Решение по жалба рег. № Ж 239/ 07.08.2012 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев и Мария Матева, в открито заседание, проведено на 20.02.2013г. (Протокол №6), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№ Ж239/07.08.2012г., подадена от Б.Й.Т. срещу „К.Б.М.” ЕАД, „БТК” АД (БТК АД) и „К.Б.” ЕООД.

Административното производство пред Комисията за защита на личните данни е образувано на основание чл.38 от Закона за защити на личните данни.

Б.Й.Т. сезира Комисия за защита на личните данни с жалба, в която изразява твърдения за извършено от страна на „К.Б.М.” ЕАД, БТК АД и „К.Б.” ЕООД неправомерно и нецелесъобразно обработване на свързаните с него лични данни.

Видно от жалбата г-н Б.Й.Т. сочи, че са нарушени потребителските му права.

Б.Й.Т. уведомява в жалбата си за неправомерно начислени суми, такси и неустойки, по договори сключени с „К.Б.М.” ЕАД и „БТК” АД.

Жалбоподателят счита, че личните му данни неправомерно са предоставени на „К.Б.” ЕООД, от страна на „К.Б.М.” ЕАД и „БТК” АД.

Б.Й.Т. иска от Комисията да бъде извършена проверка и в случай, че бъде установено нарушение на ЗЗЛД, да бъдат наложени съответните санкции.

Към жалбата са приложени като доказателства копия от : Касови бележки– 4 бр., писмо изх.№14-00-4600/05.12.2011г. на Комисия за регулиране на съобщенията (КРС); писмо референтен номер: 4987206 от 10.09.2011г. на„К.Б.” ЕООД; писмо изх.№Ц-03-10408 от 21.09.2011г. на Комисия за защита на потребителите (КЗП); Протокол от 21.11.2011г. от помирителна комисия и уведомително писмо от септември 2011г. на КЗП.

Жалбата, подадена от Б.Й.Т. срещу „К.Б.М.” ЕАД, БТК АД и „К.Б.” ЕООД е съобразена със законово изискуемите реквизити, определени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА). Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. В жалбата е посочена годината на твърдяното нарушение, от което следва извода, че е подадена в срока по чл.38, ал.1 от Закона за защита на личните данни.

В чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквито качества безспорно притежават „К.Б.М.” ЕАД и „БТК” АД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка в „Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри„, поддържан от КЗЛД, е установено, че дружествата „К.Б.М.” ЕАД” и БТК АД са изпълнили задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, като са подали заявление за регистрация пред Комисията.

В „Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри”, поддържан от КЗЛД, е извършена проверка и по отношение на дружеството „К.Б.” ЕООД. Установено е, че Дружеството е подало заявление по реда на чл.17 от ЗЗЛД и е регистрирано като администратор на лични данни, на собствено основание.

Жалбата е насочена срещу злоупотреба с личните данни на жалбоподателя, изразяваща се в неправомерното им обработване от „К.Б.М.” ЕАД, БТК АД и „К.Б.” ЕООД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В редовно заседание проведено на 21.11.2012г. Комисията взема решение, с което обявява жалба с рег.№ Ж 239/07.08.2012г., подадена от Б.Й.Т. срещу „К.Б.М.” ЕАД, „БТК” АДи „К.Б.” ЕООД за процесуално допустима, насрочва я за разглеждане по същество в открито заседание и конституира страните в административното производство.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяването на писменни становища с представяне на относимите по случая доказателства от„К.Б.М.” ЕАД, БТК АД и „К.Б.” ЕООД.

„БТК” АД представя своето становище с писмо вх.№С414/29.08.2012г. В същото телекомуникационната компания заявява, че г-н Б.Й.Т. е титуляр на различни услуги предлагани от БТК АД, а именно мобилна гласова услуга за шест мобилни номера, фиксирана гласова услуга с четири фиксирани номера, интернет и телевизия.

„БТК” АД заявява, че предоставяне на свързаните с г-н Б.Й.Т. личните данни на трети лица, никога не е било осъществявано, на никакво основание. Дружеството уточнява, че г-н Б.Й.Т. никога не е придобивал качеството на длъжник към „БТК” АД, респективно никога не е било възлагано извънсъдебно събиране на негово задължение.

Телекомуникационната компания счита, че наведените в жалбата на г-н Б.Й.Т. твърдения, не съдържат никакви обективни обстоятелства и по същество представляват предположения.

Към становището е приложено като доказателство, Пълномощно за представителна власт пред административния орган.

„К.Б.М.” ЕАД представя своето становище с писмо вх.№С426/03.09.2012г. В същото мобилният оператор уведомява Комисията, че Б.Й.Т. е страна по следните договори, сключени с „К.Б.М.” ЕАД: Договор за мобилни услуги от 23.03.2009г. и Договор за лизинг от 23.03.2009г. за СИМ карта с мобилен номер *****, Договор за мобилни услуги от 03.11.2009г. и Допълнително споразумение от 29.08.2010г. за СИМ карта с мобилен номер ****** и Договор за лизинг от 29.08.2010г.

Мобилният оператор уведомява Комисията, че г-н Б.Й.Т. не е заплатил ликвидни и изискуеми задължения. Като уточнява, че СИМ картата с мобилен номер ***** е изключена на 05.03.2011г. след начисляване на последната лизингова вноска, а СИМ картата с мобилен номер ****** е изключена на 11.08.2011г. и са били начислени неустойки. Във връзка, с които задължения на г-н Б.Й.Т. е била изпратена покана за доброволно заплащане на задълженията от „К.Б.М.” ЕАД от дата 10.12.2010г., но такова не е последвало.

За правомерното предоставяне на свързаните с Б.Й.Т. лични данни на „К.Б.” ЕООД, мобилният оператор се обосновава с възникналите ликвидни и изискуеми задължения от страна на потребителя, а така също и с подписания между двете дружества Договор от 01.09.2010г., с предмет организирането на неизплатени суми от абонати на възложителя „К.Б.М.” ЕАД.

Към становището са приложени като доказателства заверени копия от: Пълномощно за представителна власт пред административния орган; Договор за мобилни услуги от 23.03.2009г. и Договор за лизинг от 23.03.2009г. за СИМ карта с мобилен номер *****, ведно с Общи условия на Договора за лизинг; Договор за мобилни услуги от 03.11.2009г. и Допълнително споразумение от 29.08.2010г. за СИМ карта с мобилен номер ******; Договор за лизинг от 29.08.2010г. и Общи условия към него; Покана за доброволно заплащане от 10.12.2010г.; Фактура– Дубликат №7154159048 от 10.12.2010г.; Фактура– Дубликат №7165895617 от 10.09.2011г. Договор от 01.09.2010г. сключен между „К.Б.М.” ЕАДи „К.Б.” ЕООД.

„К.Б.” ЕООД представя своето становище на 30.08.2012г. В същото се сочи, че между дружеството за събиране на вземания и „К.Б.М.” ЕАД е сключен договор от 01.09.2011г., по силата на който мобилния оператор е възложил на дружеството за събиране на вземания да организира събирането на неизплатените от г-н Б.Й.Т. суми.

Дружеството за събиране на вземания уточнява, че с г-н Б.Й.Т. е бил потърсен шест пъти във връзка с задължението му към мобилния оператор, а след изпращането на уведомителното писмо е погасил претендираната от „К.Б.М.” ЕАД сума. В последствие е било изпратено ново писмо до жалбоподателя, с което е бил уведомен за нови задължения към мобилния оператор, както и е бил поканен да ги погаси в десет дневен срок.

„К.Б.” ЕООД счита подадената от г-н Б.Й.Т. жалба, за неоснователна.

Към становището са приложени като доказателства, заверени копия от: Пълномощно за представителна власт пред административния орган; Договор от 01.09.2010г., сключен между „К.Б.” ЕООД и „К.Б.М.” ЕАД; уведомително писмо с референтен номер: 4302611 от 02.02.2011г. и уведомително писмо с референтен номер: 4987206 от 01.09.2011г.

Страните в административното производство са редовно уведомени за постановеното решение на Комисията, с което жалбата е обявена за допустима и е насрочена дата за разглеждането й по същество.

В открито заседание проведено на 23.01.2013г. Комисията взема решение, с което отлага разглеждането на жалба с рег.№ Ж 239/07.08.2012г., подадена от Б.Й.Т. срещу „К.Б.М.” ЕАД, „БТК” АДи „К.Б.” ЕООД и задължава „К.Б.М.” ЕАД да представи информация за датата на оригиналната фактура за задължението от неустойка и датата на предоставяне на личните данни на жалбоподателя на „К.Б.” ЕООД за събиране на вземания.

На 11.02.2013г. в изпълнение на указанията на Комисията, „К.Б.М.” ЕАДизразява следното становище:

Мобилният оператор заявява, че представената по административната преписка фактура е идентична с оригиналната и няма разлика в датата на издаването и съдържанието й.

На следващо място „К.Б.М.” ЕАД уточняват, че договора по-който г-н Б.Й.Т. е бил страна, а именно Договор за мобилни услуги от 03.11.2009г., продължен с Допълнително споразумение от 29.08.2010г. за СИМ карта с мобилен номер ****** е бил прекратен предсрочно поради незаплатени от потребителя задължения, поради което същият е следвало да заплати и дължимата неустойка, което не е било извършено. Мобилният оператор допълва, че обажданията от СИМ карта с мобилен номер ****** са били ограничени на 22.11.2010г. и потребителят е следвало да заплати неустойка за предсрочно прекратяване заедно с всички други дължими от него суми за лизингови вноски, месечни абонаменти и ползвани услуги.

„К.Б.М.” ЕАД твърди, че поради техническа грешка неустойката не е фактурирана своевременно, а е била начислена само във вътрешната система, от данните в която се определят задълженията, които следва да бъдат възложени за събиране на трето лице.

В чл.1, ал.2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни по смисъла на чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя.

В §1 от ДР на ЗЗЛД се съдържа легалната дефиниция на „обработване на лични данни”, което представлява всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране, или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

В чл.4 от Закона за защита на личните данни се съдържат императивни разпоредби, в които законодателят е указал изрично в кои случаи е допустимо обработването на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на свързаните с него лични данни.

Жалбата е неоснователна по отношение на „БТК” АД, поради следните съображения:

Съгласно принципа на доказване, доказват се положителните юридически факти и доказателствената тежест е на страната, която ще се ползва от тях. В случая Б.Й.Т. твърди, че БТК АД е предоставила личните му данни, без изричното негово съгласие на трети лица, но не подкрепя това свое твърдение с доказателства.

От събраните по административната преписка доказателства, не се установи наличието на извършвано предоставяне личните данни на г-н Б.Й.Т., на трети лица от страна на „БТК” АД.

Жалбата е неоснователна по отношение на „К.Б.” ЕООД, поради следните съображения:

В Договор с дата 01.09.2010г., сключен между „К.Б.М.” ЕАД и „К.Б.” ЕООД, с предмет организиране с различни законосъобразни средствa, е регламентирано, че ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ („К.Б.М.” ЕАД) предоставя на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ („К.Б.” ЕООД) списък на потребителите си, които не са заплатили дължими на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ суми съгласно предвиденото в чл.1.1. по образец съгласно Приложение № 1. Този списък съдържа следните реквизити: име на длъжника; абонаментен/клиентски номер; мобилен телефонен номер; ЕГН на длъжника; БУЛСТАТ или ЕИК; всички адреси, с които ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ разполага; телефони за връзка, с които ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ разполага; сума на задължението към датата на подаване на списъка и друга информация по прецанка на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ. Видно от възлагателния договор сключен между двете дружества, „К.Б.М.” ЕАД е предоставил информация за сумата, която се дължи от Б.Й.Т., но не и самата фактура. Във възлагателния договор не е вменено задължението „К.Б.” ЕООД, да изследва от коя дата абонатите на мобилния оператор са придобили качеството на длъжници.

В тази връзка, обработването на свързаните с г-н Б.Й.Т. лични данни от „К.Б.” ЕООД, не представлява нарушение на императивните разпоредби на Закона за защита на личните данни.

Жалбата е основателна по отношение на „К.Б.М.” ЕАД, поради следните съображения:

От събраните по административната преписка доказателства, изразените от страните твърдения в откритото заседание на КЗЛД, проведено на 23.01.2013г., се установи, че дружеството „К.Б.М.” ЕАД е предоставило личните данни на г-н Б.Й.Т. на „К.Б.” ЕООД, преди изтичане на крайния срок за плащане на Фактура №7165895617, на стойност 77.27лв., а именно 28.09.2011г.

Мобилният оператор твърди, че това предоставяне е станало вследствие на техническа грешка във вътрешната система на дружеството, но видно от събраните по административната преписка доказателства, същата не е била отстранена и г-н Б.Й.Т. е получил писмо от „К.Б.” ЕООД, с Референтен номер: 4987206 и дата 01.09.2011г., същото уведомяващо го за просрочено задължение в размер на 77.27лв.

Налице са договорни правоотношения между Б.Й.Т. и „К.Б.М.” ЕАД, както и сключен договор между „К.Б.М.” ЕАД и „К.Б.” ЕООД, с предмет организиране събирането на вземания от длъжници на мобилния оператор, но договора сключен между двете дружества не е породил действие спрямо г-н Б.Й.Т. Това обстоятелство следва от регламентираната т.27 от Общите условия на „К.Б.М.” ЕАД за вазимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (Общите условия), която гласи, че плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по– късно от 18 дни след датата на издаването й. Видно от Фактура №7165895617, на стойност 77.27лв., същата е издадена на 10.09.2011г., с краен срок плащане 28.09.2011г., докато уведомителното писмо изпратено от „К.Б.” ЕООД до г-н Б.Й.Т., съдържащо същата стойност е изпратено на 01.09.2011г. (десет дни, преди издаването на фактурата).

Дружеството „К.Б.М.” ЕАД в качеството си на администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД, е задължено да обработва личните данни на физическите лица само в случаите, когато е налице поне една законова предпоставка. В административното производство не е установено наличието на нито една от предпоставките за допустимост, регламентирани в чл.4 от ЗЗЛД, във връзка с която да бъдат предоставени личните данни на Б.Й.Т. на „К.Б.” ЕООД, от страна на „К.Б.М.” ЕАД, за събиране на сумата дължима по Фактура №7165895617, издадена на 10.09.2011г.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение по случая, имайки предвид представените писмени доказателства и становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна по отношение на „БТК„ АД и „К.Б.„ ЕООД и основателна по отношение на „К.Б.М.„ ЕАД.

При определяне размера на налаганото с настоящото решение административно наказание, Комисията се съобрази с характера и степента на нарушението и обществените отношения, които засяга. Комисията взе предвид и факта, че в случая са нарушени правата на едно физическо лице.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.10, ал.1, т.7 и чл.42, ал.1 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните дани

4. Налага административно наказание – имуществена санкция в размер на 15000лв. (петнадесет хиляди лева) на „К.Б.М.” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София ******, представлявано от З.К., за това, че дружеството „К.Б.М.” ЕАД в качеството си на администратор на лични данни е обработвало личните данни на Б.Й.Т., предоставяйки ги на „К.Б.” ЕООД, за събиране на сума дължима по Фактура №7165895617, издадена на 10.09.2011г., без наличие на условие за допустимост за целта на същото обработване, с които действия е нарушен чл.4, ал.1 от Закона за защита на личните данни.

След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, гр. София – 1431, бул. “Акад. Иван Гешов” №15 или преведена по банков път:

Банка БНБ- ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601

BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, Булстат 130961721

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.