РЕШЕНИЕ
№Ж-231/15г.
София, 12.05.2016г.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Цанко Цолов, Цветелин Софрониеви Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 13.04.2015г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД),разгледа жалба с рег.№Ж-231/25.06.2015г., подадена от Д.Д.Д. срещу Агенцията за социално подпомагане (АСП).
Госпожа Д.Д.Д. уведомява, че е законен представител на малолетното дете Кл.К.П., родено по време на брака й с Кр.К.П.
Бракът на жалбоподателката е прекратен с Решение от 02.08.2010г. по гр. дело №5671/2009г. на СРС, с предоставяне упражняването на родителските права на нея, като на бащата е определен разрешителен режим на лични контакти с детето.
Госпожа Д.Д.Д. твърди, че по време на бракоразводното дело бащата, чрез множество недостоверни сигнали, е създал предубеденост и негативизъм спрямо нея в дирекциите на АСП.
Жалбоподателката информира, че през 2011г., предвид настъпила рязка промяна в поведението, здравословното и психоемоционалното състояние на детето, което било връщано от бащата с неуточнени инфекциии след оплаквания на детето от извършвано върху него сексуално, физическо и психическо насилие от бащата и неговата нова партньорка, е завела дело по Закона за защита от домашно насилие.
Д.Д.Д. сочи, че в решението на съда по това дело изрично е записано, че социалните служби са установили (каквото правомощие според нея те нямат), че бащата не е упражнявал насилие над детето си.
След делото по ЗЗДН, заведено срещу него, бащата завежда дело за промяна на родителските права, което към момента се разглежда от Софийски градски съд.
Жалбоподателката се оплаква, че въпреки че е родител на детето и негов законен представител, за действията и изготвените от ДСП– Люлин документи, е била оставена в пълна неяснота, разбирайки за тях едва при представянето им от бащата по заведените от него, съдебни дела.
Госпожа Д.Д.Д. сочи, че от 2009г. до момента е подавала множество заявления за достъп до обществена информация, заявления за достъп до лични данни и много жалби до Агенция за закрила на детето, Агенция за социално подпомагане и Дирекция „Социално подпомагане”– Люлин, съдържащи искания за информация за действията и издаваните документи от ОЗД-Люлин.
Жалбоподателката твърди, че исканите от нея копия от документи са от досието на Кл.К.П., касаещи пряко нея и детето й. Изисквана е и информация, свързана с действията, извършени от социалните работници по повод водените съдебни дела, за които тя не е информирана своевременно от социалните работници.
Госпожа Д.Д.Д. сочи, че АСП винаги категорично й е отказвала достъп до поисканата информация с различни мотиви, сред които и липса на съгласие на бащата.
Една част от отказите са аргументирани с довода, че нормата на чл.26 ЗЗЛД не е приложима за поисканата от жалбоподателката информация и документи, а други са мотивирани с това, че поисканата информация не е обществена информация по смисъла на чл.2 от ЗДОИ, а поисканите документи нямат самостоятелен характер.
Към жалбата е приложен акт за раждане на Кл.К.П., както и заверени копия от документи (заявления и отговори), подробно описани, съставляващи кореспонденцията, водена между жалбоподателката и съответните институции.
Госпожа Д.Д.Д. моли комисията да изрази мотивирано становище дали в описания от нея случай има нарушение на закона и дали неправилно е била лишена от информацията, необходима за защита правата и интересите на малолетното й дете. Жалбоподателката отправя искане КЗЛД да издаде задължителни предписания по отношение на АСП за отстраняване нарушаването на нейните и на детето й права, задължаващи агенцията да й предостави исканите от нея информацията и документи.
С писмо рег.№П-7330/07.09.2015г. от АСП е изискано писмено становище, ведно с относимите доказателства, депозирано в КЗЛД под рег.№П-7725/17.09.2015г.
Становището уведомява, че госпожа Д.Д.Д. многократно е сезирала АСП с различни писма, жалби и сигнали, по които своевременно и обстойно са извършвани множество проверки в ДСП-Люлин от РДСП-София-град и Инспектората на АСП, без да са установени пропуски и нарушения на социалните работници при изпълнението на техните функционални задължения.Като неоснователни са определени твърденията на Д.Д.Д. за нарушени нейни законни права по чл.8, ал.1 и ал.2 от ЗЗДет, в чийто предметен обхват не попада правото на предоставяне на лични данни от органите по закрила на детето.
Сочи се, че исканите от госпожа Д.Д.Д. документи имат служебен характер и са част от досието на детето Кл.К.П.Според АСП, изхождайки от легалната дефиниция за „лични данни” на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД и § 1, т.16 от ДР на същия закон, следва да се приеме, че понятието „копие от лични данни” не се отъждествява с понятието „копие от документи”. Тоест, за администратора на лични данни не е налице законоустановено задължение за предоставяне на копия от документи за „цялата събирана и съхранявана информация, намираща се в социалните служби”, каквото е искането, изразено в жалбата на Д.Д.Д. Нещо повече, документите, съдържащи исканата от жалбоподателката информация, са изготвени от органите за социално подпомагане в рамките на тяхната нормативно регламентирана дейност и родителите са запознати със съдържанието им, съгласно изискванията на Закона за закрила на детето.
В становището на АСП се подчертава, че в разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗЗЛД са индивидуализирани обективните предели, в рамките на които се простира правото на достъп по чл.28, ал.1 от ЗЗЛД. В никоя от трите, изчерпателно дефинирани от законодателя, хипотези не е предвидено задължение за администратора на лични данни да предоставя копия от изготвяни, в рамките на своята нормативнорегламентирана дейност, вътрешни актове, каквото е искането на госпожа Д.Д.Д.
Обърнато е внимание, че жалбата не кореспондира с материалноправните разпоредби на чл.28, ал.1 от ЗЗЛД, очертаващи пределите на достъпа до лични данни по чл.26 ЗЗЛД, тъй като се иска предоставяне на документи, съдържащи лични данни на Кл.К.П., „на едно трето лице” по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗЗЛД.
Според АСП следва да се направи извод, че достъпът до лични данни по чл.26 от ЗЗЛД представлява единствено информацията по чл.28 от ЗЗЛД, а достъпът до всяка друга информация, включително посочените в жалбата на госпожа Д.Д.Д. документи, следва да се осъществява по реда на специалния закон, по който тази информация е създадена, а именно ЗЗДет и ППЗДет.
В чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА) са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират комисията за нарушение на правата им по ЗЗЛД.
Жалбата, подадена от Д.Д.Д. срещу Агенция за социално подпомагане отговаря на нормативно установените изисквания, поради което е редовна.
Жалбата е подадена от физическо лице, при наличие на правен интерес и в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, поради което се явява допустима. Жалбата е насочена срещу Агенция за социално подпомагане – администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД.
На свое редовно заседание, проведено на 03.02.2016г., КЗЛД приема за допустима жалба рег.№Ж-231/25.06.2015г., конституира АСП като ответна страна в производството и определя жалбата за разглеждане в открито заседание, насрочено за 24.02.2016г., на което се явява адв. А.Ч., процесуален представител на жалбоподателката Д.Д.Д.
В хода на откритото заседание по жалба рег.№Ж-231/25.06.2015г., комисията изисква от жалбоподателката уточняване на последния момент, в който е поискала достъп до лични данни и към който е получила отказ такъв да й бъде предоставен от АСП. На госпожа Д.Д.Д. е даден срок да представи копия от последните си заявления за достъп до лични данни и получените отговори на тях от АСП, както и да уточни дали исканията й към агенцията са били да се запознае с документите, съдържащи лични данни или са били да получи копия от тези документи.
Вземането на решение по жалбата е отложено до представяне на изисканите допълнителни доказателства.
С молба рег.№П-1597/07.03.2016г. госпожа Д.Д.Д. представя някой от последните заявления за достъп до лични данни и последвалите отговори на АСП по тях, както следва: Заявление за достъп до лични данни до АСП с вх.№94ДД-94/29.05.2015г.; Заявление за достъп до лични данни до АСП с вх.№94ДД-0235/02.12.2014г.; Заявление за достъп до лични данни до АСП с вх.№94ДД-0236/02.12.2014г.; Отговор от АСП с изх.№94ДД-20/28.01.2015г. и Отговор от АСП с изх.№94ДД-125/30.06.2015г.
Приложените зявления за достъп до лични данни свидетелстват, че жалбоподателката като законен представител на малолетното дете Кл.К.П. и на основание чл.4 от Закона за достъп до обществена информация и чл.26 от ЗЗЛД изисква да й бъдат предоставени по пощата копия на хартиен носител от подробно изброени в самите заявления документи.
Заявленията удостоверяват, че госпожа Д.Д.Д. изисква достъп до всички социални доклади, протоколи, планове за действие, кореспонденции, както и съпътстващи документи от проверки, свързани с детето й, изброявайки ги изрично.
В приложените отговори от АСП на госпожа Д.Д.Д. е посочено, че правото на достъп до лични данни по смисъла на чл.26, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от ЗЗЛД не включва получаването на копия от документи.
Обърнато е внимание, че по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, исканите от нея документи не представляват обществена информация, попадаща в обхвата на ЗДОИ, която гражданите следва да получават от задължените по закона субекти, а се отнася до гражданскоправни отношения на конкретнин правни субекти и има частен характер в отношенията родител-дете.
В случая следва да се подчертае, че служебните документи, които се съставят по време на работата на съответните органи имат несамостоятелен характер, както и че понятието „копие от лични данни” не е тъждествено с понятието „копие от документи”.
Доказателствените материали, депозирани по жалба рег.№Ж-231/25.06.2015г., сочат, че в продължителен период от време– от 2012г.– до момента, между жалбоподателката и ответната страна е осъществена кореспонденция, с която госпожа Д.Д.Д. изисква – на основание ЗДОИ и ЗЗЛД, копия от документи, съдържащи събираната и съхранявана от социалните служби информация, отнасяща се до малолетното й дете Кл.К.П.
По административната преписка липсват данни жалбоподателката да е лишена от родителски права по чл.132 от СК или да се е намирала в производство за ограничаване или за лишаване от родителски права по чл.133 от СК, към момента на подаване на Заявленията за достъп, на основание чл.26 от ЗЗЛД, до личните данни на сина й Кл.К.П. Към момента на подаването им, госпожа Д.Д.Д. е имала качеството на пълноправен и законен представител– родител на детето си, нелишен от родителски права.
Според разпоредбата на чл.3 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС), лицата, ненавършили 14-годишна възраст са малолетни, а вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители– родители или настойници.
Съгласно чл.8, ал.1 от Закона за закрила на детето всеки родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, може да иска и да получава съдействие от органите по този закон, сред които и АСП.
Предвид разпоредбата на чл.3 от ЗЛС следва да намери приложение и разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗЛД, според която всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се до него лични данни– лицата, ненавършили 14 годишна възраст са малолетни и вместо тях и от тяхно име правни действия извършват законните им представители-родители или настойници, каквато е и госпожа Д.Д.Д. по отношение на детето й Кл.К.П.
Жалба рег.№Ж-231/25.06.2015г. съдържа искане, във връзка с правото по чл.26 от ЗЗЛД, за предприемане на санкция с цел получаване от администратори на лични данни на копия от документи.
Анализът на чл.26, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 от ЗЗЛД сочи, че информацията, която следва да бъде предоставена на физическото лице би трябвало да дава отговори, свързани с обема и начините на обработваяне на личните му данни.
В подкрепа на този извод е начинът, по който е регламентирано задължението на администратора на лични данни да предостави информацията в чл.31, ал.1 от ЗЗЛД, който сочи, че информацията– предмет на достъпа до лични данни „може да бъде предоставена под формата на устна или писмена справка или на преглед на данните от съответното физическо лице или от изрично упълномощено от него друго лице”.
Проблемът, който се явява при така регламентираното право на достъп до лични данни произтича от разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗЗЛД, която гласи: „Физическото лице може да поиска копие от обработваните лични данни на предпочитан носител или предоставяне по електронен път, освен в случаите, когато това е забранено от закон”.
Според Становище на КЗЛД №Д-283/2013г., понятието „копие на лични данни”, тълкувано като „копие на документи”, на практика не кореспондира с идеята за естеството на информацията– предмет на достъпа такава, каквато е дефинирана в чл.28, ал.1 от ЗЗЛД.
Изхождайки от легалната дефиниция за „лични данни” на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД и § 1, т.16 от ДР на ЗЗЛД, следва да се приеме, че понятието „копие от лични данни” не трябва да се отъждествява с понятието „копие от документи”.
Съществуват множество нормативни актове, боравещи изрично с понятието „копие от документи” и съответно регламентиращи достъпа до тях, с оглед което копия от документи се предоставят от администратора на лични данни по реда, предвиден за тяхното създаване, съхранение и достъп.
Административната преписка по жалба рег.№Ж-231/25.06.2015г. съдържа доказателствени материали, свидетелстващи, че АСП нееднократно е предоставяла на госпожа Д.Д.Д.– в качеството й на законен представители – родител, копие от обработваните за малолетното й дете лични данни и й е отказвала предоставяне на копия от документите, представляващи вътрешна административна кореспонденция между институциите, работещи по случая на Кл.К.П. или съдържащи лични данни на трето лице– бащата на детето.
Може да се заключи, че по този начин АСП е удовлетворило правото на жалбоподателката– като законен представител на малолетното й дете, вменено й от чл.26, ал.1 и чл.28, ал.1 от ЗЗЛД.
Правото на достъп по чл.26 и правата по чл.28а се осъществяват с писмено заявление до Администратора на лични данни, предвид което заявлението би трябвало да указва вида на информацията, която желае да получи физическото лице, а именно вида и обема на данните, които се обработват и целите на обработването им.
Същевременно, редът за получаване на друга информация, както и за получаване на копия от документи от физическото лице не се урежда и не попада в приложното поле на Закона за защита на личните данни.
Комисията за защита на личните данни като взе предвид фактите и обстоятелствата, изнесени в настоящето административно производство и на основание чл.38, ал.2 от ЗЗЛД,
РЕШИ:
Оставя без уважение, като неоснователна, жалба с рег.№Ж-231/25.06.2015г., подадена от Д.Д.Д. срещу Агенцията за социално подпомагане.
Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.
Настоящето решение подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Админиминистративен съд София– град.
Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.
Настоящето решение подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Админиминистративен съд София– град.
| ЧЛЕНОВЕ: | |
| Цанко Цолов /п/ Цветелин Софрониев /п/ Веселин Целков /п/ |
|
