Решение по жалба рег. № Ж 272/ 31.08.2012 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, в открито заседание, проведено на 06.02.2013г. (Протокол №4), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№Ж272/31.08.2012г., подадена от Н.Н.Г. срещу „К.Б.М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД.

Административното производство пред Комисията за защита на личните данни е образувано на основание чл.38 от Закона за защити на личните данни.

Н.Н.Г. сезира Комисия за защита на личните данни с жалба, в която изразява твърдения за извършено от страна на „К.Б.М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД неправомерно и нецелесъобразно обработване на свързаните с него лични данни.

Жалбоподателят твърди, че през 2012г. е получил обаждане от дружеството „С.Г.Г.” ООД, посредством което е бил уведомен, че дължи сума в размер на 76 (седемдесет и шест)лв., а така също и, че дружеството за събиране на вземания е изкупило дълга му от „К.Б.М.” ЕАД.

Н.Н.Г. уточнява, че през 2004г. е сключил договор с от „К.Б.М.” ЕАД, като към 2007г. той е бил прекратен. Господин Н.Н.Г. твърди, че е заплащал стриктно и своевременно дължимите месечни сметки, респективно не е оставял неплатени такива към мобилния оператор.

Жалбоподателят заявява, че се е запознал с общите условия на подписания от него договор и в тях никъде не е присъствала клауза, която позволява оператора да предоставя личните му данни на трети лица.

Н.Н.Г. иска от Комисията да бъде извършена проверка и в случай, че бъде установено нарушение на ЗЗЛД, да бъдат наложени съответните санкции.

Към жалбата са приложени като доказателства Договор за мобилни услуги №0970804 от 25.06.2004г. и Заявление за преминаване към програма от 20.02.2006г.

Жалбата, подадена от Н.Н.Г. срещу от „К.Б.М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД е съобразена със законово изискуемите реквизити, определени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА). Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. В жалбата е посочена годината на твърдяното нарушение, от което следва извода, че е подадена в срока по чл.38, ал.1 от Закона за защита на личните данни.

В чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежава „К.Б.М.” ЕАД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка в „Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри„, поддържан от КЗЛД, е установено, че дружеството „К.Б.М.” ЕАД” е изпълнило задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, като е подало заявление за регистрация пред Комисията. Дружеството е регистрирано под Идент. №28772, със заявени три броя регистри: „Персонал”, „Потребители” и „Регистър видеонаблюдение”.

В „Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри”, поддържан от КЗЛД, е извършена проверка и по отношение на дружеството „С.Г.Г.” ООД. Установено е, че същото е подало заявление по реда на чл.17 от ЗЗЛД, регистрирано е под Идент. №52178, със заявени три броя регистри, а именно: „Персонал„, „Длъжници„ и „Клиенти„.

Жалбата е насочена срещу злоупотреба с личните данни на жалбоподателя, изразяваща се в неправомерното им обработване от „К.Б.М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В редовно заседание проведено на 28.11.2012г., Комисията взема решение с което обявява жалба с рег.№Ж272/31.08.2012г., подадена от Н.Н.Г. срещу „К.Б.М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД, за процесуално допустима, насрочва я за разглеждане по същество в открито заседание и конституира страните в административното производство.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяването на писменни становища с представяне на относимите по случая доказателства от„К.Б.М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД.

„К.Б.М.” ЕАД представя своето становище с писмо вх.№С511/04.10.2012г. В същото се сочи, че между г-н Н.Н.Г. и мобилния оператор са сключени следните договори: Договор за мобилни услуги от 25.04.2004г. за СИМ карта №***** и Договор за мобилни услуги от 07.03.2007г. за СИМ карта с мобилен номер ******.

Мобилният оператор уведомява Комисията, че г-н Н.Н.Г. не е заплатил ликвидни и изискуеми задължения по фактури от 01.05.2007г. и 01.06.2007г. за предоставени услуги и месечни такси по посочените договори. Във връзка с което, на основание Договор за цесия от 17.09.2009г., „К.Б.М.” ЕАД е цедирало вземането си на „С.Г.Г.” ООД, като за извършеното прехвърляне г-н Н.Н.Г. е надлежно информиран.

Като доказателства по жалбата, към становището са приложени заверени копия от: Пълномощно за представителна власт пред административния орган; Договор за мобилни услуги №30090310 от 07.03.2007г. и приложение към същия; Договор за мобилни услуги №0970804 от 25.06.2004г.; Фактура- дубликат №7103205356 от 01.05.2007г.; Фактура дубликат №7104035648 от 01.06.2007г.; Кредитно известие– дубликат №7104915820 от 01.07.2007г.; Фактура №7105863066 от 01.08.2007г. и Договор за прехвърляне на вземания (Цесия) от 17.09.2009г.

„С.Г.Г.” ООД представя своето становище на 01.10.2012г. В същото се сочи, че между „С.Г.Г.” ООД и „К.Б.М.” ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата на който мобилния оператор прехвърля на дружеството за събиране на вземания, вземания по договори за мобилни услуги и анекси към тях срещу трети лица– длъжници. „С.Г.Г.” ООД уточнява, че встъпва в правото си на кредитор с всички произтичащи от това права и задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите им лихви, ако има такива.

Дружеството за събиране на вземания заявява, че неизплатеното задължение на жалбоподателя към „К.Б.М.” ЕАД е прехвърлено на „С.Г.Г.” ООД и е било част от предмета на цесията, по силата на посочения по-горе договор за цесия, за което прехвърляне г-н Н.Н.Г. е бил надлежно уведомен.

„С.Г.Г.” ООД счита подадената от Н.Н.Г. жалба за неоснователна.

Към становището не са приложени доказателства.

Дружеството „С.Г.Г.” ООД, не представя в указания срок, пълномощно в полза на Е.М.

На 01.02.2013г.,в деловодството на КЗЛД е постъпило писмо от г-н Н.Н.Г. В същото жалбоподателят заявява, че в административното производствообразувано по неговата жалба, има нарушение на чл.154, ал.1 от ГПК. Като основания за това си твърдениег-н Н.Н.Г. посочва, че не се е запознал с Общите условия на мобилния оператор, а така също, че към момента на подписване на Договора, не е имало клауза която да го информира за последващо предоставяне личните му данни на трето лице.

Господин Н.Н.Г. заявява, че Договорът за цесия, сключен между „К.Б.М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД, няма действие спрямо него, тъй като той не е бил уведомен надлежно за извършената цесия, съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3 от ЗЗД.

На следващо мястожалбоподателят заявява, че е нарушена нормата на чл.16 от ЗЗД, респективно не е бил уведомен за промяната на Общите условия на мобилния оператор.

За откритото заседание на КЗЛД, за разглеждане на жалбата по същество, проведено на 06.02.2013г., страните са редовно уведомени. Жалбоподателят, ответната страна, както и заинтересованата страна не се явяват, не изпращат процесуални представители.

В чл.1, ал.2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни по смисъла на чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя.

В §1 от ДР на ЗЗЛД се съдържа легалната дефиниция на „обработване на лични данни”, което представлява всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране, или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

Жалбата е насочена срещу неправомерно предоставяне на свързаните с жалбоподателя лични данни на „С.Г.Г.” ООД от страна на „К.Б.М.” ЕАД.

В чл.4 от Закона за защита на личните данни се съдържат императивни разпоредби, в които законодателят е указал изрично в кои случаи е допустимо обработването на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на свързаните с него лични данни.

Жалбата е неоснователна по отношение на „К.Б.М.” ЕАД, поради следните съображения:

От събраните по административната преписка доказателства се установи, че жалбоподателя е страна по следните договори, сключени с „К.Б.М.” ЕАД:Договор за мобилни услуги №30090310 от 07.03.2007г., за мобилен номер ***** и Договор за мобилни услуги №0970804 от 25.04.2004г., за СИМ карта №*******. По които договори са възникнали ликвидни и изискуеми задължения, съгласно издадени фактури от 01.05.2007г. и 01.06.2007г.

С оглед изложеното, следва да се направи обоснован извод за наличието на две от предпоставките за допустимост на обработване личните данни на Н.Н.Г., а именно визираните в чл.4, ал.1, т.3 и т.7 от ЗЗЛД. Хипотезата на чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД допуска обработване на лични данни, в случай, че то е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане. На следващо място в чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е предвидена допустимост на обработването, при необходимост за реализиране на законни интереси. Видно от представените като доказателства, издадени фактури е налице законен интерес.

Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва истинността на положените върху по-горе цитираните договори, подписи.

Ответната страна е представила и валидно сключен Договор за прехвърляне на вземания (Цесия) от 17.09.2009г., сключен между между „К.Б.М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД, по силата на който данните на г-н Н.Н.Г. са били предоставени от първото дружество на второто.

В тази връзка, предоставянето на свързаните с Н.Н.Г. лични данни на „С.Г.Г.” ООД, от страна на “К.Б.М.” ЕАД не представлява нарушение на императивните разпоредби на Закона за защита на личните данни.

Жалбата е основателна по отношение на „С.Г.Г.” ООД, поради следните съображения:

Дружеството „С.Г.Г.” ООД в качеството си на администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД, е задължено да обработва личните данни на физическите лица само в случаите, когато е налице поне една законова предпоставка. В административното производство не е установено наличието на нито една от предпоставките за допустимост, регламентирани в чл.4 от ЗЗЛД, във връзка с които да бъдат обработвани личните данни на г-н Н.Н.Г. от страна на „С.Г.Г.” ООД.

За законосъобразното обработване на личните данни на Н.Н.Г., дружеството за събиране на вземания се позовава на сключения договор за цесия с „К.Б.М.” ЕАД, но не представя доказателство, че същият е породил действие спрямо длъжника. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

В чл.99 от ЗЗД е вменено задължението на предишния кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Съгласно разборедбата на чл.37, ал.2 от АПК, административният орган приема за общоизвестен факт, подписаното между „К.Б.М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД– Пълномощно от 02.08.2010г., по силата на което Изпълнителния директор на мобилния оператор е упълномощил управителят на дружеството за събиране на вземания, да извършва уведомяването по смисъла на чл.99 от ЗЗД.

Съгласно принципа на доказване, доказват се положителните юридически факти и доказателствената тежест е на страната, която ще се ползва от тях. Дружеството „С.Г.Г.”ООД твърди, че е уведомило надлежно г-н Н.Н.Г. съгласно разпоредбите на чл.99 от ЗЗД, за извършеното прехвърляне на вземането му от страна на „К.Б.М.” ЕАД, но не подкрепя това свое твърдение с доказателства.

Във връзка с изложеното и поради липсата на уведомление до г-н Н.Н.Г. по смисъла на чл.99 от ЗЗД, с което той да бъде надлежно уведомен за цедирането на неговото задължение и встъпването на нов кредитор, а именно „С.Г.Г.” ООД, административният орган приема, че прехвърлянето не е породило действиеспрямо длъжника– Н.Н.Г.

Следва да се вземе предвид, че на „С.Г.Г.” ООД бе указана възможността да представи доказателства оспорващи, изложените в жалбата твърдения.

Към момента на вземане на настоящото решение, дружеството „С.Г.Г.” ООД не се е възползвало от възможността да подкрепи с доказателства, твърденията за надлежно извършено уведомление по реда на чл.99 от ЗЗД, до Н.Н.Г.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение по случая, имайки предвид представените писмени доказателства и становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна по отношение на „К.Б.М.„ ЕАД и основателна по отношение на „С.Г.Г.„ ООД.

При определяне размера на налаганото с настоящото решение административно наказание, Комисията се съобрази с характера и степента на нарушението и обществените отношения, които засяга. Комисията взе предвид и факта, че в случая са нарушени правата на едно физическо лице.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.10, ал.1, т.7 и чл.42, ал.1 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, гр.София- 1431, бул.“Акад. Иван Гешов” №15 или преведена по банков път:

Банка БНБ- ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601

BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, Булстат 130961721

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.