РЕШЕНИЕ
№ 975/2012 г.
София, 09.05.2012 г.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков – членове на Комисията за защита на личните данни, в открито заседание, проведено на 11.04.2012г. (Протокол №18), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№975/20.02.2012г., подадена от Г.П.В. срещу „П.К.Б.(Б.)” АД.
Административното производство е по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни.
Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, в която жалбоподателят сочи, че от м. декември 2011 г. до 16.02.2012 г. е получавал обаждания на личния си телефон от „Е.М.” ООД за налични задължение към „П.К.Б.(Б.)” АД към 2002-2003 г. Г-н Г.П.В. посочва, че „вероятно” през този период е имал взаимоотношения с банката, но не е декларирал съгласието си личните му данни да бъдат предоставяни на трети лица. Счита, че е извършено нарушение, тъй като банката не е спазила изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД относно задължението за уведомяване на длъжника. Г.П.В. е притеснен от факта, че фирмата за събиране на вземания притежава личните му данни без наличие на валидно правно основание. Жалбоподателят моли Комисията да извърши проверка по случая и да предприеме съответни действия с оглед своите правомощия.
Към жалбата не са приложени доказателства.
Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от Закона. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата.
При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че на „П.К.Б.(Б.)” АДе издадено Удостоверение №1669. Заявени са шест регистъра. Към момента е със статус „За редакция”. На „Е.М.” ООД е издадено Удостоверение №17856. Заявени са два регистъра. Двете дружества са вписани в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри към КЗЛД.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 38 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.
Следователно жалбата е от компетентността на КЗЛД.
В заседание, проведено на 21.03.2012 г. (Протокол №15), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 11.04.2012г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателя Г.П.В., ответна страна „П.К.Б.(Б.)” АД в качеството му на администратори на лични данни и заинтересована страна – „Е.М.” ООД.
В условията на служебното начало, с писма с изх.№975/12/06.03.2012г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл. 26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) дружествата „П.К.Б.(Б.)” АД и „Е.М.” ООД са уведомени за образуваното в КЗЛД административно производство и на основание чл. 36 от АПК е указано в срок да предоставят писмени становища по жалбата, както и относими към случая доказателства.
В отговор, с писмо с вх.№1671/13.03.2012 г., от „Е.М.” ООД е получено становище, в което се твърди, че на основание сключен с „П.К.Б.(Б.)” АД Договор от 06.08.2010г. за услуги по събиране на вземания, на дружеството е възложено предприемане на извънсъдебни действия с цел събиране на изискуеми вземания. В становището се посочва, че с договора не е извършено прехвърляне на вземанията, а е възложено събирането им. В тази връзка считат твърденията на жалбоподателя за нарушение на чл. 99 от ЗЗД за неоснователни. Предоставянето на личните данни на Г.П.В. е последица от неспазване на задълженията му да заплаща в определен срок банкови такси за обслужване на ползваната от него банкова карта, поради коетона 07.12.2011г. е възложено за събиране вземанията му.
Към писмото са приложени заверени копия на: Пълномощно на А.К.; Договор за услуги по събиране на вземания от 06.08.2010г. и Приложение №2 към него; Удостоверение №17856.
С писмо с вх. №975/12/14.03.2012г., от „П.К.Б.(Б.)” АД е получено становище, в което се сочи, че на 06.12.2002 г. жалбоподателят е подал искане за издаване на електронна банкова карта, за която цел е предоставил доброволно личните си данни. Във връзка с издаването, към нея е разкрита разплащателна сметка за обслужването на картата. Твърди се, че на 14.12.2004 г. г-н Г.П.В. е подписал Протокол за получаване на нова банкова карта, в който е декларирал, че е запознат с Общите условия по договора за издаване на електронна банкова карта „ПроКард”. Във връзка с месечното обслужване на откритата разплащателна сметка в „П.К.Б.(Б.)” АД, към настоящия момент Г.П.В. дължи такса в размер на 109.86 лв. За събиране на свои дължими и неизплатени вземания, банката е сключила договор с „Е.М.” ООД, което дружество обработва личните данни на длъжници само и единствено с цел събирането на изискуеми задължения.
Към писмото са приложени заверени копия на: Искане за издаване на електронна банкова карта от 12.12.2002г.; Протокол от 12.12.2004г.; Общи търговски условия от 12.03.2012г.; Общи търговски условия от 01.01.2012г.; Движение по сметка; Извлечение от банкова сметка; Договор зауслуги по събиране на вземания от 06.08.2010г. и Анекс №4 към него; Общи условия за банкови услуги.
За откритото заседание на Кмисията за защита на личните данни, проведено на 11.04.2012г. (Протокол №18), страните са редовно уведомени. Жалбоподателят не се явява, не изпраща процесуален представител. За „П.К.Б.(Б.)” АД се явява юрк. К. с пълномощно от 09.04.2012г. „Е.М.” ООД се представлява от юрк. К. с изрично пълномощно по жалбата. Юрк. К. оспорва жалбата и предоставя допълнителни дакозателства: тарифата на банката, по която е определено какъв е размерът на таксите, дължими от жалбоподателя; Договор за услуги по събиране на вземания от 06.08.2010г. и Анекс №4 към него.
Съгласно чл.2, ал.2, т.3 от Закона, личните данни следва да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват. Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно.
Жалбата е насочена срещу злоупотреба с личните данни на жалбоподателя, изразяваща се в предоставянето им на трети лица без знанието и съгласието му. По смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД “разпространяване” на лични данни представлява обработване на лични данни.
Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя от страна на администратори на лични данни.
В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД изчерпателно сапосочени основанията за допустимост за обработване на лични данни. Законодателят е възприел, че обработването на лични данни на физически лица, следва да се извършва при наличието на поне едно от тези условия, което е предпоставка за законосъобразност на обработването. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона. Видно от Искане за издаване на електронна банкова карта от 06.12.2002г., както и от Протокол от 14.12.2004г. за получаване на банкова електронна карта ПроКард, между г-н Г.П.В. и банката е налице валидно правоотношение. Този факт не се оспорва от жалбоподателя. От изложеното следва извода, че е налице изричното съгласие на Г.П.В. по смисъла на чл.4, ал.1, т.2от ЗЗЛД.
От събраните към жалбата писмени доказателства бeзспорно е установено обстоятелство, че „П.К.Б.(Б.)” АД обработва по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД личните данни на жалбоподателя във връзка с договорните отношения между страните.
Нормата на чл.24, ал.1 от ЗЗЛД допуска възможността администраторът на лични данни да обработва данните чрез възлагане на обработващ данните. В конкретния случай, „Е.М.” ООД, въпреки самостоятелното си качество на администратор на лични данни, по отношение на „П.К.Б.(Б.)” АД има качеството обработващ лични данни по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. Този извод произтича от обстоятелството, че „Е.М.” ООД ползва (употребява) личните данни на клиентите на банката от нейно име и за нейна сметка с цел събиране на просрочени задължения към нея. Съществуването на посочените взаимоотношения водят до задължение на администратора на лични данни, възлагайки обработването на лични данни да докаже, че отношенията му с обработващия лични данни са уредени с нормативен акт, писмен договор или с друг акт на администратора, в който се определя обемът на задълженията, възложени от администратора на лични данни. Видно от предоставения от страните Договор за услуги по събиране на вземания, сключен на 06.08.2010г. и Анекс №4/01.12.2011г. към него, „П.К.Б.(Б.)” АД възлага на „Е.М.” ООД да извършва извънсъдебни действия за събиране на вземания от нейни длъжници, като за тази цел банката предоставя информация за лицата, които имат неплатени задължения. С цитирания договор не се прехвърлят вземанията на банката, а срещу договорено възнаграждение фирмата за събиране на вземания предприема действия по събирането на дължими неизплатени суми.
От приложените към становище с вх.№975/12/14.03.2012г. извлечения от банковата система е видно, че Г.П.В. е длъжник на „П.К.Б.(Б.)” АД за неизплатени такси във връзка с месечното обслужване на откритата на негово име разплащателна сметка в банката. С подписването на Искане за издаване на електронна банкова карта, жалбоподателят е декларирал, че е запознат с Общите условия по договора за издаване на електронна банкова карта и приема прилагането им при уреждане на правата и задълженията на двете страни по договора. Съгласно т.1 от Раздел VIII на Общите условия клиентът се задължава да заплаща всички такси, комисионни и лихви, възникнали в хода на договорните отношения. В случай, че желае прекратяването на договора, клиентът следва да подаде Искане за закриване на картата. В случая няма данни жалбоподателят да се е възползвал от такава възможност и данните му са обработвани във връзка с издадената електронна карта, поради което г-н Г.П.В. дължи такси на банката. Поради неплащането им, задължението му е възложено на „Е.М.” ООД по силата на валидно правно основание – сключен с „П.К.Б.(Б.)” АД договор за услуги по събиране на вземания.
Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.
От събраните към административната преписка доказателства няма данни за извършено нарушение на императивни законови разпоредби. Обработването на личните данни на жалбоподателя е законосъобразно по силата на чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗЛД.
В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на действителни факти от значение по случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията, приема жалбата за неоснователна.
Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 и чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни
РЕШИ:
Оставя без уважение жалба с рег.№975/20.02.2012г., подадена от Г.П.В. срещу „П.К.Б.(Б.)” АД.
Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.
ЧЛЕНОВЕ: | |
|
Красимир Димитров /п/ |