Решение по жалба вх. № 887/ 23.02.2011 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Мария Матева, Валентин Енев и Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 01.02.2012г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с рег. №887/23.02.2011г., подадена от Ж.Н.С. срещу „Т.Ф.С.” ЕАД.

Жалбоподателката уведомява, че е на 28.12.2010г., при подаване на документи за потребителски кредит в „У.Б.” АД и при справка в регистъра на БНБ, се оказва, че освен известните й ипотечен кредит и овърдрафт към същата банка, редовно обслужвани и погасени през декември 2010г., тя има и необслужван овърдрафт към неизвестна за нея финансова институция.

Заради него госпожа Ж.Н.С. получава отказ от „У.Б.” АД. за отпускане на потребителски кредит.

От официална справка, направена в БНБ на 04.01.2011г., жалбоподателката се информира, че необслужвания овърдрафт, открит на нейно име е към „Т.Ф.С.” ЕАД.

При посещение в офиса на дружеството тя получава потвърждение за наличие на просрочен овърдрафт, предоставени са й копията от подадената молба и от сключения договор.

Жалбоподателката установява, че и двата документа съдържат личните й данни, но не са подписани с подписа й и че дадения за връзка мобилен телефон също е неверен.

Тя твърди,че в нейно присъствие представители на „Т.Ф.С.” ЕАД проверяват и установяват, че на въпросния телефон отговаря друго лице, представящо се за госпожа Ж.Н.С.

Изяснява се, че данните на жалбоподателката са подадени на фирма за събиране на вземанията, чийто представител многократно е контактувал с въпросното друго лице, даващо обещания за покриване на задълженията по овърдрафта.

Госпожа Ж.Н.С. подава до „Т.Ф.С.” ЕАД жалба вх. 0021/05.01.2011г.

Във връзка с жалбата си тя получава отговор изх. № 0032/20.01.2011г., в който дружеството сочи, че липсват установени служебни нарушения и потвърждава наличието, в нейна тежест, на задължение, нараснало до сумата 1948, 24 лева.

Жалбоподателката заявява, че не е губила личната си карта, не я е предоставяла на друго лице, нито е упълномощавала другиго със сключване на договор от нейно име.

Госпожа Ж.Н.С. счита, че е злоупотребено с личните й данни и моли Комисията за съдействие за установяване на истината.

Към жалбата са приложени заверени копия от: Извадка от Регистъра на БНБ, направена от „У.Б.” АД; от Справка от БНБ № 94ЖЖ-0002/04.01.2011г.; от жалба вх.№0021/05.01.2011г. и от отговор изх. № 0032/20.01.2011г.

С писмо рег. № 887(11)/05.04.2011г. на Председателя на КЗЛД от жалбоподателката е изискано предоставяне на входящия номер на преписката, образувана по жалбата й в Районна прокуратура – Я.

Видно от известието за доставяне писмото е получено лично на 21.04.2011г., но нито в посочения срок, нито по-късно, въпреки последвалите писма, включително и съобщение, отправено по реда на чл.61, ал.3 от АПК, госпожа Ж.Н.С. не предоставя номера, под който жалбата й е депозирана в прокуратурата.

С писмо рег. № 887(11)/08.04.2011г. на Председателя на КЗЛД, от „Т.Ф.С.” ЕАД е изискано становище по жалбата, ведно с относимите доказателства.

В становището си по случая – рег. № 887(11)/20.04.2011г., „Т.Ф.С.” ЕАД сочи, че извършената проверка е установила наличие на надлежно попълнени и подписаниЗаявление за кредитна карта „Т.” и Договор за кредит, свързан с използването на кредитна карта „Т.”, подписани от Ж.Н.С.

От дружеството уведомяват, че въз основа на посочените документи, на 13.07.2009г., заявената кредитна карта е активирана.

Обръща се внимание, че на 04.01.2011г., в офис на „Т.Ф.С.” ЕАД е проведена среща, на която са присъствали госпожа Ж.Н.С. и съпруга й и на която на жалбоподателката е разяснено, че при съмнения за извършена измама и злоупотреба с личните й данни, за облагодетелстване на трети лица, посредством издаване на кредитна карта на нейно име, би трябвало да се обърне към органите на реда, които би следвало да установят твърдяното, а дружеството да се съобрази със становището им по случая.

От „Т.Ф.С.” ЕАД сочат, че на 05.01.2011г. Ж.Н.С. подава пред тях жалба, в която заявява, че не разполага с информация кой е подписал въпросния договор, но описаната в жалбата ситуация противоречи на устните заявления на госпожа Ж.Н.С., направени по време на срещата, проведената на 04.01.2011г.

От дружеството уведомяват, че към 09.04.2011г. жалбоподателката няма задължения към тях и договора й е прекратен, за което е издадено удостоверение.

Към становището са приложени копия от описаните документи, както и копие от действащ договор, уреждащ взаимоотношенията между „Т.Ф.С.” ЕАД и „МДМС” ООД с оглед издирване на нелоялни картодържатели, изпаднали в просрочие към „Т.” и приканването им към изпълнение.

С писмо рег. № 887(11)/16.12.2011г. на Председателя на КЗЛД, от Районна прокуратура – град Я. е изискано представяне на писмено удостоверение за наличието на образувано пред тях производство по жалбата на госпожа Ж.Н.С.

С писмо рег. № 887(11)/29.12.2011г. Районна прокуратура Я. уведомява, че по жалба на госпожа Ж.Н.С. е образувана преписка вх. № 2145/2011г, по описа на РП гр. Я., по посочената жалба е назначена проверка, извършена от ОДМВР град Я.

По преписката е образувано досъдебно производство, дознание № 89/2011г. за престъпление по чл. 212, ал.1 от Наказателния кодекс.

Сочи се, че на основание чл.343, изр. първо от НПК срокът на разследване по преписката е удължен с четири месеца, считано от 28.11.2011г.

Разследването по посоченото досъдебно производство не е приключило, намира се в досъдебна фаза и в качеството й на обвиняем, за извършено престъпление по чл.212, ал.1, предстои да бъде привлечена госпожа Ж.Б.Б. от град Я.

Съгласно чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) административния орган е длъжен да провери, при постъпване на искането, предпоставките за допустимост на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

В чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА) са определени реквизитите на жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушение на правата им по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Жалбата на госпожа Ж.Н.С. отговаря на нормативно установените изисквания и е редовна.

Въпреки, че е подадена от физическо лице и в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, материалите, събрани по жалба вх.№ 887/23.02.2011г., навеждат на извода, че към момента липсват предпоставките по чл.38, ал.1 от ПДКЗЛДНА за произнасяне от страна на КЗЛД относно квалификацията на искането на жалбоподателката и неговата допустимост.

Не е в компетентността на Комисията да установи достоверността на подписа на госпожа Ж.Н.С., положен под заявлението и договора, сключени между нея и „Т.Ф.С.” ЕАД.

КЗЛД не е разследващ орган и тези действия не са включени в правомощията й.

Използването на неистински подпис може да бъде квалифицирано като престъпление по смисъла на чл. 308 и сл. от Наказателния кодекс.

Компетентни в тези случаи са органите на прокуратурата, които жалбоподателката е сезирала с фактите и обстоятелствата, изнесени в жалбата пред КЗЛД.

По жалба на госпожа Ж.Н.С. е образувана преписка вх. № 2145/2011г, по описа на РП гр. Я., по която се води дознание № 89/2011г. за престъпление по чл. 212, ал.1 от Наказателния кодекс.

Разследването по случая не е приключило и се намира в досъдебна фаза.

Предвид описаната по-горе фактическа обстановка, направения правен анализ и на основание чл. 38, ал.1 от ПДКЗЛДНА, във връзка с чл. 54, ал.1, т.3 от АПК и чл.27, ал.2, т.3 от АПК, Комисията за защита на личните данни

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.