Решение по жалба с вх .№ Ж – 33/31.03.2009 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Валентин Енев и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 27.05.2009 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № Ж- 33/ 31.03.2009 г. от Д.Г.Х. срещу Издателска къща “М.” ООД.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е обявена за процесуално допустима с решение на КЗЛД от 08.04.2009г. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от ЗЗЛД. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, жалбата е насочена срещу юридическо лице – Издателска къща “М. ” ООД, което е администратор на лични данни по смисъла на закона.

В жалбата се твърди, че на 21.02.2009г. в публикувана статия във вестник “М. ”, бр.35 от 12.02.2009г. със заглавие “Емигрант търси 50 000 лева от голямата си любов, измамила го” са изнесени лични данни и снимки на оспорващата, което е станало без нейно съгласие. Жалбоподателката иска от КЗЛД да назначи проверка и в случай на констатиране на нарушение да бъде санкциониран администратора на лични данни. Към жалбата е приложено копие от статията във вестник “М. ”.

В настоящето производство, администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗЗЛД е Издателска къща “М. ” ООД, която е подала заявление за вписване в регистъра на администраторите на лични данни и на водените от нея регистри.

С писмо изх.№ И-1247/13.04.2009г. е изискано на основание чл.36, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс от Издателска къща “М.” ООД, да изрази становището си по жалбата, както и да представи доказателства в насока регистрацията й в регистъра на администраторите на лични данни и на водените от нея регистри.

Становището на Издателска къща “М.” ООД по жалбата е, че същата е неоснователна, тъй като не са налице условията на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД. В статията няма изнесени лични данни за жалбоподателката, по смисъла на закона.

За заседанието, проведено на 27.05.2009 г. на КЗЛД, страните в административното производството са редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват. Депозирана е молба на 27.05.2009 г. от адв. Д.Е. от адвокатска колегия П., пълномощник на Издателска къща “М. ” ООД, с която моли да бъде извинена, че не може да присъства лично на заседанието, тъй като е ангажирана служебно. Изразява становище, че не възразява да се даде ход на производството, че поддържа становището изразено по жалбата, както и че няма да сочи други доказателства. Към молбата е приложена писмена защита. Приложено е пълномощно, доказващо представителната власт на адв. Е.

Жалбоподателката не е представила допълнителни доказателства в подкрепа на твърдението й, че в статията са изнесени нейни лични данни, както и че публикуваните снимки са нейни.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че жалбата е неоснователна.

Приложението на Закона за защита на личните данни се обвързва с обработването на информация, представляваща „лични данни” по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1, съгласно която тя трябва да е в такъв обем, чрез който физическото лице да може да бъде идентифицирано. В статията във вестник “М. ”, бр.35 от 12.02.2009г., със заглавие “Емигрант търси 50 000 лева от голямата си любов, измамила го” е описана историята на Д. Х. на 33 години, като са публикувани и две снимки със отбелязване под тях “Фаталната Д.” и “Влюбената в хотелската стая”. От изложените факти в статията не може да се установи по безспорен начин, че същите се отнасят за жалбоподателката. Действително има съвпадение на фамилиите на описаната в статията жена и тази на жалбоподателката, но тази информация не е в достатъчен обем, тъй като личните имена са различни, за да може лицето да бъде еднозначно идентифицирано. Комисията за защита на личните данни е приела в решенията си по аналогични случаи, че не може да се направи индивидуализиця на физическо лице само по две имена. В случая има съвпадение само на фамилията.

Посочената възраст на жената от статията е 33 години, като може да се приеме, че възрастта е определена към края на 2006г. годината, за която се описва в статията. Към посочения период жалбоподателката е била на 32 години, поради което същата не може да бъде идентифицирана и по този признак.

В тежест на оспорващата е да докаже твърдението си, че публикуваните снимки, са нейни. За да се установи този факт следваше да се представят снимките от личния архив, за да се направи съпоставка с тези от статията, както и информация, за времето и мястото на направата им.

Изнесените данните на жената, за която се разказва в статията са недостатъчни, за да може въз основа на тях жалбоподателката да бъде идентифицирана пряко или непряко.

Публикувания материал от Издателска къща “М. ” ЕООД във вестник “М. ” е извършено единствено с журналистическа цел, по смисъла на чл. 4, ал. 2 на ЗЗЛД, т.е. статията представлява журналистическо разследване за запознаване на обществото. От представените в административното производство доказателства не може да се направи извод, че е нарушено правото на личен живот на жалбоподателката.

С оглед изложеното, Комисията счита, че със статията не са обработени личните данни на жалбоподателката неправомерно, поради което на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 2 във връзка с изискванията на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Върховен административен съд на Република България.