РЕШЕНИЕ
№ Ж 261/2012 г.
София, 15.02.2013 г.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Мария Матева и Веселин Целков, в открито заседание, проведено на 30.01.2013г. (Протокол №3), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№Ж261/22.08.2012г., подадена от С.Н.Н. срещу „ЦКБ” АД (ЦКБ АД).
Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.
Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, в която жалбоподателката сочи, че има потребителски кредит към „ЦКБ” АД, който е спряла да изплаща поради финансови затруднения. Въпреки, че кредитът й е без поръчители, на 16.08.2012г. двама мъже, представили се за служители от „Ф.И.А.” ЕООД, са посетили дома на нейната майка в гр. Б. Служителите са се държали грубо и арогантно и са настоявали да се изплатят дължимите към ЦКБ АД задължения.
С.Н.Н. е обезпокоена от извършена, според нея злоупотреба с личните й данни, тъй като нито в договора с банката, нито в друг документ, нито устно е давала лични данни на майка си или на други роднини, които да бъдат търсени за евентуални нейни задължения. Моли Комисията за съдействие по случая.
Към жалбата не са приложени доказателства.
Г-жа С.Н.Н. депозира в деловодството на КЗЛД обяснение от нейната майка- Д.С.П., в което потвърждава, че на 16.08.2012г. е посетена в дома си от служители на „Ф.И.А.” ЕООД, които я уведомили, че нейната дъщеря е спряла да прави вноски по кредит, който следва да се плати. Предали са й лист с изписани банкови сметки, на които да се приведе дължимата сума, както и визитка на адв. С.А.
Жалбата, подадена от С.Н.Н. срещу „ЦКБ” АД е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес, подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.
В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежават „ЦКБ” АД и „Ф.И.А.” ЕООД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.
При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че на „ЦКБ” АД е издадено Удостоверение №130. На „Ф.И.А.” ЕООД е издадено Удостоверение №1168. Двете дружества са вписани в регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри към КЗЛД.
Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. Съгласно чл.2, ал.2, т.3 от Закона личните данни следва да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.
Жалбата е насочена срещу злоупотреба с лични данни на жалбоподателката, изразяваща се в предоставянето им на трети лица. Съгласно §1 от ДР на ЗЗЛД „разпространяване” на лични данни е обработване на лични данни.
Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.
Следователно жалбата е от компетентността на КЗЛД.
В заседание, проведено на 21.11.2012г. (Протокол №43), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 30.01.2013г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателката С.Н.Н. и ответна страна– „ЦКБ” АД.
В условията на служебното начало с писмо с изх.№П4210/03.09.2012г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), „ЦКБ” АД и е уведомена за образуваното в КЗЛД административно производство и на основание чл.36 от АПК е указано да предостави писмено становище по жалбата, заверени копия на настоящи и прекратени договори с жалбоподателката, както и относими към случая доказателства.
В отговор, с писмо с вх.№П4438/13.09.2012г., от „ЦКБ” АД е получено становище, в което се твърди, че жалбоподателката е клиент на банката. Посочва се, че с оглед обстоятелството, че сключените от банката договори за цесия имат за предмет прехвърлянето на вземания към длъжници, сред които попада и г-жаС.Н.Н., са предоставени уведомления по чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Към писмото са приложени ксерокопия на: Искане за потребителски кредит от 01.06.2006г.; Договор за потребителски кредит от 05.06.2006г.; Искане за предсрочно погасяване на кредит от 02.08.2006г.; Искане за издаване на международна дебитна карта от 05.06.2006г.; Искане за издаване на кредитна карта ВИЗА от 11.10.2007г.; Договор за издаване и използване на международна кредитна карта от 04.01.2007г.; Уведомително писмо от 31.01.2012г.; Договор за потребителски кредит от 04.08.2006г.и Анекс №1 към него; Уведомително писмо от 11.04.2011г.
С писма с изх.№П4211/03.09.2012г. и №П 4484/17.09.2012г. на Председателя на КЗЛД, както и по реда на чл.61 от АПК, на основание чл.26 от АПК, дружеството „Ф.И.А.” ЕООД е уведомено за образуваното в КЗЛД административно производство и на основание чл.36 от АПК е указано да предостави писмено становище по жалбата, договор, сключен с ЦКБ АД, информация за начина по който уведомяват длъжници за наличието на непогасени задължения, както и относими към случая доказателства.
От „Ф.И.А.” ЕООД е депозирано становище с вх.№С 483/25.09.2012г., в което се посоча, че по силата на Договор за цесия от 29.12.2012г. с ЦКБ АД, дружеството (с предишно наименование „И.А.” ЕООД) в качеството си на цесионер придобива правото на кредитор към лицето С.Н.Н. за вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит от 04.08.2006г. Твърди се, че същото е съдебно установено с Изпълнителен лист от 17.10.2010г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение от 17.11.2010г. от Районен съд– София, по силата на който г-жа С.Н.Н. е осъдена да заплати на ЦКБ АД дължимите суми. Срещу С.Н.Н. е образувано изпълнително дело №2011845040177 по описа на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) П.М. с рег.№845 на КЧСИ. Поискано е от ЧСИ да изпрати покана за доброволно изпълнение съгласно чл.428 от ГПК, както и да извърши справка ГРАО и да насрочи дата за опис на движими вещи, собственост на г-жа С.Н.Н. Тъй като лицето не е намерено на постоянния и на настоящия адрес, за целите на изпълнението е извършена допълнителна справка относно имущественото състояние на длъжницата чрез интернет страницата на публичния имотния регистър на адрес: www.icadastre.bg. Направен е опит да бъде връчена поканата за доброволно изпълнение чрез нейния брат З.К., живущ в гр. Б.
Към писмото са приложени заверени копия на: Договор за банков кредит от 04.08.2006г.; Заповед за изпълнение на парично задължение от 17.11.2010г.; Изпълнителен лист от 17.11.2010г.; Договор за цесия от 29.12.2010г.; Уведомително писмо с изх.№41587/11.04.2011г.; 2 броя известия за доставяне; Молба с вх.№1479808.06.2011г. до ЧСИ П.М. за образуване на изпълнително дело; Справка ГРАО; Справка ИКАР и Удостоверение №20120726090108/26.07.2012г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно чл.2, ал.2, т.3 от Закона, личните данни следва да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват. Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно.
За откритото заседание на КЗЛД за разглеждане на жалбата по същество, проведено на 30.01.2013г. (Протокол №3), страните са редовно уведомени. Жалбоподателката не се явява, не изпраща процесуален представител. За „ЦКБ” АД се явяват юрк. С.К.Ц. с пълномощно по преписката. „Ф.И.А.” ЕООД се представлява от юрк. С.М.А. с Пълномощно №13503 от 29.11.2012г. Юрк. Ц. посочва, че договорът за цесия с „Ф.И.А.” ЕООД е от 29.12.2010г., за което С.Н.Н. е била надлежно уведомена, но контакт не е бил осъществен.
Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката от страна на администратор на лични данни.
В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД изчерпателно сапосочени основанията за допустимост за обработване на лични данни. Законодателят е възприел, че обработването на лични данни на физически лица, следва да се извършва при наличието на поне едно от тези условия, което е предпоставка за законосъобразност на обработването. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона.
От събраните по административната преписка доказателства безспорно е установено, че С.Н.Н. е клиент на „ЦКБ” АД. Този факт не се оспорва от жалбоподателката. В индивидуалните договори е уговорено, че г-жа С.Н.Н. изразява съгласието си банката да обработва свързаните с нея лични данни за целите на сключените договори, както и да ги предоставя на трети лица, с цел реализиране на законите си интереси– цесионери, кредитни бюра, лица, на които е възложено събирането на дълга и др. С подписването на Искане за потребителски кредит от 01.06.2006г., както и Договор за потребителски кредит от 05.06.2006г. и Договор за потребителски кредит от 04.08.2006г., жалбоподателката е декларирала, че й е предоставена информацията по чл.19 от ЗЗЛД. Наличието на договорни отношения между администратора на лични данни и физическото лице, чиито лични данни се обработват е едно от условията за допустимост за обработването на лични данни, визирани в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД.
Видно от Изпълнителен лист от 17.11.2010г., жалбоподателката не е погасила задълженията си към банката по договорите за кредит, които е сключила. На правно основание– Договор за цесия №03/29.12.2010г., сключен с „Ф.И.А.” ЕООД, банката е прехвърлила вземанията си от свои длъжници, в т.ч. и на г-жа С.Н.Н. Спазвайки задълженията си, посочени в чл.9 от цитирания договор, на 11.04.2010г. и 31.01.2012г. банката е изпратила до С.Н.Н. уведомления за извършената цесия.
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, допустимо е обработване на лични данни и когато е необходимо за реализиране на законни интереси. Наличието на законни интереси на дружеството за събиране на вземания произтича от сключения с ЦКБ АД договор за цесия. За тази цел са предприетите от страна на „Ф.И.А.” ЕООД. Поради непогасяване на задължения от страна на С.Н.Н., образувано е изпълнително дело №20118450400177/11г.
Съгласно чл.16, ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), частният съдебен изпълнител има право на достъп до личните данни на длъжника, когато това е нужно за целите на изпълнението. По смисъла на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, по възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, какъвто е настоящият случай.
От изложеното следва извода, че личните данни на С.Н.Н. са обработени от администратори на лични данни при наличието на условия за допустимост при обработване на лични данни, изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 и т.7 от ЗЗЛД.
Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни.
В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на действителни факти от значение по случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията, приема жалбата за неоснователна.
Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 и чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни
РЕШИ:
Оставя без уважение жалба с рег.№Ж261/22.08.2012г., подадена от С.Н.Н. срещу „ЦКБ” АД.
Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
Венета Шопова /п/ |
Красимир Димитров /п/ |