РЕШЕНИЕ
№ 7454/2010 г.
гр.София, 20.01.2012г.
Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев и Мария Матева на редовно заседание, проведено на 21.12.2011 г. /Протокол №51/, на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№7454/ 14.05.2010 г., подадена от Т.Ф. лично за себе си и като законен представител на Й.О. и Л.О., в качеството му на законен представител на Й.О. срещу “СБАЛ С.Л.” ООД.
Административното производство еобразувано по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.
Жалбата на Т.Ф. и Л.О. е насочена срещу отказ на “СБАЛ С.Л.” ООД за предоставяне на достъп до лични данни /медицинска документация/, отнасяща се до Т.Ф. и Й.О. В жалбата се сочи, че на 11.03.2009г. Т.Ф. е постъпила в “СБАЛ С.Л.” ООД в напреднала бременност. На 16.03.2009г. жалбоподателката е напуснала болничното заведение, а детето й е изписано на 14.04.2009г. В последствие Т.Ф. е посетила Израел, където е потърсила медицинска консултация във връзка с възстановяването й от раждането на Й.О. Медицинските лица в Израел са й обяснили, че за да й дадат пълна медицинска консултация, следва да се запознаят с историята на раждането, в това число и с данните за проведеното лечение и извършените медицински процедури в болницата. За да се снабди с изисканата информация от лекарите в Израел и упражнявайки правото си по чл.26 от ЗЗЛД, жалбоподателката е отправила заявление до администратора на лични данни – “СБАЛ С.Л.” ООД. Със заявлението е поискано да бъдат предоставени на госпожа Ф. копие от медицинското й досие, както и досието на детето й Й.О.
С писмо, изпратено по електронната поща на 02.04.2009г. от болницата, жалбоподателката е уведомена, че няма да й бъдат предоставени изисканите медицински досиета и единствено ще й бъде предоставена епикриза. Изричен отказ за предоставянето на медицинската документация е заявен и от управителя на болничното заведение доктор Николова в проведен телефонен разговор. Във връзка с направения отказ за достъп, пълномощника на жалбоподателите е отправил искане до Министерството на здравеопазването, с което е изискал издаване на разпореждане от министерството до болничното заведение, за предоставяне на медицинските досиета.
След получения отговор от Министерството на здравеопазването, пълномощникът на жалбоподателите е отправил повторно искане до болницата да му бъде предоставен достъп до досиетата на пълномощниците му.
В заявлението е посочен 10-дневен срок, в който болницата да изпълни задължението си за достъп по чл.26 от ЗЗЛД. В указания срок, медицинското заведение не се е произнесло по направеното искане, поради което се е наложило да бъде сезирана Комисията за защита на личните данни.
КЗЛД е постановила Решение №7454/07.07.2010г., с което е оставила без уважение жалбата. Решението е оспорено от жалбоподателите пред Върховен административен съд.
В решение №9400/27.06.2010г. на ВАС V отделение е възприето, че искането за достъп до личните им данни е удовлетворено на 08.09.2010 г., докато първото искане за достъп е постъпило в болницата на 31.03.2009 г. по електронната поща. За периода 31.03.2009 – 08.09.2010 г. искането за предоставяне на копие от медицинската документация не е било удовлетворено, което обуславя и правния интерес на жалбоподателите от обжалване на решението на КЗЛД. Съдът приема, че хипотетично е възможно освен това О. и Ф., лично и малолетното им дете Й., да са претърпели някакви вреди през този период за които, при уважаване на жалбата им, те да могат да търсят обезщетение. Върховният административен съд приема за безспорно по делото, че болницата е "администратор на лични данни" по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД. От факта, че на първото писмо-искане от 31.03.2009 г. на жалбоподателите, адресирано до болницата, е отговорено от д-р В.Н. следва, че последният е действал като „обработващ данните” по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗЗЛД.
ВАС не споделя тезата на болницата, която е възприета и в решението на КЗЛД, че не е задължена да отговори на отправеното към нея искане, като се позовава на липса на валидно заявление за изготвяне на преписи от медицинската документация. Първото заявление е направено по електронната поща, като не е подписано с електронен подпис, а второто е направено от пълномощник на лицата, имащи право на достъп, но същият не е представил към заявлението нотариално заявено пълномощно, каквото е изискването на ЗЗЛД.
ВАС приема, че “СБАЛ С.Л.” ООД като администратор на лични данни има задължение да осигури реализирането на правата по чл. 26 от ЗЗЛД на физическите лица, чиито лични данни обработва. Това задължение е възникнало с влизането в сила на ЗЗЛД на 01.01.2002г. и не зависи от влизането в сила на чл. 28б от ЗЗ на 02.06.2009г. Върховният съд възприема на базата на събраните доказателства, че към 02.04.2009г. (изпращането по е-поща на отговора, подписан от д-р В.Н.) икъм 06.11.2009г. (изготвянето на писмения отказ на медицинския управител), болницата не се е позовала на нередовност на отправените към нея искания за предоставяне на копия от медицинските документи, с която да обоснове поведението си, а е отказала удовлетворяването им. Т.е. тя е извършила едно явно нарушение на задълженията си да обработва личните данни на жалбоподателката Ф. и малолетното дете Й., по начина, указан в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД. Тезата, че непредоставянето на копие от създадените и съхранявани от болницата лични данни е поради липса на „валидно” искане от страна на жалбоподателите, съдът я възприема като защитна, а също така че има два изрични отказа, извършени от болницата като администратор на лични данни, на датите 02.04.2009 и 06.11.2009 г. ВАС приема за недопустимо, че след изрични откази за предоставяне, да се обяснява това поведение като се твърди, че извършеното е поради липса на редовно искане. Постъпилото при администратора искане може да бъде редовно (валидно) или не. Фактът, че на искането е отказано на два пъти сочи, че администраторът го е приел като редовно и валидно, но неоснователно. Ако е възприето искането им като нередовно, е следвало реакцията на болничното заведение да съответства на това му качество – да се поиска отстраняването на констатираната нередовност и да бъде то разгледано по същество. Липсата на указания за отстраняване на нередовността и отказът да се удовлетвори съставлява нарушение на правата на жалбоподателите по смисъла на чл. 26 и сл. от ЗЗЛД. Като е приела обратното, КЗЛД е постановила един административен акт в противоречие с материалния закон.
Във връзка с посочените мотиви, ВАС IIIотделение е отменил решението на КЗЛД и е върнал административната преписка за ново произнасяне, „при спазване тълкуването на закона” направено в съдебното решение.
Върховният административен съд, със свое Решение 14672/11.11.2011г.-петчленен състав е потвърдил решението на тричения състав с аналогични мотиви. Съдът възприема, че материалната законосъобразност на административния акт се преценява спрямо фактите, посочени като основания за издаването му. От значение за законосъобразността на акта могат да бъдат само тези последващи факти, които променят съществуващото правно положение към момента на постановяване на акта. В конкретния случая новите факти, а именно по-късното удовлетворяване на искането на жалбоподателите за достъп до личните им данни, не може да промени с обратна сила възникналите вече правни последици – отказ за предоставянето на достъп до лични данни.
Предвид изложеното и направените от съда констатации, тълкуване на закона и дадените указания, Комисията за защита на личните данни приема, че жалба рег.№7454/14.05.2010г., подадена от Т.Ф. – лично за себе си и като законен представител на Й.О. и Л.О. в качеството му на законен представител на Й.О. срещу “СБАЛ С.Л.” ООД е основателна.
Комисията приема с настоящето решение въз основа на указанията на съда, че за периода 31.03.2009 – 08.09.2010г. е бил налице отказ от достъп до лични данни на жалбоподателите.
С оглед последващото предоставяне на достъп до личните данни на жалбоподателите, направено на 08.09.2010 г., което е извършено след постановяването на отмененото решение на КЗЛД, Комисията приема, че от значение за законосъобразността на новият административен акт, който ще постанови, не следва да се издава задължително предписание за предоставянето на достъп до личните данни на жалбоподателите.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл.39, ал.2 от ПДКЗЛДНА, Комисията,
РЕШИ :
Обявява жалба с рег.№7454/14.05.2010г., подадена от Т.Ф. лично за себе си и като законен представител на Й.О. и Л.О., в качеството му на законен представител на Й.О. срещу “СБАЛ С.Л.” ООД за основателна и приема за установено, че за периода 31.03.2009 – 08.09.2010г. е бил налице отказ на администратор на лични данни да осигури, съобразно изискването на чл.26 и чл.28 от ЗЗЛД, достъп до лични данни.
Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.
Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София град.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
Венета Шопова /п/ |
Красимир Димитров /п/ |