Решение по жалба с вх. № Ж – 10/29.01.2008 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 3.04.2008 г. /Протокол № 10/ разгледа по същество жалба, рег. № Ж-10/29.01.2008 г. от М.Х.Б. срещу администратора на лични данни Национална Агенция за приходите /НАП/ и обработващия лични данни Териториална дирекция на НАП, гр. В.

М.Х.Б. сезира Комисията с жалба, в която твърди, че срещу него е образувано ревизионно производство със Заповед № 2498/27.07.2007 г. на основание чл. 112 и чл. 113 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ за периода 2001-2005 г. относно придобити от него доходи от трудови договори на борда на кораби, извършващи международен транспорт, които са получени от корабособственик от страни, с които България е подписала Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/.

Твърди, че проверяващият данъчен инспектор С.Д.К., събира сведения за него и семейството му, включително и чрез личните му разплащателни сметки.

В жалбата се посочва, че при представянето на писмените му обяснения от 24.01.2008 г. инспектор К. е възразила, че не е предоставил достатъчно информация за личните си доходи. Същата е настояла да получи сведение за точния размер на заплатите на жалбоподателя, получени в периода 2001-2005 г. по трудови договори. По този начин, според жалбоподателя, Костова целяла да прикрие незаконното отваряне на личните му сметки, което по негово мнение представлява нарушение на чл. 2 и чл. 4 от Закона за защита на личните данни. Счита още, че е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 32 от Конституцията на Република България, както и че горепосочените действия противоречат на Закона за класифицираната информация и Конвенция 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни.

На заседание на КЗЛД за разглеждане на жалбата по същество, проведено на 3.04.2008 г. /Протокол № 10/, като представител на жалбоподателя се явява съпругата му Г.Н.Б., упълномощена от него с нотариално заверено пълномощно. С разрешение от Комисията за защита на личните данни присъства и И.С. /съпруга на жалбоподателя по жалба, рег. № 9/2008 г. срещу НАП, като администратор на лични данни/.

Г.Б. посочва пред КЗЛД, че г-жа Д.Т. – главен счетоводител в НАП – В. на 21.03.2007 г. е изискала от нея писмени обяснения и документи на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. Излага становище, че Заповед за възлагане на ревизия би следвало да се издава само срещу юридически лица. Госпожа Б. посочва разпоредбите на чл. 12 и чл. 81, ал. 2, т.1 и т.5 от ДОПК и счита, че от ТД на НАП-Варна нямат право да ревизират съпруга й. Заповед № 2498 от 27.07.2007 г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е срещу съпруга й, който се е подписал на 19.12.2007 г., че я е получил.

Б. не представя допълнителни доказателства към жалбата. Комисията й дава възможност да се запознае със становището на Националната Агенция за приходите.

С писмо изх. № 37-00-73/3.04.2008 г. в КЗЛД е получено писмено становище от НАП – Централно управление – гр. С., съгласно което жалбата на М.Х.Б. е неоснователна. Изтъкват се следните аргументи:

1. Със Заповед за възлагане на ревизия № 626/12.02.2007 г. срещу жалбоподателя, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 14 от ДОПК, е образувано редовно ревизионно производство за периода 2001- 2005 г., включително относно данък върху доходите на физическите лица, вноски за допълнителното обществено осигуряване и за здравно осигуряване.

Ревизията е спряна със Заповед № 708/3.03.2007 г., поради постъпила молба от съпругата му. Последвало е възобновяване на ревизията със Заповед № 2498/27.07.2007 г., която е връчена на 19.12.2007 г.

Изразен е довод, че М.Б. се е укривал от приходната администрация с цел да не се осъществи ревизията.

2. Приложените към ревизионната преписка документи не дават яснота за размера на получения от лицето доход, като моряк на кораб, пътуващ под чужд флаг през ревизирания период, както и не се разбира дали е приложено двойно данъчно облагане, поради което са извършени насрещни проверки през месец януари 2008 г. на фирми – посредници за наемане на моряци за работа на кораби под чужд флаг.

3. Посочените дружества /ЕТ „САПКО Ц.Е.”, „М.Н. Б.”, ЕТ „В.М. – Г.Р.”/ потвърждават, че М.Б. е имал сключени договори и е работил като механик на кораб през ревизирания период, но не са приложени индивидуални договори, сключени с него, в които да се уреждат условията на труд, заплащане и осигуряване, както и други договорености с корабособственика, както и данни относно удържаните данъци по СИДДО.

4. Видно от „Служебна бележка за прослужен период” М.Х.Б. е бил нает на работа като главен механик на кораб към фирма „М.S.” GmbH.

Комисията за защита на личните данни приема, че предприетите от органите по приходите действия са извършени съобразно реда и условията на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, както и съгласно утвърдения от изпълнителния директор на НАП „Наръчник за извършване на проверки и

ревизии на физически лица”, указания от 2007 г. на Министерство на финансите за „Уеднаквяване практиката при извършване на ревизии от НАП за установяване на задълженията за данъците на моряците – местни физически лица”, и в съответствие със Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Република Гърция. Обработването на личните данни на жалбоподателя от администратора НАП не нарушава чл. 2, ал.2, т.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и е допустимо на основание чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗЛД.

Комисията е задължила страните в 7- дневен срок да представят допълнителни доказателства.

С писмо от 14.04.2008 г. са представени доказателства от главния юрисконсулт на Националната агенция за приходите.

На 17.04.2008 г. е представено допълнително становище от представителя на жалбоподателя, съпругата му – Г.Н.Б., според което администраторът НАП няма законово основание да разкрива данни на основание чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗЛД, тъй като в чл. 12, ал. 3 от ДОПК е уредена процедурата за разкриване на служебна тайна/информация на трета институция, както и кога могат да се вземат сведения, номерата на открити и закрити банкови сметки по чл. 25, ал. 2 от Закона за Национална Агенция за приходите.

Комисията приема разглежданата жалбата за неоснователна:

В разглеждания случай, администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от Закона за защита на личните данни е Национална Агенция за приходите, тъй като е юридическо лице – държавен орган на който по силата на нормативен акт са определени целите и средствата за обработване на лични данни. Териториалната дирекция на Национална агенция за приходите е обработващ лични данни, по смисъла на параграф 1, т. 3 от ЗЗЛД, съгласно който "Обработващ лични данни" е физическо или юридическо лице, държавен орган или орган на местно самоуправление, който обработва лични данни от името на администратора на лични данни.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ДОПК, съдържа легална дефиниция, съгласно която данъчна и осигурителна информация са конкретни индивидуализиращи данни за задължените лица и субекти относно: 1. банковите сметки; 2. размера на доходите; 3. размера на начислените, установените или платените данъци и задължителни осигурителни вноски, ползваните намаления, освобождавания и преотстъпвания на данък, размера на данъчния кредит и данъка при източника на доходите, с изключение на размерите на данъчната оценка и дължимия данък по Закона за местните данъци и такси; 4. данните от търговска дейност, стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества, представляващи търговска тайна; 5. всички други данни, получени, удостоверени, подготвени или събрани от орган по приходите или служител на Националната агенция за приходите при осъществяване на правомощията му, съдържащи информация по т. 1- 4.

Данъчната и осигурителната информация се обработва, съхранява и унищожава по ред, определен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, и се предоставя по ред, определен в ДОПК /чл. 72, ал. 2 от ДОПК/.

Видно от събраните доказателства по жалбата се установява, че не е налице нарушаване на посочените от жалбоподателя разпоредби – чл. 2 и чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗЛД, обработването на лични данни е допустимо, когато е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора. В разглеждания случай това е Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, в който са уредени производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители.

Съгласно чл. 4 от ДОПК органите по приходите и публичните изпълнители осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона. От горепосочената разпоредба се налага изводът, че органите по приходите при осъществяване на контролните им функции имат необходимите правомощия за събиране и обработване на лични данни. Съгласно чл. 80, ал. 1 от ДОПК Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица. Не подлежат на вписване в регистъра местните физически лица и чуждестранните физически и юридически лица за доходи, подлежащи на облагане при източника с окончателен данък /чл. 80, ал. 2 от ДОПК/.

Комисията приема, че органите по приходите имат право да изискват, събират и обработват лични данни в хода на ревизионното производство.

От установените факти и приложените доказателства е видно, че не е налице нерегламентирано разпространение на лични данни, или други незаконни форми на обработване, по смисъла на чл. 23 от ЗЗЛД.

Комисията приема, че в случая не е налице неправомерно обработване на личните данни от страна на администратора НАП и обработващия лични данни – Териториалната дирекция на НАП – Варна.

Водима от горното, Комисията

Оставя без уважение жалба, рег. № Ж-10/29.01.2008 г. от М.Х.Б. срещу администратора Национална Агенция за приходите и териториалната й структура – Териториална дирекция на Национална Агенция за приходите в гр. В.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.