Решение по жалба вх. № 4040/ 07.09.2011 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров и Веселин Целков, в открито заседание, проведено на 23.11.2011 г. (Протокол № 47), на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег. №4040/07.09.2011 г., подадена от И.В.В. срещу „М.” ЕАД.

Административното производство е по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, в която жалбоподателят сочи, че личните му данни са използвани неправомерно от мобилния оператор, като без неговото знание и съгласие ги е предоставил на „К.Б.” ЕООД. Твърди, че фирмата за събиране на вземания е отправяла заплахи срещу него и семейството му, с които му е причинявала психически тормоз. Моли Комисията да извърши проверка с оглед правомощията си.

Към жалбата не се приложени доказателства.

С писмо с изх. № 4040/11/29.09.2011 г. на Председателя на КЗЛД, от жалбоподателя е изискана информация кога е узнал за твърдяното нарушение, дали е бил абонат на мобилния оператор, както и да приложи допълнителни доказателства (ако разполага с такива). Видно от обратната разписка, писмото е получено на 05.10.2011 г., но отговор от г-н И.В.В. не е депозиран в деловодството на КЗЛД.

Жалбата, подадена от И.В.В. срещу „М.” ЕАД е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. В жалбата не е посочена точната дата на твърдяното нарушение, но от събраните към административната преписка доказателства следва извода, че е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от Закона за защита на личните данни.

В чл. 27, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от Закона. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. Дружеството „М.” ЕАД притежава качеството администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД. При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че на „М.” ЕАД е издадено Удостоверение № 50151. На „К.Б.” ЕООД е издадено Удостоверение № 500075. Двете дружества са вписани в регистъра на администраторите на лични данни към КЗЛД.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 38 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В заседание, проведено на 26.10.2011 г. (Протокол № 44) Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 23.11.2011 г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателя И.В.В., ответна стана – „М.” ЕАД и заинтересована страна – „К.Б.” ЕООД.

В условията на служебното начало с писма, изх. № 4040/11/29.09.2011 г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл. 26 от Административнопроцесуалния кодекс, дружествата „М.” ЕАД и „К.Б.” ЕООД са уведомени за образуваното административно производство и на основание чл. 36 от АПК е указано да предоставят писмени становища, както и относими доказателства към жалбата.

В отговор, с писмо с вх. № 4040/11/06.10.2011 г., от „М.” ЕАД е получено становище, в което се посочва, че И.В.В. е страна по Договор за услуги №В1551981/11.06.2010 г., по който договор има просрочени задължения. По силата на сключен на 20.05.2003 г. договор, вземането е възложено за събиране от „К.Б.” ЕООД.

Към писмото са приложени заверени копия на: Пълномощно от 04.02.2010 г.; Договор №В1551981/11.06.2010 г. и Приложение № 1 към него; Данни за потребител; Фактури №0212737763/26.02.2011 г., №0203922368/23.11.2010 г., №027215358/25.12.2010 г., №0211311319/29.01.2011 г.; Приложение към фактура №0212737763, №0203922368 и №0207215358; Договор от 20.05.2003 г. с „К.Б.” ЕООД и пет броя Анекса към него.

От „К.Б.” ЕООД е получено становище, в което се сочи, че на правно основание сключен с “М.” ЕАД договор за извънсъдебни действия по събиране на вземания, на 03.08.2011 г. до жалбоподателя е изпратено писмо, с което е уведомен за размера на задължението му към мобилния оператор, което следва за заплати.

Към писмото са приложени заверени копия на: Писмо с реф. №4668713/ 03.08.2011г.; Договор от 20.05.2003 г. и 9 броя Анекса към него.

В чл. 1, ал. 2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. Съгласно чл. 2, ал.2, т. 3 от Закона, личните данни следва да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.

Жалбата е насочено срещу злоупотреба с личните данни на жалбоподателя, изразяваща се в предоставянето на свързаните с него лични данни на трети лица. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД „предоставяне” е действие по обработване на лични данни.

За откритото заседание на КЗЛД за разглеждане на жалбата по същество, проведено на 23.11.2011 г. (Протокол № 47), страните са редовно уведомени. Жалбоподателят не се явява, не изпраща процесуален представител. За „М.” ЕАД се явява мл. юрк. М.Д.С. с пълномощно № 1698/28.02.2011 г. „К.Б.” ЕООД се представлява от юрк. К.Е.Б. М.Д.С. счита жалбата за неоснователна, тъй като г-н И.В.В. в качеството си на абонат на дружеството има неизплатени задължения по сключения договор с „М.” ЕАД. Юрк Б. поддържа становището и посочва, че изпълнявайки задълженията си по договор, сключен с „М.” ЕАД, дружеството е предприело извънсъдебни действия за събиране на задължението на И.В.В.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя от администратора на лични данни „М.” ЕАД.

В чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД изчерпателно сапосочени основанията за допустимост за обработване на лични данни. Законодателят е възприел, че обработването на лични данни на физически лица, следва да се извършва при наличието на поне едно от тези условия, което е предпоставка за законосъобразност на обработването. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона. Г-н И.В.В. не посочва дали е абонат на мобилния оператор за ползване на мобилен номер, но видно от Договор № В1551981/11.06.2010 г. и Приложение № 1 към него, между И.В.В. и „М.” ЕАД е налице валидно правоотношение. „М.” ЕАД притежава личните данни – адрес, имена, ЕГН и номер на лична карта, предоставени от жалбоподателя във връзка с ползваните от него мобилни услуги. От изложеното следва извода, че е налице изричното съгласие на г-н И.В.В. по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2от ЗЗЛД.

От събраните към жалбата писмени доказателства бeзспорно е установено обстоятелство, че по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД, „М.” ЕАД обработва личните данни на жалбоподателя във връзка с договорните отношения между страните.

Жалбата е насочена срещу злоупотреба с личните данни на жалбоподателя, изразяваща се в предоставянето им на трети лица без знанието и съгласието на жалбоподателя.

От приложените към административната преписка ксерокопия на фактури за ползвани месечни мобилни услуги, И.В.В. има неизплатени задължения, за които е указан срок за плащането им. Във връзка с направеното уточнение в становище с вх. № 4040/11/06.10.2011г. от мобилния оператор, че на 02.10.2011 г. посочените фактури са платени, но остава неплатена дължимата неустойка, следва да се има предвид, че правопораждащият фактически състав на вземането на неустойка така, както е определено в чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите включва: наличие на валидно договорно задължение; уговорка за неустойка, която се дължи при неизпълнение на определено в договора задължение; наличие на неизпълнение, определено в договора като основание за заплащане на неустойка. Съгласно т. 5.2 от Договор № В1551981 за мобилни услуги, ако абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора, „М.” ЕАД има право да получи неустойка за забава на плащането на парични задължения. Относно размера на неустойката, начина на изчисляването й, както и падежът за нея засягат въпроси, свързани с облигационно правоотношения, по които КЗЛД няма правомощия да се произнесе.

На правно основание сключен на 20.05.2003 г. договор, „М.” ЕАД предоставя на „К.Б.” ЕООД информация за свои длъжници с оглед предприемане на законосъобразни действия за извънсъдебно събиране на техните задължения. Договорът е валидно действащ и към настоящия момент, вследствие на подписан на 31.08.2011 г. Анекс към него. В тази връзка, с писмо с реф. № 4668713, на 03.08.2011 г. „К.Б.” ЕООД уведомява И.В.В. за съществуващото задължение към „М.” ЕАД, както и за неговия размер.

В т. 5.5 от Договора за мобилни услуги се съдържа текст, съгласно който абонатът декларира съгласието си личните му данни да бъдат съхранявани и обработвани законосъобразно за целите на предоставяне на услугите, предмет на договора, както и да бъдат предоставяни на трети лица с цел събиране на вземания, дължими по договора. Едновременно с казаното, в т. 69.г. от Общите условия на „М.” ЕАД за взаимоотношенията между „М.” ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.” ЕАД, които са неразделна част от индивидуалния договор, при подписването му абонатът дава съгласието си МТел да събира, съхранява, обработва и предоставя на трети лица лични данни, с цел индивидуално определяне на кредитния лимит, извършване на кредитна оценка и/или събиране на вземания

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

От събраните към административната преписка доказателства няма данни за извършено нарушение на императивни законови разпоредби. Обработването на личните данни на жалбоподателя е законосъобразно по силата на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД, тъй като обработването е било необходимо с оглед събирането на изискуеми задължения.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на действителни факти от значение по случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията, приема жалбата за неоснователна.

Водима от горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.