РЕШЕНИЕ
№ 8116/10г.
София, 19.05.2011г.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров,Валентин Енев и Веселин Целков, на открито заседание, проведено на 23.03.2011г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа жалба с рег. № 8116/02.06.2010г., подадена от Й.А.Х. срещу Министерство на вътрешните работи – Областна дирекция на вътрешните работи – Шумен.
Жалбоподателката уведомява КЗЛД, че органите на МВР – ОДМВР – Шумен неправомерно са обработили личните й данни, разпространявайки постоянния й адрес, в нарушение на разпоредбите на чл.2,ал.2, т.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Госпожа Й.А.Х. сочи, че ОДМВР-Шумен е изпратилазапитване рег.№13586/07.06.2009г., до Висшия адвокатски съвет (ВАдвС), целящо установяване правоспособността й на действащ адвокат.
Тъй като в писмото се съдържат трите имена, ЕГН-то и постоянния й адрес, жалбоподателката счита, че горното представлява неправомерно предоставяне на нейни лични данни от МВР – ОДМВР – Шумен на ВАдвС.
Госпожа Й.А.Х. приема, че с посочване на постоянния й адрес, е надхвърлена целта на обработване на личните й данни.
Жалбоподателката изтъква, че МВР – ОДМВР – Шумен би могло да се осведоми за адвокатската й правоспособност като в писмото си до ВАдвС посочи само ЕГН-то й, което би я индивидуализирало еднозначно, без възможност за дублиране на нейните имена.
Госпожа Й.А.Х. подчертава, че съгласно чл.1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), постоянния адрес е данна, която отличава лицето от другите лица в обществото.
Към жалбата се прилагат копия от писмо рег.№ 13586/07.06.2009 г. на МВР – ОДМВР Шумен, от писмо изх.№ 522 / 16.06.2009 г. на ВАдвС и от писмо изх.№ 225/08.03.2010 г. на ВАдвС.
Преди да подаде пред КЗЛД жалба рег.№8116/02.06.2010г., жалбоподателката е сезирала Комисията с жалба № Ж-10/21.01.2010г. срещу МВР, в която твърди, че органите на МВР – ОД МВР-Шумен неправомерно обработват нейни лични данни, като без правно основание разпространяват единния й граждански номер, в същото писмо рег. № 13586/ 07.06.2009г. на ОДВР Шумен до ВАдвС.
С Решение № 10/17.03.2010г. КЗЛД оставя цитираната жалба без уважение, като неоснователна.
Решението на Комисията бива обжалвано пред Върховния административен съд (ВАС) с жалба вх. № Ж-10/09г. от 16.04.2010г.
На свое редовно заседание, проведено на 16.06.2010г. (Протокол № 22) КЗЛД обявява жалба рег.№8116/ 02.06.2010г., подадена от Й.А.Х. срещу МВР – ОДМВР Шумен за допустима.
Във връзка с принципа на служебното начало, закрепен в чл.9 от АПК и с оглед установяване истинността по случая, съгласно чл.7 от АПК, на основание чл.54, ал.5, във връзка с чл.36, ал.1 АПК, Комисията решава образуваното административното производство, по жалба рег. N 8116/ 02.06.2010г да бъде спряно поради наличие на съдебно производство, образувано по жалба вх. № Ж-10/09г. от 16.04.2010, висящо пред ВАС и преюдициално по отношение на настоящото производство.
С писмо изх. № 8116/24.01.2011г. на Председателя на КЗЛД е отправено запитване до ВАС – Пето отделение, относно хода на съдебното производство по административно дело № 7607/2010г., образувано по жалба вх. № Ж-10/16.04.2010г.
С писмо вх. № 8116/10/02.02.2011г. ВАС уведомява Комисията, че по визираното дело е постановено Определение с № 9611/09.07.2010г., което е влязло в сила на 31.07.2010г.
С определението ВАС оставя без разглеждане жалбата на Й.А.Х. против Решение № 10/17.03.2010г. на КЗЛД и прекратява производството по дело № 7607/2010г.
Предвид горното и на основание чл.55, ал.1 от АПК, на редовно заседание, проведено на 23.02.2011г. (Протокол № 10), КЗЛД взема решение за възобновяване на административното производство по жалба рег. N 8116/02.06.2010г.
На основание чл. 38, ал 3 от ПДКЗЛДНА Комисията конституира като ответна страна в производството Министерство на вътрешните работи, а като заинтересовани страни Висшия адвокатски съвет и Областна дирекция на вътрешните работи – Шумен.
С писмо изх.№ 8116/10/02.03.2011г.на Председателя на КЗЛД, от МВР е поискано предоставяне на писмено становище по жалба рег. № 8116/02.06.2010г., ведно с относимите доказателства.
С писмо рег. № I – 7603, екз. № 2/16.03.2011г. МВР депозира становището си по жалбата на госпожа Й.А.Х., като прилага към него:
1.Копие на договор за правна помощ
2.Копие на пълномощно
3.Копие на молби до Районен съд Шумен от Й.А.Х.
С писма изх.№ 8116/10/02.03.2011г.на Председателя на КЗЛД, са изискани становища по жалбата и от ОДВР Шумен и от ВАдвСъвет.
С писмо рег. № 6234/15.03.2011г. ОДМВР – Шумен предоставя становището си по жалбата на госпожа Й.А.Х.
Към становището са приложени:
1. Искова молба рег. № АВ 487/26.02.2008г. на НСП срещу А.Д.;
2. Молба от 05.09.2008г. до съда за заличаване на НСП като страна (ищец) по гр.д. №601/08г. по описа на ШРС и конституиране на МВР;
3. Пълномощно, издадено от Директора на НСП, препратено с писмо рег. № АО-743/24.03.2008г.;
4. Пълномощно за процесуално представителство на МВР рег. № 1-699 от 14.01.2009г., издадено от министъра на вътрешните работи с молба от 22.01.2009г.;
5. Пълномощно рег. № 1-7669 от 11.03.2010г.;
6. Договор за правна защита и съдействие от 22.01.2009г. (за идентичност на имена) и пълномощно от 22.01.2009г. за процесуално представителство;
7. Съдебен протокол от проведено на 09.12.2009г. съдебно заседание по гр.дело №601/2008г. по описа на ШРС.
В становището на МВР е изразено схващането, че претенцията на Й.А.Х., за допуснато нарушение при предоставяне на нейния адрес на ВАдвС, в писмото на ОДМВР – Шумен, е неоснователна.
В становището се подчертава, че писмо рег. № 13586/07.06.2009г. по описа на ОДМВР – Шумен, с което е направено запитването до ВАдвС, съдържащо адреса на жалбоподателката, е подписано от директора на ОДМВР – Шумен, в качеството му на орган , компетентен да обработва лични данни в МВР.
Сочи се, че ВАдвС също е администратор на лични данни и съответно носител на всички задължения за тяхната защита от неправомерна употреба.
В неговата компетентност е включено, предвиденото в чл.122, ал.1, т.7 от Закона за адвокатурата (ЗА) поддържане на единните регистри на адвокатите.
На основание чл.148, ал.1 от ЗА правилата за водене на единни адвокатски регистри за адвокати от ВАдвС са определени с Наредба № 3 от 29.10.2004г. за водене и съхраняване на регистрите от адвокатските съвети.
В становището се подчертава, че според чл.6, ал.1, т.2, б. „г” от Наредба № 3 адресът на адвокатската кантора е част от задължителната информация за вписване в регистъра, представляваща елемент от идентификацията на адвоката при изпълнение на функциите му.
В становището се разяснява, че основание за съдържащото се в писмо рег. № 13586/07.06.2009г.по описа на ОДМВР – Шумен запитване до ВАдвС е воденото, в Районен съд гр.Шумен съдебно производство по гр.д № 601/2008г., по което ищец е МВР.
В това производство ответникът, А.Д.Х., е упълномощил, на основание чл.32, т.2 от ГПК, жалбоподателката, в качеството й на негов родител, да го представлява по пълномощие.
Представен е и договор от същата дата, съгласно който А.Х. е заплатил на жалбоподателката възнаграждение за правната защита.
Заплатеното възнаграждение придава на договора формата на договор по чл.36, ал.2 от ЗА, при който адвоката уговаря възнаграждението си със своя клиент.
По силата на такъв договор пълномощникът, в качеството му на адвокат, може да претендира, от насрещната страна по делото, разноски, дори и когато е упълномощен от свой роднина.
В ал.1, във връзка с ал.5 на чл.78 от ГПК се определя какви разноски за представителство по пълномощие могат да бъдат присъдени от съда, като тази възможност е предоставена само за разноски, извършени за възнаграждение на адвокат, но не и за другите варианти на представителство по пълномощие, за които не се допуска присъждане на разноски.
Тоест, качеството на адвокат на представителя по пълномощие е основния юридически факт, въз основа на който могат да се признаят и присъдят разноски за него.
В становището се подчертава, че установяването, по безспорен начин, дали определено лице е адвокат, към точно определен момент, може да се извърши само въз основа на изрична, актуална справка по адвокатските регистри.
Същевременно жалбоподателката, в качеството й на процесуален представител, се е легитимирала с посочения в запитването на ОДМВР – Шумен адрес и в представеното по делото пълномощно, и в договора за правна помощ, депозирани пред Районен съд – гр.Шумен.
Горният факт определя същия адрес като такъв на пълномощника по чл.33 от ГПК и като адрес за връчване по чл.38 от ГПК.
Адресът на пълномощника се явява и един от задължителните елементи от съдържанието на писмения отговор на исковата молба, така както е посочено в чл.131, ал.2, т.2 от ГПК.
Сочи се, че адресът на Й.А.Х., в качеството й на пълномощник е бил разглеждан като еднозначен с този на адвокатската кантора за адвокат.
Като такъв, точно определен и предоставен от пълномощника Й.А.Х. в съдебните книжа по делото, адресът е посочен в запитването до ВАдвС.
Становището, депозирано пред КЗЛД от ОДМВР – Шумен също застъпва схващането за неоснователност на жалбата, подадена от госпожа Й.А.Х.
В него се сочи, че по гр.д № 601/2008г. за ищеца – МВР, е съществувал правен интерес от доказването, че тя не е лице, вписано в адвокатските регистри, придобило правоспособност „Юрист” и следователно не й се дължи възнаграждение за правни услуги и процесуално представителство.
От ОДМВР – Шумен считат, че след като, с писмо № 13586/07.06.2009г.по описа на ОДМВР – Шумен, е предоставена информация за имената и ЕГН–то на госпожа Й.А.Х., наличието на постоянен адрес допълва идентификацията на физическото лице, тъй като според чл.3, ал.1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), данните за постоянния адрес са едни от тези, които разграничават лицата помежду им.
От ОДМВР – Шумен подчертават, че по настоящата жалба не се касае за огласяване на лични данни, в нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД, а за събиране и внасяне на официално писмено доказателство по реда на ГПК, от надлежно упълномощен представител на ищеца по делото.
Данните за постоянен адрес, имена и ЕГН на жалбоподателката не са използвани и огласени публично, за злоупотреба с тях, в нарушение на целта на закона, а са използвани за нуждите на правосъдието и за упражняване на законни права и интереси на ищеца по едно образувано съдебно производство.
В становището се изтъква, че кореспонденцията между ОДМВР – Шумен и ВАдвС, описана в жалба №8116/02.06.2010г., подадена от госпожа Й.А.Х. е имала за цел защита интересите на МВР по гр.д № 601/2008г. по описа на Районен съд – гр.Шумен, по което жалбоподателката е конституирана като процесуален представител на сина си, а данните за адреса й са станали налични още с пълномощното, предоставено от нея, по делото.
Жалба № 8116/02.06.2010г. е насрочена за разглеждане по същество на 23 март 2011г., за което страните са редовно уведомени.
На заседанието се явява главен юрисконсулт Б.Д.И. – процесуален представител на Министерство на вътрешните работи.
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗЛД лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, които са свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето.
Според чл.93,ал.1, във връзка с чл.89,ал.1 от ЗГР постоянният адрес е адрес в населено място, избран от лицето за вписването му в регистрите на населението и се явява еднозначно описание на мястотокъдето то живее или където получава кореспонденцията си.
Съдържащата се в писмо рег.№ 13586/07.06.2009 г. на МВР – ОДВР Шумен до ВАдвС информация относно постоянния адрес на жалбоподателката е недостатъчна, за да може тя да бъде еднозначно идентифицирана, но в съвкупност с информация за трите й имена и ЕГН-то й предпоставя подобно идентифициране.
Предоставянето на личните данни на Й.А.Х. от страна на МВР – ОДМВР Шумен на ВАдвС представлява „обработване на лични данни” по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗЗЛД.
Предоставянето на адреса на Й.А.Х. на ВАдвС е извършено при наличието на законови предпоставки, съдържащи се в ЗГР, ГПК, ЗА, ЗМВР и регламентиращи основанието и целите на това действие.
Предоставянето, от страна на жалбоподателката, на адреса й по гр.д. № 601/2008г., може да се определи като нейно съгласие по чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД за обработване на тези й лични данни за нуждите на съдебното производство.
Искането, отправено от ОДМВР – Шумен до ВАдвС представлява искане за събиране на доказателства по съдебното производство, относими към част от исковата претенция за плащане на разноски на ищеца.
Чл.4, ал.1, т.6 от ЗЗЛД допуска обработване на лични данни, когато то е необходимо за упражняване правомощия, предоставени със закон на администратора на лични данни.
В случая министърът на вътрешните работи, който е администратор на лични данни, е здължен и оправомощен от ЗМВР ( чл.20, ал.2 и чл.21, т.6 ) да представлява МВР и да ръководи финансовото осигуряване.
Може да се приеме, че в рамките на тези свои задължения министърът на вътрешните работи е осъществил защита на икономическия интерес на МВР в производството по гр.д. №601/2008г. на Районен съд гр. Шумен.
При изпълнение на законово определените му задължения, за министъра на вътрешните работи е било налице и условието по чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, допускащо обработване на лични данни.
Като страна в съдебно производство законовият интерес на МВР е да осъществи своята защита, като събере и предостави на съда всички необходими доказателства.
Тази необходимост за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни –в случая министъра на вътрешните работи, определя допустимостта на извършената обработка на адреса на жалбоподателката.
При извършената обработка на адреса са спазени изискванията на чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.
При използването му не е надхвърлена посочената цел – защита правния интерес на МВР в съдебно производство по гражданско дело.
Адресът на жалбоподателката не е огласен публично, пред широк кръг от хора, а е предоставен само на ВАдвС, в рамките на осъществяваните от него дейности и в качеството му на администратор на лични данни, единствено за целите на съдебното производство по гр.д. № 601/2008г. по описа на ШРС.
Комисията за защита на личните данни като взе предвид фактите и обстоятелствата, изнесени в настоящето административно производство и на основание чл. 38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,
РЕШИ:
Оставя без уважение жалба рег.№8116/02.06.2010г., подадена от Й.А.Х. срещу Министерство на вътрешните работи.
Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.
Настоящето решение подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Върховен административен съд на Република България.
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
|
Венета Шопова /п/ |
Красимир Димитров /п/ |
