Решение по жалба рег. № Ж-111/06.03.2017 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, на заседание, проведено на 21.06.2017г., обективирано в протокол №36, на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа жалба с рег.№Ж-111/06.03.2017г. подадена от Ц.С.Г.

В Комисията за защита на личните данни е постъпила жалба от Ц.С.Г., която сочи, че е собственик на апартамент, гараж и идеални части от жилищна сграда в София. Твърди, че П.С.А. е собственик на два магазина в същата сграда. На фасадата на сградата е разположил видеокамери, с които наблюдава и записва не само собствените си магазини, но и поведението на всички живущи в блока. Жалбоподателката изразява несъгласие да бъде заснемана. Очаква Комисията да упражни правомощията си и камерите да бъдат демонтирани.

С оглед задължението на административния орган за установяване на предпоставките за допустимост на искането, регламентирано в разпоредбата на чл.27, ал.2 от АПК, Комисията се е произнесла с решение относно допустимостта на жалба №Ж-111/06.03.2017г. предвид съображенията за надлежност на страните, компетентност на КЗЛД, наличие на правен интерес на жалбоподателя, спазване на установения в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД срок.

Предвид посоченото произнасяне жалбата е обявена за допустима. Конституирани са страните в административното производство: жалбоподател– Ц.С.Г.; а ответна страна– П.С.А. и е насрочена проверка. Определена е дата за разглеждане на жалбата по същество– 31.05.2017г. Страните са редовно уведомени за заседанието. Предоставена е възможност да изразят становище и да ангажират доказателства.

В КЗЛД е постъпило становище от ответната страна- П.С.А., заведено с рег.№С-299/16.05.2017г. Г-н А. сочи, че не е собственик на назованите в жалбата имоти и не е поставял охранителни камери.

В КЗЛД е постъпила нова жалба, заведена с рег.№П-3301/16.05.2017г.подадена от Ц.С.Г. Сочи, че след като администрацията на КЗЛД е изпратила жалбата й до ответната страна за становище, П.С.А. я разпространил, чрез разлепване във входа. Така неправомерно е разкрил личните й данни. Приложила е и допълнителни доказателства .

На основание чл.36, ал.1 от АПК и решение на КЗЛД, отразено в Протокол №29/03.05.2017г. е издадена Заповед №РД-14-164/18.05.2017г. на Председателя на КЗЛД за извършване на проверка във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата по жалбата.

В резултат на извършената проверка е установено, че на посочения в жалбата адрес: ******* се намира недвижим имот, разположен на приземен етаж в етажна жилищна сграда, представляващ офис на „И.” АД и втори обект– сладкарница, ситуирана във вътрешния двор на жилищната кооперация, Собственик на обектите е С.П.А. Г-н А. е собственик и управител на „Х.К.” ЕООД и чрез дружеството осъществява дейност в посочените обекти.

За целите на охранителна дейност „Х.К.” ЕООД е изградило система за видеонаблюдение, състояща се от 7 (седем) броя видеокамери и записващо устройство (DVR-видеорекордер). Записващото устройство е разположено непосредствено над окачен таван в офиса на „И.” АД и няма пряк достъп до него. Системата е изградена от Н.А., приятел на А. и позволява отдалечен достъп до видеокадрите.

В резултат на проверката е индивидуализирано разположението и обхвата на инсталираните камери. Първата камера заснема подхода и входната врата на офиса на „И.” АД. Втората е разположена във вътрешността на търговския обект като обхваща пространството пред гишето за извършване на услуги. Третата камера е инсталирана в паричния салон, който е отделен от фоайето. Четвъртата камера е разположена над входната врата на сладкарницата. Пета и шеста камера обхващат дворното пространство пред сладкарницата (вътрешен двор за жилищната сграда), като обхващат масите на заведението и детска площадка. Седма камера е инсталирана във вътрешния салон на сладкарницата. Системата за видеонаблюдение позволява идентификация на преминаващи през обхвата й физически лица.

Посредством DVR-видеорекордера системата за видеонаблюдение позволява извършване на запис на видеокадри за период от около 10 дни. Достъп до системата за видеонаблюдение и направените записи има С.А. и Н.А., изградил системата, чрез въвеждане на потребителско име и парола в специализирания софтуер. Системата позволява отдалечен достъп до видеокадрите посредством мобилно приложение на личния телефон на Н.А. На видно място има поставени информационни табели, предупреждаващи за осъществяваното видеонаблюдение. За документиране на резултатите от проверката са снети 9 (девет) броя графични изображения от системата за видеонаблюдение.

С писмо рег.№П-3446/23.05.2017г. от дирекция Информационни фондове и отчетност” на КЗЛД предоставят информация относно „Х.К.” ЕООД. След извършена справка в електронния регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри се установи, че дружеството не е подало заявление за регистрация като администратор на лични данни и съответно не е вписано в регистъра по чл.10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД. Същото не е освобождавано по надлежния ред от задължение за регистрация.

На 31.05.2017г. жалбата е разгледана в открито заседание на Комисията. Страните са редовно уведомени. Жалбоподателката Ц.С.Г. се явява лично. Ответната страна П.С.А. не се явява, не се представлява. Жалбоподателката представя нови доказателства– подписка от живущите във вход „Б” на кооперацията в подкрепа на жалбата и против видеонаблюдението в кооперацията. П.С.А. не разполага със собственост в този вход. Сочи, че именно той е разлепил жалбата й във входа, като това е отразено и в протокол от събрание на етажната собственост, който жалбоподателката се ангажира да предостави. Информира, че е съсобственик на двора на кооперацията, който се наблюдава от видеокамерите. Съгласието й не е искано. Споделя изводите, отразени в констативния протокол от проверката, че записите обхващат подхода към кооперацията, записват се лица, а това позволява идентифицирането им.

Предвид констатациите от извършената проверка, Комисията отлага разглеждането на жалбата за 21.06.2017г. Конституира и още една ответна страна: „Х.К.” ЕООД, чрез управителя С.П.А. Допълнението към жалбата, заведено с рег.№П-3301/16.05.2017г. е приобщено към преписката. Предоставена е възможност на страните да се запознаят с новите материали и да ангажират доказателства.

На 21.06.2017г. жалбата е разгледана в открито заседание на Комисията. Страните са редовно уведомени. Жалбоподателката се явява лично. Ответната страна „Х.К.” ЕООД се представлява от управителя С.П.А. и от адвокат Т.Т. от САК. П.С.А. не се явява и не се представлява. Жалбоподателката Ц.С.Г. моли камерите да бъдат монтирани така, че да заснемат единствено обектите собственост на С.А. Смята, че сегашното им разположение и обхвата им нарушават правата й. Управителят на „Х.К.” ЕООД С.А., чрез своя процесуален представител адвокат Т.Т. смята, че жалбата е неоснователна, недоказана и следва да бъде отхвърлена изцяло.

В изпълнение на чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД, този закон урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Целта е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот, чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

С нормата на чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е регламентирана компетентността на административния орган да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, касаеща извършване на неправомерно видеонаблюдение. В хода на административното производство е извършена проверка и е установено, че системата за видеонаблюдение е изградена и се поддържа от „Х.К.” ЕООД. Проверката е завършила с констативен акт. Индивидуализиран е обхватът и разположението на всяка от камерите. Наименованата като първа камера в констативния акт заснема подхода и входната врата на търговския обект. От направената снимка, приложена към КА е отразено, че подходът обхваща входът на жилищната кооперация и част от улицата. За да се произнесе по основателността на жалбата в тази й част КЗЛД е взела предвид относимото произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело №С-212/13 с предмет преюдициално запитване за тълкуване на чл.3, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО. Съобразно посоченото произнасяне обвързващо съответния национален съд, който го е сезирал по конкретното дело, институциите на Европейския съюз и държавите-членки, като всички са задължени да тълкуват правната норма точно в смисъла, в който е произнасянето на Съда на Европейския съюз се налага изводът за едно по-стеснено разглеждане на изключението в чл.1, ал.9 от ЗЗЛД.

Прави се заключението, че в случаите когато видеонаблюдението обхваща публични места и видеокамерите са монтирани извън собствеността и личната сфера на физическото лице видеонаблюдението не може да счита за дейност, която е изцяло „лична или домашна“ по смисъла на чл.3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46. Жалбата в тази й част се явява основателна поради липсата на съгласие за извършване на видеонаблюдение с установения параметър на камерата, обхващащ част от улицата, паркинг и входната врата етажната собственост, с адрес: *******.

Установените като пета и шеста камери в КА заснемат вътрешния двор на сградата, в който са изградени цветарници и са разположени маси на сладкарницата. Вътрешният двор е съсобственост между Ц.С.Г., П.С.А. и С.П.А. В този случай се приема за относима разпоредбата на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД като основание за допустимост за обработване на лични данни.

Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо когато е необходимо за реализиране на законни интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, на което се разкриват данните.

Посоченото условие за допустимост на обработването на личните данни предполага равните права и интереси на гражданите, освен когато интересите на физическото лице, за което се отнасят данните имат преимущество пред интересите на лицето, обработващо лични данни, в случая извършващо видеонаблюдение.

Изложеното е част от конституционно гарантираните права и свободи в Република България като право на живот, лична свобода и неприкосновеност на основание чл.28, чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България.

Предвид динамичното развитие на технологичните и обществените отношения като цяло и все по-налагащата се актуалност на въпросите свързани със спокойствието, здравето, сигурността и живота на личността в съвременната действителност става все по-наложителна тенденцията за разглеждане правата и интересите на гражданите именно от гледна точка на тяхното равенство, както и прилагане в смисъла на духа на закона и неговото съответствие на действителността.

Установената в производството пред Комисията причина за монтирането на камерите във вътрешния двор е с охранителна цел- опазване на разположеното и прикрепено имущество. Дворът е в режим на съсобственост на страните. Разположените камери в двора не обхващат територия извън съсобствеността.

В заключение на горното и съобразно приложението на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД като основание за допустимост на обработването не се установяват предпоставки за приемане на извода, че интересите на Ц.С.Г. имат преимущество пред останалите съсобственици на недвижимия имот.

Разположената система за видеонаблюдение позволява отдалечен достъп до видеокадрите. Установено е, че достъп до тях има трето лице Н.А., който е изградил системата на администратора „Х.К.” ЕООД. Неговия достъп не е обоснован, тъй като той не е служител на администратора, нито е обработващ лични данни. Жалбата в тази част е основателна, като достъпът до записите на г-н Н.А. следва да бъде преустановен, освен в случаите, когато се касае до техническа поддръжка на системата.

В присъединените материали към преписката г-жа Ц.С.Г. сочи, че П.С.А. е разлепил нейната жалба до КЗЛД, във входа на жилищната кооперация. Разлепената жалбата е изпратена от администрацията на КЗЛД до г-н А. за становище и доказателства. Жалбоподателката се е ангажирала да представи протокол от Общото събрание, в което е отразено, че именно П.С.А. е разлепил жалбата. Въпреки това не са установени категорични доказателства които да потвърждават, че именно г-н П.С.А. е разпространил, чрез разлепване жалбата, съдържаща нейните лични данни.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.