Решение по жалба вх. № 5536/ 15.11.2011 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 15.02.2012 г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№5536/15.11.2011г., подадена от Б.Ц.В. срещу „Б.Ц.В.” ЕАД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 25.01.2012г., жалбата е обявена за допустима, като ответна страна в административното производство е конституирана „Б.Ц.В.” ЕАД.

Б.Ц.В. сезира Комисията с жалба, в която излага твърдения, че между него и мобилният оператор „Б.Ц.В.” ЕАД има сключен договор на 28.04.2010г. Господин Б.Ц.В. сочи, че той има парично задължение към дружеството и в опитите на същото да събере вземането сие предоставило личните му данни на „К.Р.М.” ООД.

Жалбоподателят счита, че предоставянето на личните му данни е в нарушение на Закона за защита на личните данни и в противоречие на издаденото задължително предписание от Комисията. В задължителното предписание е указано на мобилните оператори, че още при сключването на договорите с потребителите, следва да бъде включена клауза за даване на изрично съгласие на физическото лице, свързаните с него лични данни да бъдат разкрити на получатели или на категории получатели, както и за доброволния характер на предоставянето им и за последиците при отказ от предоставяне.

Господин Б.Ц.В. счита, че въпреки наличието на клауза в сключеният от него договор за доброволност на даването на личните данни, липсва елемента на доброволност ипо-скоро има задължителен характер. Твърди, че не е бил информиран при сключването на договора за това обстоятелство, както и не са му били разяснени последиците евентуално при отказа му да предостави данните си.

Жалбоподателят сочи, че в сключеният договор не са уговорени лицата, на които ще бъдат предоставени личните му данни.

Б.Ц.В. иска Комисията да наложи административно наказание на „Б.Ц.В.” ЕАД на нарушаването на т.1 и т.2 от задължителното предписание на комисията, дадено към мобилните оператори.

Към жалбата е предоставено копие от договора сключен с М-тел от 28.04.2010г., уведомително писмо от „К.Р.М.” ООД от 25.10.2011г. и задължително предписание от 12.03.2008г. на КЗЛД.

В условията на служебното начало, залегнало в административния процес и изясняване на обстоятелствата от значение за случая, на основание чл.36, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс е изискано становище от „Б.Ц.В.” ЕАД и „К.Р.М.” ООД.

На 21.1.22011г. в деловодството на КЗЛД е постъпило становище от мобилният оператор към което са приложени сключеният с господин Б.Ц.В. договор и копия от фактури. В становището се сочи, че общата стойност на неплатените фактури е в размер на 383.07 лв. с ДДС. Уточнено е, че към момента на изпращане на поканата от „К.Р.М.” ООД до жалбоподателят, сумите по фактурите на са платени и са с изтекъл срок на плащане. В подкрепа на правомерността на предоставянето на личните данни на господин Б.Ц.В. на дружеството за събиране на вземания се цитират текстове от сключеният договор. Приемат, че с подписването на договора физическото лице е изразило съгласието си свързаните с него лични данни да се обработват както за целите на сключения договор, така и с цел предоставянето на трети лица с цел събиране на вземания по договора. Наличието на посочената клауза в договора е в изпълнение на задължителното предписание дадено от КЗЛД.

Администраторът на лични данни приема, че се е съобразил и с т.2 от задължителното предписание. Твърди се, че в задължителното предписание не е посочено, че следва администратора на лични данни поименно да изброи на физическото лице лицата, на които ще предостави личните му данни. На следващо място като аргумент се изтъква, че поименното изброяване не би било възможно, тъй като операторите, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги имат право да сключват по всяко време договори с различни дружества за събиране на вземания и изготвянето на кредитни оценки. Договорите взаимоотношения между администраторите на лични данни и обработващите лични данни са твърде динамични и няма как поименно тези взаимоотношения да бъдат отбелязвани в договорите с крайните потребители.

Към становището като доказателства са приложени: копие от договора с „К.Р.М.” ООД, копие от договора с жалбоподателят и копия от фактури.

„К.Р.М.” ООД е депозирало пред Комисията писменото си становище по жалбата на Б.Ц.В., в което сочи, че жалбоподателят не оспорва валидността на сключеният между него и мобилният оператор договор. Изразява се мнение, че може би са касае за злоупотреба с право да се сезира Комисията и по този начин жалбоподателят иска да постигне въздействие върху „Б.Ц.В.” ЕАД за уреждане на съществуващият спор за неизплатените от него суми.

Към становището е приложен договор с мобилния оператор от 03.10.2011г., анекс от 16.12.2011г. и пълномощно.

На откритото заседание на КЗЛД, проведено на 15.02.2012г., страните са редовно и своевременно уведомени по реда на АПК. Жалбоподателят се явява лично, а ответната страна се представлява от Е.М. – юрисконсулт.

В откритото заседание, жалбоподателят уточнява, че жалбатаму има два пункта. Единият е, че първоначално не му е бил предоставен никакъв шанс да сключи договор с мобилния оператор, ако клаузата за изразеното съгласие за предоставянето на личните му данни на трети лица липсва в договора. В тази връзка господин Б.Ц.В. твърди, че доброволният характер на предоставянето на личните му данни е абсолютно отнет и е превърнат в задължително условие да се сключи договорът с "Б.Ц.В." ЕАД. Жалбоподателят уточнява, че нито в договора, нито в общите условия е разписано конкретно за лицата, на които може и да бъдат предоставени свързаните с него данни. Б.Ц.В. иска от Комисията да уважи жалбата му и да наложи ефективни наказания по реда на Глава осма от Закона за защита на личните данни на "Б.Ц.В." ЕАД по посочените от него причини, а именно: изкривяване на доброволния характер на предоставянето на лични данни, както и неуведомяването за последиците от неговия отказ, и конкретното уведомяване за лицата, на които "Б.Ц.В." ЕАД ще предостави тези лични данни.

Жалбата е процесуално допустима, поради следните съображения:

По смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД и видно от приложените доказателства е налице обработване на личните данни на жалбоподателят. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.

Жалбата съдържа всички законово изискуеми реквизити, определени в чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА.

В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличието на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството на администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „Б.Ц.В.” ЕАД, а обработващ лични данни „К.Р.М.” ООД.

При извършена служебна проверка в регистъра на администраторите на лични данни се установи, че двете дружества са изпълнили задължението си по чл.17 от ЗЗЛД и са подали заявление за регистрацията им като администратор на лични данни.

С чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Жалбоподателят има правен интерес да сезира Комисията за защита на личните данни и да потърси защита на нарушените си права.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Не е спорно, че жалбоподателят е длъжник на мобилния оператор. Това обстоятелство се потвърждава както от самия жалбоподател, така и от ответното дружество.

По административната преписка са събрани доказателства, че между Б.Ц.В. и „Б.Ц.В.” ЕАД има сключен договор за представяне на мобилни услуги. Налице е едно от условията за допустимост при обработването на лични данни.

Жалбата на господин Б.Ц.В. е насочена срещу предоставянето на личните му данни от мобилният оператор на фирма за събиране на вземания. Излагат се аргументи, че с това си поведение, „Б.Ц.В.” ЕАД не изпълнява задължително предписание на КЗЛД, прието с решение взето на редовно заседание на 12.03.2008г. /Протокол №8/.

Твърденията на жалбоподателят за нарушение на предписанието и от там на правата му са неоснователни.

Съобразно указанията на Комисията, мобилният оператор е включил като клауза в договора сключен с потребителя на мобилни услуги, че с подписването на договора той дава съгласието си личните му данни да бъдат обработвани за целите на договора, както и обработването да се изразява в предоставянето им на трети лица – „администратори или оператори на лични данни по смисъла на ЗЗЛД с цел изготвяне на кредитна оценка и/или събиране на вземания, дължими по договора за услуги”. Законодателят не е посочил конкретна форма на изразяване на изричното съгласие на физическите лица за обработването на свързаните с тях лични данни, от което следва да се приеме, че съгласието може и да се изрази с конклудентни действия, а именно приемането на договорните клаузи и подписването на договора.

КЗЛД приема, че е налице и изискването на чл.19 от ЗЗЛД и администраторът на лични данни е посочил целта, при наличието на която данните ще бъдат предоставяни на трети лица, а именно изготвянето на кредитна оценка или събиране на вземания. Във връзка с изложеното, следва, че обработването на свързаните с Б.Ц.В. лични данни чрез предаването им от „Б.Ц.В.” ЕАД на „К.Р.М.” ООД е извършено при наличие на една от предпоставките за допустимост – съгласие на физическото лице, чиито данни се обработват.

По отношение на твърдението на жалбоподателя, че администратор на лични данни не го е информирал за кръга от лица, на които могат да бъдат разкрити личните му данни, с което е нарушено задължителното предписание, КЗЛД приема същото за неоснователно.

Законовата разпоредба на чл.19 от ЗЗЛД и даденото от Комисията предписание, че администратора на лични данни държи на физическото лице информация за получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити личните данни нямат предвид поименно да бъдат изброени тези лица или категории. Идеята на законодателя и на Комисията е да се посочи целта, поради която ще бъдат предоставени данните. В конкретния случа е уговорено между страните по договора, че предоставянето ще се извърша или за изготвянето на кредитна оценка или събиране на вземания. Изричното поименно изброяване на лицата, на които ще бъдат разкрити данните е невъзможно и с оглед дадената от Закона за задълженията и договорите правна възможност да се сключват и съответно да се прекратяват договори между страните по тях. Вписването на дадено лице в договора, на което биха били предоставени личните данни, при настъпването на едно определено събитие, може в един момент при настъпването му да не е актуално. Стеснителното тълкуване на тази разпоредба би ограничила правата на администратори на лични данни свободно да сключват договори. А и в конкретния случай, дори и в договора на господин Б.Ц.В. да бе конкретно упоменато лицето, на което ще бъдат предоставени свързаните с него лични данни, поради неизпълнение на договорните му задължения да заплати предоставената му услуга, това не променя факта за дължимото от него парично задължение.

Жалбоподателят не оспорва наличието и размерът на дължимото задължение, което мобилният оператор претендира от него във връзка с възникналите им договорни взаимоотношения. Липсата на оспорване на този факт потвърждава установеното от събраните доказателства, а именно, че е налице договор между господин Б.Ц.В. и мобилният оператор и че във връзка с тези взаимоотношения са възникнали задължения за едната страна, които не са погасени в срок. Един от принципите в правото е забраната за злоупотреба с право. Злоупотреба с право е упражняване на субективно право от лице, следствие на което се засяга неправомерно чужда правна сфера.Злоупотребата с право не е правонарушение, а действие по правна норма в разрез с изискванията на фактическия контекст, като основание за упражняване на субективното право. Злоупотребата с право е упражняване на правото в противоречие с неговото предназначение. От гледна точка на социологията на правото, злоупотребата с право е излизане извън границите на субективното право по отношение на позволено и допустимо поведение или на социалната свобода. Злоупотреба с право имаме и когато злоупотребилият няма вина.

Следва да се отбележи, че между администратора на лични данни и обработващия лични данни-„К.Р.М.” ООД има сключен договор, с които съгласно чл.24, ал.4 от ЗЗЛД са регламентирани писмено взаимоотношенията и е определен обемът на задълженията, възложени от администратора на обработващия лични данни.

Във връзка с изложеното, КЗЛД приема, че жалбата на Б.Ц.В. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл. 10 ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София град.