Решение по жалба с вх .№ Ж-77/05.10.2009 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 21.10.2009 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с вх. № Ж- 77/05.10.2009 г. от М.К. от Н.З. срещу “Космо България Мобайл” ЕАД (Глобул).

М.К. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че правата й по ЗЗЛД са нарушени, като личните й данни са използвани неправомерно от страна на “Космо България Мобайл” ЕАД за сключването на договор, за чието съществуване тя не е уведомена. За целта излага следните факти:

На 26.09.2009 г. при сключване на договор с Глобул с жалбоподателката установява, че през 2001 г. някой е сключил от нейно име договор за телефонна услуга, която е ползвана до 2002 г. и в резултат на което към момента има натрупано задължение към мобилния оператор, възлизащо на 107 лева. При поискване на договора от страна на жалбоподателката се установява, че такъв не може да бъде предоставен, тъй като към онзи момент не е имало офис на Глобул в Н.З.

Жалбоподателката моли Комисията да провери как е сключен договор от нейно име с Глобул без тя да е присъствала на подписването му.

Към жалбата не се прилагат доказателства.

Жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения:

В чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличие на специални изисквания, установени със закон.

Правомощие на Комисията по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД е да разглежда жалбисрещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Правото на всяко физическо лице да сезира КЗЛД за нарушаване на правата му по ЗЗЛД е едностранно субективно потестативно право, намерило израз в материалноправното разпоредба на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД. В същата законодателят лимитира упражняването му в рамките на едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Изтичането му преклудира възможността на Комисията да се произнесе по искането, с което е сезирана. Видно от твърденията в жалбата, макар жалбоподателката да е узнала за неправомерното обработване на личните й данни на 26.09.2009 г., то самото действие е реализирано през 2001 г., поради което петгодишния срок е изтекъл.

С оглед гореизложеното,на основание чл. 10, ал.1, т. 7 от ЗЗЛД във връзка с чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК и изискването на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, Комисията

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.