Решение по жалба с вх .№ Ж – 26/13.03.2009 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 02.04.2009 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с вх. № Ж – 26/ 13.03.2009 г. от Х.А.Х. срещу Ю.К.

На 13.03.2009 г. в деловодството на КЗЛД постъпва служебно препратена от Комисията за защита от дискриминация жалба от изтърпяващия наказание “лишаване от свобода” в затвора в гр. В. Х.А.Х. срещу журналистката Ю.К., в която се излагат следните факти:

В брой 286 от 16.10.2008 г. в приложението “М.Т.” на вестник “Д.Т.” излиза статия озаглавена“Убиец иска 7500 лв. заради ходжа и овнешко”, с автор – Ю.К. Жалбоподателят твърди, че в статията са разкрити негови лични данни, за което не е давал изрично писмено съгласие. Счита, че журналистката Ю.К. е обработила незаконосъобразно неговите лични данни, поради което иска от комисията да упражни правомощията си и да накаже автора на статията.

Към жалбата не се прилагат изброените като приложение писмени доказателства.

Жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения:

В чл. 27, ал. 2, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличие на специални изисквания, установени със закон. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от същия закон. Тоест, това изискване се явява абсюлютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, жалбата е насочена срещу физическо лице, което не е администратор на лични данни по смисъла на закона, поради което комисията не може да упражни правата си по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, съгласно който комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

С оглед гореизложеното, поради невъзможността да се конституира ответна страна- администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД и в съответствие с чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК, на основание с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, Комисията

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.