Решение по жалба с вх .№ Ж – 51/11.06.2009 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, на открито заседание, проведено на 14.09.2009 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № Ж- 51/ 11.06.2009 г. от С.С.С. срещу 40-то СОУ “Луи Пастьор”.

Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество.

ЖалбоподателкатаС.С.С. – не се явява, не изпраща процесуален представител, не ангажира допълнителни доказателства по административното производство по подадената от нея жалба.

За 40-то СОУ “Луи Пастьор” се явява адв. П.Ц. с изрично пълномощно. Като допълнително доказателство представя копие от исковата молба от С.С. срещу 40-то СОУ “Луи Пастьор”, гр. София, по гр. дело № 28629/2008 г., 59-ти състав на Софийски районен съд.

Г-жа С. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че 40-то СОУ “Луи Пастьор” в качеството му на администратор на лични данни нарушава правата й и тези на колегите й по ЗЗЛД като разпространява по неправомерен начин техните лични данни, излагайки следните факти:

На 13.01.2009 г. в качеството й на ищец по гражданско дело № 28629/ 2008 г. по описа на СРС към писмения отговор на ответника по делото- 40-то СОУ “Луи Пастьор” й е предоставен опис с номерата на банковите сметки, трите имена, ЕГН и преведени суми за месец юли на всички служители от училището. Жалбоподателката квалифицира това действие като нарушение на ЗЗЛД и Наредба № 1 от 07.02.2007 г. за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита на личните данни. Счита, че достъпът на трети лица /адвокати, вещо лице, секретар и съдия/ до представеният банков опис в неговата цялост по повод образуваното дело е неправомерен, тъй като предоставянето му в този вид е несъотносим към делото.

В жалбата се посочва, че директорът на училището е ползвал личен настолен компютър, в който се е съхранявала базата данни за персонала, учениците и техните родители, съдържаща имена, ЕГН, адреси и в края на месец януари 2009 г. въпросният компютър със съдържащата се в него информация е бил изнесен от училището.

Жалбоподателката моли за намеса от страна на комисията за предотвратяване на бъдещо разпространение на личните данни на служителите в 40-то СОУ, както и за налагане на санкции на администратора на лични данни.

Като доказателства прилага копие от справка от Общинска банка с опис на горепосочените данни.

С Решение от 01.07.2009 г. (Протокол № 23) Комисията изисква от училището и СРС становище и доказателства относно визираните в жалбата твърдения за извършени нарушения на ЗЗЛД.

С писмо изх. № 1075/15.07.2009 г. СРС уведомяват Комисията, че изнасянето на лични данни е извършено не от съда, а от ответника с отговора на исковата молба, за което съдът не може да носи отговорност.

От страна на училището с писмо изх. № 507/ 13.07.2009 г. поясняват, че извлечението от “Общинска банка”-ЦУ от 28.07.2008 г. е представено като доказателство по делото на вещо лице във връзка с възложената му от съда съдебно-счетоводно експертиза със задача да даде заключение за размера на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, изплатено на ищцата С.С.

Към отговора на училището се прилагат копия от Правилника за дейността на училището, Вътрешните правила по чл. 23, ал. 4 от ЗЗЛД и Акт за общинска собственост№ 2323/06.12.1996 г.

С писмо изх. № И-3090/07.08.2009 г. от СРС е изискана информация относно представения като доказателство по гр.д. № 28629/2009 г., 59 с-в, списък-извлечение от Общинска банка ЦУ, в който са посочени сметките, трите имена и ЕГН на лицата в него, кой го е предоставил и на какво основание, както и уточнение дали по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза и дали въпросният списък е послужил за изготвянето й.

От страна на СРС представят съдебно удостоверение с вх. № към Ж-51/09/18.09.2009 г., в което се сочи, че гр.д. № 28629/2008 г. е образувано по искова молба с вх. № 48870/24.09.2008 г. на С.С. и е с правно основание чл. 344, ал.1,т.1-т.4 КТ за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за присъждане на обезщетение за незаконно уволнение и за заличаване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка. Посочва се, че по делото от страна на процесуалния представител на училището е представено справка-извлечение от “Общинска банка” АД- ЦУ, съдържаща BIC, IBAN, ЕГН и суми за 56 лица, сред които е и С. Справката е описана и приложена като доказателство към отговор на исковата молба на г-жа С., в подкрепа на твърдението за изплатена на отразената в нея сума.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема:

Жалбата се явява процесуално недопустима по отношение твърденията на жалбоподателката за нарушения по ЗЗЛД от страна на директора на училището, изразяващи се в съхранение на лични данни на служители, ученици и родители на личен компютър, както и по отношение на твърдяното нарушение на правата на трети лица по следните съображения:

В чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличие на специални изисквания, установени със закон. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3. Тоест, това изискване се явява абсюлютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, твърденията за неправомерни действия по обработване на лични данни от страна на директора са насочени срещу физическо лице, поради което комисията не може да упражни правата си по чл. 10, ал. 1 т. 7 от ЗЗЛД, съгласно който комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК предпоставка за допустимостта на искането се явява наличието на правен интерес на заявителя. В конкретния случай, производството по жалбата в частта, в която С.С. сезира Комисията за нарушение на ЗЗЛД по отношение неправомерно обработване на личните данни на колегите й от страна на 40-то СОУ, следва да бъде прекратено. То е недопустимо поради липсата на правен интерес на жалбоподателката, тъй като индивидуалният административен акт на Комисията по отношение обработването на данните на тази категория лица не би засегнал нейната правна сфера.

При така изложените доводи, с Решение от 04.08.2009 г. (Протокол № 27), на основание чл. 27, ал. 2, т. 5 и т. 6 от АПК, Комисията прекратява производството по жалбата в частта срещу директора на 40-то СОУ, както и в частта относно твърденията на жалбоподателката за незаконосъобразност на обработването на лични данни на колеги й от 40-то СОУ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Твърденията на жалбоподателката за нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД във връзка с предоставения й в качеството й на ищец банков опис в рамките на гражданско дело, следва да бъдат преценени с оглед предмета на въпросното дело и необходимостта от предоставяне на съдържащата се в него информация като писмено доказателство в процеса. В тази връзка следва да се прецени и наличието на правно основание за правомерно обработване на личните данни на третите лица.

От служебно събраната и приложена към преписката информация е видно, че жалбоподателката сезира СРС с искова молба, с която оспорва уволнението си, като иска и присъждане на обезщетение.

Според твърдението от страна на 40-то СОУ на 20.01.2009 г. с определение СРС- 59 с-в, в закрито заседание се определя вещо лице, което да извърши съдебно-счетоводна експертиза със задача да даде заключение относно размера на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ изплатено на ищцата. На вещото лице е предоставена ведомостта за начислени и изплатени суми на ищцата. Извлечение от ОБ ЦУ от 28.07.08 г. е представено на съда като доказателство за изплатените суми.

Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателката, че данните й са разпространени неправомерно, тъй като списъкът- извлечение от ОБ ЦУ с информация относно изплатените възнаграждения, е предоставен в рамките на конкретното дело и е свързан с реализирането правото на защита на ответната страна и лицата, имащи достъп до него се явяват страни в конкретното производство. Обратното би било нарушение на основни съдопроизводствени принципи като тези на равенството на страните, установяване на истината, гарантирането на които е задължение на съда.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД допуска обработването на лични данни в хипотезата при която обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните. В случая от страна на 40-то СОУ се предоставя информация, съдържаща личните данни на жалбоподателката, свързана с реализирането на правата му по съдебен ред и по- специално на правото му на защита чрез ангажиране на конкретни доказателства. Достъпът до тази информация и нейното използване следва да бъде подчинен единствено и само за целите и в рамките на конкретното дело. Обработването на така придобитата информация допълнително по начин, несъвместим с целите, за които първоначално е била събрана би представлявало предмет на отделно производство. Събраните в настоящото административно производство доказателства не индикират наличие на факти и обстоятелства, от които да се налага изводът, че личните данни на жалбоподателката са обработвани неправомерно, в т.ч. разпространени неправомерно, както от страна на съда, така и от страна на 40-то СОУ. Опасенията на жалбоподателката от бъдещо действие на злоупотреба с личните им данни не представлява правно релевантен факт, наличието на който се обвързва с изискването за реализиране на административнонаказателна отговорност.

При така изложените мотиви, Комисията намира, че действието на 40-то СОУ относно предоставянето личните данни на жалбоподателката на СРС за целите и нуждите на дело № 28629 от 2009 г. е законосъобразно, извършено на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, във връзка с реализиране правото на защита на страната и произтичащи от него права с оглед установяването на истината като основен принцип в гражданското съдопроизводство.

С оглед гореизложеното, Комисията

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.