при които е предоставена информация за ЕГН на жалбоподателката от страна на ОДМВР-Ш. на ВАС и Районен съд- Ш.

Според чл. 148, ал. 2 от Закона за съдебната власт ВАС води единни адвокатски регистри за адвокати, младши адвокати, за адвокатски дружества и за чуждестранни адвокати. Правилата за водене на регистрите се определят с Наредба № 3 от 29 октомври 2004 на ВАдвС. В единните регистри се вписват предвидените в закона обстоятелства въз основа на данни от регистрите на адвокатските съвети.В чл. 6, ал. 1, т. 2 от тази наредба е посочено, че информацията за подлежащите на вписване обстоятелства в регистъра на адвокатите се посочва в заявление съгласно приложение № 1 в полета, обединени в групи, включително в поле № 4 “ЕИН” се посочва единният граждански номер на адвоката. Според чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от същата наредба ВАдвС издава удостоверения за вписаните обстоятелства в регистрите и преписи от документите, въз основа на които са извършени вписванията. ВАдвС издава и справки със съдържанието на удостоверенията по ал. 1, както и незаверени преписи от документите по ал. 1. Справките се предоставят устно, писмено или по електронен път. В случая точно такава справка е изискана от ОДМВР- Ш. от ВАдвС- относно правоспособността на жалбоподателката като действащ адвокат. Касае се за представено и прието от РС-Ш. доказателство- официален документ по съответното гражданско дело, каквото не може да бъде според твърденията в жалбата разпечатка от интернет. Информацията за вписаните адвокати по колегии, която се публикува всяка година в ДВ е официална, а в регистрите настъпват промени /вписват се нови адвокати, някои се отказват, други се наказват с лишаване от адвокатски права/. Тъй като по съответното гражданско дело е била необходима актуална информация, изисканата справка е включвала като информация ЕГН на жалбоподателката, тъй като по този начин тя би могла да бъде идентифицирана еднозначно като се избегне възможността за дублиране на имената.

Видно от представените доказателства, така сочените действия по обработване на личните данни на Й.Х. не представляват разпространение на лични данни, дотолкова доколкото достъпът до тях не е неограничен, а се касае за действия, предприети във връзка с нуждите по гр. дело за упражняване на законните интереси и права на ищеца по образуваното съдебно производство.

Чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗЛД допуска обработването на лични данни, когато то е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора на лични данни. В случая министърът на вътрешните работи, който е администратор на лични данни, е задължен и оправомощен от ЗМВР да представлява МВР и да ръководи финансовото осигуряване. В рамките на тези свои задължения той е осъществявал функции по защита на икономическия интерес на МВР в производството по гр.д. 601/2008 г. на РС Ш.

При изпълнението на тези законово определени задължения за него е налице и друго условия по чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, което допуска обработване на лични данни. Като страна в съдебното производство, законовият интерес е да осъществи своята защита, като събере и предостави на съда всички необходими доказателства. Тази необходимост за реализиране на законните интереси определя и допустимостта на извършената обработка на ЕГН на жалбоподателката.

С оглед гореизложеното, Комисията

Оставя без уважение жалба с рег. № Ж- 10/21.01.2010 г. от Й.Х. срещу МВР.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.