Решение по жалба с вх. № Ж – 4/ 20.01.2009 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 15.04.2009 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с вх. № Ж – 4/ 20.01.2009 г. от сем. К. срещу Министерство на вътрешните работи (МВР), Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Министерство на правосъдието.

С.С.К., С.С.К. и Б.Г.К. сезират КЗЛД с жалба, в която твърдят, че техните лични данни се обработват незаконосъобразно от МВР, МРРБ и Министерство на правосъдието в нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, излагайки следните факти:

На 28.01.2008 г. С.С.К. прави справка във връзка с отпускане на кредит в “ОББ”- клон Б. и установява, че лице със същото име и ЕГН е сключило договор за кредит. Сезирана е С-ка районна прокуратура (СРП), образувана е преписка, по която се установява, че лице със същите имена е отгледано в детски дом – Дом за деца и юноши “Й.Ч.”- с. Г. и тъй като е с неизвестни родители е притежавало зелен паспорт, но с различно ЕГН от това на жалбоподателя. При смяна на документа му за самоличност от служба ЕСГРАОН – район “Т.”- гр. С. вписват като ЕГН на лицето не това, което е било в зеления паспорт, а ЕГН – същия, като този на жалбоподателя. Издадена била лична карта, която в последствие през 2002 г. е обявена за невалидна, поради съвпадението на ЕГН и имената на лицата.

По случая е проведено журналистическо разследване, отразено в предаването на БНТ “Частен случай”, излъчено в две части – на 10.12.2008 г. и 12.12.2008 г. В предаването е показан акта за раждане на лицето, отгледано в ДДЮ “Й.Ч.”, като в акта за родители са вписани родителите на жалбоподателя С.С.К.

К. искат от КЗЛД да санкционира виновните лица и да постанови заличаване на дублираните лични данни в регистрите на всички администратори на лични данни, имащи отношение по случая.

Към жалбата се прилагат копия от Постановление на СРП по
пр. № 18664/2008 г. и Удостоверение за раждане на жалбоподателя от 05.01.2001 г. на Община Б.

Въз основа на Решение на КЗЛД от 11.02.2009 г. (Протокол № 6) при условията на служебното начало и на основание чл. 32 от АПК, са изискани становища и доказателства от ГД ГРАО, Община Б., С. община – район “Т.”, С-a дирекция “Полиция”- “Български документи за самоличност” към МВР, “Юробанк и Еф Джи България” АД, “Първа инвестиционна банка” АД, “Обединена Българска Банка” АД, Българска народна банка, 4-то РПУ на МВР, СРП. За предприетите от комисията действия жалбоподателите са уведомени своевременно с писмо
изх. № И – 561/ 16.02.2009 г.

В писмо изх. № 07-0202/ 27.02.2009 г. “ОББ” АД сочат , че и двете лица са техни клиенти, като С.К. от Б. има сключен договор за кредит от 2004 г. , а С.К. от С. – отпуснат потребителски кредит и карта на основание договор от 2007 г.

И двете лица се водят под един и същи клиентски номер в информационните масиви на банката поради факта, че информационната система е параметризирана за валиден ЕГН като уникален идентификатор на физическите лица. Разликата в субектите с идентични данни се установява от банката след детайлна проверка през януари 2008 г.

Прилагат се набора от документи, въз основа на които са отпуснати кредитите и на двете лица.

С писмо изх. № 3700- 7/ 04.03.2009 г. от страна на С. община – район “Т. ”уверяват КЗЛД, че в Регистъра за населението на район “Т. ”има съставени два ЛРК на името на С.С.К.

Първият е съставен на 02.09.1997 г. с ЕГН – $$$$$$$$$$, месторождение- гр. С., записан личен паспорт серия в номер $$$$$$$, съставен на основание чл. 7 от ЗЛС и молба № С- 8/02.09.1997 г.- за придобиване на софийско жителство. Въпреки усилията от страна на служителите в общината за откриване на акта за раждане на лицето, тъй като такъв не е представен, последният не е открит, както се твърди в писменото становище.

През 2000 г. С.К. от С. отново се явява в общината с акт за раждане, издаден от община Б., където е вече с присвоен нов ЕГН, съвпадащ с този на жалбоподателя и посочено месторождение – гр. Б.

Вторият картон е съставен на основание заявление за постоянен адрес № 5047/ 29.05.2000 г.

Изразява се становище за неоснователност на жалбата по отношение на общината, като се изтъква, че всички действия от страна на служителите са законосъобразни.

Прилагат се заверени копия от двата ЛРК, копие от заявлението за постоянен адрес и справка от НБД “Население”.

От справката е видно, че С.К. от Б. е с променено фамилно име от С. на К. от 1993 г., а С.К. от С. е с присвоен нов ЕГН от 13.06.2000 г.

С писмо изх. № ДС 9615/ 05.03.2009 г. е представената справка от С-a дирекция на вътрешните работи сектор “БДС”, съгласно която С.К. от С. се е явил в
4 РУ-СДВР на 12.06.2000 г. с искане за издаване на лична карта, като
представя необходимите за това документи, вкл. и удостоверение за раждане – дубликат, издадено от община Б. На 16.06.2000 г. лично получава новата си лична карта, която е обявена за невалидна от РПУ- Б. на 28.02.2002 г., а на 28.05.2008 г. е унищожена.

Прилагат копие от Заявлението на С.К. от С. до 4-то РПУ – СДВР за издаване на документ за самоличност с прилежащите към него документи, копие от постановление на СРП по пр. пр. № 18664/2008 г.

С писмо изх. № 90–03-63/ 04.03.2009 г. от ГД “ГРАО”при МРРБуведомява комисията за защита на личните данни, че в техните регистри по отношение на С.К. от Б. данните са коректно отразени.

По отношение на С.К. от С. в архивните данни в НБД “Население” фигурира информация за лицето с вярно ЕГН, месторождение – гр. З. и постоянен адрес – С. От служебно извършените проверки се установява, че С.К. от С., роден на $$.$$.$$$$ г. в Районна болница – Б., постъпва в Дома за медико – социални грижи – гр. З.
на 30.09.1980 г. След 3 години, на 20.09.1983 г., е преместен в Дома за деца лишени от родителски грижи – с. Г. – община Б., където пребивава до 11.09.1986 г. В архива на дома липсва досие за лицето. От 1986 г. до 1991 г. С.К. от С. пребивава в Дома за деца и юноши – с. Г., след което е бил взет за отглеждане и по – късно за осиновяване от Р.Т. от гр. С. със съгласието на ръководството на Дома за деца и юноши и кметството на село Г.

От извършените проверки в горепосочените общини се установява, че няма съставен акт за раждане на лицето С.С.К., роден на $$.$$.$$$$ г.

В хода на съвместните проверки на ГД “ГРАО” с НСП се установява от ГД “ГРАО”, че на 04. 09.1997 г. от 4-то РПУна МВР за пръв път е издаден зелен паспорт на лицето с коректно отразени в него данни. С този документ той се вписва в регистрите на населението на район “Т.”.

На 04.04.2000 г. община Б. издава дубликат на Удостоверение за раждане
от акта за раждане на С.К. от С., който документ се представя от С.К. от С. пред общинските служби, които на това основание коригират данните в ЛРК и в НБД “Население”, така и пред органите на МВР, от които получава документ за самоличност с присвоено ЕГН.

С писмо изх. № 17 – 5020/ 09.03.2009 г. от страна на “Първа инвестиционна банка” АД посочват, че С.К. от С. е клиент на банката и същият ползва кредитна карта, издадена на 03.10.2007 г. Прилагат копие от личната му карта.

Сочи се, че С.К. от Б. не е техен клиент.

С писмо изх. № 4600/0052/ 13.03.2009 г. от страна на “Юробанк и Еф Джи България” АД уведомяват КЗЛД, че лицето С.К. от С. има сключен договор за кредит с банката от 04.09.2007 г., след представен валиден документ за самоличност и кредитът се обслужва редовно.

По повод жалба на С.К. от Б. през 2008 г. в банката е извършена обстойна проверка, която установява дублирането в имената и ЕГН на лицата с еднакви лични данни. В писмо до жалбоподателя банката изразява готовност след представяне на нов документ за самоличност от С.К. от С., кредитът незабавно да бъде преоформен по съответния ред и начин, така че задължението да се отчита на истинския кредитополучател. По случая оказват съдействие и на С-а дирекция “Полиция” във връзка с провежданото по случая разследване.

Към становището представят копия от документи, въз основа на които е отпуснат кредит на С.К. от С.

С писмо изх. № 9100- 61/ 16.03.2009 г. от О.Б. се посочва, че след извършена проверка установяват коректност в отразените данни в ЛРК на С.К. от Б., както
в Акта му за раждане, така и в електронния масив ЛБД “Население”. Заявяват,
че след обстойна проверка в регистрите по гражданско състояние /актовата книга за раждане/ не се установява да е регистрирано лице със същото име, което да е родено $$$$ г.

В становището си до комисията 4-то РПУ – СДВР препраща за резултатите от проверката по случая и материалите към прокуратурата.

Прилагат кратка справка относно издадената лична карта на С.К. от С., както и резултатите от проверката по случая, съгласно която:

През 2000 г. С.К. от С., притежаващ към онзи момент зелен паспорт с точно отразено в него ЕГН, се явява в С-а община – район “Т.”, откъдето му заявяват, че има друго ЕГН и му издават документ, който да послужи пред 04 РПУ – СДВР за издаване на лична карта. По този начин К. се сдобива с лична карта с нови данни.

През 2002 г. по повод заявлението на С.К. от Б. за издаване на документ за самоличност се установява дублирането на данните и личната карта на С.К. от С. е обявена за невалидна, за което лицето най – вероятно не е уведомено, при което той продължава да я ползва до 2008 г. когато в клон на ОББ АД отново се установява дублирането на данните и срещу лицето е възбудено наказателно производство, прекратено с постановление на СРП, въз основа на което личната карта на С.К. от С. е унищожена.

От БНБ отказват изисканата от КЗЛД с писмо изх. № 569/ 16.02.2009 г. информация от кредитния регистър, позовавайки се на разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от неназован нормативен акт, съгласно която достъп до посочената информация се предоставя по силата на съдебно решение или съгласието на клиента.

Жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения:

От така представените доказателства и становища, както и от установени
факти във връзка с извършени от страна на държавните институции проверки,
е видно, че не е налице съставен акт за раждане на лицето С.С., роден на $$ $$
$$$$ г. с ЕГН – $$$$$$$$$$. До 1991 г. лицето пребивава в различни домове
за деца, лишени от родителски грижи, след което се установява при Р.Т. – жител на С., която се грижи за него с цел осиновяване. На 04.09.1997 г. 04 РПУ на СДВР
издава първи паспорт на лицето с коректни данни, с който той се регистрира в С-a община – район “Т.”.

Въз основа на представените от Община “Т.” извлечения от НБД “Население” е видно, че и по отношение на двете лица информацията относно техните лични данни е погрешно отразена. За С.К. от Б. като информация относно неговия постоянен адрес е посочен този на С.К. от С., като актуализацията на тази информация последно е извършена на 04.02.2002 г. А с последната актуализация от 01.07.2000 г. на информацията за С.К. от С. се извършва смяната на неговия ЕГН, като се вписва този на С.К. от Б.

Недоказаният по несъмнен начин факт на предоставянето на удостоверението за раждане от акта за раждане на С.К. от Б. на С.К. от С. от страна на община Б. от една страна се явява деяние, което в случай, че е извършено, то неговото преследване се осъществява по реда на НПК, поради което на основание чл. 1, ал. 5 от ЗЗЛД последният се явява неприложим. От друга страна това е действие, извършено през 2000 г., поради което производството пред КЗЛД следва да се прекрати поради изтекъл преклузивен срок по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД.

Видно от мотивите на прокурорското постановление /стр. 2/ жалбоподателят е бил извикан в “Паспортна служба” при МВР – Б., където е уведомен за лице с дублирани негови данни и с лична карта издадена от 04 РПУ – СДВР, обявена за невалидна.

За установените от прокурорската проверка факти, С.К. от Б. е информиран относно обстоятелството, че трето лице се ползва от неговите лични данни от момента в който през 2002 г. се явява пред “Паспортна служба” при МВР – гр. Б., който момент следва да се приеме като начален относно визираните в чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД преклузивни срокове, в рамките на които комисията би могла да бъде сезирана да упражни законоустановените си правомощия по случая. Дори ако се приеме, че жалбоподателят е узнал за нарушението на 28.01.2008 г., както се твърди в жалбата, то отново следва да се счита, че срокът за сезиране е изтекъл, тъй като едногодишният срок от узнаване за извършеното нарушение е кумулативно обвързан с петгодишния срок от извършването му. Представените по преписката писмени доказателства ясно сочат, че данните на С.К. от С. се обработват в нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД по отношение на тяхната коректност с начален момент 2000 г., към която година лицето започва да се ползва от новия си документ за самоличност. Въз основа на този вече официален удостоверителен документ, с който С.К. от С. се легитимира пред съответните институции, последните обработват законосъобразно отразените в него лични данни.

Жалбата би се явила процесуално недопустима и на основание чл. 27, ал. 1, т. 3 и т. 6 от АПКи чл. 1, ал. 5 от ЗЗЛД във връзка с чл. 38, ал. 4 от Закона за гражданската регистрация, който предвижда възможността съставянето на актове за гражданско състояние, както и оспорване на съдържанието им от заинтересованите лица да се извършва по съдебен ред.

Имайки предвид гореизложеното, Комисията за защита на личните данни

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.