Решение по жалба рег. № СЛ31/ 26.09.2012 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков– членове на КЗЛД, в открито заседание, проведено на 16.01.2013г. (Протокол №1), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във връзка с изискването на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, постави за разглеждане жалба с рег.№СЛ31/26.09.2012г. от Р.А.А. срещу „М.” ЕАД.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, в която жалбоподателката посочва, че не е сключвала договор с „М.” ЕАД като физическо лице, а ползва услугите на мобилния оператор в качеството си на управител на собствена фирма. Твърди, че последният договор е сключила на 18.09.2007г., по който е погасила задълженията си, освен последната месечна фактура. Въпреки това, на 18.09.2012г. на домашния си адрес е получила от „К.Р.М.” ООД покана за погасяване на задължение в размер на 220.45лв. към новата мрежа на М.– bob. След извършена справка в офис на М. е уведомена, че е налице един договор на името на фирмата й, по който няма дължими суми. Но при проверка в системата на bob е установено, че на името на Р.А. има задължения по два договора, сключени след обаждане по телефон в гр.Л. В предоставените ксерокопия на договори №24 и №25, сключени на 20.04.2012г., в графа „данни за клиента” са попълнени имената Н.А.А., а не собственото име на жалбоподателката, както и ЕГН и номер на старата й лична карта. Г-жа Р.А.А. заявява, че никога не е подписвала посочените договори, че подписът не е нейният. Счита, че е извършена злоупотреба с личните й данни и моли Комисията да предприеме необходимите действия. Посочва, че по случая е подала жалба в 06 РУП– СДВР.

Към жалбата са приложени ксерокопия на: Покана за погасяване на задължения; Фактура №0260152062/11.09.2012г.; Договори №24/20.04.2012г. и №25/20.04.2012г.

С писмо с вх.№Ж-302/09.10.2012г. от Комисията за защита на потребителите в КЗЛД е препратена по компетентност жалба от Р.А.А. с идентични съдържание и приложени доказателства към нея.

С писмо, изх.№П-6764/15.12.2012г. на Председателя на КЗЛД, г-жа Р.А.А. е уведомена за предприетите от административния орган действия по жалбата.

С писма с изх.№П-5655/29.10.2012г. и №П-5590/25.10.2012г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), дружествата „М.” ЕАД и „К.Р.М.” ООД са уведомени за откритото административно производство и на основание чл.36 от АПК са изискани становища, заверени копия на прекратени и настоящи договори с жалбоподателката, както и други относими към жалбата доказателства.

В отговор, с писмо с вх.№П-5832/05.11.2012г. от М. е получено становище, в което се посочва, че жалбоподателката е страна по два договора за електронни съобщителни услуги с марката bob, сключени с М., които считат за надлежно сключени и подписани лично от
г-жа А. Поради заявено нежелание на жалбоподателката да бъде обвързана с тези договори, договорите са прекратени от мобилния оператор без да се начислява неустойка, но за дължимите за ползваните услуги суми саиздадени кредитни известия. На правно основание– сключен на 03.10.2011г. договор, операторът възлага на „К.Р.М.” ООД събирането на неизплатени суми от свои абонати, в т.ч. и на жалбоподателката.

Към писмото са приложени заверени ксерокопия на: Пълномощно на Д.Д.; Договори №24/20.04.2012г. и №25/20.04.2012г.; 4 бр.сметки за ползвани услуги; Писмо с изх.№74228/21.10.2012г.; Договор от 03.10.2011г. с „К.Р.М.” ООД и Анекс от 27.02.2012г. към него; и Пълномощно на „К.Р.М.” ООД относно събирането на неизплатени средства от абонати на мобилния оператор.

С писмо с вх.№С-612/14.11.2012г. от „К.Р.М.” ООД е предоставено заверено копие на Договор от 03.10.2011г., сключен с „М.” ЕАД.

В условията на служебното начало, с писмо с изх.№П-5654/29.10.2012г. и повторно с писмо с изх.№П-6775/15.12.2012г. на Председателя на КЗЛД, от 06 Районно управление „Полиция”– СДВР е изискана информация за хода и резултатите от предприетите от тяхната институция действия по случая. В отговор, с писмо с вх.№П-6998/02.01.2013г., от 06 РУП– СДВР уведомяват Комисията, че преписката е изпратена на ОДМВР– Л. за вземане на отношение по компетентност.

В чл.4, ал.1 от Закона за защита на личните данни изчерпателно са посочени основанията за допустимост за обработване на лични данни. Законодателят е възприел, че обработването на лични данни на физически лица, следва да се извършва при наличието на поне едно от тези условия, което е предпоставка за законосъобразност на обработването. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона. В конкретния случай, в жалбата се съдържат твърдения за злоупотреба с личните данни на г-жа Р.А.А., изразяваща се в сключването на договори за мобилни услуги без знанието и съгласието й.

От събраните към административната преписка доказателства е установено, че по случая Р.А.А. е сезирала органите на МВР.

Съгласно изискванията на чл.54, ал.1, т.5 от АПК, административният орган спира административното производство при наличието на друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Резултатите и заключенията от образуваното производство могат да имат съществено значение както за развитието на административното производство по жалбата, така и с оглед защита на правата на жалбоподателката. Установяването на факта дали има извършено престъпление, както и извършителят му са от значение за произнасяне на Решение отКЗЛД и ще се установи дали обработването на личните данни на жалбоподателката може да се обвърже по категоричен начин с администратор на лични данни.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията счита, че е налице предпоставката на чл.54, ал.1, т.5 от Административнопроцесуалния кодекс за спиране на административното производство.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, чл.27, ал.2 и чл.54, ал.1, т.5 от Административнопроцесуалния кодекс, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.