Решение по жалба с вх .№ Ж – 29/23.03.2009 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 13.05.2009 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с вх. № Ж – 29/ 23.03.2009 г. от Б.Я.М. срещу “П.Б.” АД.

Б.М. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че неговите лични данни се обработват незаконосъобразно от “П.Б” АД, излагайки следните факти:

В качеството си на управител на фирма “М.С.” ООД, жалбоподателят притежава разплащателна сметка в “П.Б” АД. Като клиент на банката Монев е предоставил личните си данни. От три месеца притежаваната от него разплащателна сметка е с наложен запор, който М. счита за незаконосъобразен. По този повод последният подава жалби до компетентните институции. На 5-7 януари получава телефонно позвъняване от банков служител с покана да се яви в банката. Жалбоподателят счита, че по този начин е обезпокоен, като му са причинени “неприятни изживявания”.

На 13.01.2009 г. получава писмо от банката на домашния си адрес в гр. Я., съдържащо по негови твърдения клевети. Съдържанието на писмото е станало достояние на неговите родители и имайки предвид недоброто им здравословно състояние, им е причинило “неприятни психически изживявания”.

Твърди се, че банката е използвала личните данни на жалбоподателя за подаване на жалба до полицейските органи, във връзка с което е бил обезпокояван от началника на 01-во РПУ на СДВР. По- късно от запитване към отдел “Жалби” на полицейското управление се осведомява, че няма постъпила жалба срещу него, от което М. прави извода, че банката е предоставила телефона на началника на РПУ- то, за да бъде сплашван. Счита, че началникът на РПУ Р.И., имайки частен интерес, по нерегламентиран начин е получил телефонния му номер от банката с цел оказване на натиск.

Към жалбата се прилагат копия от призовка от 01-во РПУ – СДВР по полицейско производство № 46678/08 г. за явяването на жалбоподателя в качеството му на свидетел и получена от него на 08.01.2008 г.; разпореждане на полицейския орган; пощенски плик от банка “П.Б” АД до жалбоподателя.

В изпълнение на Решение на Комисията от 02.04.2009 г. (Протокол № 11) с писмо изх. № И- 1212/ 07.04.2009 г. от “П.Б” АД е изискано писмено становище по визираните в жалбата факти, както и предоставяне на информация дали жалбоподателят се явява неин клиент в качеството му на физическо лице. За предприетите от КЗЛД действия жалбоподателят е уведомен с писмо
изх. № 1211/ 07.04.2009 г.

Съгласно предоставеното от “П.Б” АД с писмо изх. № 5512/ 14.04.2009 г. писмено становище, Б.Я.М. не е клиент на банката в качеството му на физическо лице, а в качеството му на представител на фирма “М.с.” ООД, на чието име е открита разплащателна сметка.

В чл. 3 от Правилника за прилагане на закона за мерките срещу изпиране на пари е регламентиран начина за идентифицирането на клиенти – юридически лица. Съгласно ал. 6 от същия член законните представители на клиент – юридическо лице се идентифицират съгласно чл. 2 от ППЗМИП, а именно – чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него. Банката може да събира и други данни след преценка на риска, в това число адрес за кореспонденция и телефон за контакт.

Във връзка с възникнали противоречия между жалбоподателя и банката, по повод на които банката подава жалби в І – во РПУ, последната решава да закрие разплащателната сметка на фирма “М.с.” ООД, което е право на банката по силата на чл. 7 от Наредба № 3 на БНБ, за което нейния законен представител следва да бъде уведомен. Видно от приложеното копие на уведомителното писмо, то е изпратено на адреса на седалището на фирмата с копие до адреса на жалбоподателя. Съдържащите се в писмото пояснения противоречат на твърденията на Б.М., че с него са му били отправяне клевети.

Жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения:

В чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличие на специални изисквания, установени със закон. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3. Тоест, това изискване се явява абсюлютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, видно от представените писмени доказателстваличните данни на жалбоподателя са обработвани от “П.Б” АД в качеството му на законен представител на юридическото лице “М.с.” ООД, поради което комисията не може да упражни правата си по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, съгласно който комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

С оглед гореизложеното, имайки предвид обстоятелството, че личните данни на жалбоподателя не са обработвани в качеството му на физическо лице по смисъла на изискването на чл. 1, ал. 1 от ЗЗЛД от администратора на лични данни “П.Б” АД и в съответствие с чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК, на основание с чл. 10, ал. 1, т. 7,Комисията

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.