Решение по жалба с вх .№ Ж – 15/ 13.02.2009 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове Валентин Енев и Мария Матева на открито заседание, проведено на 08.07.2009 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № Ж- 15/ 13.02.2009 г. от С.К.С.-С. срещу Министерство на финансите и Национална агенция по приходите.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е обявена за процесуално допустима с решение на КЗЛД от 08.04.2009г.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от ЗЗЛД. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, жалбата е насочена срещу юридическо лице – Национална агенция по приходите, което е администратор на лични данни по смисъла на закона.

С.С. твърди в жалбата си, че като действащ нотариус от 01.04.2000г., е регистрирана под номер 446 в Нотариалната камара, с район на действие Варненски районен съд. В изпълнение на служебните си задължения е регистрирана по Булстат с номер 103527247. На 02.02.2009г. е подала заявление за регистрация по Закона за данък добавена стойност. Регистрирана е с идентификационен номер BG5601231094 по ДДС, който възпроизвежда единния й граждански номер, представляващ лични данни.При издаването на всяка сметка /фактура/, жалбоподателката е задължена, да вписва за идентификационен номер по данък добавена стойност единня си граждански номер, който по този начин става достояние на всяко трето лице и е предпоставка за злоупотреба с личните й данни. В жалбата се сочи, че нотариалната дейност представлява упражняване на публични функции, осъществяването на които не следва да накърнява личните й права като гражданите на Република България. С жалбата се иска да се постанови решение, с което да се уважи жалбата и да се издаде задължително предписание на ответната страна да отмени регистрацията по Закона за данък добавена стойност чрез вписване на единният и граждански номер за идентификационен и да извърши регистрацията й с идентификатор по Булстат.

Като заинтересована страна в производството е конституиран Председателят на съвета на нотариусите на Нотариалната камара на Република България. Становището на заинтересованата страна по жалбата е, че е допустима и основателна като се иска от Комисията да постанови решение, с което да се дадат задължителни предписания та ТД на НАП гр. Варна да отмени регистрацията по ДДС със записване на единния граждански номер на жалбоподателката, и да бъде регистрирана с идентификатора по Булстат.

Становището от Министъра на финансите, обективирано в писмо изх.№24-28-208/18.03.2009г., е че кодът по Булстат на физическите лица, упражняващи свободни професии е десет значен и съвпада с единния граждански номер, съответно с личния номер на чужденеца. Изключение от това правило правят лицата, вписан в Единния регистър за идентифициране на стопанските и други субекти, които осъществяват дейност на територията на Република България, преди влизане в сила на Закона за регистър Булстат. Тези лица, съгласно §2 от ПЗР на Закона за регистър Булстат се смятат вписани в регистър Булстат, запазвайки получения идентификационния код, съобразно Закона за статистиката. Вписването на лицата в специалния регистър за облагането с ДДС по реда на чл.94 от ЗДДС е особено регистрационно производство, поради което идентификационния номер за целите на ДДС е определен в §1, ал.1, т.1 от ДР на ППЗДДС.

В открито заседание на Комисията за защита на личните данни, проведено на 29.04.2009г. в присъствието на страните в административното производство е взето решение на основание чл.44, ал.1 от АПК да се изискат становища по жалбата от Министерски съвет и от Агенция по вписванията. За събирането на тези доказателства, разглеждането на жалбата по същество е отложено за 27.05.2009г., за която дата страните са редовно уведомени. С оглед нормата на чл.175 от ЗДДС с писмо изх.№37-00-191/17.06.2009г. е изпратено становището от министъра на финансите като автор на ППЗДДС.

Становището на Агенция по вписванията, обективирано в писмо изх.№01-00-13/25.05.2009г. е, че след като нотариус С. има код по Булстат, който е различен от единния й граждански номер попада в хипотезата на §2 от ПЗР на Закона за регистър Булстат и следва да запази този код.

Изисканото допълнително становище от Министъра на финансите, се припокрива с първоначалното и се изразява мнение, че ако идентификационния номер за физическите лица не трябва да съвпада с единния им граждански номер, то следва да си извърши законодателна промяна в тази насока.

За заседанието, проведено на 27.05.2009г. на КЗЛД, страните в административното производството са редовно и своевременно уведомени. Жалбоподателката нотариус С.С. се явява лично, ответната страна директорът на НАП се представлява от главен юрисконсулт П.М. с пълномощно №381/29.04.2009г. Дадена е думата на страните по същество.

Оспорващата нотариус С. моли жалбата й да бъде уважена и да се дадат задължителни предписания на НАП Варна, в насока регистрацията й по ДДС да бъде извършена по съществуващия Булстат номер. Съображенията й за това са, че регистрацията по Булстат е направена преди изменение на Закона за Булстат и той няма обратно действие. Счита, че следва да се приложи в нейния случай разпоредбата на буква “б” от ДР на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, а не разпоредбата на буква “г”, тъй като тя се отнася за лица, които не са били регистрирани по Булстат. Като аргумент подкрепящ тезата й изтъква, че Правилникът е подзаконов нормативен акт и като такъв не може да противоречи на акт от по-висока степен, какъвто е Закона за защита на личните данни.

Представителят на ответната страна се присъединява към становището на жалбоподателката и счита, че е налице противоречие между действащите нормативни актове. Изразява мнение, че с произнасянето си по конкретната жалба, Комисията за защита на личните данни няма да разреши това противоречие.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

Правомощието на Комисията за защита на личните данни да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица са регламентирани в чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗДЛ.

В качеството си на физическо лице Нотариус С.С. е сезирала КЗЛД срещу действията на НАП, администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД, изразяващи се в регистрирането й по ДДС с идентификационен номер възпроизвеждащ единния граждански номер със знак отпред “BG”. Във връзка с упражняване на свободната професия нотариус личните данни на жалбоподателката стават достояние на всяко трето лице и дава възможност за злоупотреба с личните й данни, които са обект на защита по ЗЗЛД.

Администраторът на лични данни НАП, ответник по жалбата и произтичащите от това задължения е подал заявление №З-1030855/18.08.2008г. за регистрация във водените от КЗЛД, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД и е заявила, че води тридесет броя регистри на лични данни.

Приложението на Закона за защита на личните данни се обвързва с обработването на информация, представляваща „лични данни” по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1. Лични данни са всяка информация отнасящи се до физическото лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. В случай, че се предостави информация, съдържаща лични данни в по-голям обем, от този който е достатъчен, за да бъде еднозначно идентифицирано лицето е необходимо да се установи кръга на лицата които ще обработват тези данни, както и в какво качество, на администратор на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД или като обработващ личните данни – чл.24 ЗЗЛД. И в двата случая обработването на лични данни, следва да се подчинява на принципите, залегнали в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД и при наличието на условията на чл.4, ал.1 от същия закон. Основно правило е личните данни, които се обработват да бъдат пропорционални и съотносими на целите, за които се обработват.

В изпълнение на разпоредбата на §1, ал.1, т.1, буква “в” от ДР на ППЗДДС ТД на НАП гр. Варна е дала десет значен идентификационен номер по ДДС на нотариус С., който се сформира от единния й граждански номер, като пред него се поставя абревиатура “BG”.Администраторът на лични данни не се е съобразил с §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за регистър на Булстат, която разписва, че лицата по чл. 3, вписани до влизането в сила на този закон в Единния регистър за идентифициране на стопанските и други субекти, които осъществяват дейност на територията на Република България съгласно Закона за статистиката, се смятат вписани в регистъра по този закон и запазват идентификационния си код. В чл.3, ал.1, т.9 от цитирания закон са визирани физическите лица, упражняващи свободна професия.

Йерархичността е най-характерната черта на системата на нормативните актове. Йерархията на нормативните актове е динамично и исторически променливо явление. Като цяло тя зависи от вида и значимостта на държавния орган, който постановява съответния нормативен акт и се определя от юридическата сила на нормативния акт, колкото е по-голяма юридическа сила има , толкова по-високо стои в йерархията. Най-високо стои Конституцията на Република в България (КРБ), след конституцията са международните договори, които отговарят на изискванията на чл.5 ал.4 от Конституцията. Веднъж станали част от вътрешното ни право, се нареждат след конституцията и над законите. Международните договори се прилагат с приоритет пред законите. Най-накрая са подзаконовите нормативни актове, те имат най-малка юридическа сила в сравнение с останалите. При противоречие на различни нормативни актове се прилага този който стои по-високо в йерархията. Подзаконовите нормативни актове се издават от централните органи на държавната власт, които са упълномощени за това. Подзаконовите нормативни актове се издават въз основа и за прилагане на закона. Целта на подзаконовите нормативни актове е да детайлизират и доразвият нормативната уредба определена от закона. Предвидена е правна възможност всеки правен субект, имащ правен интерес да оспори законосъобразността на който и да подзаконов нормативен акт, без ограничения във времето. По отношение на законите, такава правна възможност не е предвидена, което произтича от положението им в йерархичната система на нормативните актове.

При постановяване на решенията по административни производства, образувани по жалби на физически лица срещу администратори на лични данни, Комисията се съобразява с принципите залегнали в АПК. Основен принцип в административното производство е залегнал в разпоредбата на чл.5, която определя, че в случаите когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречат на нормативен акт от по-висока степен, се прилага по-високият по степен акт.

Разгледана по съществото си регистрацията по ДДС представлява административно производство, което започва с подаване на молба от данъчно задълженото лице и приключва с индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.2 от АПК, изразяващ се в регистрация и даването на идентификатор по ДДС. Комисията за защита на личните данни не е овластена от закона да осъществява контрол по законосъобразността на този вид актове и настоящето решение не е в този смисъл.

Идеята на законодателя е не да осуети достъпа до информация, съдържаща лични данни, а този достъп да се извършва по начин, че да бъдат гарантирани правата на физическите лица от неправомерно обработване на лични данни. С акта постановен от ТД на НАП гр. Варна косвено се нарушават разпоредбите ЗЗЛД, изразяващо се в неправомерно обработване на лични данни на физическото лице, чрез разпространяване на тези данни да неограничен кръг лица, които не са администратори на лични данни и не са налице предпоставките на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД. Комисията за защита на личните данни е овластеният орган, който следи за спазване на Закона за защита на личните данни, поради което е компетентният орган да се произнесе по жалбата на нотариус С.С., доколкото с този акт се нарушава неприкосновеността на личността и личният й живот.

С оглед изложеното, Комисията счита, че извършената регистрация, която по своята същност представлява обработване на лични данни, според дефиницията на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД е неправомерно, поради което на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 2 във връзка с изискванията на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Върховен административен съд на Република България.