Решение по жалба с вх. № Ж – 73/04.12.2007 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 06.02.2008 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с вх. № Ж- 73/04.12.2007 г. от А.Н. срещу “ОББ” АД.

Като заинтересована страна по случая, за разглеждането на жалбата по същество е уведомен и управителя на ОББ – клон “Витоша”в качеството му на обработващ лични данни по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗЗЛД.

Страните са редовно призовани на заседанието за разглеждане на жалбата по същество, не се явяват, не изпращат процесуални представители.

Жалбоподателят А.Н. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че ОББ незаконосъобразно обработва неговите лични данни в нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, като излага следните факти:

Преди три години служител на ОББ се свързва с жалбоподателя по неговия мобилен телефон с предложение да му бъде издадена кредитна картаОББ Mastercard. Направена е уговорка, че ако Н. прояви интерес ще се запознае с условията на банката, след което да подпише договор и да си получи картата с инструкции за активиране й в офиса на адрес – С.бул.В. А.Н. решава да не се възползва от услугата на банката, но въпреки това започва да получава sms-известия по телефона, че дължи суми по издадена на негово име кредитна карта в ОББ. След подаване на оплакване от негова страна до банката, за период от шест месеца е преустановено изпращането на уведомления по телефона. От лятото на 2006 г. жалбоподателят започва да получава напомнителни писма на домашния си адрес като твърди, че в нито един момент не го е предоставял на служители на банката. След пореден разговор със служител на банката, Н. получава уверение, че банката ще престане да изпраща месечни известия след като няма сключен договор, но въпреки това ОББ продължава да изпраща напомнящи sms-и и писма с настояване да бъдат изплатени задължения, които според приложеното към жалбата писмо от страна на ОББ възлизат на 138 лв.

Жалбоподателят иска от КЗЛД да бъде установен източника от който ОББ се е сдобила с информация за домашния му адрес, да установи дали информацията не се предоставя незаконосъобразно от страна на М. и в случай на установено нарушение да укаже на ОББ да прекрати тази практика и да унищожи събраната информация.

Жалбоподателят сезира по случая и Комисията за защита на потребителите.

От страна на ОББ – АД изразяват становище за неоснователност на жалбата, позовавайки се на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, като поясняват, че жалбоподателят е изразил предварително съгласие за осъществяване на контакт от страна на Банката в телефонен разговор със служител на “Е.К.М.” ЕООД в качеството на негов клиент.

На 20.12.2007 г., на основание Решение на КЗЛД от 12.12.2007 г. /Протокол № 34/ и Заповед № РД- 345/ 17.12.2007 г. на председателя на КЗЛД, екип на комисията извършва проверка на ОББ – клон “В” с цел изясняване на фактите по жалбата. Резултатите от проверката са отразени в Констативен акт № към Ж-73/07/18.01.2008 г. Установява се, че през месец декември 2003 г. във връзка с програма “Лоялни клиенти на Евроком”, служител от ЦУ на ОББ позвънява на А.Н. с предложение за издаване на ОББ Mastercard, за което последният изразява устно съгласие, и “попълва заявление по телефона, като предоставя личните си данни според изискванията на банката”, след което следва процедура по въвеждане в системата на ОББ и изработка на кредитна карта. Жалбоподателят А.Н. не е ползвал издадената на негово име ОББ Mastercard. Дължимите суми по нея са резултат от таксите, свързани с издаването на картата и нейното ежегодно подновяване, както и лихвите по тях. А.Н. е подал жалба и до ОББ- ЦУ, откъдето потвърждават, че след изясняване на случая, вземанията по картата са сторнирани, за което жалбоподателят е уведомен, както и че картата е закрита и унищожена. Към момента, въпреки че А.Н. не е клиент на ОББ, неговите данни продължават да фигурират в регистъра за клиенти на ОББ- клон “В.”.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема:

Жалбата е редовна – съдържа всички посочени в чл. 24 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) реквизити. Подадена е в срока по чл. 38 от ЗЗЛД, от надлежна страна и при наличието на правен интерес, поради което е допустима от процесуална гледна точка.

След разглеждането й по същество комисията приема жалбата за частично основателна по отношение на неправомерното обработване на данните на жалбоподателя във връзка с тяхното задържане.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Закона за защита на личните данни, чиято цел е да е гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД е регламентирано правомощието на Комисията да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица.

В качеството си на физическо лице А.Н. сезира КЗЛД с жалба срещу “ОББ” АД – администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗЗЛД, като твърди, че банката обработва неговите лични данни в нарушение на разпоредбите на чл.4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД.

В правомощията на Комисията е задължението да следи за законосъобразното обработване на данните на физическите лица, както и да осъществява контрола по спазването на закона, като по този начин се гарантира правомерното обработване на личните данни.

Правомерното обработване на личните данни от страна на администраторите на лични данни съгласно ЗЗЛД следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Наред с това законодателят е предоставил възможност, от една страна, на администраторите сами да определят целите и обема на обработвани данни, а от друга страна – на физическите лица правото да изразят свободната си воля за обработване на техните лични данни. Наличието на тяхното съгласие съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД е едно от условията за допустимост на обработването на личните им данни от страна на администраторите.

Видно от твърденията в жалбата и писмените доказателства към нея, данните на А.Н. са обработвани за целите на директния маркетинг. Издаването на кредитна карта ОББ Mastercard е услуга, предоставяна от ОББ, която се предлага от централния офис на банката чрез позвънявания на потенциални клиенти. В случай на проявен интерес клиентите посещават лично някой от офисите на банката, където сключват договор за издаване на ОББ Mastercard, с който получават и ПИН код за нейното активиране.

ЗЗЛД не забранява обработването на личните данни на физическите лица за целите на директния маркетинг, доколкото то се извършва по ред и начин регламентиран в закона. В този случай, съгласно чл. 34а, ал. 1 т. 3 от ЗЗЛД лицето има право да бъде уведомено, преди личните му данни да бъдат разкрити за пръв път на трети лица или използвани от тяхно име за целите на директния маркетинг. В случая комисията приема за установен факта, че жалбоподателят е информиран от служител на “Е.К.М.” ЕООД за това, че данните му ще бъдат предоставени на ОББ АД за целите на директния маркетинг, за което той устно не е възразил. Приемането на този факт за безспорен е дотолкова, доколкото А.Н. не проявява дължимото съгласно чл. 31, ал. 2 от АПК съдействие и процесуална активност за неговото оспорване, макар и с конклудентните си действия да изразява своето несъгласие да се възползва от предложената услуга.

В случая А.Н. упражнява правата си по чл. 34а, ал.1, т. 2 от ЗЗЛД като подава жалба до банката, която от своя страна удовлетворява неговите претенции като закрива и унищожава издадената на негово име ОББ Mastercard.

Видно от установеното с Констативен акт № към Ж-73/07/18.01.2008 г., въпреки че към настоящия момент А.Н. не е клиент на ОББ и целта, с оглед на която неговите лични данни са били обработвани не е реализирана и кредитната карта е унищожена, ОББ – клон “В.” продължава да съхранява информация за него в регистъра за клиенти в разрез с изискването на разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД. Съхранението на лични данни представлява обработване на лични данни по смисъла на легалната дефиниция за обработване на лични данни дадена в §1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД и в този смисъл трябва да бъде съобразено с разпоредбите на закона относно правомерното обработване на личните данни.

Имайки предвид гореизложеното и на основание чл. 10, ал. 1, т.7 от ЗЗЛД и във връзка с и чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД Комисията

І. Уважава жалба с рег. № 73/04.12.2007 г. от А.Н. срещу “ОББ” АД в частта й относно неизпълнение на задължението на администратора на лични данни по чл. 25, ал. 1 от ЗЗЛД за унищожаване на личните данни след постигане целта на обработване.

ІІ. Оставя без уважение жалбата в частта й относно незаконосъобразното обработване на личните данни на А.Н. за целите на директния маркетинг.

ІІІ. На основание чл. 10, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 2, ал. 2, т. 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗЗЛД, издава следното задължително предписание на администратора на лични данни “ОББ” АД:

1. В7- дневен срок от получаване на настоящото решение да унищожи обработваните лични данни на жалбоподателя А.З.Н.

2. Да уведоми Комисията за защита на личните данни за изпълнението на задължителното предписание, като изпрати копие от протокола за унищожаването на личните данни на жалбоподателя.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.