Решение по жалба рег. № Ж-354/04.12.2012 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав от членове: Красимир Димитров, Валентин Енев и Мария Матева на открито заседание, проведено на 06.03.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) разгледа жалба рег.№Ж-354/04.12.2012г., подадена от В.М.Д. срещу „БТК” АД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В.М.Д. сезира Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) с жалба, в която изразява твърдения за извършено от страна на „БТК” АД („БТК”АД) неправомерно и незаконосъобразно обработване на свързаните с нея лични данни.

Жалбоподателката твърди, че при посещение на магазин от търговската верига на „БТК” АД, находящ се в гр.Г., в същия й било съобщено за дължима сума в размер на 1000лв. към телекомуникационната компания. Сумата била дължима във връзка със сключен между г-жа В.М.Д. и „БТК” АД, договора за две карти за мобилни услуги и два броя мобилни телефона.

В.М.Д. уточнява, че на поставените от нея въпроси към служителите на „БТК” АД– кога и къде е подписан договорът, същите й отговорили, че това се е случило в „MALL OF SOFIA”– гр. София, на 14.12.2010г.

Госпожа В.М.Д. добавя, че служителите на „БТК” АД й предоставили копия от спорния договор, а именно Договор №830319145714122010– 20993753, уведомително писмо за наличието на дължима сума и копие от документа й за самоличност. От получения договор г-жа В.М.Д. установила, че на адреса й в гр. П., който бил отбелязан като адрес за получаване на фактурите, за получател било записано лицето М.А.

Жалбоподателката заявява, че на твърдяната от „БТК” АД дата не е била в гр. София, респективно не е посетила „MALL OF SOFIA” и не е подписала спорния договор. На следващо място, че не е клиент на „БТК” АД, никога не е предоставяла личната си карта телекомуникационната компания и не познава адресатът на фактурите М.А.

В.М.Д. иска от Комисията да бъде извършена проверка и в случай, че бъде установено нарушение на ЗЗЛД, да бъдат предприети необходимите действия за отстраняването му.

Към жалбата са описани като приложения, копия от спорния договор, лична карта и уведомително писмо от „БТК” АД, но същите не са постъпили в деловодството на Комисията.

С писмо изх.№П-6883 от 20.12.2012г. на Председателя на КЗЛД е изискано от г-жа В.М.Д. да уведоми административният орган, дали е сезирала разследващите органи по същия повод, по който е сезирала КЗЛД, както и да представи всички относими към административната преписка доказателства, с които разполага.

С оглед надлежното получаване на писмото с указанията от г-жа В.М.Д., но неизпълнение на същите в указания от Комисията срок, с жалбоподателката бяха проведени два разговора. В същите г-жа В.М.Д. уведоми Комисията, че предмета на нейната жалба е извършено документно престъпление, с личните й данни, като по този повод е сезирала Районна прокуратура– гр.Г.

За проведените разговори с жалбоподателката бяха съставени два протокола, а именно Протокол с рег.№ПР– 10 от 14.01.2013г. и Протокол с рег.№ПР– 31 от 07.02.2013г.

Във връзка с получената информация от жалбоподателката, с писмо рег. № П –903 от 11.02.2013г. на Председателя на КЗЛД е изискано от Районна прокуратура– гр.Г. да потвърди за наличието на подадена от В.М.Д. жалба, за установяване извършено документно престъпление, с личните й данни.

В отговор, с писмо вх.№П- 1176 от 20.02.2013г. Районна Прокуратура– гр.Г. е уведомила Комисията, че в същата е образувана преписка №211/2013 г., по повод подадена жалба от В.М.Д., като към настоящия момент е възложено извършването на проверка от ОД на МВР– гр.Г. с оглед установяване данни за извършено престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

От събраните по административната преписка доказателства се установи, че
г-жа В.М.Д. е сезирала Районна Прокуратура– гр.Г. с жалба за извършено документно престъпление.

Съгласно чл.54 от Административно-процесуалния кодекс, административният орган спира производството при наличие на изчерпателно посочени основания. С оглед събраните доказателствата по жалбата е налице хипотезата на чл.54, ал.1, т.3 от АПК. Резултатите и заключенията от извършваната проверка от ОД на МВР– гр.Г., могат да имат съществено значение както за развитието на административното производство, така и с оглед защита на правата на жалбоподателката. Установяването на факта дали има извършено престъпление, както и идентифицирането на престъпния деец са от значение за развитието на образуваното пред Комисията производството и в последствие за постановяването на административен акт отКЗЛД. В зависимост резултатите от предприетите действия, от разследващите органи и установяването на инкриминираното деяние и извършителя му, ще се установи дали обработването на свързаните с жалбоподателката лични данни може да се обвърже по категоричен начин с администратор на лични данни.

Закона за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Съгласно чл.1, ал.5 неговата приложимост за целите на отбраната, националната сигурност и обществен ред, както и за нуждите на наказателното производство е обусловено дотолкова, доколкото в специален закон не е предвидено друго. Тази разпоредба изключва приложението на закона по отношение на онези случаи, при които обработването на личните данни изпълнява фактически състав на инкриминирано деяния. В тези случаи специален закон се явява НК, а реализирането на съответната наказателна отговорност се извършва по реда на НПК. Това следва и от разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗАНН, съгласно която в случаите, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува.

Съставянето и използването на неистински официален документ, както и удостоверяването на неверни обстоятелства в него съставляват документи престъпления по смисъла на чл.311 във вр. с чл.309 от НК. В случая установяването на факта дали данните на жалбоподателя са обработвани с престъпна цел, са действия в компетентността на разследващите органи, поради което наказателното преследване следва да се осъществи по реда на НПК.

На основание чл.54, ал.1, т.3 от АПК, водима от горното, Комисията,

Решението да се съобщи на страните в административното производство по реда на АПК.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд– София град в 14-дневен срок от получаването му.